Решение по дело №14116/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13
Дата: 2 януари 2024 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20231110214116
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110214116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „***срещу Наказателно постановление (НП) № 002625 от
15.05.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на търговското дружество на основание чл. 200, вр. чл. 20, ал. 1 ЗЗП
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.
Претендира се и маловажност на нарушението. Моли се НП да бъде отменено. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В придружителното
писмо, с което материалите по преписката са изпратени на съда, са изложени доводи по
съществото на спора. Поддържа се становище за законосъобразност на атакуваното НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
1
На 22.02.2023г. била извършена проверка от контролни органи на КЗП в магазин
**находящ се в гр. София, **, стопанисван от „**. В проверката участвала и свидетелката А.
К. на длъжност главен инспектор в РД – София при КЗП. По време на проверката било
установено, че в магазина се предлага за продажба различен асортимент хранителни стоки,
между които и кашкавал от краве мляко „**а, който бил включен в промоционалната
брошура, валидна към датата на проверката. На стр. 1 от брошурата била обявена намалена
цена на този кашкавал от 27,99 лева/кг. на 19,79 лева/кг. или - 29%. Кашкавалът се предлагал
в хладилна витрина на разфасовки, направени от търговеца, които разфасовки били с
различен грамаж. Били установени следните три разфасовки, върху които била посочен
следния грамаж на разфасовка, цена на кг. и цена на самата разфасовка: разфасовка 0,281кг.,
цена 26,99 лева/кг – 7,58 лева; разфасовка 0,317кг, цена 27,99/кг. – 8,87 лева; разфасовка
0,401кг., цена 27,99 лева/кг., - 11,22 лева. Върху разфасовките не била посочена реалната
цена на кг. и реалната цена на самата разфасовка с оглед грамажа й.
Видно от представения към жалбата фискален бон от дата 22.02.2023г., кашкавалът от
краве мляко бил таксуван на промоционалната цена от 19,79 лева.
За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол.
На 11.04.2023г., свидетелката А. К. съставила срещу дружеството в присъствие на
негов упълномощен представител – адв. Ралица Сиракова акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 20, ал. 1 КЗП.
Актът бил предявен на представителя на нарушителя, като препис от него му бил
връчен. Срещу акта постъпили писмени възражения, които били приети за неоснователни,
поради което въз основа на акта на 15.05.2023г. било издадено атакуваното НП.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелката А.
К. - актосъставител и участник в самата проверка. Показанията на свидетелката се отличават
с логичност, последователност и вътрешна безпротиворечивост, което мотивира настоящия
състав да им се довери изцяло.
Съдът кредитира и приобщения по делото Констативен протокол и пълномощно от
управителите на „**, получила препис от АУАН от името на нарушителя.
Съдът не намери основание да дискредитира и поставения от жалбоподателя фискален
бон от дата 22.02.2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават неговата
отмяна само на това основание, като възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 192, вр. чл. 191 ЗЗП.
Съгласно чл. 191, ал. 1 ЗЗП – „Контролът по този закон се осъществява от Комисията за
защита на потребителите”. От своя страна разпоредбата на чл. 192, т. 5 от същия закон
делегира пряко права на длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите във
връзка с извършваните от тях проверки да съставят актове за установяване на нарушения. В
тази насока по делото се съдържа и Заповед № 322 ЛС/22.04.2015г., с която председателят
на КЗП е оправомощил изрично актосъставителя А. И. К. да съставя АУАН при
констатирани нарушения на територията на цялата страна. В същия смисъл е и разпоредбата
на чл. 233, ал. 1 ЗЗП, която сочи, че актовете за установяване на нарушенията се съставят от
длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета
на общината.
АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42 ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2-ро ЗАНН.
2
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 233, ал. 2 ЗЗП, като по делото е приобщена и Заповед № 365/30.03.2023г., с която
Председателят на КЗП е оправомощил Ивил Георгиев Бакърджиев - Директор на Регионална
дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазара“ в КЗП да налага административни наказания и да издава НП за
нарушения на конкретни нормативни актове, между които и ЗЗП.
Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителни реквизити
по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. Видно от съдържанието на атакувания акт, в него са
изложени всички релевантни факти, които са съставомерни по визираното от АНО
нарушение, като последният е посочил и конкретните правни норми, които счита за
нарушени. НП е издадено в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Обстоятелството, че в НП не са изложени подробни съображения във връзка с
постъпилите възражения, не представлява съществено процесуално нарушение, което да
рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице, като възражението в
обратния смисъл се явява неоснователно. Видно от съдържанието на НП, в него изрично е
посочено, че постъпилите възражения се явяват неоснователни, именно поради което и е
издадено НП.
По съществото на спора съдът приема следното:
Този състав е на мнение, че доказателствата, събрани по делото, позволяват
несъмнения правен извод, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 200, вр. чл. 20,
ал. 1 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗЗП - търговецът е длъжен едновременно да
обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект
стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин.
По делото безспорно се установява, че на дата 22.02.2023г., когато в търговския обект,
стопанисван от дружеството – жалбоподател, била извършена проверка от контролни органи
на КЗП, били предлагани за продажба различен асортимент хранителни стоки, между които
и кашкавал от краве мляко „**, който бил включен в промоционалната брошура, валидна
към датата на проверката, като на стр. 1 от брошурата била обявена намалена цена от 27,99
лева/кг. на 19,79 лева/кг. или - 29%. Кашкавалът се предлагал в хладилна витрина на
разфасовки, направени от търговеца, които разфасовки били с различен грамаж. Следните
три разфасовки били с посочена цена на кг. и на самата разфасовка, както следва: разфасовка
0,281кг., цена 26,99 лева/кг – 7,58 лева; разфасовка 0,317кг., цена 27,99/кг. – 8,87 лева;
разфасовка 0,401кг., цена 27,99 лева/кг. - 11,22 лева. Върху тези разфасовки не била
посочена реалната цена на кг. и реалната цена на самата разфасовка според грамажа на
продукта в нея.
Настоящият състав не споделя виждането на жалбоподателя за неправилно прилагане
на материалния закон. Настоящото нарушение правилно е подведено под нормата на чл. 20,
ал. 1 ЗЗП, а не под нормата на чл. 16 от ЗЗП. Съгласно чл. 16 ЗЗП - продажната цена и
цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно
разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.
В случая не може да се приеме, че става въпрос за заблуждаваща търговска практика,
доколкото върху етикета на практика е останала старата цена, на която преди стартиране на
промоцията е била продавана посочената стока. В брошурата е посочена промоционалната
цена на кг. и самото намаление като промоция, а видно от представения фискален бон,
кашкавалът в промоция е бил продаван на реалната такава, посочена в брошурата. Т.е.,
виждайки цената, поставена върху етикета, която е била по-висока от реалната такава,
потребителят не би се заблудил, че закупува по-евтина стока. Изводите са, че поставената
върху етикета цена по никакъв начин не влияе върху вземането на решение на потребителя
3
дали да закупи стоката или не. Това е така, тъй като реалната стока на практика е по-ниска и
същата е била посочена в промоционалната брошура.
Този състав не счита, че така извършеното нарушение следва да се субсумира под
нормата на чл. 19, ал. 5 ЗЗП. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗЗП - обявяването на различни цени за
един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6
/употребявани стоки; нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не
създава опасност за живота и здравето на потребителите; стоки с отклонения от
предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и
здравето на потребителите; стоки с намалени цени/. В случая не става въпрос за продажба на
стока на две различни цени, какъвто смисъл има забраната на чл. 19, ал. 5 ЗЗП, а за пропуск
на търговеца да посочи новата промоционална цена на кг. върху отделните опаковки и
съответно новата цена на всяка разфасовка според грамажа й. Ето защо, приложение не би
могла да намери тази норма на материалния закон.
Юридическите лица носят безвиновна, обективна отговорност, поради което въпросът
относно субективната страна на нарушенията не подлежи на изследване.
За така извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 200 ЗЗП е предвидена санкция
за юридическите лица от 500,00 лева до 5000,00 лева. В случая е наложена минимална глоба
от 500,00 лева, поради което обсъждането на въпроса относно нейното редуциране е
безпредметно.
Случаят не би могъл да бъде приет и за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това е
така, тъй като се касае за формално нарушение, което се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в специалния закон задължения. Фактът, че нарушението е
извършено за първи път е обстоятелства, което също не обосновава извод за маловажност на
деянието. Още повече, че в конкретния случай, същото е отчетено като смекчаващо
обстоятелство от административнонаказващия орган и е намерило отражение в решението
му да наложи наказание равно на законоустановения минимум от 500 /петстотин/ лева.
Броят на разфасковите, върху които не е била посочена реалната продажба цена на кг. и на
всяка разфасовка, също не могат да определят случая като маловажен. Нарушението на
законодателството в защита на потребителите е съществено и не се отличава от други
нарушения от подобен вид. Наложената санкция не се явява несъразмерно тежка.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че НП се явява правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд, НО, 114 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 002625 от 15.05.2023г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН „** да плати на Комисия за
защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
4
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5