Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260037
03.11.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
шести октомври 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 316 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.
210, ал. 3 КТ.
Производството е образувано по искова молба на
„Мини Марица-изток“ ЕАД срещу С.И.К., с която се предявява иск с правно
основание чл. 210, ал. 3 КТ. Ищцовото дружество твърди, че ответникът работи по
силата на трудов договор № 9/07.03.2012 г. и допълнително споразумение №
2210/28.10.2019 г. в „Рудник Трояново-1“ на длъжност „началник смяна добивна
промишленост“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г.
в деловодството на „Рудник Трояново-1“ постъпил акт за авария вх. №
73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и наранено ГТЛ 1111
в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че със заповед на управителя била
сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол констатирала,
че на 22.04.2020 г. работникът Б.Г. около 7 часа сутринта забелязал „черта“ на
работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял задвижващата станция и забелязал
забита релса между челната чистачка и бункера, за което подал сигнал на
съответните служители. Твърди, че след получаване на сигнала се предприели
действия по отстраняване на релсата, но след огледа се установило, че гуменото
платно има нараняване по цялата дължина на работния протектор, а на места и
платът. Твърди, че комисията установила наличието на релса с дължина
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника С.И.К., чрез адв. М., в който взема становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Твърди, че оспорва твърденията на ищеца, че не е
положил достатъчно усилие при изпълнение на работата съгласно задълженията му в
длъжностната характеристика и че не е спазил изискването на чл. 41 от
Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и нерентабилността на
ремонта, на причинната връзка между изпълнението на трудовите му функции и
настъпилата вреда. Твърди, че в заповедта за налагане на имуществена
отговорност № 37/20.05.2020 г. не били посочени извършени от него нарушения, с
оглед на което не може да се защити пред съда. Твърди, че през въпросната нощна
смяна си е изпълнявал задълженията добросъвестно без да му е давана информация
за опасности от аварии и злополуки. Твърди, че задвижващата станция и лентата
работили нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТЛ е факт, но
неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на
вредата. Излага съображения за невъзможност да се види конкретната релса, за
липсата на негово конкретно задължение в случая да види релсата, както и други
причини, които изключват негова отговорност за настъпилата вреда. Твърди, че в
заповедта за налагане на имуществена отговорност не били посочени конкретни
негови действия или бездействия, довели до вредата. Твърди, че не е проявил
небрежност в изпълнение на задълженията си, поради което няма основание за
налагане на имуществена отговорност. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Представя писмена защита.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 06.10.2020 г. е обявен за окончателен проекта
на доклад по делото, обективиран в определение № 260009 от 31.08.2020 г., с който на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства, че ищецът работи по силата на трудов договор №
9/07.03.2012 г. и допълнително споразумение № 2210/28.10.2019 г. в „Рудник
Трояново-1“ на длъжност „началник смяна добивна промишленост“ в участък
„РТНК-1“, на която длъжност работи и към настоящия момент; по време на нощна смяна
на 22.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, съставена комисия
установила наличието на релса с дължина
По иска с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ ищецът-работодател следва да
докаже елементите от фактическия състав на нормата, а именно че се намира в
трудово правоотношение със сочения ответник /отделен като безспорен и ненуждаещ
се от доказване факт/; че е настъпила вреда за работодателя – конкретно
настъпила вреда на гуменото платно на ГТЛ /настъпилата вреда с конкретни
параметри върху гуменото платно на ГТЛ е отделено като безспорен и ненуждаещ се
от доказване факт/ и нейния размер; че вредата е станала при извършване на
дейности при или по повод изпълнение на трудовите функции на ответника;
причинно-следствената връзка между вредата и действията на работника, като в
случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – работникът да е
изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и
предпазливост.
Със заповед № 37 от 20.05.2020 г. /л.35-36/ на управителя
на ищцовото дружество е наредено да се реализира ограничена имуществена
отговорност на ответника С.И.К., работник на длъжност „началник смяна добивна
промишленост“ в участък „РТНК-1“ на рудник „Трояново-1“, като от уговореното
месечно трудово възнаграждение се удържи сумата от 1832,60 лв. за това, че на 22.04.2020 г. срещу
23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия да управлява протичането на
производствения процес в участъка през смяната, в съответствие с изискванията
на технологията и организацията на работа, да организира и ръководи пряко
ремонтната и спомагателната дейност по време на смяната като контролира нейното
качество. Тъй като втората страница на заповедта не е представена, съдът не
може да направи точен извод на коя дата е връчена на ответника срещу подпис, но
пък няма спор между страните, че същата е връчена на ответника срещу подпис и
той е подал срещу нея възражение на 18.06.2020 г. /л.31-32/. Самият факт на
връчване на заповедта на ответника следва от подаденото от него възражение.
Отделно от това възражението е подадено в срок по-малък от един месец от
нейното издаване, което води на извод, че е подадена и в срок по-малък от един
месец от нейното връчване. Тоест възражението е подадено в рамките на
предвидения в чл. 210, ал. 3 КТ едномесечен срок, поради което се развива
допустимо настоящото съдебно производство.
По доказването на правнорелевантните факти съдът намира, че първият елемент
от фактическия състав е установен по делото, а именно наличието на трудово
правна връзка между страните - ответникът работи при ищеца на длъжност „началник
смяна добивна промишленост“ в участък „РТНК-1“ на рудник „Трояново-1“, на която
длъжност работи и към настоящия момент /виж последното допълнително
споразумение към трудовия договор на л.36-38/.
Установява се от доказателствата по делото и вторият елемент от фактическия
състав – наличие на настъпила за работодателя вреда в размер на 1336100 лв.,
изразяваща се в следното: по време на нощна смяна на 22.04.2020 г. срещу
23.04.2020 г. е настъпила авария в ищцовото дружество, а сформирана комисия
установила наличието на метална релса с дължина
От гласните и писмените доказателства е видно, че вредата на ГТЛ е
вследствие на метална релса с дължина
В смяната на констатиране на аварията, от 22,00 часа вечерта на 22.04.2020
г. до 7,00 часа сутринта на 23.04.2020 г., ответникът С.И.К. е бил на работа
/така в протокола за разследване на аварията на л.22 – втори абзац/.
От протокола от разследване на възникнала авария /л.21-26/ е видно какъв е
механизмът на цялото съоръжение по изравяне и придвижване на земната маса. Движението
на земната маса е по следното направление в посока на движение на земната маса
– роторно колело на багер Rs2000-143 изземва земна маса и го изсипва в роторен бункер, от който се насочва към
роторна лента, от гумено платно на роторна лента към разтоварен бункер, после
към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента
и до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна
лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на ГЛТ1122, по
ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от гумено платно на
ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване на ОС1102, от гумено
платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102 и разтоварване на ОС1101, от гумено платно на
ГЛТ1102 към разтоварен бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено
платно на ГЛТ1111 към разтоварен бункер на ЗС1111 /тук се е заклинила
процесната релса/ и разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към
кола-опорно разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н. От всичко това е
видно, че цялото съоръжение е съставено от много части, много задвижващи
станции, бункери, ленти и други механични елементи на голямо разстояние /само
наранената лента е с дължина
Най-съществените спорни по делото въпроси касаят дали ответникът С.И.К. не
е управлявал протичането на производствения процес в участъка на смяната в
съответствие с изискванията на технологията и организацията на работа и не е
организирал и ръководил пряко ремонтната и спомагателната дейност по време на
смяната като контролира нейното качество, за периода от време, в който е
възникнала и констатирана процесната авария.
От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „началник
смяна добивна промишленост“ в участък „РТНК“ /л.44-47/ е видно, че същата е
връчена на ответника на 28.02.2018 г. и той е запознат с нейното съдържание,
включващо основни изисквания за длъжността, основни функции и задължения,
задължения по БЗР, отговорности и други. В т.2.5 е посочено, че ответникът при
изпълнение на работата има основно задължение да управлява протичането на
производствения процес в участъка през смяната, в съответствие с изискванията
на технологията и организацията на работа, а в т.2.6 задължение да организира и
ръководи пряко ремонтната и спомагателната дейност по време на смяната като
контролира нейното качество. В т.6.2 е посочено основна отговорност за правилното
протичане на основната производствена дейност.
От гласните доказателства /св. Н., св. Б., св. Ч./ е видно, че ответникът
като „началник смяна добивна промишленост“ има задължение да организира целия
процес на работа в участъка. От показанията на св. Ж.П. е видно, че
задълженията на „началник смяната“ е да назначава хората в назначението по вида
на местоработата им, по същността на работата какво ще се работи, има
задължение да следи възлите, механизмите и съоръженията в участъка чрез обход
по багерите, по насипообразувателя, по станциите и т.н., слиза се и се оглеждат
механизмите, частите и съоръженията като цяло. Свидетелят П. посочва, че
началник смяната стои обикновено там където е най-проблемно извън времето на
обходите, с цел да не се случват аварии. Обходът на всички съоръжения
продължавал с часове, тъй като разстоянието на РТНК-1 било около 8-
От показанията на св. Д.Д. е видно, че във въпросната вечер, когато е
станала аварията, е работил заедно с ответника С.К., като свидетелят като
шофьор на дежурен автомобил извозвал различни работници от смените и
началниците. Установява се от показанията на св. Д., че въпросната сутрин,
преди да стане аварията, е взел ответника К. и са тръгнали на обичайна
обиколка, като се качили в началото на смяната на забоя, защото знаели от
предни смени, че излизат материали, а после тръгнали на обиколка по станции, багери
от Рс2000 до Ас6300, за да си свърши ответникът К. задълженията. Св. Д.
посочва, че когато се обадили за аварията той с ответника К. тъкмо се прибирали
от обхода в операторната за извършване на сравнение с операторката какви
ремонти и аварии са констатирани през смяната.
От установения по-горе механизъм на целия процес на работа на съоръженията
е видно, че мястото на работа на ответника С.К. е
в целия участък, а не на едно конкретно място, тъй като негово задължение е да
прави обходи на цялото РТНК. От всичко изложено е видно, че ответникът няма
конкретно задължение да наблюдава земната маса върху лентите с цел да следи за
наличието на метали, каквото задължение имат други работници – операторите и
багерната бригада.
От събраните гласни и писмени доказателства е видно, че въпросното парче
релса е преминала през багер Рс2000 и е продължила по цялата верига от
съоръжения до увредената гумена лента, която е доста надалеч от багера. Никой
от всички служители от багерната бригада и от операторите на ЗС не е видял
визуално въпросната релса. Няма сигурни данни кога релсата е преминала през
багера Рс2000, дали релсата е била затрупана от земна маса или е била видима с
просто око, но с оглед липсата на визуален контакт на релсата от всички
служители по трасето, по-скоро съдът намира, че тя е била затрупана под земната
маса на транспортните ленти. Движението на лентата е със сравнително бърза
скорост –
Установи се от писмените и гласните доказателства, че през въпросната вечер
е имало около 8 спирания от метал детектора на багера Рс2000, като при едно от
тях около 2,30 часа е открит стоманобетонен траверс, който е отстранен. От
протокола за авария е видно, че е имало 3 спирания на багера от метал детектора
около 2,20 часа, но не бил открит материал, след което работата започнала на
горна шайба, при което е спирането в 2,30 часа и открият стоманобетонен
траверс. Установи се, че е имало после още 4 спирания от метал детектора, като
последното спиране е около 5,00 часа, при всички тях не е открит материал, а
след това е имало спиране на багера от скъсан блокировъчен кабел около 5,30-5,45
часа /последното спиране се установи от гласните доказателства и някои от
дадените обяснения от служителите при изясняване на аварията, описани в
протокола за авария/. Съставената комисия за разследване на аварията достигнала
до извод, че релсата е натоварена на последното спиране от метал детектор около
5,10 часа. Този извод обаче се установи да е само предположение, без да има
каквито и да било сигурни доказателства за него. Това е така, тъй като и преди
това е имало спирания от метал детектор без откриване на материал /4 на брой/.
Поради това съдът намира, че не се установява в кой точно момент е натоварена релсата
на лентата, кога се е придвижила по всички съоръжения и кога се е заклинила между
челната чистачка и гуменото перде на откатната дъска от бункера, за да се
установи дали ответникът е имал изначално възможността да открие релсата с
оглед работата, която е осъществявал по обход и визуален оглед на съоръженията.
Няма по делото въобще доказателства ответникът да не е извършил някое свое
конкретно задължение, от което да е произтекла въпросната вреда.
За пълнота ще се отбележи, че с оглед
функциите и задълженията на ответника, дори да се приеме условно, че някой от
багерната бригада или операторите са действали небрежно при изпълнение на
работата си, това по никакъв начин не води до извод, че ответникът също е
действал небрежно при изпълнение на работата си. Следва да се отбележи, че
ответникът не е работодател на работниците, не ги подбира с оглед на техните
качества, а само организира процеса на работа в РТНК. От друга страна ако се
възприеме изобщо конструкцията, заложена в исковата молба, за автоматично
предаваща се отговорност за лична вина на работник по вертикала, то няма
логично обяснение да се приеме достигане на отговорността до определена степен
по вертикала, а не до нейния край, тоест и за работниците по структура над
длъжността на ответника.
Поради това и съдът намира, че по делото въобще не се установи, ако ответникът
принципно е проявил по-големи усилия при управление протичането на
производствения процес в участъка през смяната, дали щеше да се открие въпросната
релса, което изключва негова небрежност при изпълнение на задълженията си,
която да е възпрепятствала откриване на процесната релса, нанесла на вредите на
последваща гумена лента. Именно в този смисъл са и дадените възражения от
ответника /л.31-32/ по повод връчената му заповед за ангажиране на ограничена
имуществена отговорност, в които посочва, че оспорва да не е положил достатъчно
усилия при изпълнение на работата си.
Свидетелят Н. посочва, че комисията направила извод, че около 5 часа било
сигнализирането на металдетектора при багера, спирането било за минута и
половина, от което следва извод за свидетелите, че не е търсен материал по
лентите от багерния персонал при това спиране. От показанията на св. Ч. е
видно, че цялата багерна бригада се ръководи от манипуланта на първа кабина или
машинния оператор на първа кабина, който управлява целия багер и чието
задължение е да организира намирането, отстраняването на метала, в което
търсене следва да участва цялата багерна бригада, от чийто състав не е
ответникът. По делото се установи, че след спиране от метал детектора около
5-5,10 часа багерът е стартиран след около една минута и нещо, като няма
никакви доказателства манипуланта на първа кабина, който управлява целия багер
да е информирал ответника за спирането. Очевидно е, че за толкова кратко време
не може да се обезопасят лентите на багера и да се направи търсене на материал
върху самите ленти, тъй като това изисква много повече време /виж гласните доказателства/,
поради което претърсване за материал върху лентите не е осъществявано, а
вероятно само визуален оглед за материал, какъвто не е открит, но не е открит
при всичките четири спирания, в това число и при други спирания по-рано през
нощта около 1-1,20 часа. Поради това и предвид липсата на доказателства
манипуланта на първа кабина да е информирал ответника за въпросното спиране, то
не може да се търси отговорност у ответника за това, че манипуланта не е
организирал търсене на материал.
Въобще по делото не се установява точно в кой момент релсата с голяма
вероятност е преминала през багерната част и през гумените ленти на
съоръженията, за да се установи точно какво ответникът не е сторил при
организирането на производствения процес, че да е в причинна връзка с
настъпилата вреда. Както се посочи по-горе въобще липсват доказателства
въпросната релса да е била над земната маса и принципно визуално видима, а даже
напротив – липсата на видимост от всички работници по цялата верига от
механизми на толкова дълъг участък води на извод, че релсата по-скоро е била
затрупана от придвижваната земна маса и е била визуално невидима.
При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи при
условията на пълно и главно доказване ответникът С.К. да не управлявал
протичането на производствения процес в участъка през смяната, в съответствие с
изискванията на технологията и организацията на работа, или да не организирал и
ръководил пряко ремонтната и спомагателната дейност по време на смяната като
контролира нейното качество.
Останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства не установяват
нещо различно от установеното от съда по-горе в мотивите или да противоречат на
установените от съда факти.
Поради всичко изложено съдът намира, че ищецът не установи при условията на
пълно и главно доказване последващите елементи от фактически състав на чл. 210,
ал. 3 КТ а именно, че вредата е станала при извършване на дейности при или по
повод изпълнение на трудовите функции на ответника и най-вече на
причинно-следствената връзка между вредата и действията на ответника, като в
случая действията, причинили вредата, следва да са небрежни – ответникът да е
изпълнявал трудовите си задължения, но не с пълния обем внимание и
предпазливост. За пълнота съдът ще посочи, че с оглед на тези установени
обстоятелства по-скоро се касае за наличие на нормален производствено-стопански
риск по смисъла на чл. 204 КТ, за който служителите не отговарят. Това пък
налага отхвърляне на иска като недоказан.
По разноските:
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноските за производството, които са в размер на 400 лв. по договор за правна
защита и съдействие от 30.07.2020 г. /л.93/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като недоказан предявения от „Мини Марица – изток“ ЕАД,
вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.“ №
13, срещу С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 210,
ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 1832,60 лв., наложена ограничена имуществена
отговорност със заповед № 37 от 20.05.2020 г. на управителя на Рудник“
Трояново-1“.
ОСЪЖДА „Мини
Марица – изток“ ЕАД, вписано с ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Раднево, ул. „Георги Д.“ № 13, да заплати на С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за производството в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: