Р Е Ш Е Н И Е №
260038
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение –девети състав, на девети януари две хиляди
двадесет и първа година, след публично
съдебно заседание на десети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно
гр. дело № 2346 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, депозирани както от ищеца, така и от ответника, с които се обжалва, в съответни части постановеното решение № 2384 от 12.07.2020 г. по гр. д. 17567/2019 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІ гр.с., постановено в производство по предявен иск, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
С ВЪЗЗИВНА жалба, подадена от Районна Прокуратура - Пловдив, се обжалва постановеното решение, в частта, с която ответникът Прокуратура на Република България е осъден да заплати на ищеца И.М.И., сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а ал. 1, изречение първо, предложение четвърто от НК, по което е била постановена оправдателна присъда по н. о. х. дело № 1421/ 2016 г. на СГС, 22 състав, НО, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане и разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед изхода от спора.
Изразява се оплакване, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, и необосновано като не съответства на събраните в хода на производството доказателства. Заявява се, че по делото не се е установило по безспорен начин, че ищецът е претърпял твърдените негативни състояния, както и, че същите са в пряка причинно следствена връзка от воденото срещу него наказателно производство, както и, че освен основателността на претенцията си в тежест на ищеца било да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер. Заявява се, че в хода на производството било установено, че ищецът сам е дал повод за наказателното преследване, респективно за привличането му в качеството на обвиняем.
В тази насока се заявява, че на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354, а, ал. 1, пр. 4 от НК на 17.02.2016г., а обвинителния акт бил внесен в Софийски Градски съд, на 23.03.2016 г., т.е. един месец и пет дни след привличането му в качеството на обвиняем, като взетата спрямо него мярка за неотклонение била най-леката възможна – „Подписка“. Заявява, се, че събраните доказателства установявали, че разследването е протекло в кратък срок, като ищецът е имал качеството на обвиняем само около 1 месец. В тази насока се счита, че от събраните по делото доказателства и най вече от приложеното досъдебно производство № 356/15 г. по описа на СО при СГП и НОХД № 1421/16 г. по описа на СГС, НО, се установява, че са били налице основанията на чл. 219, ал. 1 от НПК за повдигане на обвинение на И., писмените доказателства и свидетелски показания, които са кореспондирали с откритите при извършеното претърсване в обитаваното единствено от И. *** – високорискови наркотични вещества марихуана и заключението на химическата експертиза. Заявява се, че въз основа на тези доказателства Прокуратурата правилно и законосъобразно е повдигнала и предявила обвинение, на И.М.И., за престъпление по чл. 354, ал. 1 от НК.
В тази насока се подчертава, че жилището, където са открити и иззети високорисковото наркотично вещество е било наследствено на И. и обитавано единствено и само от него и поради тази причина не можело да се твърди, че прокуратурата е извършила неправомерни действия с повдигането и внасянето на обвинението в съда за разглеждане. Видно, в тази насока, от мотивите на присъдата било, че обвинението е за деяние, извършено на 21.10.15 г., а розоберачи е възможно да е имало през месеците май, юни 2016 г., когато е бил сезонът на розобер. В тази насока се завява, че в конкретния случай, предвид събраните доказателства, в хода на досъдебното производство правилно и законосъобразно наблюдаващият прокурор е указал повдигане на такова обвинение, по реда на чл. 219 от НК, тъй като са били налице доказателства за това, а именно наличие на значителни количества високорискови наркотични вещества, в обитаваното от И.И. жилище. В случай, че не би било повдигнато обвинение от наблюдаващия прокурор същият е щял да наруши закона, т.е. при достатъчно доказателства да не изпълни задължението си и да не повдигне обвинение. В тази насока се заявява, че причината за обвинението по чл. 354а, ал. 1 от НК, явяващо се претендирана вреда по смисъла на ЗОДОВ се дължи по вина и на ищеца, поради което съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ и да отхвърли предявения иск. Отделно от това се счита, че искът за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ е останал изцяло недоказан. Не са налице доказателства, установяващи действително търпени вреди като пряк резултат от обвинението, а това са основни елементи от фактическия състав на отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ, които според жалбоподателя ответник, подлежат на доказване от ищеца. В случай, че съдът не приеме, че е налице изключителна вина на ищеца за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, от което претендира обезщетение, то се моли да бъде прието, че ищеца виновно е допринесъл за увреждането - чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ .В тази насока се заявява, че се оспорват и претенциите за законна лихва върху размерите на обезщетенията за неимуществени вреди. В тази насока се моли решението, в обжалваната част, да бъде отменено, не се сочат нови доказателствени искания.
Постъпила е ВЪЗЗИВНА жалба и от страна на ищеца И.М.И., чрез адв. В., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта, в която частично е отхвърлен предявеният иск от И.М.И., за причинени неимуществени вреди от неправомерни действия на Прокуратурата на Република България, като са изложени съображения за неправилност.
Във въззивната жалба се сочат оплаквания за неправилност на решението в отхвърлената част и се моли да бъде уважен искът, така, както е предявен. В тази насока се правят разсъждения по същество, като се сочи, че наказателното преследване на ищеца в досъдебната фаза е приключило на 23 март с изготвяне и внасяне за разглеждане на Обвинителен акт в Градски съд, гр. София, като самото обвинение срещу И. е повдигнато на 17.02.2016 г. и срещу И. е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление и въз основа на материалите от прокурорска преписка срещу него е образувано досъдебно производство № 356/ 2015 г. по описа на СО на СГП гр. София. На 28.03.2016 г. в разпоредително заседание е образувано НОХД № 1421/2016 г. по описа на 22 състав, НО на СГС, с което на практика започва и съдебната фаза на наказателното производство образувано и водено срещу И.И..
С присъдата от 24.11.2016 г. постановена по НОХД № 1421/2016 г., се заявява, първоинстанционният съд на основание чл. 304 от НПК оправдава изцяло подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК.
Заявява се, че прокуратурата внася Въззивен протест срещу постановената оправдателна присъда, както и, че по този протест е образувано ВНОХД № 66/2017 г. по описа на Наказателно отделение, V - ти състав на Софийски Апелативен съд. Заявява се, че по време на съдебното следствие пред въззивната съдебна инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, като с Решение № 209 от 09.05.2017г., постановено по ВНОХД № 66/2017г. по описа на Наказателно отделение, V - ти състав на Софийски Апелативен съд, е потвърдена Присъда от 24.11.2016г., постановена по НОХД №1421/2016г. по описа на 22 състав, Наказателно отделение на СГС. Пред първата и пред втората съдебни инстанции прокуратурата поддържала повдигнатото по отношение на жалбоподателя обвинение. Заявява се, че решението е окончателно и вече не подлежало на обжалване и протест и е влязло в сила, след изтичане на срока за протестирането му пред ВКС, като с този съдебен акт правдата възтържествува и е сложен край на един мъчителен двугодишен процес, в който жалбоподателят доказва, че не е извършил вмененото му, с повдигнатото обвинение, престъпление.
По време на целия наказателен процес И.И. е търпял несгодите и унижението, че му е повдигнато обвинение и вследствие на същото незаконно обвинение е изправен като подсъдим пред две съдебни инстанции. Това от своя страна довело до психически и емоционален стрес. Заявява се, че ищеца е с чисто съдебно минало. Завява се, че съдът неправилно бил възприел интензитета и продължителността на тези вреди, и, че не са отчетени събраните в тази насока доказателства чрез разпита на свидетелите Т. М. К. и С. Т. П.. Не била отчетена и продължителността на водения срещу И.И. процес в двете му фази - досъдебна и съдебна. Заявява се, че от значение за интензитета на търпените вреди е личното участие на жалбоподателя И. по време на цялото наказателно производство и, че същият е участвал лично и непосредствено в извършването на множество процесуално - следствени действия, в двете фази на процеса, както и, че бил преживял обичайно съпътстващите ги неудобство, срам, тревога, стрес, напрежение, страх загуба на доверие в съдебната система и по - точно в органите на държавното обвинение и т.н. Така се затваря в себе си като страни от околните, и от своите близки. Поради което се счита, че присъденото на И. обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на действията на прокуратурата е силно занижен.
Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният от името на жалбоподателя иск, като доказан, както по основание, така и по размер. Претендират се разноски. Не се сочат нови доказателства.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими – съответно, всяка от тях е подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивните жалби по същество.
За да постанови обжалваното решение по предявен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, районният съд излага съображения: Приема, от една страна, че от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца И.М.И. действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 354а ал.1 изречение първо, предложение четвърто от НК от НК, по което той, обаче, е бил оправдан на две съдебни инстанции. При което положение приема да е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което и следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като подчертава, че тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство,/законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление/, дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
В тази насока, съдът приема принципно да са налице негативни изживявания за ищеца, причинявани от едно висящо наказателно производство, и така да е осъществена хипотезата на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди, /в случая, неимуществени/, както и пряка причинна връзка между тях и съответно извършените действия на лица от съответните правозащитни органи. При което положение приема и, че претенцията на ищеца да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди се явява основателна.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за основателност на предявения иск, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, ответник-Прокуратура на РБ, изложени във въззивната жалба, предвид правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на насрещната страна- ищец, както и след преценка на приложените поделото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, както и се установява от приложени заверени копия от досъдебно производство №356по описа на СО на СГП гр. София, че срещу ищеца И. на 17.02.2016г. е било повдигнато обвинение за извършено от него престъпление на дата 21.10.2015г. в с.З., общ.Брезово, обл. Пловдив, в къща на ул*** като е държал без надлежно разрешително високорискови наркотични вещества, с цел разпространение, с нето тегло 2 655.00 грама,на обща стойност 15 930.00 лв. Повдигнато е обвинение за тежко умишлено престъпление по см. на чл.93т.7 от НК, по чл.354а,ал.1,изр.1,пр.4 от НК. Наказателното преследване на ищеца в досъдебна фаза приключва на 23.03.2016г.с изготвяне и внасяне за разглеждане на обвинителен акт в ГС-гр.София; като досъдебната фаза е приключила за около месец и пет дни.Образувано е на 28.03.2016г. нохд 1421/2016г. по описа на СГС, наказателно отделение,22състав,с което започва съдебната фазана наказателното производство образувано и водено срещу ищеца И., което приключва с влязло в сила Решение № 209 от 09.05.2017г. постановено по внохд№ 66/2017г. по описа на САС,наказателно отделение,V състав, с което се потвърждава Присъда от 24.11.2016г. постановена по нохд № 1421/2016г. на СГС, наказателно отделение,22 състав, с която първоинстанционният съд на основание чл.304 от НК оправдава изцяло подсъдимия И. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а ал.1,изр.1,пр.4 от НК;т.е.съдебната фаза на наказателното производство е продължила общо за около една година, месец и половина.
Видно е от мотивите на горецитираната Присъда по нохд №1421/2016г. по описа на СГС, н.о.22 състав, е, че изрично е посочено, че намерените наркотични вещества на дата 21.10.2015г.в къщата на у,л.“*** НЕ са се намирали в държане на подсъдимия И.; като този извод на наказателния съд е обратен на заявеното твърдение в жалбата на ответника, Прокуратура на РБ, че в хода на производството било установено,че ищецът И. сам е дал повод за наказателното преследване, респ. за привличането му в качеството на обвиняем,тъй като в тази къща,която била наследствена на И., се обитавала единствено и само от него.
Обратно на твърдението в жалбата на ответника, се изяснява в мотивната част на присъдата на първоинстанционния наказателен съд, че направеният от обективна страна извод, че намерените наркотични вещества на процесната дата в къщата на процесния адрес, не са се намирали в държане на И., тъй като къщата макар и наследствена, но не само на И., а и на брат му и майка му, е била необитаема, както и че към нея имало открит възможен достъп от всяко трето лице, тъй като и дворът около нея бил отграден,като е имало незаключени врати и счупени прозорци.
Освен това, отново от мотивната част на горецитираната Присъда се установява и, че същата къща е била ползвана и преди повече от година от розоберачи, като изрично е посочено и, че „през сезона на розобера през 2016г. не е имало такива лица в нея“. При което необосновано и неоснователно се явява и твърдението в жалбата на ответника Прокуратура на РБ, че „такива лица /розоберачи/ не са обитавали къщата през инкриминирания период“. Обратен е изводът от горецитирана констатация в мотивната част на присъдата, а именно, че след като розоберачи не са ползвали имота през 2016г,то ползването на имота за розобер е възможно да е през инкриминирания период, т.е. при розобер за предходната 2015 година-през месеците май-юни, е налице възможност за ползването от тях на процесния имот, и непосредствено преди извършеното претърсване и изземване в къщата на ищеца на дата 21.10.2015г.; т.е. налице е възможността за обитаване на къщата от такива трети лица през инкриминирания период.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира за необосновани, при което и неоснователни направените оплаквания във въззивната жалба на ответника, Прокуратура на РБ. По делото не са налице доказателства, от които съдът да приеме, че ищецът е имал поведение, което да е в причинно-следствена връзка с повдигнатото срещу него обвинение, респективно, с настъпилите за него вреди от действията на държавния орган, за да се освободи последният от отговорност. В тази насока, не са налице предпоставки за прилагане на хипотезите на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, както за изключване отговорността на държавния орган, така и за намаляването й поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. При което, въззивната жалба на ответника, Прокуратура на РБ, като неоснователна,следва да бъде оставена без уважение от въззивния съд.
Въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба на ищеца И., съгласно правомощията си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на насрещната страна,ответник, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:
Определяйки конкретния размер на причинените неимуществени вреди за ищеца, претърпени вследствие висящо наказателно производство, довели до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за него като обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение, районният съд излага съображения, както следва:
След като взема предвид разпитаните двама свидетели на ищеца, съответно, св. С. Т. П., б.р., и св. Т. М. К., б.р., негови приятели, описващи емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, страх, както и данните от проведените досъдебно и съдебно наказателно производство – относно продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение, съдът приема, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Намира, че изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото и липса на яснота от развитието на разследването, вкл. и съдебното производство, като общо досъдебно и съдебно производство е с продължителност малко по-голяма от една година, трябва да бъдат адекватно овъзмездени, като се отчете и обстоятелството, че след като е участвал ищецът като кандидат в избори за местна власт, ищецът се явява и публична личност в рамките на съответното населено място, като това обстоятелство е отчетено при определяне размера на обезщетението. Приема, че обезщетението обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия в страната и на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че то в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. Въззивният съд споделя изложените от районния съд съображения довели до определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди на сумата от 3 000 лева, за които искът се приема за основателен и доказан, като за разликата до предявения размер 20 000 лева – следва да се приеме като недоказан, при което неоснователен.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че след като постановява решението си, съобразявайки влиянието на интензитета на негативните преживявания на ищеца, както и продължителността на наказателното производство, протекло в разумен срок- малко повече от една година, предвид гореизложените обстоятелства, районният съд постановява обосновано и правилно решение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Както постановява съдът, конкретният случай е придобил отзвук чрез публикации в пресата, като това е пресъздадено образуването на наказателното производство в един брой на местния вестник „Марица“, /представен брой 248/23октомври2015г.-лист 55 от делото/, в какъвто случай нарасналите претърпени негативни чувства у ищеца, са дали основание за повишаване и размера на овъзмездяване на нематериалните вреди, в определяне на размера от 3 000 лева, посочен от първоинстанционния съд. Няма други данни по делото, от които съдът да приеме, че за ищеца са настъпили други вреди, извън обичайните, от образуваното срещу него наказателно производство, както и че такива вреди са обичайно предвидими, както и пряко настъпили от образуваното срещу него наказателно производство, при което и да се приеме, че определеният размер на обезщетение се явява занижен.
Поради изложеното въззивният съд намира за неоснователни направените във въззивната жалба оплаквания от страна на жалбоподателя, ищец, при което въззивната жалба на ищеца се явява неоснователна. При което и решението на районния съд в обжалваната част като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.
Предвид неоснователност на въззивните жалби подадени от страните по делото, въззивният съд следва да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд като обосновано и правилно, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивните жалби, страните, които са ги подали, нямат право на разноски по въззивното производство, поради което и такива не се присъждат с настоящето решение на въззивния съд.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 12.07.2020г. Решение № 2384 на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, ХVІ граждански състав, по гражданско дело № 17567 по описа на съда за 2019 година, с което ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.М.И., ЕГН: **********,***, офис 3, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а ал. 1, изречение първо, предложение четвърто от НК, по което е била постановена оправдателна присъда по н. о. х. дело № 1421/ 2016 г. на СГС, 22 състав, НО, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева; и се ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.М.И., ЕГН: **********,***, офис 3, направените по разноски по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 169, 50 (сто шестдесет и девет лева и петдесет стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/