Решение по дело №560/2014 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 127
Дата: 10 юни 2015 г. (в сила от 30 юни 2015 г.)
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20147240700560
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 декември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№112                                        10.06.2015 год.                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен  съд, седми състав на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав

                                 

                                       Председател: Михаил Русев

 

Секретар З.Д. като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №560 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.171, т.5, б.”б” от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба от Д.З.Г. *** против приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” - репатриране на лек автомобил рег. № СТ 7419 АК, собственост на жалбоподателят. В жалбата са изложени доводи за  незаконосъобразност на оспорения административен акт като противоречащ на материалноправни разпоредби, постановен при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че автомобилът не е бил паркиран в нарушение на ЗДвП, нито в нарушение на Наредбата за обществения ред при използването на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Ако е бил паркирал в нарушение е следвало да му съставят акт за административно нарушение, а такъв не му е бил съставен, нито връчен. Въз основа на наведените оплаквания е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.  

Ответникът по жалбата - Димитрина Я.Д., старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Алексиев оспорва жалбата като неоснователна.

  Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената ПАМ от 28.11.2014 год., постановена на основание чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, е репатриран паркираният лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, рег. №СТ 7419 АК, собственост на жалбоподателят Г.. От фактическа страна е обоснована с паркиране на МПС на 28.11.2014 год. в 12.10 ч. на тротоара на  ул.”Петър Парчевич” срещу №33А в гр.Стара Загора /чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата, за което е съставена докладна записка №284/01.11.2014 год. от ответника Димитрина Я.Д., старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр. Стара Загора и са направени снимки с дата 28.11.2014г и час – 13:10.

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 61.20 лв., влючваща 1.20 лв. такса „отговорно пазене” и 60 лв. такса „репатриране”, за което е по делото е представен фискален бон от 28.11.2014 год. 12.43 ч.

От показанията на служителите на Община Стара Загора Д.С. и Теньо Б., разпитани в качеството на свидетели,  се установява, че те участват в репатрирането на автомобили, посочени им от дежурния полицай. Помнят че автомобила е бил паркиран напречно на тротоара и не е имало разстояние за свободното преминаване на пешеходците, като разстоянието е било не-повече от 50-60 см. Свидетелят Демерджиев, заявява, че в процесния ден е бил със съпругата на жалбоподателят и че са били напречно спрели на улицата. Нямало е тротоар, тъй като е имало кал, а е нямало плочки, като колата е била спряна между две други коли.

По делото е приложено Удостоверение изх.№10-1-1317/09.02.2015 год. от Община Стара Загора, от което е видно, че широчината на източният тротоар на ул.”Петър Парчевич” в участъка от ул.”Генерал Гурко” до ул. ”Христо Ботев” е 310.00 см, измерено от регулационната линия до външния ръб на бордюра /тангиращ с асфалтовата настилка по ул.”Петър Парчевич”/.

Общоизвестен факт е, че процесния лек автомобил е с параметрите дължина 3.99 м и ширина 1.74 м., който факт се установява и от съществуващите данни в следните сайтове: http://opel.testdrive.bg/modification/52883/.html  и http://www.auto-data.net/bg/?f=showCar&car_id=2083. Касае се за технически параметри на автомобила, които са широко достъпни за всеки едни гражданин и са посочени от производителя.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

Жалбата срещу него е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр. Стара Загора, в частност ул.”Петър Парчевич”, са публична общинска собственост, съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. Със Заповед №РД-25-472/13.03.2012 год. на Кмета на Община Стара Загора полицейските служители от звено „ООР” – община при ОД на МВР са определени да осъществяват принудителното преместване на МПС с автомобил за репатриране във връзка с чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН и чл.61 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /достъпна на интернет-сайта на общината/. Ответникът е назначен на длъжност „полицай-старши полицай” в „Общинска полиция” Стара Загора на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора. В утвърдената му длъжностна характеристика е предвидено да осъществява контрол на безопасността на движението, да осъществява контролна и административнонаказателна дейност по спазване на действащото законодателство и наредбите на общинския съвет. Звено „ООР” – Община при ОД на МВР Стара Загора съответства на „Общинска полиция” Стара Загора по допълнителен щат към щата на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, видно от представеното удостоверение УРИ 349000-6492/23.04.2015 год. на Директора на ОД на МВР Стара Загора.

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК.

При осъществяването и прилагането й не са допуснати съществени процесуални нарушения, като такива не се твърдят и в самата жалба. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, влючително снимков материал, какъвто е приложен към преписката.

Разпореждането е извършено в съответствие с материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материално правно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три:

1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство;

2. когато създава опасност и

3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не съществува правна възможност за административният орган да осъществи във всеки конкретен случай, с оглед на конкретните обстоятелства, да извърши преценка за налагането или не принудителната административна мерка.

Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи, че оспорената принудителна мярка, наложена с конклудентните действия по преместването на автомобила, е в съответствие със законовите изисквания.

В приетата като доказателство докладна записка е посочено основание за репатрирането „чл.57, ал.1, т.6”. От това отбелязване, съпоставено със свидетелските показания на служителите Д.С. и Теньо Б. и снимковия материал, може да  се изведе, че в случая процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. трето ЗДвП, което кореспондира с чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, т.е. полицаят, наложил ПАМ, е имал предвид, че паркираният върху тротоара автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението и по-конкретно на пешеходците. При тази законова хипотеза не е необходимо предварителното обозначаване на мястото с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Нормата на чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП регламентира като допустими престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. В случая ответникът е представил достатъчно доказателства, от които да се заключи, че към момента на налагане на ПАМ действително са осъществени предпоставките на чл.171, т.5, б.”б”, пр.3 ЗДвП. От снимковия материал по делото ясно се вижда с оглед видимия ръст на пешеходеца, че паркирането на  автомобила върху тротоар с широчина 3.10 мм, диагонално на оста на пътя, предвид техническите параметри на превозното средство /дължина 4.00 м/ създава затруднения за преминаването на пешеходците като участници в движението по смисъла на § 6, т. 28, изр. второ от ДР на ЗДвП, защото свободното разстояние остава по-малко от 1 м. Пречки за движението биха се създали и за определени категории пешеходци, като майки с малки деца с колички и пешеходци, които се придвижват с помощни средства, а освен това разминаването по тротоара е почти невъзможно. Следователно не е изпълнено едно от кумулативните условия за паркиране върху тротоар, а именно наличие на свободно разстояние от 2 м за преминаване на пешеходци. В тази връзка съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелят Демерджиев, които отразяват субективна интерпретация на релевантните факти в противоречие с писмените доказателства по делото. Липсата на плочки и наличието на кал, не променя предназначението на съответната площ, отредена за тротоар и не го прави определено от собственика на пътя място за паркиране. Всъщност, и в своите показания, същият не отрича, че автомобила е бил спрян напречно на улицата, а не успоредно на тротоара. Това доказва, неправилното паркиране на автомобила и че същото е в нарушение на чл.94, ал.3, изр.2 от ЗДвП, доколкото процесният автомобил не е бил паркиран успоредно на тротоара.

Безспорно се установи по делото, че улицата е еднопосочна с посока на движение юг-север, а съгласно Заповед №10-00-1416/02.07.2014 год. на Кмета на Община Стара Загора, вдясно на източната активна лента за движение по посоката на движение е обособена зона за кратковременно платено паркиране „Зелена зона”. В този смисъл, изложеното от свид. Демерджиев, че не са видели поставен знак, че колите се отстраняват принудително, както и че не са намерили машинки за издаване на талон за краткотрайно паркиране, са неотносими в конкретния случай, тъй като автомобила е отстранен, за това че е неправилно паркиран на тротоара, а не че е паркиран в зоната за кратковременно паркиране без заплащането на съответния талон.

По така изложените съображения съдът намира за доказан факта, послужили като основание за издаване на обжалвания акт, че паркираният автомобил е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението /пешеходците/, с оглед на което процесната ПАМ се явява наложена в съответствие със законните изисквания, съставляващи материалноправни предпоставки за постановяването й.

Налице е несъответствието между часа на репатриране  /12:10/, посочен в докладната записка и отразения на снимковия материал /13:10/. То очевидно се дължи на несъответна на часовото време техническа настройка на фотоапарата, доколкото жалбоподателят не твърди, че автомобилът й е преместен два пъти в рамките на един час, а и таксите за освобождаването му са заплатени в 12.43 ч. на същия ден. Всъщност между страните не съществува спор относно часът на репатриране на автомобила.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е  формално и материално законосъобразна, издаването й  съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, както и не засяга адресата в по-голяма степен от необходимото за целта й. Поради това подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.З.Г. *** против принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик” за лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, рег. № СТ 7419 АК, собственост на Д.З.Г., приложена на 28.11.2014 год. с разпореждане от старши полицай в звено „Общинска полиция” – Стара Загора към ОД на МВР гр.Стара Загора.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: