№ 41780
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110121671 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 21671/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Г. В., С. Н. П., П. Г. Д., Л. М. И. и В. М. Д.-Й. срещу
Х. Д. С., Р. Г. П., Д. Г. П., М. Р. В. и Н. Д. Д., като се твърди, че страните били
съсобственици на дворно място с идентификатор 29204.7571.260, с площ от 950 кв. м.,
находящо се в гр. София, с. Желява, район „Кремиковци“, ул. „.........., както и намиращите се
в него сгради – сграда с идентификатор 29204.7571.260.3, сграда с идентификатор
29204.7571.260.2, жилищна сграда с идентификатор 29204.7571.260.1 и жилищна сграда с
идентфикатор 29204.7571.260.4. Поддържат, че съсобствеността била възникнала въз основа
на наследствени правоприемства, които аргументира последователно и подробно, като освен
това имало извършени и разпоредителни сделки. Развива съображения, че Г.Р. П. се бил
разпоредил с части от имота, които има чрез наследствена трансмисия – от наследството на
Г.П., то с оглед правилото на чл. 76 ЗН тези разпореждания били недействителни, тъй като
разпоредителните сделки били извършени без да е разделено наследственото имущество на
общия наследодател – Г.П.. Твърди, че освен това извършените разпоредителни сделки с
нотариални актове № 10 и № 96, том 51/2021 били частично нищожни, тъй като чрез
извършените разпореждания се създавала хоризонтална етажна собственост в процесния
поземлен имот, тъй като сградите построени имали различен собственик от този на земята,
която ставала обслужваща част. Обосновава, че в случая били прехвърлени 6/10 ид. части от
общата земя, което било много повече от полагаемата се площ на двете стопански сгради,
доколкото в имота имало и още две жилищни сгради и още една сграда, поради което
1
сделките се явявало в противоречие със закона. Инвокира доводи във връзка с квотите на
страните в съсобствеността. Прави доказателствени искания за приемането на писмени
доказателствени средства, както и за допускане на СТЕ по задачи формулирани в исковата
молба. Иска допускането извършването на съдебна делба, както и съда да се произнесе по
възражението по чл. 76 ЗН.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата М.
В., която заявява, че не оспорва предявения иск. Прави възражение по чл. 76 ЗН по
отношение на сделките обективирани в нотариални актове № 10 и № 96 в том 50 от 2021 г. в
полза на ответника Х. Д.. Иска допускане на делбата съобразно посочените квоти.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Р. Г. П. и Д. Г.
П., като поддържат, че предявеният иск е допустим и основателен. Твърди, че нямат
възражение по отношение обстоятелствата на който се основава претенцията. Навежда
доводи, че са се отказали от наследството на баща им Г.Р. П.. Правят искане производството
по отношение на тях да бъде прекратено, поради извършените откази от наследство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Х.
С., като се прави отвод за нередовност на исковата молба в частта за относителната
недействителност на сделките и частичната нищожност, тъй като ищците не били изложили
конкретни основания за твърденията си, освен това не било ясно какви твърдят ищците във
връзка с квотите и как същите са изведени. Поддържа, че в случая нямало противоречие със
закона, което обосновава подробно, поради което нямало и частична нищожност. Навежда
доводи, че по делото не били ангажирани доказателства за това какво представляват
постройките, какво е предназначението им и в какво състояние се намирали, което има
значение за делбеното производство. Излага съображения във връзка твърдените квоти, като
оспорва доводите на ищеца, за което излага подробна аргументация, вкл. с оглед
доказателствата по делото. Твърди, че с оглед доводите на ищеца за променен статут на
земята, следвало да се вземе предвид дали делбата на дворното място е била допустима.
Сочи, че съда следвало да се произнесе по действителността на правните сделки само на
наведеното в исковата молба основание, съобразно постановките на ТР № 1/2020 г. ОСГТК
на ВКС, с оглед въведените в делото факти и доказателства каквито представени нямало.
Иска исковата молба да бъде върната, тъй като била нередовна, евентуално претенциите да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК останалите ответници не са подали отговор на исковата
молба и не са изразили становище по предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Съдът намира, че е неоснователен отводът за нередовност на исковата молба, който се
поддържа в отговора на исковата молба от ответника С.. В случая ищците са изложили
достатъчно обстоятелства с лаконичен довод за нарушаването на закона, което с оглед
факта, че е въведено като възражение, а не чрез иск е достатъчно, като противно на
твърденията на ответника, ищците са посочили на какви обстоятелства основават извода си
за частична нищожност. По отношение частта свързана с квотите следва да се отбележи, че
за да се удовлетвори изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е достатъчно ищецът да
поддържа и да сочи определени квоти в съсобствеността. Дали те са вярно определени, респ.
как математически е достигнато до този резултат и дали той е верен е без значение за
редовността на исковата молба, защото в делбеното производство съдът не е обвързан от
заявените от страните квоти в съсобствеността, а се занимава служебно с въпроса за квотите
и техния размер с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
2
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки.
По отношение направеното възражение по чл. 76 ЗН, следва да се посочи, че в
мотивите по т. 1 и т. 2 към ТР № 1/2004 г. на ВКС се изяснява, че трайната съдебна
практика, установена с ТР № 72/85 ОСГК ВС, приема, че актовете на разпореждане на
сънаследник с отделна сънаследствена вещ (предмет, имот) или с идеална част от такава са
недействителни, въпреки че тази недействителност на актовете на разпореждане отпада с
обратно действие от момента на извършването им, доколкото при делбата вещта се падне в
дял на разпоредилия се съделител. Като изключения на това разбиране са хипотезите: 1) ако
наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), то актът на
разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на
разпореждане с наследството - чл. 212 ЗЗД или 2) ако всички сънаследници са се
разпоредили с наследствените си части от вещта или разпореждането е извършено помежду
им. Посочените обстоятелства са доказателствена тежест на ответника, а ищецът следва да
установи пълно и главно наличието на разпоредителни сделки извън посочените
изключения.
С оглед възраженията на ищеца за наличието на частична нищожност, съдът намира,
че ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно наличието на
обстоятелства от които може да се направи правен извод за нарушаването на императивна
правна норма.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
искова молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно доказателственото искане на
ищците за допускане на СТЕ по задачи посочени в исковата молба, тъй като същите са
неотносими към предмета на правния спор. Тоест искането следва да бъде оставено без
уважение. Въпреки това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК,
като следва да допусне служебно извършването на СТЕ, която да отговори на следните
задачи:
- ясно и точно да опише имота по кадастрален и регулационен статут, заедно със
съседите и построените в него сгради и постройки;
- да опише сградите предмет на делбеното производство, като посочи дали същите
съставляват основно или допълващо (вторично) застрояване, съответно какво е тяхното
състояние и съставляват ли същите от строителна гледна точка годни обекти (сгради);
3
- за всяка от сградите да се посочи какво е предназначението й.
По отношение на направените искания за прекратяване на производството от
ответниците Р. Г. П. и Д. Г. П., съдът намира, че следва да се произнесе след като
предостави възможност на всички страните в производството да изразят становище дали
оспорват извършения отказ от наследство или не го оспорват.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.01.2024 г. от 11:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът за нередовност на исковата молба направен от
ответника С. с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението на СТЕ по служебно формулираните
задачи в мотивната част на настоящото определение, при депозит в размер на 600,00 лева,
вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийският районен
съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Ц..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищците за допускане
изслушването на заключението на СТЕ по задачите формулирани в исковата молба.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищците и ответниците в срок до о. с. з. да изразят
изрично становище дали оспорват отказите от наследство извършени от Р. Г. П. и Д. Г. П..
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
4
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: spogodbi@src-bg.org, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5