РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Шумен, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20253600500302 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №83/31.01.2025г. по гр.д.№1213/2024г. по описа на ШРС, Районен съд -
гр.Шумен е отхвърлил предявените от П. Н. Д. с ЕГН ********** искове с правно основание
чл.439 от ГПК срещу С. А. С.А., учредено в Република Румъния, вписано под Търговски
регистър под рег. № J40/3965/2003, със седалище и адрес на управление ...... ...... № 225,
бл.66, вх.4, ап.129, действащо чрез търговски пълномощник „Делта Кредит Мениджмънт“
ЕАД с ЕИК *********, за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника
поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 1700.08 - главница, сумата от
482.88 лв. – лихва за забава от 19.11.2009г. до 17.08.2012г., сумата от 2092.40 лв. - законната
лихва за забава, считано от 17.08.2012г. до 16.05.2024г. и разноски от 318.10 лв., за които
суми е издаден Изпълнителен лист от 10.12.2012г. по гр.д. № 38971/2012г. на СРС и сумата
от 396.60 лв. – главница, сумата от 82.93 лв. – лихва за забава за периода от 18.11.2009г. до
07.12.2011г., сумата от 516.44 лв. - законна лихва за забава от 08.12.2011г. до 16.05.2024г. и
разноски от 200 лв., за които суми е издаден Изпълнителен лист от 18.05.2013г. по гр.д. №
54509/2011г. на СРС, по които били образувани изп.д. № 81/2013г. и изп. д. № 1248/2013г. и
двете по описа на ЧСИ Р. М. с район на действие СГС, като след прекратяването им е
образувано изп. д. № 20229310400366 по описа на ЧСИ Р. Р. с район на действие ШОС, като
неоснователни и недоказани.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
1
на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искови претенции по чл.439, ал.1 от ГПК от
П. Н. Д. с ЕГН ********** срещу С. А. С.А., учредено в Република Румъния, с която
ищецът моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи
сумите присъдени по гр.д. № 38971/2012г. на СРС и гр.д.№54509/2011г. на СРС. Сочи, че по
изпълнителен лист от 10.12.2012г. по гр.д. № 38971/12г. на СРС и Изпълнителен лист от
18.05.2013г. по гр.д. № 54509/2011г. на СРС срещу ищеца било образувано изпълнително
дело № 20229310400366 на ЧСИ Р. Р. от взискателя С. А., действащо чрез търговски
пълномощник „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р. С..
Излага, че съгласно разпоредбите на ГПК не било допустимо юридическо лице да
упълномощава друго търговско дружество да го представлява процесуално, поради което и
изпълнителното дело било образувано незаконосъобразно, което водело до
недействителност на всички действия по него, включително наложените запори и възбрани,
както и насрочения на 21.05.2024г. опис на движими вещи и недвижим имот. По
изпълнителен лист от 10.12.2012г. по гр.д. № 38971/12г. на СРС на 17.01.2013г. било
образувано изпълнително дело № 201337900400081 по описа на ЧСИ Р. М. с район на
действие Софийски градски съд, което противоречало на правилата на ГПК определящи
местната компетентност при образуване на изпълнителни дела, тъй като адресната
регистрация на ищеца била в гр.Шумен. Ето защо всички действия по него били негодни да
породят правни последици, прекъсващи давността. Евентуално се сочи и, че последното
действие по изпълнителното дело е от 09.11.2017г. – с налагането на запор. От тогава до сега
давността била изтекла, тъй като не се прекъсвала с незаконосъобразно образуваното изп.д.
№ 366/2022г. по описа на ЧСИ Р. Р..
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно, че по издаден Изпълнителен лист от 10.12.2012г. по гр.д. № 38971/2012г. на
СРС ищецът бил осъден да заплати на „Застрахователно дружество Евро Инс“ АД с ЕИК
********* сумата от 1700.08 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
вреди от ПТП настъпило на 08.08.2009г. в гр.Шумен, ведно със законна лихва от 17.08.2012г.
2
до окончателното погасяване на вземането, лихва в размер на 482.88 лв. за периода от
19.11.2009г. до 17.08.2012г., както и разноски от 318.10 лв. От представено по делото
Удостоверение изх. № 56651 от 26.07.2024г., издадено от ЧСИ Р. М. е видно, че по молба с
Вх.№ 989/17.01.2013г. по този изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 81/2013г. на
ЧСИ М.. По делото били наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „Банка
ДСК“ АД, „Обединена Българска банка“ АД, „Кей Би Си Банк България“ и „Уникредит
Булбанк“ АД с дата 01.02.2013г., като от всички банки има отговор, че длъжникът не е
клиент. Върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение в „Ай Ди и Джи Ем“ ООД
бил наложен запор на 08.05.2014г. Бил наложен запор в „Интернешънъл Асет Банк“ АД и
„Прокредит Банк България“ АД на 20.04.2016г., като било отговорено, че длъжникът не им е
клиент. Запор бил наложен и в Банка „Пиреос“ („Юробанк България“АД) с изх. № 34322 от
09.11.2017г. на 09.11.2017г., като има отговор че няма открити сметки в банката. По делото
нямало депозирана друга молба, освен тази за образуване на делото, като не били събрани и
суми. Делото било прекратено и изпълнителния лист бил върнат на взискателя с Протокол
от 11.12.2018г. С писмо от 06.01.2025г. ЧСИ Р. М. уведомява съда, че изпълнителното дело
било архивирано под № 1047/2013г. и унищожено.
По гр.д.№ 54509/2011г. на СРС бил издаден Изпълнителен лист от 18.05.2013г., по
който ищецът П. Н. Д. бил осъден да заплати на ЗД„Евроинс“ АД сумата от 396.60 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, станало на 08.08.2009г. в
гр.Шумен, сумата от 82.93 лв. – лихва за забава за периода от 18.11.2009г. до предявяване на
исковата молба, както и законна лихва от предявяване на исковата молба – 08.12.20011г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски 200 лв. От представеното
Удостоверение изх. № 56689 от 26.07.2024г., издадено от ЧСИ Р.М., се установява, че по
молба с Вх.№ 15977/15.07.2013г. по този изпълнителен лист било образувано изп. д. №
1248/2013г. по описа на ЧСИ М.. По делото били наложени запори върху банкови сметки на
длъжника в „Юробанк България“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Интернешънъл
Асет Банк“ АД и „Първа Инвестиционна банка“ АД, всички изпратени с писма от
23.07.2013г., като от всички банки има отговор, че длъжникът не е клиент. Върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение в „Ай Ди и Джи Ем“ ООД бил наложен
запор на 09.04.2014г. Запор бил наложен и в Банка „Пиреос“ („Юробанк България“АД) и
„Инвестбанк“ АД със съобщения от 20.04.2016г., като нямал сметки в банките. Изпратено
било запорно съобщение изх. № 15364/19.05.2016г. до „Алианц банк България“ АД, като по
делото постъпил отговор, че няма авоар и има предходен запор. Последното изпълнително
действие е запор върху банкови сметки в „Обединена Българска банка“ АД с изх. № 10297
от 04.04.2018г., като постъпил отговор от банката, че длъжникът няма авоар и има
предходни запори. По делото нямало депозирана друга молба, освен тази за образуване на
делото, като не били събрани и суми. Делото било прекратено и изпълнителния лист бил
върнат на взискателя с Протокол от 11.12.2018г. С писмо от 06.01.2025г. ЧСИ Р.М. уведомява
съда, че изпълнителното дело било архивирано под № 1048/2013г. и унищожено.
Вземанията по двата изпълнителни листа били прехвърлени с Договор за
3
прехвърляне на вземания от 31.12.2018г. между „ЗД Евроинс“ АД и С. А. С.А. По молба на
цесионера, чрез търговски пълномощник „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД с ЕИК
********* било образувано изп.д. № 366/2022г. по описа на ЧСИ Р. Р. по двата
изпълнителни листа, като се искало налагането на запори, възбрани, както и насрочване на
опис на движими вещи и други по отношение на длъжника. Покана за доброволно
изпълнение била връчена лично на ищеца – длъжник на 12.07.2022г. за сумата от 7 279.20
лв., от които главница 1700.08 лв., законна лихва в размер на 1714.12 лв. за периода от
17.08.2012г. до 21.07.2022г., главница в размер на 396.60, със законна лихва от 428.31 лв. за
периода 08.12.2011г. – 21.07.2022г., мораторни лихви 565.81 лв., присъдени разноски 518.10
лв., 150 лв. разноски, 937.54 лв. такси по Тарифа на ЧСИ, както и публични вземания от
868.64 лв. дължими към 21.07.2022г. ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца в „Монча“ ЕООД със запорно съобщение изх.№ 8072/07.07.2022г., получено на
14.07.2022г., както и запор на лек автомобил „....“ с рег. № ...., вписан в регистъра на пътните
превозни средства от Сектор „Пътна полиция“ на 12.07.2022г. На 19.07.2022г. по делото
постъпила сума в размер на 300.49 лв., изплатена от ищеца с преводно нареждане от същата
дата. Сумата била разпределена с Протокол от 21.07.2022г. за такси на ЧСИ по Тарифата и
юрисконсултско възнаграждение. На 09.09.2022г. била вписана и възбрана с вх. № 6158, акт
258, том 2, дело № 2527/2022г. на Служба по вписвания – Шумен на 1/8 ид.ч. от дворно
място, представляващо поземлен имот с идентификатор .... с административен адрес гр....,
ул.“....“ № ..., заедно с ¼ ид.ч. от втори жилищен етаж, представляващ апартамент с
идентификатор ..... и 1/8 ид.ч. от тавански и избени помещения. На 21.05.2024г. бил
насрочен опис, оценка и изземване на движими вещи и опис на недвижим имот, за което бил
изготвен Протокол за опис на недвижим имот, както и изготвена оценителна експертиза.
Изпълнителното дело било спряно на основание Обезпечителна заповед № 15 от
27.06.2024г. допуснато с Определение № 1576 от 24.06.2024г. по първоинстанционното дело.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основния спорен въпрос между страните е дали вземането на ответника е погасено по
давност. На първо место следва да се изтъкне, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Дори и
вземането да е установено по реда на заповедното производство - чл.410 и сл. ГПК, влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно
или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече
правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Ето защо по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и
константната практиката на ВКС - Решение №781 от 25.05.2011 год- на ВКС по гр.д.
№12/2010 год., III г.о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018
г., IV г. о., Определение №633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК,
4
Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в разпоредбата на чл.423 от
ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно съгласно
константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не
е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. За разлика от общият исков процес, при който преклудиращият ефект
на силата на присъдено нещо настъпва в края на съдебното дирене в последната инстанция
по същество (което по правило е въззивното производство), то при влязлата в сила заповед
за изпълнение преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва с изтичане на
срока за подаването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение /Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., Решение
№781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о., Решение №207 по гр.д. №7030/2014
год. IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., и
др./. След стабилизирането на заповедта за изпълнение ирелевантно за правния спор е
обстоятелството въз основа на какъв акт или основание е издадена същата – дали въз основа
на запис на заповед или друг документ. Ето защо, когато е налице влязла в сила заповед за
изпълнение същата стабилизира вземането, поради което от влизането в сила започва да
тече нова давност, която винаги е петгодишна.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането - чл.116, б."в" ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, в
която молба взискателят е посочил изпълнителен способ -чл. 426, ал. 2 ГПК), изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
5
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни
способи. С горното тълкувателно решение бе прието още и, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д"
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Необходимо е да се отбележи, че през периода, обхващащ времето, през което са били
образувани първите изпълнителни дела срещу ищеца, са действали два тълкувателни акта на
Върховния съд, касаещи разпоредбите на чл. 110- 116 от ЗЗД, уреждащи режима на
давността в българското гражданско право. Първият от тях е Постановление на Пленума на
ВС № 3/18.11.1980 г. на ВС на РБ, а вторият посоченото по - горе ТР №2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10 прогласява ППВС №3/1980 г. за
загубило сила. Т. е. отмяната на ППВС №3/1980 г. е настъпила на 26.06.2015г. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове или откога
отпада действието им, и предвид наличието на противоречива съдебна практика е
постановено Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК,
с което се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По правило процесуалните преклузивни и давностни срокове не могат да бъдат
прекъсвани и спирани, извън изрично предвидените в закона случаи. Разпоредбата на чл. 3,
т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/ урежда спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението, а съгласно чл.3, т.2 от същия закон спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. С оглед посочената норма и § 13 от ЗИД на ЗЗ /обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г. /, посоченият срок не е текъл за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,
6
или 2 месеца и 7 дни, който също следва да се съобрази при изчисляване на давностния срок.
Съдът намира за несъстоятелно първото въведено от ищцовата страна възражение за
липсата на местна компетентност на частния съдебен изпълнител с район на действие
района на СГС, доколкото разпоредбата на чл.427, ал.1, т.2 ГПК в редакцията и преди
изменението през 2017г. е позволявала образуване на изпълнително производство по
постоянния адрес или седалището на трето задължено лице, при насочено изпълнение срещу
вземане на длъжника от това лице. Искането за налагане на запори върху банкови сметки на
длъжника представлява именно такова насочване срещу вземане на длъжника от тези трети
лица със седалище в района на съдебния изпълнител, поради което и както образуването с
искането за приложение на определени изпълнителни способи, така и последващите
изпълнителни действия са прекъснали валидно погасителната давност на процесните
вземания. Неоснователно е и другото възражение на ищеца, за липса на надлежна
представителна власт на взискателя при образуване на изпълнителното производство през
2022г. пред ЧСИ Р.Р.. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 17.03.1993г. по т.д. №
3/1993г. на ОСГК на ВКС, търговският пълномощник, снабден с изрично пълномощно за
водене на процеси по чл.26, ал.2 от ТЗ може да бъде процесуален представител на страната в
гражданския процес, ако притежава качествата, посочени в чл.20, ал.1, б.“а“, „б“, „в“ от ГПК.
В случая търговския пълномощник се представлява от юрисконсулт, което отговаря
изискването за валидно упражнена процесуална власт. Независимо от горното, дори и да се
приеме липса на надлежно учредена представителна власт, то горното е напълно отстранимо
по всяко време, чрез изрично волеизявление на представлявания в горния смисъл, а и
липсата на представителна власт касае единствено вътрешното правоотношение между
представителя и представлявания. При липса на потвърждаване, на недействителността
може да се позове само представляваното лице, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 5
от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай
тези действия са изрично писмено потвърдени с изявлението на представлявания - лист 57
от първоинстанционното дело.
Не е изтекъл и предвидения в закона пет годишен давностен срок за процесните
вземания. Както бе отбелязано по - горе, давността е била прекъсната с образуване на
изпълнителните дела пред ЧСИ Р. М. с рег. № 790 на КЧСИ и район на действие – Софийски
градски съд - на 17.01.2013г. с образуването на изп. д. № 81/2013г.за вземането по гр.д. №
38971/2012г. на СРС, и на 15.07.2013г. с образуването на изп. д. № 1248/2013г. по описа на
ЧСИ Р. М. за вземането по гр.д.№ 54509/2011г. на СРС. Изпълнителни действия по тези
производства са били извършвани както до 26.06.2015г., до който момент не е текла давност
по смисъла на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС на РБ, така и след това. Както бе отбелязано по
- горе, последното поискано от взискателя изпълнително действие по ИД №81/2013год. е на
09.11.2017г., когато са изпратени запорни съобщения за налагане на запори върху банковите
сметки на длъжника, а по ИД №1248/2013г е на 04.04.2018г., когато са изпратени запорни
съобщения за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. С Тълкувателно
решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК се прие, че за прекъсването
7
на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е
необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото
искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява
възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната
компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на
давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато
първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК.
Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва
давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в”
ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си
давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху
имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е
редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. Освен
това в т.3 от горното тълкувателно решение е отбелязано и, че погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. От посочените по - горе дати - 04.04.2018г. и 09.11.2017г. е започнал да тече нов
давностен срок, който е бил прекъснат на 27.06.2022 г. с подаване на молба от взискателя /на
който са били цедирани процесните вземания/ за образуване на ново изпълнително дело
№366/2022 г. на ЧСИ Р. Р. с рег. № 931 на КЧСИ, с изрично възлагане на основание чл.18
ЗЧСИ, и искане за налагане на запори и възбрани, взискателя надлежно е прекъснал
погасителната давност преди да изтече петгодишния давностен срок. Ето защо съдът намира
предявения иск за неоснователен, поради което и същия следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. На въззиваемата страна не следва да се присъждат деловодни разноски за
въззивното производство, доколкото в представения списък по чл.80 ГПК, като такива се
претендират адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, но не са
представени доказателства за действителната им направа съобразно т.1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №83/31.01.2025г. по гр.д.№1213/2024г. на Районен съд -
гр.Шумен.
На основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9