Решение по дело №1713/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юли 2019 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20194430101713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен, 29.07.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно заседание на  15.07.2019 година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

 

при участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 1713 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск  с правно основание чл. 124 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Д.Р.А. против Е.М. ЕООД *** за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите от: 15086.25 лева за главница, редовна лихва 5355.49 лева за периода 06.10.2009 г. до 29.01.2012 г.; наказателна лихва 503.64 лева за периода 15.04.2010 г. до 07.02.2012 г.; лихва 630.32 лева просрочена лихва съгл. чл. 7 във вр. с чл. 2 б”б”, „г” и „д” от Анекс № 1 и законната лихва върху главницата от 08.02.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 431.51 лева за разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение № 566/9.2.2012г. и изп. лист от 09.02.2012г. по ч.гр.д. № 767/2012г. на ПлРС, за които суми е образувано изп.дело № 136/2012г. по описа на Ч.Ц.Н. поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от 21.02.2012г. в продължение на 7 години. Твърди, че на 21.02.2012г. по изпълнителното дело е направено искане за извършване на опис, който не е извършен, а на 25.06.2012г. ЧСИ е уведомен за извършена цесия на вземането от цесионера – ответника по делото. Твърди изтекла погасителна давност, считано от посочената дата -  21.02.2012г. – пет години за главницата и три - за лихвите.  Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, заявява, че към момента не е налице висящо изпълнително производство и искът е недопустим, т.к. липсва правен интерес от страна на ищеца за водене на производството. По основателността на иска, счита, че в случая приложима е петгодишната давност, че тя е многократно прекъсвана в хода на изпълнението – на 12.07.2013г., на 05.01.2014г., на 01.06.2015г. Твърди, че след образуването на изп.д. дело, давност не е текла до 26.06.2015г., позовавайки се на практика на ВКС. Моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално - искът да бъде отхвърлен, като неоснователен, претендира разноски..

           Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

          Видно от приложеното ч.гр.д. 767/2012г. на ПлРС, на 08.02.2012г., “РАЙФАЙЗЕН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, е подал в качеството на кредитор заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК против ищеца в настоящето производство Д.Р.А., и по делото е издадена Заповед за изпълнение № 566/09.02.2012г., която след връчването ѝ заедно с ПДИ по изп.д. 136/2012г. – на 27.02.2012г.,  е влязла в сила на 13.03.2012г. С издаването на заповедта е издаден и изпълнителен лист от 09.02.2012г., с който ищецът е осъден да заплати на "РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, сумата 15086.25 лева - главница, редовна лихва 5355.49 лева за периода 06.10.2009 г. до 29.01.2012 г.; наказателна лихва 503.64 лева за периода 15.04.2010 г. до 07.02.2012 г.; лихва 630.32 лева просрочена лихва съгл. чл. 7 във вр. с чл. 2 б”б”, „г” и „д” от Анекс № 1 и законната лихва върху главницата от 08.02.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 431.51 лева за разноски по делото.

          Издаденият изпълнителен лист от 09.02.2012г. е послужил на кредитора за образуване на изпълнително дело № 136/2012г. на Ч.Ц.Н. *** действие-Окръжен съд Плевен, на 21.02.2012г. С молбата за образуване на изпълнително дело кредиторът е възложил на ЧСИ опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника. Както бе посочено и по-горе, ПДИ по изп.д. 136/2012г. е връчена на длъжника на 27.02.2012г. ЧСИ е изготвил справки за имуществото на длъжника. На 14.03.2012г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ОДП Плевен-ПП за налагане на запор на л.а. с № ЕН 5953 ВК, собственост на длъжника. На 07.02.2013г. по изпълнителното дело е постъпила молба за конституиране на нов взискател по делото, а именно - ответникът в настоящото производство – Е.М. ЕООД, и на 01.03.2013г. той е конституиран като такъв. С молбата от 07.02.2013г., на основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител извършването на всички действия за нормалния вход на изпълнителното производство. Приложени към молбата са договорът за цесия, потвърждение на цесията, пълномощно на предишния кредитор спрямо цесионера за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. На 24.07.2013г. взискателят е направил искане за извършване на нови справки и предприемане на съответни изпълнителни действия.  за постоянния адрес на длъжника и получаваните от него пенсии. На 16.01.2015г. взискателят е поискал пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис, на движимите вещи на длъжника. Такъв е насрочен от ЧСИ за 17.02.2015г., като е изпратена призовка за принудително изпълнение от 26.01.2015г., неполучена от длъжника. На 04.06.2015г. взискателят е поискал опис и оценка на притежаван автомобил на длъжника. Направената справка сочи, че длъжникът вече не притежава такъв. С постановление за прекратяване на изпълнителното дело ЧСИ е прекратил на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК принудителното изпълнение на 13.12.2018г.

          На 20.03.2019г. длъжникът е подал в ПлРС настоящия иск за установяване недължимост на вземането поради погасяването му по давност за периода от 21.02.2012г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, доколкото не е налице висящо изпълнително производство. Независимо от прекратяването на изпълнителното производство, то неговото провеждане следва да се съобрази от съда при преценка на давността за вземанията. В случая, погасителна давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК - на 13.03.2012г., но тя изначално е била прекъсната със започване на изпълнителния процес по изп.д. № 136/2012г. - на 09.02.2012г., по което е налице искане за извършване на конкретно изпълнително действие - опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника. Следващо прекъсване е имало на 14.03.2012г. – запорът на лекия автомобил на длъжника. Прекъсване е имало и на 07.02.2103г. с молбата, с която е е възложено на съдебния изпълнител извършването на всички действия за нормалния вход на изпълнителното производство на основание чл.18 от ЗЧСИ; на 16.01.2015г. – с искането за опис; на 26.01.2015 – с насрочването на опис; на 04.06.2015г. – с искането за извършване на опис на л.а. Съдът намира, че изпълнителното дела е било висящо да неговото перемиране на 04.06.2017г. Преценката на съда относно прекъсване на давността е обвързана от задължителното тълкуване, дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо именно приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва при образуването на изп. дело, когато е поискано приложение на определен изпълнителен способ, на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, и многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ, независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител /когато, както в случая, е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението, водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения - по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса - спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва  с обратно действие тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението. С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, съдебната практика приема, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено задължително разрешение на даден въпрос. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В случая, доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него, е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна на 26.06.2015г. с ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство, същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 09.02.2012г. взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до 26.06.2015г., т.к. в случая  изпълнителното дело е било висящо към този момент и е било перемирано на 04.06.2017г., независимо от липсата на нарочно постановление за прекратяването му от ЧСИ точно на тази дата /в т.см. напр. Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК/. От започването на новия срок на давността - 26.06.2015г. до предявяване на иска на 20.03.2019г. обаче, не е изтекъл 5 годишния давностен срок за погасяване на вземането на ответника. Следва да се отбележи, че предметът на делото, очертан от самият ищец, е изтичането на давностен срок за периода 21.02.2012г. в продължение на 7 години/т.е. до 21.02.2017г./, поради което от приетата от съда дата - 26.06.2015г., в който срокът е почнал да тече, до крайната дата, посочена от самия ищец - 21.02.2017г., е изтекъл още по-къс срок, в който вземането не би могло да бъде погасено по давност.

Съдът намира, че давностния срок, при който вземанията могат да се погасят в случая, е 5 годишен за всички вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, независимо дали той е за главница или за лихви, т.к. съгл. чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се отчете, че в случая се касае за вземания по влязла в сила Заповед за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, приравнява на влязло в сила съдебно решение и не допуска пререшаване на спора по исков път. Многобройна е съдебната практика, която, базирайки се на отменения ГПК, сочи, че правните последици на акт по чл. 242 от ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по  чл. 117 ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, и разпоредбата на  чл. 117 ал. 2 ЗЗД не намира приложение. При това положение се приема, че вземанията за лихви се погасяват с краткия погасителен срок по чл. 111 б. в от ЗЗД. В случая обаче, съдът намира, че тази практика е неприложима, т.к. не се касае за издаден по стария ред изпълнителен лист, а за изпълнителен лист по акт, приравнен на съдебно решение, и че за всички вземания по този изпълнителен лист давността е петгодишна по правилото на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.

С оглед на всичко дотук изложено, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло неоснователен, и като такъв следва да се отхвърли. Следва да се отбележи и следното - в гражданското право настъпването на погасителна давност е правна последица на бездействието на кредитора по отношение на вземането му, което в случая не е налице, видно от развилите се заповедно и изпълнително производство. В случая, видно от усилията на кредитора за прекъсване на давността на вземането, бездействието на длъжника, и дори разпореждането му със запорирано имущество, не могат да бъдат основание той да се освободи от задълженията си, сочейки дълъг период на собственото си бездействие за заплащане на задължения по договор, които са му били известни при подписването му през 2008г.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 и 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника направените от него деловодни разноски, в определен от съда размер на 100лв. - юрисконсултско възнаграждение, поради ниската фактическа и правна сложност на делото и провеждането му в едно открито съдебно заседание.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.А. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, че Д.Р.А. не дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6, сумите от: 15086.25 лева за главница, редовна лихва 5355.49 лева за периода 06.10.2009 г. до 29.01.2012 г.; наказателна лихва 503.64 лева за периода 15.04.2010 г. до 07.02.2012 г.; лихва 630.32 лева просрочена лихва съгл. чл. 7 във вр. с чл. 2 б”б”, „г” и „д” от Анекс № 1 и законната лихва върху главницата от 08.02.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 431.51 лева за разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение № 566/9.2.2012г. и изп. лист от 09.02.2012г. по ч.гр.д. № 767/2012г. на ПлРС, поради изтекла погасителна давност на задължението, считано от 21.02.2012г. в продължение на 7 години, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 и 8 от ГПК, Д.Р.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-6, деловодни разноски  в размер на 100.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: