РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Ловеч, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500504 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 6517/ 29.09.2021 год. от П.С. В., чрез
адв. С.Н. И. от ВТАК, със съдебен адрес:гр. ***, против решение №
229/16.09.2021 год, по гр.д. .№ 112/2021 год. по описа на РС – Ловеч в
частта, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен за разликата над
2000.00 лв. до пълния претендиран размер от 5000.00 лв. Счита, че в тази част
обжалваното решение е неправилно. Посочва, че първостепенният съд
правилно е възприел фактическата обстановка, но необосновано и в
нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил несправедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е приел, че
възвивникът е допринесъл за ПТП с 50% съпричиняване. Изтъква, че при
определяне на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да
1
вземе предвид всички факти и обстоятелства, касаещи вредата. Твърди, че
предвид настъпилите негативни последици, свързани с увреждане на здравето
- претърпени множество болезнени травми, както и с увреждане на
психиката, изразяващо се в негативни мисли, притеснения, повишена
склонност към тревожност, рефлектиращи върху работата му като
професионален шофьор, присъденото обезщетение в размер на 2000 лева е
крайно несправедливо.
Изтъква, че въз основа на заключението на назначената съдебно -
автотехническа експертиза, първостепенният съд е установил механизма на
ПТП и така е направил неправилен извод за съпричиняване на настъпилото
произшествие от страна на въззивника, намалявайки обезщетението с 50%.
Сочи, че непосредствена причина за настъпилото ПТП е обстоятелството, че
водачът на автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, възприемайки
спрелите автомобили, е реагирал късно за спиране, нарушил правилата за
движение, навлязъл в насрещното платно и реализирал ПТП, като блъснал
въззивника, за който резултат В. няма вина. Твърди, че районният съд не е
преценил доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
което е довело до неправилно определяне размера на дължимото
обезщетение. Излага подробни аргументи за това и цитира съдебна практика.
Моли въззивния съд на основание чл.271, ал.1 от ГПК да отмени
решението на ЛРС в обжалваната част като неправилно и постанови ново, с
което осъди „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, да му заплати сумата от
3000.00 лв., представляваща разликата над 2000.00 лв. до пълния претендиран
размер от 5000.00 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на уведомяване на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за настъпилото застрахователно обезщетение до
окончателното изплащане, като му присъди направените разноски пред
първата и въззивната инстанция.
В срока по чл. 258 ГПК срещу така постановения съдебен акт е
постъпила и въззивна жалба с вх. № 6893/11.10.2021год. от „ЗАД Армеец“
АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт ЛЮБ. М.
Л.. В жалбата се изразява недоволство от решението в частта, с която
предявения от П. СЛ. В., чрез адв.СВ. ИЛ. иск е частично уважен и „ЗАД
Армеец“АД е осъдено да заплати сумата от 2000.00 лв., представляваща
2
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва
от 29.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по
делото.
Счита, че спорното между страните е наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане, а именно: виновно и
противоправно поведение от страна на водача на т.а. „Пежо Партнер“, с рег.
№ ********, настъпването на вреди за въззиваемия П.В., вида и степен на
същите, както и наличие на пряка и непосредствена причинно - следствена
връзка между поведението на водача на лекия автомобил и настъпилите
вреди. Изтъква, че неправилно, незаконосъобразно и необосновано
първоинстанционният съд е приел наличие на виновно и противоправно
поведение от страна на К.К.Х. – водач на застрахования л.а. „Пежо Партнер“,
което поведение се намира в пряка и непосредствена причинно - следствена
връзка с възникналото ПТП. Счита, че твърденият от въззивника механизъм
на настъпване на ПТП е недоказан и в хода на производството е оборена
презумцията за вина на застрахования водач К.Х.. Изтъква, че водачът Х. не е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като
въззивникът е навлязъл в т.нар.“опасна зона„ за спиране на автомобила, при
която водачът не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП.
Твърди, че въззивникът е имал възможност да възприеме на пътя л.а. „Пежо
Партнер“ и да съобрази поведението си с неговата посока и скорост на
движение, като се обосновава извод, че единствената причина за
настъпването на произшествието е поведението на въззивника.
На следващо място посочва, че поведението на въззивника в
качеството му на водач на МПС е противоправно, безотговорно и опасно,
застрашаващо не само собствения му живот и здраве, но и на останалите
участници в движението, доколкото управлявания от него товарен автомобил
е спрян върху платното за движение в тъмната част на денонощието, без
обозначаване съобразно нормативните изисквания, като изложените
възражение не са взети в предвид от първостепенния съд при постановяване
на съдебното решение. Дори да се приеме, че водачът на л.а. „Пежо Партнер“
има принос за настъпването на процесното ПТП, то първоинстанционният
съд неправилно е приел, че този принос е равен на приноса на пострадалото
лице, като счита , че приносът на пострадалия е по - висок от приетия от
съда в размер на 50%.
3
Моли съда да постанови решение, с което да се отмени
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от „ЗАД Армеец“АД част и
да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от П. СЛ. В.
иск, а в условията на евентуалност - да се намали така определения размер
на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Прави искане на основание чл. 78, ал.8 от ГПК да му се присъдят
направените деловодни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
на П. СЛ. В. от ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрисконсулт ЛЮБ. М. Л., в който я
оспорва и моли същата да бъде оставена без уважение. Моли съда да
постанови решение, с което потвърди постановеното от ЛРС решение в
обжалваната от ищеца отхърлителна част, а при условия на евентуалност – да
бъде намален претендирания размер на обезщетение за неимуществени
вреди, както и да му бъдат присъдени разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК. Счита, че
исковата претенция на П.В. е изцяло неоснователна и недоказана, тъй като в
хода на производството е оборена презумцията за вина на водача на л.а.
„Пежо Партнер“с рег.№ ******** за настъпване на вредите. Счита за
неоснователни оплакванията, обективирани в подадената от въззивника
жалба по отношение основателността на възражението за съпричиняване,
както и за несъответствие на присъдения размер на обезщетението с
обстоятелствата по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от страна на П. СЛ.
В. на подадената от ЗАД „Армеец“ АД въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивникът П. СЛ. В. редовно призован не се
явява. В постъпилото становище процесуалният му представител адв.СВ. ИЛ.
от ВТАК излага, че поддържа въззината жалба и моли съда да отмени
решението на ЛРС в обжалваната част, като на основание чл.78 от ГПК ми
присъди всички направени по делото разноски пред първата и въззивната
инстанция.
Въззивникът „ЗАД Армеец“АД редовно призован за съдебното
заседание не изпраща представител. В постъпилата по делото молба от
застрахователното дружество чрез пълномощниса юрисконсулт Л.М. изразява
становище, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея
основания и оспорва въззивната жалба на ищеца П. СЛ. В., като моли да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции.
4
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо.
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което са
допустими и следва да бъде разгледани по същество.
От доказателствата по делото се установява, че производството по гр.д.
№ 112/2021 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по постъпила искова молба
от П. СЛ. В., чрез пълномощника адв.СВ. ИЛ. от ВТАК, против ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, за присъждане на сумата 5000.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на реализирано на 05.02.2020 г. ПТП.
Ищецът твърди, че е пострадал при станало на 05.02.2020 г. на път I-4
км 36 + 300 ПТП, като виновен е водачът К. К. Х.. По повод подадена от
него жалба до Районна прокуратура-Ловеч е извършена проверка, като в
процеса на разследване било установено, че поради лоши метеорологични
условия, причинени от обилен снеговалеж, по пътя били нападали клони и
дървета. Ищецът пръв стигнал до това препятствие, като зад него започнали
да спират други автомобили и се образувало задръстване. Твърди, че слязъл
от управляваното от него МПС и тръгнал в посока падналите клони и
дървета, за да ги разчисти. В този момент виновният водач, управлявайки
автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ с рег.№ ********, предприел
маневра за изпреварване на спрелите автомобили в пътната лента, в която бил
спрял и той. Изпреварил няколко автомобила и ударил ищеца, който се
намирал на пътното платно в този момент в лентата по посока на движение на
МПС, което е управлявал. Изтъква, че в резултат на настъпилото ПТП,
получил травма в областта на главата с данни за разкъсно-контузна рана на
същата, счупване на носните кости, разкъсноконтузна рана на носа и устата,
кръвонасядания в областта на шията и гърдите, откъсване на окосмената част
5
на главата, загуба на съзнание. Посочва, че постановеното от РП – Ловеч
Постановление за отказ да се образува ДП, е потвърдено от Апелативна
прокуратура – Велико Търново.
Твърди, че за управлявания от виновния водач автомобил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, като ищецът подал заявление до последното за образуване на
щета за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но
дружеството отказало с уведомително писмо от 04.11.2020 г. Направено е
искане съдът да постанови решение, с което осъди ответника ЗАД „Армеец“
АД да му заплати сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – негативни преживявания, психически
дискомфорт, страх, стрес и силни и продължителни болки и страдания в
резултат на реализираното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на уведомяването на застрахователя до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощника юрисконсулт Л. М., в който оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е налице договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен между ЗАД „Армеец“ и собственика на лек автомобил „Пежо“,
модел „Партнер“ с рег.№ ********, валиден към 05.02.2020 г. – датата на
настъпване на процесното ПТП. Счита, че не са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, като оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Пежо
Партнер“, описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП,
факта на настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и
наличието на пряка причинно -следствена връзка между настъпилото ПТП и
всички твърдени от ищеца травматични увреди. В условията на евентуалност,
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който с поведението си е нарушил редица разпоредби от ЗДвП и
ППЗДвП, в това число чл. 59 и чл. 59а, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като е спрял
управляваното от него МПС на пътното платно, в тъмната част на
денонощието, без да обозначи същото със светлоотразителен триъгълник или
аварийни светлини, напуснал е същото, като се е движил неправомерно по
пътното платно, предназначено за движение на моторни превозни средства,
6
навлязъл е внезапно на пътното платно, в тъмната част на денонощието, без
да се огледа, без да съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка
и поведението на останалите участници в движението, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за тях и за себе си, като по този начин е допринесъл
съществено за настъпване на вредите. Затова счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде значително намален
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
На следващо място ответникът твърди наличието на принос за
степента на увредите и продължителността на възстановителния период от
външни фактори, включително такива, свързани с общото здравословно
състояние на ищеца. Ответникът оспорва предявения иск и по размер, като
твърди, че претендираното обезщетение е силно завишено, несъразмерно с
претърпените от страна на ищеца болки и страдания. По отношение искането
за присъждане на законна лихва посочва, че се е произнесъл по образуваната
доброволна претенция, поради което не дължи лихва. В условията на
евентуалност оспорва началния момент, от който се претендира лихвата.
Прави и възражение във връзка с дължимостта на законна лихва за периода от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП. В
заключение моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен,
евентуално за намаляване размера на претендираното обезщетение.
По делото не е спорен факта, който се установява от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9/06.02.2020 год., че на
05.02.2020 г. около 21.09 часа на път I-4 км 36 + 300 е настъпило ПТП с
участник 1 – ППС л.а. марка „Пежо“, модел Партнер“, с рег.№ ОВ ******,
собственост на К. К. Х. от гр. А. и управляван от него, който при движение
по посочения пътен участък блъска пострадалия П. С. В., който отстранявал
паднали по пътното платно предмети.
От изисканата от съда служебно справка от ОД на МВР – Ловеч се
установява, че във връзка са настъпилото ПТП на водача на л.а. марка
„Пежо“, модел Партнер“ К. К. Х. въз основа на съставения АУАН №
183301/06.02.2020 г. е издадено НП № 20-0906-000146/26.02.2020 г., с което
на основание чл.53 от ЗАНН му е наложена глоба общо в размер на 40.00 лв.
за виновно нарушение на чл. 5, ал. 1, т .1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, тъй като
при реализираното ПТП е създал пречки за движението и опасност за живота
7
и здравето на хората и управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на
валидност. По делото няма данни същото да е обжалвано.
Между страните не се оспорва и съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л.а. марка „Пежо“, модел Партнер“, с рег.№ ********, по силата на
Застрахователна полица № BG/11/119001914144, валидна до 19.07.2020 год.,
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със ЗАД „Армеец“ АД.
По делото е приета като доказателство епикриза от Хирургично
отделение на МБАЛ “Проф.Д-р Параскев Стоянов“АД - гр.Ловеч на името на
П. СЛ. В., от която се установява, че ищецът е постъпил на 06.02.2020 г. по
спешност след претърпяно ПТП с оплаквания от болка в главата, шията и
дясно коляно. Поставена му е диагноза: „Откъсване на окосмената част на
главата“. Като придружаващи заболявания са посочени: „Счупване на костите
на носа; открита рана на носа; контузия на коляното; повърхностна травма на
главата; застойни изменения; комоционен синдром; синдром на Хилайдити“,
но без усложнения. На 06.02.2020 г. му е направена операция с локална
анестезия с цел реимплантация на скалп, с гладко протекъл следоперативен
период. Във връзка с контузията на дясното коляно е изписана терапия: ортеза
за 25 дни, а след извършен консулт със специалист УНГ е извършена
репозиция на осса назалис и наложена тампонада. На 10.02.2020 г. е изписан
със становище за отпуск за временна нетрудоспособност до 11.03.2020 г.
По повод подадена жалба от ищеца срещу К.К.Х., в Районна
прокуратура – Ловеч е образувана прокурорска преписка № 410/2020 г. От
представените по делото доказателства се установява, че с Постановление от
09.06.2020 г. наблюдаващият прокурор при РП-Ловеч е отказал образуване
на досъдебно производство. Същото е обжалвано пред ОП – Ловеч, която с
Постановление от 24.06.2020 г. е оставила без уважение жалбата на П. СЛ. В.
и потвърдила Постановление от 09.06.2020 г. на РП – Ловеч като обосновано
и законосъобразно. С Постановление от 08.10.2020 г. на прокурор от АП –
Велико Търново е потвърдено Постановление от 24.06.2020 г. на прокурора
при ОП – Ловеч от 24.06.2020 г. като правилно, обосновано и
законосъобразно, а жалбата на П. СЛ. В. оставена без уважение. В мотивите
на същото е прието, че деянието на К.К.Х. не може да се квалифицира като
престъпление по чл.130 от НК, тъй като е несъставомерно.
По делото са представени доказателства, че по повод предявена
8
претенция от ищеца, чрез адв. С. И., до ЗАД „Армеец“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП, е била образувана ликвидационна преписка по щета №
10020100100574Н по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. С писмо изх.№ Л1605/06.03.2020 г., ответното дружество е
отговорило на ищеца, че следва да представи допълнително редица описани
документи по воденото досъдебно производство, за да се пристъпи към
разглеждане на щетата. С писмо изх.№ 10020-03-1719/26.05.2020 г., ответното
дружество е уведомило ищеца, че не са представени всички документи по
воденото досъдебно производство, както и влязъл в сила краен акт, с който
приключва същото. С приетата като доказателство молба вх.№ 100-
3855/15.10.2020 г., ищецът е представил на ответното дружество всички
постановени от прокуратурата актове във връзка с отказа да се образува ДП.
С писмо изх.№ Л-7006/04.11.2020 г., ЗАД „Армеец“ АД е уведомило ищеца,
че към настоящия момент не са налице основания за ангажиране
отговорността на ЗАД „Армеец“, като застраховател на „Гражданската
отговорност“ на водача на лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“,
рег.№ ********.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, което настоящата цени като компетентно и неоспорено от страните се
установява, че при процесното ПТП на ищеца П.В. са причинени: травма на
главата, изразяваща се в счупване на носни кости, последваща репозиция на
същите и носна тампонада, разкъсно-контузна рана на челото и носа, както и
дясната вежда, разкъсно-контузна рана на горната устна, масивно
кръвонасядане в областта на гръдната стена, шията и дясното коляно, които в
своята съвкупност са му причинили временно и неопасно разстройство на
здравето. При направената проверка вещо лице д-р Мери Газемба е
констатирала, че в наличната документация не се съдържат данни за
разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота или данни за затруднение
движенията на крайниците, врата или снагата, като не се очакват трайни
последици от тази повреда. Установените травматични увреждания отговарят
да са получени по време и начин, съобщен от пострадалия – удар с МПС.
Според експерта болките са най-силни първите дни след произшествието и
след съответно лечение отзвучават за около един месец. Срокът за пълното
възстановяване е не повече от два месеца, но е различен и се дължи на най-
различни обстоятелства, като възрастта и други. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че в наличната документация не се споменава за сътресение на
мозъка и при постъпването в болницата пострадалият е бил в ясно съзнание,
9
тъй като сам е разказал за случилото се. Според експерта в случай, че е имало
сътресение на мозъка, то е било краткотрайно и по-скоро „зашеметяване“,
което също обуславя временно неопасно разстройство на здравето. Вещото
лице д-р Газемба пояснява, че тя е прегледала пострадалия след ПТП-то и
отразила всичко в медицинското свидетелство. Съгласно заключението на
съдебно -медицинската експертиза, травмата на носа е създавала трудност на
ищеца при дишане, докато е имало тампонада, а тя се премахва след 2-3 дни.
От първоначалното и допълнително заключение на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че мястото на ПТП е прав и равен
участък от пътя, маркиран с разделителна линия /непрекъсната по посока към
гр.Варна и прекъсната посока към гр.София/, а в близост няма пътни знаци.
Пътното платно е широко 7.10 м., ведно с непрекъснатите бели
ограничителни линии в двата края, банкети от 0.60 м. и предпазни еластични
огради /мантинели/ след двата банкета. При проверка на данните по делото и
оглед на местопроизшествието, вещото лице е констатирало, че липсва
осветеност на пътя, видимостта е била лоша заради обилния снеговалеж, а
разделителната линия не се е виждала. В момента на удара ищецът П.В. се е
намирал до задната странична лява част на ремаркето на тира и на около 3.00
метра вляво от десен край платно в дясната пътна лента. Изпреварващият
автомобил „Пежо Партнер“ се е движел с дясна странична част на около 0.50
метра в дясната пътна лента и лява странична част в лява пътна лента. С
преден десен калник водачът К. К. удря пострадалия, след което тялото му е
ударено с дясното странично огледало на т.а. „Пежо Партнер“ . При този удар
тялото на В. е завъртяно и отблъснато надясно, като лицето му се удря в
задната лява част на ремаркето и пада по корем върху асфалта. Екпертът не
може да определи скоростта, с която се е движил управлявания от К.Х. лек
автомобил, защото липсват доказателства, по които може да се пресметне –
спирачни следи. Изхождайки от показанията на водача, вещото лице дава
заключение, че Х. е реагирал за спиране на около 64 метра преди мястото на
удара и е възприел светлините на спрелите автомобили от това разстояние, но
при всички случаи поради лошите атмосферни условия, видимостта на водача
на къси светлини е била по-малка от 50-60 метра. Съгласно приетото и
неоспорено от страните заключение, ако пострадалият В. е бил с поставена
светлоотразителна жилетка, водачът на л.а. „Пежо Партнер“ би възприел
пешеходеца от около 64 метра, т.е. от разстоянието, от което е възприел
аварийните светлини на двата автомобила при скорост на движение на
10
автомобила 50 км/ч. При скорост на движение 40 км/ч, ще възприеме
пешеходеца от 46 метра. Според вещото лице, водачът на л.а. „Пежо
Партнер“ би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако при
възприемането на пешеходеца е отпуснал спирачния педал и е променил
посоката на движение на автомобила наляво за заобикаляне на пострадалия,
като осигури необходима и безопасна странична дистанция от 0.55 метра.
Относно безопасната скорост при конкретната пътна обстановка, при която
водачът ще има възможност да спре до мястото на удара, вещото лице е
изчислило, че при движение със скорост 50 км/ч, максималната скорост, с
която трябва да се движи автомобила на разстояние 64 метра преди мястото
на удара, е 47 км/ч. Ако скоростта на движение е 40 км/ч, максималната
скорост, с която трябва да се движи автомобила на разстояние 46 метра преди
мястото на удара, е 38 км/ч. Експертът пояснява, че ищецът е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако вместо да стои на
пътното платно до задния ляв страничен край на ремаркето, да предприеме
преминаване зад същото и пред предния край на спрелия след камиона лекия
автомобил, с цел напускане траекторията на движение на л.а. „Пежо
Партнер“. Като причина за настъпването на процесното ПТП инж. В.Ангелов
посочва това, че водачът на л.а. „Пежо Партнер“ късно е реагирал за спиране,
възприемайки спрелите отпред автомобили, както и невъзможност да спре зад
същите. В съдебно заседание, експертът пояснява, че пострадалият също е
имал възможност да възприеме движещите се превозни средства, тъй като те
са били на светлини. Пешеходецът обаче е попадал в опасната зона на
спиране на автомобила на водача Х. и затова е настъпил удара.
От ищеца по делото са ангажирани гласни доказателства за доказване
обстоятелствата относно настъпилото ПТП, както и претърпените от него
болки и страдания, респ. размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. От показанията на св.К.Х. - шофьор на л.а. „Пежо
Партнер“ и участник в процесното ПТП се установява, че на 05.02.2020 г.
вечерта пътувал от гр. София за гр. Априлци. Имало обилен снеговалеж,
било тъмно, видимостта била ограничена и се ориентирал по стоповете на
движещия се пред него автомобил. Според него се движел със скорост 40
км/ч, максимум 50 км/ч. Когато видял, че стоповете предния автомобил се
приближават, той се опитал да завие настрани, натискайки спирачки. Успял
да избегне удара със спрелите коли, но в този момент видял на пътя ищеца П.
11
В., който се намирал в задната част на спрял камион – тир. Не успял да
предотврати удара, макар и колата му почти да спирала, като с десен калник
бутнал пострадалия, който се завъртял и се ударил в тира. Според
показанията на свидетеля, В. изскочил внезапно и в първия момент не го
видял, тъй като нямало видимост. Последната кола от спрелите в колоната
след тира нямала включени аварийни светлини или поставен триъгълник, а
ищецът не бил облечен със светлоотразителна жилетка. Когато успял да спре
колата си в дълбокия сняг, слязъл и отишъл да види какво е състоянието на
пострадалия. Войнов лежал по корем и повтарял, че са го „убили“.
Свидетелят заявява, че го изправил и му помогнал да се качи в камиона, а
ищецът куцал с единия крак. Когато дошли полицаите, те помогнали на В. да
слезе от камиона и да се качи в пристигналата вече линейка, като се оплаквал
от болки в единия крак. Потвърждава, че имал наранявания и по носа.
Свидетелят твърди, че след около десет дни П. и брат му отишли в дома му в
гр. Априлци и тогава ищецът му разказал за раните си и че няма счупвания.
В показанията си св.М. Х. заявява, че познава ищеца и брат му, защото
са от едно село и са приятели. Спомня си, че през месец февруари 2020 г.
вечерта по телефона му се обадил Ва. В., който е брат на ищеца и пътувал с
него. Тогава В. му казал, че са ударили брат му и свидетелят отишъл на
мястото – пътят София - Варна, между селата Микре и Голец. Обяснил му, че
кола е ударила брат му, докато е бил слязъл от камиона. Свидетелят видял, че
П. лежи в кабината на камиона и целият бил в кръв - по главата, по дрехите, с
рани по носа, рана по главата, по челото и бил неадекватен. Докато дошла
линейка се посъвзел и искал сам да слезе от камиона, но като слязъл, паднал
на земята. Когато го вдигнали, не помнел какво е станало, виело му се свят,
лошо му било, не можел да стъпи с единия си крак. Свителеят твърди, че след
около 10 дни видял П. в с. Голец и го болял кракът. След като се
възстановил след два-три месеца, П. не можел да кара камиона и се
притеснявал да шофира, не смеел да пътува сам на курс и брат му ходел с
него. Х. заявява, че месец след катастрофата видял П. на центъра, вървял
пеша бавно и трудно. Казал му, че не е счупено, а навехнато. Свидетелят знае,
че сега П. работи същата работа в същата фирма. Относно това как е станало
произшествието, ищецът му казал, че слязъл да измести клон и го ударила
кола.
Свидетелят Б. Б. също познава ищеца от малък, тъй като са от едно
12
село. За катастрофата разбрал след два дни и знае, че го е ударила кола.
Заявява, че видял П. след изписването му от болницата и имал счупен нос,
натрапен гръден кош, главата го боляла. Твърди, че ищецът не можел да ходи
над два месеца, тъй като десният му крак бил натрапен в коляното, не можел
да пътува. На третия месец отишъл на курс с камиона и брат му отишъл с
него, защото Петър се изморявал. Притеснявал се за носа си, който бил
изкривен и досега не бил оправен, тъй като трябвало да ходи на операция.
Споделял, че се е уплашил, тъй като в момента на удара помислил, че го
убиват. Сега бил по-добре и вече работи.
При тези данни въззивният състав приема, че районният съд е бил
сезиран с осъдителeн иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно
който „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя”. За да се породи това право,
следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно
отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на
срока за окончателно произнасяне на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване на
претенцията пред него. В настоящето производство съдът приема, че ищецът
е изпълнил това свое задължение с оглед представените писмени
доказателства. Ответникът не оспорва, че към датата на подаване на исковата
молба и в срока по чл.496, ал.1 от ЗК не е изплатил застрахователно
обезщетение, т.е. заявеният иск е допустим.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя
и обстоятелството, че те са в резултата на покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност”, са безспорно установени в настоящето
производство.
Въззивният състав споделя изцяло направения от районния съд правен
извод, че вина за настъпване на процесното ПТП има не само водачът на
лекия автомобил „Пежо Партнер“, но и пострадалият П.В.. Безспорно вината
на водача на лекия автомобил К.Х. се изразява в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
от Закона за движението по пътищата. Цитираната разпоредба изисква от
13
всеки участник в движението по пътищата, с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, както и да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая от
свидителските показания и заключенията на съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че въпреки спрените автомобили, които е възприел
и с оглед конкретната пътна обстановка, той не е спрял, а е предприел
изпреварването им, при което не е успял да избегне удара с внезапно
появилия се на платното пешеходец. Неправилната реакция на водача на л.а.
„Пежо Партнер“ мотивира съда да приеме вината му за настъпване на
процесното ПТП, както и причинната връзка между поведението му и
вредоносния резултат. За нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, К.Х. е
понесъл и съответната административно-наказателна отговорност.
Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства,
районният съд е направил правилния, обоснован и законосъобразен извод, че
ищецът също има вина за настъпване на ПТП, тъй като с поведението си е
нарушил разпоредбите на ЗДвП. Съдебната практика е категорична, че
изводът за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива
на предположения, а следва ответникът по безспорен начин да докаже
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неблагоприятните последици. В конкретния случай е изяснено,
П.В. е бил принуден да спре управлявания от него камион, поради паднали
заради обилния снеговалеж дървета на пътя, но слизайки от камиона, не е
оценил качеството, в което се намира на пътното платно и съответно
предписаните от закона задължения за осигуряване безопасност на
движението. Съгласно разпоредбата на чл.107 от ЗДвП, пешеходец е всеки
участник в движението, който се намира на пътя извън ППС и не извършва
работа по пътя. Нормата на чл.108, ал.1 от закона задължава пешеходците да
се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а изключенията от това
правило са посочени в ал.2. В случая от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че от двете страни на пътното
платно е имало банкети от 0.60 м. Нарушавайки цитираната разпоредба и
чл.114, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, която забранява на пешеходците да навлизат
внезапно на платното за движение и да го пресичат при ограничена
видимост, ищецът е допринесъл също за настъпване на ПТП. Правилно
14
районният съд е приел, че с това свое поведение той е попаднал в т.нар.
„опасна зона“ за спиране на идващия в този момент лек автомобил,
управляван от К. Х., при което е бил ударен. При тези доказателства
въззивният състав също приема, че е налице съпричиняване за настъпване на
процесното ПТП и от двамата участници в движението – по 50 % от всеки от
тях, което следва да се съобрази при определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ищеца П. В..
В случая обжалваното решение на Ловешкия районен съд е атакувано
от ищеца само в отхвърлителната му част относно размера на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а от ответника – в
осъдителната част. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на
това обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания, които съдът преценява при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са характера и тежестта на
увреждането, претърпени медицински интервенции, продължителността на
възстановителния период, интензивността и продължителността на
претърпените през този период болки, страдания, затруднения в движението и
дискомфорт, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това психологически последици за увредения
(Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчете и в каква степен
пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено
лечение.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, районният съд е отчел претърпените от него болки и
страдания от получената травма на главата, счупването на носните кости,
последвалата репозиция на същите и носна тампонада, травмата на дясното
коляно, времето за хоспитализация в болница и периода на възстановяване.
Обсъдени са и показанията на свидетелите М. Х. и Б. Б., че след изписването
му от болница е изпитвал затруднения в походката, преживения стрес, както
15
и психически изживявания, свързани със страх да пътува сам с камиона,
което е наложило да бъде придружаван от брат си. При определяне размера
на обезщетението, районният съд е взел предвид заключението на съдебно-
медицинската експертиза, че ищецът се е възстановил напълно от получените
травматични увреждания за период не по-дълъг от два месеца, както и
липсата на настъпили усложнения. При така установените правнозначими
факти, настоящата инстанция приема, че заместващото обезщетение на ищеца
за причинените му от противоправното поведение на деликвента К.Х.
неимуществени вреди е в размер на сумата 4000.00 лв., какъвто извод е
направил и ЛРС. При отчитане обаче факта на възприетото съпричиняване от
50 %, правилно определеното обезщетение е присъдено в размер на 2000.00
лв.
Относно претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за
забава върху главното вземане, въззивният съд на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло споделя.
Изложените съображения аргументират съда в настоящия му състав да
приеме въззивните жалби за неоснователни, а обжалваното решение на ЛРС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на процеса разноски по делото не следва да се
присъждат, а същите останат в тежест на страните както са направени.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/16.09.2021 г., постановено по гр.д.
№ 112/2021 год. по описа на РС Ловеч.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17