РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Враца,14.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 19.11.2020г.,
деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 80 по описа на АдмС – Враца за 2020г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.196 ал.4 вр.ал.3 вр. чл.195 ал.5
пр.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Л.П.Х. *** против ЗАПОВЕД
№41/09.01.2020г. на Кмета
на Община Враца, с която е наредено
да бъде премахнат неподходящ по
местоположение строеж „Външна тоалетна и септична яма“, находящ се в имот с административен адрес гр.В. *** , в качеството му на * на П.Х. К..
Вторият адресат на заповедта Ц.П.Х. не я
обжалва, поради което за него тя е влязла в сила.
Заповедта е издадена на основание
чл.195 ал.5 пр.1 вр.чл.196 ал.3 от ЗУТ.
В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е издадена при нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон.
Изтъква се, че същата е издадена, без да
бъде съобразено, че обектът съществува
повече от 60 години, нанесен е в регулационния план като негов траен елемент.
Също така се заявява, че е нарушена процедурата по издаване на административния
акт, тъй като заинтересованите лица не
са уведомени за започването й. Не е посочена и материалноправната норма, която
се приема за нарушена, което е ограничило правото на защита на жалбодателя. Иска
се отмяна на заповедта и присъждане
на разноски. В с.з. идентични съображения се поддържат от пълномощника на
жалбодателя *Р.А. Представен е списък на разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител * С. оспорва жалбата и иска същата да бъде
отхвърлена, тъй като при издаване на оспорената заповед не са допуснати
нарушения на закона. Твърди се, че
вписаните в заповедта обстоятелства са
доказани от заключението на техническата експертиза и от приложените
писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Ц.Х. не е
изразил становище по делото.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че жалбодателят
и заинтересованата страна са съсобственици
на имот с идентификационен номер
12259.1015.128 по КККР на гр.В., с административен адрес ***, в качеството си
на * на П. Х. К. При ответника е образувана административна преписка по повод
изградените на границата на имота с
имот с административен адрес *** ** и **,
за която не се спори, че е изградена от наследодателите
им. Със Заповед №916/10.09.2019г. на Кмета на Община Враца е назначена Комисия по чл.196 ал.1 от ЗУТ, която е извършила
проверка в имота, след което е съставила Констативен акт №1/24.09.2019г., в
който е приела за установено, че строежът, включващ надземна част и септична
яма, не се използва по предназначение и тъй като обемът на ямата е свободен, се
създава предпоставка за постъпване и складиране на вода, която преминава в сутеренното помещение на съседната къща.
Комисията е приела, че обектът е неподходящ по
местоположение и вреден в санитарно-хигиенно отношение. Протоколът е изпратен
на жалбодателя и втория адресат Ц.Х. с писмо
рег.№94000-8804/2/ от 03.10.2019г., с известия за доставяне, върху които
има отметка „непотърсен“. Изготвено е съобщение №1/31.10.2019г., залепено върху
строежа на същата дата, за което е изготвена служебна бележка, подписана от
членовете на комисията и снимков
материал. Въз основа на съставения констативен протокол административният орган е издал и
оспорената заповед, в която е разпоредил премахването на външната тоалетна и септичната
яма. По делото е приет като доказателство Позволителен билет №157 от 07.03.1953г.,
с който е разрешено изграждането на „*“ в парцел ХVII -2662 кв.226 по плана от 1904г., с
параметри най-малко 2м от границата на съседа и на 5м от улицата. Видно от представената
скица №161/26.02.2020г. на Община Враца парцел ХХI -128 кв.189 по сега действащия план
на града, е идентичен с част от парцел ХVII -2662 кв.226 от недействащия
регулационен план.
По делото е
допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, от чието заключение се
установява, че ** и ** са нанесени в
кадастралния и регулационен план от 1986г./недействащ/, както и в действащия в
момента план, одобрен с решение №959/2011г. Вещото лице установява, че външната
тоалетна, изградена с тухлена зидария и покрита със стоманобетонна плоча, се
намира на границата със съседния имот, не е в режим на свързано застрояване с
друга второстепенна постройка, ** се намира на разстояние от външния строеж на
около 2.5метра от страничната регулационна линия и не е изградена в режим на свързано
разстояние с друга **. В заключението е
посочено, че по отношение на имота е
изработен и влязъл в сила и частичен квартално-застроителен, регулационен и
силуетен план за кв.189 по плана на гр.В., за изменение на застрояването на
квартала, чиито предвиждания за застрояване са отразени и в плана от 2011г.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е предявена в
законоустановения преклузивен срок /заповедта е връчена на жалбодателя на
23.01.2020г., а жалбата е подадена на 27.01.2020г. с вх.№9400-0-8804/4/ от същата дата/, от
надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения акт, който има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и подлежи на оспорване. По тези
съображения жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Съдът, при проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, следва да се произнесе не само по основанията, заявени в
жалбата, но и да извърши цялостна проверка на акта относно неговата
законосъобразност и валидност. Съдът
приема, че няма основания оспорения административен акт да бъде обявен за
нищожен. Той е издаден от оправомощен
орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, тъй като
разпоредбата на чл.195 ал.6 от ЗУТ дава
право на Кмета на Общината да издава
разпореждания за премахване на строежи ,
които са неподходящи по местонахождение, като това е извършено и в законната форма по чл.196 ал.3 от ЗУТ.
При издаване на акта обаче не е спазена задължителната процедура, предвидена в чл.196
ал.1 от ЗУТ, тъй като преди издаването му от назначена за тази цел комисия е
съставен констативен протокол за установяване съществуването и местоположението
на обекта, но не са изслушани заинтересованите лица. Комисията е задължена да събере всички
необходими данни за вида и състоянието на обекта – предмет на обжалваната
заповед, като изслушването на заинтересованите лица е трябвало да предхожда констатациите в
съставения протокол, което не е сторено.
Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно
установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите
лица. Следователно е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което е достатъчно основание за отмяната на заповедта. В административната
преписка се намира писмо рег.№9400-0-8804/2/ от 03.10.2019г., адресирано до
жалбодателя и заинтересованата страна, изпратено с известие за доставяне, върху
което е поставена отметка „непотърсено“. Приемайки, че след като това известие
не е получено от адресатите си, е налице хипотезата на §4 ал.1 изр.2 от ДР на
ЗУТ, административният орган е извършил съобщаване на констатираното от комисията чрез залепване,
което е сторил на 31.10.2019г., удостоверено с подписите на членовете на
комисията. С Констативен протокол от 15.11.2019г. същите лица удостоверяват, че не са постъпили
възражения по съставения Констативен акт
№1/24.09.2019г. Съдът приема, че неправилно ответникът е осъществил съобщаването на констативния
акт чрез залепване на съобщение
върху имота, по реда на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР ЗУТ, тъй като не
са били налице предпоставките за това. Общият ред за уведомяване на лицата по § 4, ал. 2, изр. 1 от ДР на ЗУТ чрез
изпращане на писмено съобщение не е изпълнен. Изпратените съобщения с обратна разписка са върнати с
отбелязване "непотърсено", без да са посочени причини за това.
Следователно липсват данни адресът да е неизвестен или лицата да не са открити на адреса, което да обоснове
прилагане на разпоредбата на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ, като се
вземе предвид и обстоятелството, че те са призовани за настоящето производство на посочения в
административната преписка адрес. Нещо повече,
съдържанието на писмо
рег.№94000-8804/2/ от 03.10.2019г. се различава от съдържанието на залепеното
съобщение, поради което не би могло да се приеме, че са част от една и съща
процедура.
При тези констатации съдът намира, че оспорената пред него заповед е
незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно-производствените
правила, поради което следва да бъде отменена по отношение на жалбодателя.
По отношение на заинтересованата страна Ц.Х. заповедта е влязла в сила, тъй като след
връчването й същият не я е обжалвал, а с жалбата си другият адресат - Л.Х., е
реализирал само своето право на защита.
При този изход на спора и при своевременно направено искане на жалбодателя следва да се присъдят разноски в размер на 660 /шестстотин и
шестдесет/ лв. , които следва да се заплатят от Община Враца като ЮЛ, в чиято
структура се намира административният орган, издал отмененият АА.
Воден от горното и
на основание чл.172 ал.2 вр.чл.146 т.3 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №41/09.01.2020г.
на КМЕТА на ОБЩИНА ВРАЦА, в частта, в която Л.П.Х. ***, е задължен да премахне неподходящият по местонахождение
строеж „Външна тоалетна и септична яма“, находящ се в имот с адм.адрес гр.В. ***.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВРАЦА
ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Х. *** сумата 660/шестстотин
и шестдесет/лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд чрез АдмС
Враца.
АДМ.СЪДИЯ: