Р Е Ш Е Н И Е № 3269
гр.Пловдив, 02.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I гр. с., в открито съдебно заседание на
пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
секретар: Цвета Тошева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 17989 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
137,40
лева, представляваща изплатено по застраховка „АвтоКаско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.12.2014г. в гр. ***,
ул. *** продължение 200 метра, преди прелеза на с. ***, обл.
*** и ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.
Ищецът ЗД Бул Инс АД с ЕИК
*********, твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Автокаско” е настъпило събитие – ПТП,
в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахован при него автомобил- марка ***с рег. № ***,
собственост на К.З.. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е преминаването на автомобила
през
необозначена и необезопасена дупка на а пътното платно. Твърди, че е било
определено обезщетение в размер на 122,40 лева, която била изплатена на
собственика на увредения автомобил. Твърди, че отговорност за вредите носи
ответникът- Община Пловдив. Счита също, че
с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до плащането й. Сочи, че общината
получила регресна покана, но не изпълнила
задълженията си.Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Възразява, че участъкът от пътя представлява землищна граница между
Община Пловдив и община Марица и че липсва конкретно местоположение на
настъпване на инцидента в протокола за ПТП. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като се позовава на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП
и твърди, че не е отчетено поведението
на самия водач на МПС. Сочи, че в
застрахователната полица липсва подпис на застрахования, поради което договорът
се явява недействителност на договора. Оспорва се механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между събитието и посочените повреди. Претендира разноски
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
иска с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.):
Съгласно
параграф 22 от ПЗР на КЗ (нов) за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този
кодекс, се прилага част ІV от отменения КЗ, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този
кодекс. В настоящия случай договорът е сключен на
21.01.2014г.- преди влизането в сила на новия КЗ, поради което правната
квалификация е по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с параграф 22 от ПЗР на КЗ.
В тежест на ищеца е
да докаже в кумулативност следните факти: че е
сключен валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с
който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на обезщетението.
Според разпоредбата на чл. 344,
ал. 1 от КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма, която форма е
установена за неговата валидност. Задължителен реквизит на застрахователния
договор са и подписите на страните по него - чл.345, ал.1, т.11 от КЗ.
Застрахователният договор обаче е абсолютна търговска сделка и за него намират
приложение общите правила на ТЗ, ето защо приложение намира и разпоредбата на
чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Тя предвижда, че страната не може да се позовава на
нищожността на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението, а на още по-голямо основание
такова позоваване да се прави от трето лице, което не е страна по застрахователния договор, също се явява несъстоятелно.
От приетите по делото доказателства се установява
наличието на застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и
собственика на автомобила за застраховка „Автокаско”,
обективирана в полица № ***за лек автомобил марка ***с рег. № ***,, с период на валидност от
23.01.2014г. до 22.01.2015г. Същата е била валидна към момента на настъпване на
твърдяното застрахователно събитие- 12.12.2014г. Заплащането на
застрахователната премия не е разсрочено на вноски, като погасяването цялата
сума се удостоверява със застр. полица.. Това
обстоятелство не е оспорено от ответника.
От протокол за ПТП № ***от 12.12.2014г., се установява,
че на посочената дата в гр. ***, ул. ***продължение 200 метра преди прелеза на
село ***, управляваният от водача Ж.З. лек автомобил попада в дупка на пътя с
размери 1метър на 60 см. и дълбочина 18 см. Протоколът не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно посочения в него механизъм на ПТП, тъй
като произшествието не се е осъществило пред длъжностното лице. Последният
обаче се установява от приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира напълно.
Съгласно заключението между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка
причинно-следствена връзка.
На 15.12.2014г., в изпълнение на задълженията си по чл.
206 КЗ (отм.), водачът на автомобила, е съобщил на
ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си
по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените
върху застрахования при него автомобил вреди, като заплатил сумата от 122,40
лева по сметка на собственика с платежно нареждане за кредитен превод по щета ***на
17.02.2015г. е превел по банковата сметка на собственика сумата от 122,40 лева.
Това плащане се установява от изслушаното и неоспорено от страните заключение
на ***З.М..
След извършването му на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право
включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят
отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978г.
От неоспореното от страните заключение на ***К. се
установява, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите
по поддържането му, включително да означи съответната дупка с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.
13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
във връзка с обозначаване на дупката до ремонтирането й е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът
на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.
Съгласно приетата по делото САТЕ стойността на имуществените вреди на
автомобила от настъпилото ПТП е 214,70 лева с ДДС. Посочената стойност на
действителните вреди е по-голяма от изплатеното застрахователно обезщетение от
ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Не може да се сподели възражението на ответника, че
водачът на увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 . Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
По делото обаче не се установява, а не се
и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било
сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в
хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре
„пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или
презюмиране за наличие на такива.
С оглед на изложеното по- горе не може да се сподели
възражението на ответника за наличието на съпричиняване
от страна на водача на увредения автомобил.
Предвид всичко изложено до момента предявената претенция
се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* да заплати на ЗД „Бул
Инс“ Ад с ЕИК ********* сумата от 137,40 лева, съставляваща размера на застрахователното
обезщетение, платено от ищцовото дружество
по щета № ***, на основание договор за застраховка
"Автокаско”, сключена
със застрахователна полица № ***, със срок на
действие от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г. за лек автомобил
марка ***с
рег. № ***, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 12.12.2014г. в гр. ***, ул. ***,
продължение 200 метра, преди прелеза на с. ***, при което лекият автомобил
преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
в резултат на което на автомобила
са настъпили материални щети, които са настъпили
вследствие бездействието на лицата, натоварени
от Общита Пловдив с изпълнението на дейностите по поддържане
на пътната мрежа на територията
й в състояние, позволяващо нормалното придвижване на участниците в движението, сигнализиране при наличие на
опасности на пътя и своевременното им отстраняване, както и ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда- 27.04.2018г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* да заплати на ЗД Бул
Инс Ад с ЕИК ********* сумата от 723,60 лева представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.