№ 526
гр. В, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20221320102083 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.3
от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ от Е. Ц. С. с ЕГН ********** от гр. В, ж.к. Б
бл. 12, вх. Д, ап. 81 против “В” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.В, ул.”Ц И А ІІ” № 9 за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата 960.00 лева за периода от 01.07.2022г. до
01.10.2022г. /по 320.00 лева месечно/, ведно със законната лихва за забава
върху всяко месечно обезщетение, считано от първия дан на следващия
месец, за който се дължи до предявяване на исковата молба, както следва:
върху обезщетението за м. 07.2022г. - сумата 6,20 лв. за периода от
01.08.2022г. до 03.10.2022г., върху обезщетението за м. 08.2022г. - сумата
3,24 лв. за периода от 01.09.2022г. до 03.10.2022г. и върху обезщетението за
м. 09.2022г. - сумата 0,29 лв. за периода от 01.10.2022г. до 03.10.2022г., както
и от предявяване на исковата молба до окончателното издължаване и
законната лихва върху посочената сума от завеждане на исковата молба до
издължаване на вземането.
Ищецът обосновава своята претенция като твърди, че страните са били в
трудово правоотношение, като ищецът е бил назначен на длъжност – шлосер
в ответното дружество, през м.декември 1986г. претърпял трудова злополука,
при която загубил напълно зрението на едното си око, за което му бил
съставен акт за трудова злополука и бил пенсиониран пожизнено с ІІІ група
инвалидност. Твърди се още, че ищецът се регистрирал своевременно в „
Бюрото по труда“, за да бъде устроен на работа съгласно предписание на
ТЕЛК, правел опити да си намери работа, но все още не си е намерил
подходяща за здравето и състоянието му работа. Поддържа се, че останалите
на работа, здрави негови колеги, получават трудово възнаграждение и
добавки, а той – само минимална пенсия, с която трябва да издържа себе си и
семейството си. Посочва също, че за периода от 01.01.2022г до 01.04.2022г. е
1
предявил иск, предмет на гр.д. № 476/2022г. по описа на ВРС, за периода от
01.04.2022г. до 01.07.2022г. е предявил иск, въз основа на който е било
образувано гр.д. № 1504/2019г. по описа на ВРС. Поддържа, че и след
01.07.2022г. продължава да търпи същите имуществени вреди и пропуснати
ползи, което поражда за него правен интерес от завеждането на настоящето
дело .
Ответното дружество в срока за отговор на исковата молба е оспорило
исковата претенция като неоснователна, като поддържа от своя страна, че на
ищеца е предложена подходяща работа като портиер, съобразена с
предписанията на здравните органи, но същият е отказал да я заеме, поради
което е останал без работа и е претърпял вреди по негова вина. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
С протоколно определение от 12.06.2023г. по искане на ищеца, съдът е
допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на
исковата претенция, като същата се счита предявена за сумата от 1057,41
лева. /за м. 07.2022г. – 349,63 лв., за м. 08.2022г. - 353,89 лв. и за м. 09.2022г.
– за сумата 353,89 лв./
В съдебното заседание ищецът се представлява от неговия процесуален
представител – адв. А. Милева – АК – В, която поддържа исковата претенция
и моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител и не
ангажира становище.
Съдът , след като взе предвид изложеното в исковата молба и като прецени
събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено
следното:
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Не се спори между страните, че ищецът работел като работник-шлосер в
ответното дружество и през м. 12.1986г. е претърпял трудова злополука, при
която загубил напълно зрението на едното си око, за което е съставен Акт за
трудова злополука №37/1986 г., който е приет по делото и не е оспорен от
ответника, а с Експертно решение на ТЕЛК от 11.06.1987 г. на ищеца е
призната трета група инвалидност пожизнено, като са посочени опасните за
работа професии и дейности, което е приетото по делото и също не е
оспорено. Видно от приетата по делото регистрационна карта на ищеца,
издена от „ Бюро по труда“ гр. В за процесния период ищецът е регистриран в
„Бюрото по труда“ като лице търсещо работа. С ЕР № 0338 от
114/09.09.2011г. НЕЛК е отменил решението си в частта по трудова
препоръка и е дал ново, а именно: че длъжността „портиер” е
противопоказана за ищеца. От приетата по делото справка от „ Бюро по
труда“ гр. В се установява, че през 2022г. на лицето не е предлагана работа,
подходяща за неговото здравословно състояние. По делото няма ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че е предлагал
подходяща работа на ищеца през процесния.
По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице е дало заключение за разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавал ищецът, ако е на работа в ответното
дружество и размерът на получаваната пенсия за инвалидност, като е
използван метода на сравнение с лице, което работи на същата длъжност –
Владимир Панайотов Георгиев. На база брутното трудово месечно
възнаграждение от 845,54 лв. за м. юли 2022г. и 849,80 лв. за месеците август
2
и септември 2022г. лева и получаваната от ищеца пенсия в размер на 467 лв.,
разликата за процесния период е в общ размер от 1144,14 лева или по 378,54
лв. за месец юли 2022г. и по 382,80 лв. за месеците август и септември 2022г.
Вещото лице е посочило също, че за периода от 01.01.2022г. до 01.01.2023г.
ищецът е получил месечна финансова подкрепа по ЗХУ в размер на 28,91 лева
месечно, която сума следва да бъде добавена към получаваната пенсия, за да
се установи действителната разлика.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено
от правна страна следното :
Предявените искове са с правно основание чл.200, ал. 3 от КТ във вр. с
чл.45 от ЗЗД. Претендира се обезщетение за имуществени вреди от трудова
злополука, представляващи разликата между трудовото възнаграждение,
което същият би получил, ако беше здрав и полагаше труд в ответното
дружество и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност за периода от
01.07.2022г. до 01.10.2022г., ведно със законната лихва за забава.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е налице
неработоспособност у ищеца за претендирания период поради заболяването
му вследствие настъпила трудова злополука в ответното дружество на
длъжност „шлосер”. Същият е пенсиониран пожизнено с ІІІ – та група
инвалидност. От приложената по делото регистрационна карта на лице,
търсещо работа е видно че за претендирания период ищецът не е имал работа
и не е получавал трудово възнаграждение, а видно от справката такава не му е
и предлагана.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал. 3 от КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда-неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване.
Съгласно Постановление № 4 от 30.Х.1975г., Пленум на ВС, т.6, при
причинена трайна нетрудоспособност, вредите се състоят в разликата между
средно получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера
на отпуснатата пенсия, като това обезщетение се дължи до навършване на
предвидената за придобиване право на пенсия за изслужено време и старост
възраст. Този срок може да бъде продължен най - много с толкова време,
колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж.
В настоящия случай, ищецът търпи имуществени вреди, които се изразяват
в разликата между възнаграждението, което би получил, ако беше здрав и
работеше в ответното дружество и получаваната от него пенсия.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице
условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за
заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди
на посоченото основание.
Имуществените вреди се установяват по вид и размер и са кумулират. При
определяне размера на обезщетението, съдът намира, че на ищеца ще следва
да се присъди разликата между брутното трудово възнаграждение, което би
получил на длъжността „шлосер” и пенсията, като не следва да се приспада и
месечната финансова подкрепа по чл. 70, ал.1 от ЗХУ, тъй като съгласно чл.
200, ал.3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване, като единствено с оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ
3
намаляване се извършва само в случаите, когато пострадалият работник или
служител е получил парична сума по сключени договори за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злаполука" за
сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, а посоченото плащане не е такова. В случая
разликата възлиза в общ размер на 1144,14 лв. / за м. 07.2022г. – 378,54 лв., за
м. 08.2022г. – 382,80 лв. и за м. 09.2022г. – 382,80 лв./, с оглед на което
исковата претенция, която е в по малък размер, следва да бъде уважена
изцяло ответникът следва да бъден осъден да заплати на ищеца
претендираната сума в размер на 1057,41 лв., както следва за м. 07.2022г. –
349,63 лв., за м. 08.2022г. - 353,89 лв. и за м. 09.2022г. – 353,89 лв./.
С оглед уважаване на претенцията за обезщетението за процесните месеци,
на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от момента, когато е станало изискуемо всяко едно от
обезщетенията, съответно за м.юли 2022г. от 01.08.2022г., за м. август 2022г.
от 01.09.2022г. и за м. септември – от 01.10.2022г. до окончателното
издължаване, което е както следва: върху обезщетението за м. 07.2022г. -
сумата 6,20 лв. за периода от 01.08.2022г. до 03.10.2022г., върху
обезщетението за м. 08.2022г. - сумата 3,24 лв. за периода от 01.09.2022г. до
03.10.2022г. и върху обезщетението за м. 09.2022г. - сумата 0,29 лв. за
периода от 01.10.2022г. до 03.10.2022г., както и от предявяване на исковата
молба – 03.10.2022г. до окончателното издължаване. Посочените размери на
дължимото обезщетение за забава е изчислено от съда с помощта на
електронен калкулатор от интернет страницата на НАП -
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че на ищеца му
е предлагано да постъпи на работа на длъжността „Портиер”, която е
съобразена със здравословното му състояние. Доказателства в подкрепа на
това възражение не бяха ангажирани от ответника, а и видно от посоченото от
съда експертно решение длъжността „ Портиер“ е противопоказана за
здравословното му състояние .
По направеното искане за допускане на предварително изпълнение на
решението, съдът намира следното:
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от
Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е
обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл.
242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение са от
категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с
обезпечаване нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от
30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. В конкретния
случай, вземането на ищеца е точно такова, тъй като същото представлява
разликата между трудовото възнаграждение, което би получавало като здрав
и получаваната пенсия. Поради това, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще
следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще
следва да бъдат присъдени разноски. В случая ищецът е направил искане за
пресъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, за което е представил списък за разноски по чл. 80 ГПК и е
ангажирал доказателства, че ги е сторил – договор за правна защита и
4
съдействие от 28.09.2022г., в който е договорено възнаграждение в размер на
300 лв. за осъществяване на процесуално представителство по делото и е
посочено, че договореното възнаграждение е платено в брой, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е договорено и заплатено в размер под
законовоопределения минимум съгласно НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС и
сумата от 50.00 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от
80лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, заплатени от
бюджета.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “В” АД гр.В, ул.”Ц И А ІІ” № 9 с ЕИК ********* да заплати на
Е. Ц. С. с ЕГН ********** от гр. В, ж.к. Б бл. 12, вх. Д, ап. 81 сумата в общ
размер от 1057,41 лв. /хиляда и петдесет и седем лева и четиридесет и една
стотинки/, както следва за м. 07.2022г. – 349,63 лв., за м. 08.2022г. - 353,89 лв.
и за м. 09.2022г. – 353,89 лв./– обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би
получил за периода от 01.07.2022г. до 01.10.2022г. на длъжността „шлосер” в
ответното дружество, ако не бе получил заболяване вследствие на претърпяна
трудова злополука и бе останал на работа и получената от него за този период
пенсия, ведно със законната лихва за забава върху всяко месечно
обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се дължи
до предявяване на исковата молба в общ размер на 9,73 лв./девет лева и
седемдесет и три стотинки/, както следва: върху обезщетението за м.
07.2022г. - сумата 6,20 лв. за периода от 01.08.2022г. до 03.10.2022г., върху
обезщетението за м. 08.2022г. - сумата 3,24 лв. за периода от 01.09.2022г. до
03.10.2022г. и върху обезщетението за м. 09.2022г. - сумата 0,29 лв. за
периода от 01.10.2022г. до 03.10.2022г., както и от предявяване на исковата
молба – 03.10.2022г. до окончателното издължаване, както и сумата
300/триста/лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “В” АД, ЕИК *********, гр.В, ул.”Ц И А ІІ” № 9 да заплати по
сметка на Районен съд- гр. В разноски в производството в общ размер от
130/сто и тридесет/ лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение
на решението по отношение на присъденото обезщетение, като решението в
тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. В в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- В в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В: _______________________
5