РЕШЕНИЕ
№ 2196
гр. Варна, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110107899 по описа за 2023 година
Ищецът Б.Б. сочи, че между него и ответницата Р. С./Г./ е сключен
писмен договор за заем, по силата на който, той се е задължил да предаде в
собственост на ответницата парична сума в размер на 4900лв., за срок до
01.02.2023г., съгласно чл.1 и чл.2 от Договор за заем от 01.08.2022г.,
надлежно подписани от двете страни по него. Съгласно чл.4 от договора,
заемателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 6 месеца, считано от
предаването. Добросъвестно и съгласно условията на сделката, заемодателят
е предал на заемателя в брой сумата в размер на 4900лв., като е подписан
приемо-предавателен протокол към договор за паричен заем от 01.08.2022г.
Към настоящия момент, ответницата не е изпълнила задължението си да
върне получената по договор за заем парична сума. С оглед на това, считано
от 01.02.2023г., тя е изпаднала в забава и дължи връщане на гореописаните
суми, ведно с дължимите лихви на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Дължимите
суми към момента на завеждане на исковата молба са в размер общо на
5089,19лв., представляващи сбор от 4 900лв. главница, съгласно Договор за
заем от 01.08.2022г., ведно със сумата в размер на 189,19лв., представляваща
законна лихва върху задължението, считано от 01.02.2023г. до датата на
предявяване на исковата претенция. Моли съда, да постанови решение, с
което да осъдите ответницата да му заплати сумите 4 900лв. главница
съгласно Договор за заем от 01.08.2022г., ведно със сумата в размер на
189,19лв., представляваща законна лихва върху задължението, считано от
01.02.2023г. до датата на предявяване на исковата претенция, ведно със
законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на
исковата молба-19.06.2023г. до окончателно заплащане на задълженията и да
се присъдят сторените по делото разноски.
1
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който
сочи, че оспорва иска по следните причини: Позовава се на несъответствие
във фамилните и имена съгласно исковата молба и справката от НБДН без да
взема предвид, че това се дължи на промяна на фамилия, като счита, че това е
основание за недопустимост на иска. По същество твърди, че в
предоставеният от ищеца договор за паричен заем в чл.1 не е записана
заемната сума, която ищецът претендира, че и е дал в заем, като твърди, че
това се явява наличие на невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД и
е тежък порок на правната сделка. Този тежък порок е непоправим и
непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен
отново. При липсата на предмет на договора е налице и липса на воля между
страните относно договора. Всяка нищожност по чл.26 от ЗЗД, включително и
тази по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна -
изначална и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка
да породи правни последици, т.е. - непоправима, неоздравима, без
възможност за саниране. Предвид гореизложеното, процесният договор се
явява нищожен поради липса на предмет. Ищецът твърди, че е изплатил в
брой сумата от 4900лв., явяваща се главница по процесния договор за заем,
но не е предоставил необходимите доказателства за това. Не е налице
Разходен касов ордер, който да доказва, че Б. Б. е предал сумата от 4900лв. на
Р. С.. Към исковата молба същият е приложил приемо-предавателен протокол
- този документ не удостоверява прехвърлянето на сумата и ни е представен в
изключително лошо качество. Не можем да сме сигурни в авторството на
лицата, които са го подписали и оспорва подписа на Р. С. там. Следователно,
отсъства Разходен касов ордер, който да докаже, че действително Б. Б. е
предал на Р. С. сумата от 4900лв. Не са налице и други доказателства, които
да докажат, че действително е имало предаване на сумата, като например
свидетели, които да са присъствали на предаването на сумата от 4 900лв.
Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на договора за
паричен заем - отсъствието на предаване на парична сума води до
недействителност на твърдения договор за паричен заем. По отношение на
претенцията за лихви в размер на 189,19лв., представляващи годишната
законна лихва за период на просрочие, сочи че в чл.14 от договора за паричен
заем ищецът е вписал неустойка от 1% от стойността на главницата за всеки
просрочен ден. Тази „неустойка" по своето същество е лихва, която е 365%
лихва на годишна база. Неустойката се явява нищожна поради накърняване
на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции (Тълкувателно Решение № 1/2009 от
15 юни 2010г. по тълкувателно дело № 1/2009г.) Предвид нищожността на
договора за паричен заем в частта за неустойката (по своя характер - лихва),
ищецът няма право да претендира лихва, поради накърняване на добрите
нрави и исковата молба следва да бъде отхвърлена по отношение на
претендиралата лихва. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По иска по чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 900лв. главница
2
на предоставен заем, съдът намира, че:
По делото е представен документ озаглавен договор за паричен заем с
дата 1.08.2022г., по който страни са страните по делото и са подписали и
двете му страници. Предметът на договора е предоставяне на сума в заем от
страна на ищеца в полза на ответницата, като размера на самата сума не е
посочен, но е посочено, че тя ще бъде предадена на 1.08.2022г. и следва да
бъде върната в срок от шест месеца заедно с лихва която обаче не е уговорена
по размер. Освен копието от договора за заем е представен и документ
озаглавен приемо-предавателен протокол към договор за паричен заем, в
който документ е обективирано изявлението на страните, че на 1.08.2022г.
ищеца в качеството си на кредитор е предал на ответницата в качеството си на
кредитополучател сумата от 4 900лв.
Решаващия състав намира, че посочените доказателства са достатъчни
да се установи наличието на заемно правоотношение възникнало между
страните по силата на което ищецът е предоставил в заем на ответницата
сумата от 4 900лв., като липсата на посочване на размера на същата в самия
заемен договор не следва да се разглежда като отсъствие на постигнато
съгласие, тъй като документа приемо-предавателен протокол представен
заедно с договора е от същата дата съдържа в себе си изрична препратка към
заемния договор, представлява по своята същност разписка и в него изрично е
посочен размера на предоставените като заем средства. Оспорената в хода на
делото автентичност на подписите на ответницата се е доказала от
заключението на вещото лице по приетата СГЕ, като то е посочило изрично,
че подписите положени от името на ответницата в представените от ищеца
оригинали на договора за заем и приемо-предавателния протокол към него са
автентични. Договорът за заем не е формален и обективирането му в писмен
носител е от значение само за по-лесното му доказване, а от съвкупната
информация съдържаща се в представеният договор за паричен заем и
приемо-предавателен протокол към него се установяват всички задължителни
реквизити на заемното отношение-страни, предмет, конкретен размер на
предоставените средства и задължение за връщане.
Твърдението на ищеца, че предоставената в заем сума не му е върната е
твърдение за отрицателен факт и не подлежи на доказване, като прехвърля
доказателствената тежест върху страната която евентуално го оспорва с
навеждането на противоположния положителен факт. При настоящия случай
липсват доказателства за извършено погасително плащане поради което съдът
приема, че претенцията за главница се е доказала по основание и размер и
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираната сума
от 4 900лв.
Що се отнася до обусловената претенция по чл.86 от ЗЗД, за лихви в
размер на 189.19лв. за времето от 1.02.2023г. до датата на сезиране на съда
18.06.2023г., съдът приема следното:
Страните по договора в неговият чл.14 са уговорили заплащане на
неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден върху стойността на самия
заем. Съдебната практика приема, че няма пречки да се търсят или лихва за
забава или неустойка, но не и двете едновременно Решение №68/9.07.2012г.
на ВКС по т.д.№450 по описа за 2011г. поради което съставът приема, че
искът е допустим. По отношение периода на забавата липсва спор между
3
страните поради което размерът на дължимата се сума следва да бъде
изчислен служебно от съда при ползване на информационен продукт Апис 7 и
възлиза на 717.30лв. което е значително над претендираните 189.19лв. и
поради това тази претенция следва да се уважи изцяло.
Предвид изводите за основателност и на двата предявени иска,
направеното искане и представените доказателства съдът приема, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер на 2 139.91лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. С. ЕГН********** от гр.Варна, ***, да заплати на Б. К.
Б. ЕГН********** от гр.Варна, ***, сумите от:
4 900лв. главница по договор за заем от 01.08.2022г. на осн. чл.240 от
ЗЗД
189.19лв. законна лихва върху задължението, считано от 01.02.2023г.
до 18.06.2023г., на осн. чл.86 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.06.20238г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Р. М. Г. ЕГН********** от гр.Варна, ***, да заплати на Б. К.
Б. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 2 139.91лв. разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4