Решение по дело №7105/2014 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 132

 

 

гр. Пловдив, 15.01.2015 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7105 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, вр. 422 от ГПК, вр. с чл. 538 вр. с чл. 463, вр. 469 от ТЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД от „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София-1404, ж.к.”Гоце Делчев”, бл. 22 , вх. Б № 25, чрез юрисконсулт М. К. М. срещу Л.С.Ш. с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2180,34 евро в левова равностойност от 4264,37 лева, част от дължимата сума по запис на заповед 01.07.2009г., издаден в полза на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД с падеж 01.08.2010 г., ведно със законната лихва от 05.08.2013 г. до окончателното изплащане. Притендира разноски

В исковата молба се твърди, че на 01.07.2009г. ответника е издал в полза на ищеца „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД запис на заповед за сумата от 10 340,52 евро. Посочва се, че документа е предявен за плащане на 01.08.2010 г. Заявява се, че за процесната сума ищеца се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № 12978/2013 г. на ПРС, въз основа на същия документ, срещу които е постъпило в срок възражение от длъжника. Признава, че документа е издаден във връзка с налично каузално правоотношение между страните.

В указания по чл.131 от ГПК срок е депозиран отговор от ответника, в който се твърди, че издаденият документ е нищожен защото няма валидно определен падеж, като се оспорва датата на предявяване на същия, както и датата на издаване. Притендира се погасяване по давност на вземането. навеждат се твърдения за налично каузално правоотношение между страните, свързано с абстрактната сделка, произтичащо от договор за финансов лизинг от № 54011366 за предоставяне на нов лек автомобил „О.” –„И.” срещу сумата от 25 384,79 евро за срок от 24 месеца, платени по банков път на ищеца.

В съдебно заседание представителя на ищеца признава, че документа е издаден във връзка с твърдяното от ответника каузално правоотношение между страните.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените писмени доказателства Договор за финансов лизинг № ********* от 01.07.2009 г., запис на заповед от 01.07.2009 г., издадена от Л.Ш.; се установява, че на 01.07.2009 г. между страните е постигнато съгласие за ищеца да предостави на ответника за ползване движима вещ на стойност от 27 027,24 евро за срок от 24 месеца, с възможност да придобие собствеността върху вещта, след заплащане на пълната и стойност. Получателя дължи заплащане на първоначална вноска от 6 346,20 евро и месечни вноски от по 861,71 евро, както и сумата от 380,77 евро за такса за управление.

От изготвеното заключение от 11.11.2014 г. е видно, че по сключения договор ответника е извършил плащане на сума в общ размер от 71 572,12 лв.

От представеното удостоверение № 104600-5127/04.12.2014 г. на ОД на МВР сектор „БДС” и приложената към него справка е видно, че на 03.06.2010 г. ответника е напуснал територията на РБългария през ГКПП Дуранкулак.

От приложеното ч. гр. дело № 12978/2013 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 8191/07.08.2013 г. срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

С оглед установените данни за наличие на проведено заповедно производство за процесното вземане, по което е подадено възражение от длъжника-ответник в настоящето, съдът намира, че е налице основание за водене на предявения установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

Предвид липсата на спор между страните, че процесния запис на заповед е издаден по повод наличие на каузална сделка между страните, то за установяване дължимостта на вземането по него ищеца следва да установи съществуването на заявеното правотношение между страните, и възникване на задължението на ответника за плащане на определената сума по договора.

Тъй като от събраните писмени доказателства се установява, че ответника е поел задължение за заплащане на сумата по предоставения му финансов лизинг от 27 027,24 евро, платима в период от две години от 01.07.2009 г. и от изготвената ССЕ, която съда възприема изцяло като обективно извършена, е видно, че е платена сума от 71 572,12 лв., то съда намира, че вземането на ищеца е погасено изцяло чрез извършеното плащане и в съответствие с това не се дължи притендираното такова по процесния запис на заповед, а от там и на заявената такава по заповедното и настоящето производство..

Що се отнася до изложените възражения от ответника, че записа на заповед не е изряден от формална страна, предвид направените оспорвания на датите на издаване и предявяване, съда не споделя тези доводи, тъй като счита, че липсата на оспорване на авторството на документа и извършени поправки или добавки на датите е пречка да се счете, че записаните дати във волеизявлението не са достоверни. В подкрепа на това следва да бъде отбелязан довода, че ответника не твърди други конкретни дати, на които да са извършени съответните действия, а и от представените доказателства неможе безспорно да се установи, че те не са осъществени така, както е отбелязано.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ответника не дължи разпоредените суми по издадената заповед за незабавно изпълнение № 8191/07.08.2013 г. по ч. гр. дело № 12978/2013 г. на ПРС.

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответинка на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени притендираните такива в размер на 83,50 лв.-деловодни разноски и 720 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С.Ш. с ЕГН ********** *** не дължи на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София-1404, ж.к.”Гоце Делчев”, бл. 22 , вх. Б № 25, представлявано от управителя Т. Б. заедно с прокуриста К. П. сумата от 2180,34 евро (две хиляди сто и осемдесет лева и тридесет и четири ст.), която в левова равностойност е 4264,37 лева, част от дължимата сума по запис на заповед от 01.07.2009 г., издаден в полза на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД с падеж 01.08.2010 г., ведно със законната лихва от 05.08.2013 г. до окончателното и плащане., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК с № 8191/07.08.2013 г. и изпълнителен лист от 08.08.2013 г. по частно гр. дело по ч. гр. дело № 12978/2013 г. на ПРС.

 

ОСЪЖДА „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София-1404, ж.к.”Гоце Делчев”, бл. 22 , вх. Б № 25, представлявано от управителя Т. Б. заедно с прокуриста К. П.  да заплати на Л.С.Ш. с ЕГН ********** *** сумата от 83,50 лв.(осемдесет и при лева и петдесет ст.)-деловодни разноски и 720 лв. (седемстотин и двадесет лева) адвокатско възнаграждение за производството пред ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:/ П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.