РЕШЕНИЕ
№ 660
гр. Стара Загора, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря В.Ст.П.И
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20245530100203 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив срещу Л. А.
А. от .... С исковата молба се твърди, че ищецът предоставя на клиентите си електрическа
енергия при публично известни общи условия. На основание чл.7, т.1 от Общите условия
ищецът снабдява с електрическа енергия и обект с ИТН ..., находящ се в .... За ответника бил
открит клиентски номер .... Ответникът бил собственик на имота, за който е била открита
партидата. За периода от 06.01.2023г. до 05.08.2023г. на ответника е предоставена
електрическа енергия на обща стойност 297,96лв., които той не заплатил. Поради тази
причина ответникът дължал и лихва за забава в общ размер на 20,91лв.
За така дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №...г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е
издал заповед за изпълнение, но ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си
адрес, не е имал сключен трудов договор, залепено му е уведомление на основание чл.47
ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия
установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи заплащане на сумата от 297,96лв. – главница за доставена електрическа енергия за
периода от 06.01.2023г. до 05.08.2023г., 20,91лв. – обезщетение за забавено плащане на
главница за периода от 21.02.2023г. до 07.12.2023г., законната лихва върху главницата от
1
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по заповедното производство, както
и направените по настоящото дело разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и
настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. Ответникът в срока за
писмен отговор чрез особения си представител изразява становище, че предявените искове
са допустими, но неоснователни. Не били представени доказателства, че ответникът е
потребил начисленото количество електрическа енергия. Представените към исковата молба
фактури представлявали частни свидетелстващи документи, които обективирали изгодни за
ищеца факти, поради което нямали материална доказателствена сила. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д....../...г. по описа на РС-Стара
Загора е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК за сумата от 297,96лв. – главница за доставена електрическа енергия за
периода от 06.01.2023г. до 05.08.2023г., 20,91лв. – обезщетение за забавено плащане на
главница за периода от 21.02.2023г. до 07.12.2023г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни
разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение .....г., с която е уважил заявлението на ищеца.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване
на уведомление. В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е
предявило срещу ответника настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет
на заповедта.
От публикуваните във вестник „Дневник“ от 27.05.2008г. Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, се
установява, че ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен снабдител по
смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.
Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че
Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява
ответника.
Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в
разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани
2
от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и
на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на
електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ
доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на
електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б
на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който
купува енергия или природен газ.
Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е краен
снабдител за територия, в чийто обхват попада процесният имот, за който се претендира
заплащането на стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги.
Видно от приетите като писмени доказателства копия на Фактура №........., Фактура
№........г., Фактура №......г., Фактура №**********/......г., процесните суми са начислявани за
обект на потребление с ИТН ....... с адрес: ......... От направената служебна справка за
постоянен и настоящ адрес на ответника става ясно, че същият има регистриран настоящ
адрес – този, на който е доставяна електрическа енергия - с......... Освен това по делото е
представена и приета като писмено доказателство Справка №.......г. на Служба по вписвания
гр.Стара Загора, от която се установява, че процесния обект е собственост на ответника.
Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД /одобрени с
Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице
/какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за битови
нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД съгласно действащото
законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Индивидуален
договор в случая не е необходим. Имотът безспорно е бил електроснабден и ответникът е
ползвал електрическата енергия, доставена му от ищеца. Предвид изложеното съдът намира,
че ответникът е задължен да заплаща доставената до имота и потребена електрическа
енергия.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла
на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се
задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.
На основание чл.7, т.1 от Общите условия ищецът снабдява с електрическа енергия и
обект с ИТН ........ с адрес: ........ с абонат ответника. Ответникът имал задължението да
заплаща изразходваната електроенергия. За всяко отчетено количество изразходвана
електроенергия ищецът издавал фактура. Видно от представените фактури, ответникът е
изразходвал електроенергия, както следва: за период от 06.01.2023г. до 05.02.2013г. на
3
стойност 57,11лв. с падеж 20.02.2023г.; за период от 06.02.2023г. до 05.03.2023г. на стойност
38,62лв. с падеж 20.03.2023г.; за период от 06.03.2023г. до 05.04.2023г. на стойност 90,53лв. с
падеж 20.04.2023г.; за период от 06.07.2023г. до 05.08.2023г. на стойност 111,70лв. с падеж
21.08.2023г.
Дължимите суми по фактурите не били заплатени, заради което ищецът начислил и
лихва за забава за задължението по фактурите за периода на забавата в размер на 20,91лв.
В хода на делото е постъпила молба от ищеца, с която същият заявява, че е извършено
плащане на процесните суми от страна на ответника, включително дължимите разноски.
Моли съда да отхвърли предявените искове поради извършеното плащане.
На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното плащане
при постановяване на решението, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане.
С оглед изявлението на ищеца, че ответникът е погасил и разноските по делото, съдът
не следва да присъжда такива.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” 37,
представлявано от Велко Раднев Куршумов и Иванина Спасова Първанова-Стефанова
срещу Л. А. А., ЕГН ********** от ... иск за признаване за установено, че Л. А. А., ЕГН
********** дължи на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 297,96лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 06.01.2023г.
до 05.08.2023г., 20,91лв. – обезщетение за забавено плащане на главница за периода от
21.02.2023г. до 07.12.2023г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена
Заповед за изпълнение №.........г. по ч.гр.д...........г. по описа на РС-Стара Загора, като
погасен чрез плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4