О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 195
Гр. Пловдив, 31.01.2017г.
Пловдивски
районен съд, ХVІ наказателен състав в закрито заседание на тридесет и първи
януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
като разгледа ЧНД
№573/2017г. по описа на ПРС, ХVІ
н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал.3 от НПК.
Постъпила
е жалба от Р.В.К. с ЕГН ********** ***, срещу Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 28.12.2016 година на Районна прокуратура-
гр.Пловдив по досъдебно производство №205/2014 година по описа на Сектор „ИП”
при ОД на МВР - гр. Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Жалбподателката счита, че същото следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, като излага доводи, че са
налице съставомерни действия за осъщественото престъпление по чл.209, ал.1 от НК от страна на Г. М., както и че са налице достатъчно доказателства за повдигане
на съответното обвинение.Според даденото от нея становище, постановлението за
прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно, защото са
събрани достатъчно доказателства, от които безспорно може да се изясни въпросът
за авторството на престъплението, механизма на осъществяване на деянието,
причинените от него вреди.Затова счита, че при така събраните доказателства не
е следвало от страна на наблюдаващия прокурор да се прави извод относно липсата
на съставомерно поведение от страна на М., като направените от прокурора изводи
нямат обосновка по отношение на случилото се и водят до превратен анализ на
фактите.Подробно в жалбата са описани отношенията между К. и М. от 2011г. до
покупката на къщата в с.Черноземен през месец август 2013г.В жалбата не се
излагат съображения до това какво не е извършено по досъдебното производство,
какви доказателства не са събрани и не се навеждат искания за извършване на
допълнителни действия по разследването.Както съдът отбеляза, правят се
възражения за необосновани изводи на прокурора и неправилна интерпретация на
фактическата обстановка и доказателствата.Иска се отменя на прокурорското
постановление за прекратяване на досъдебното производство и да се върне делото
на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.Напълно
било доказано, че от обективна и субективна страна М. е осъществил
престъплението по чл.209 от НК и настоящия докладчик възприема искането в
жалбата да се отмени постановлението на прокурора и задължителните указания по
прилагането на закона да бъдат в насока прокурора да разпореди привличане към
наказателна отговорност по чл.209, ал.1 от НК и впоследствие да внесе
обвинителен акт срещу Г. М..
Съдът,
като се запозна с материалите по делото и след преценка на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от пострадалото лице, спазен е изискуемия се 7 - мо дневен срок и
затова тя е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От фактическа страна се установява от
събраните доказателства следното: Пострадалата К. имала лични
отношения със свидетеля М., които възникнали от 2011 година. След
запознанството им М. разбрал, че тя притежава парични средства и затова я
помолил да му предостави под формата на заем различни суми.К. се съгласила и за
предадените суми били уговаряни и лихви, а изплащането се оформяло с разписки.
Така на 24.07.2012година К. издала разписка за сумата от 5900 лева, които била
получила на 6 вноски, като в нея вписала, че това касае лихви и приспадане. В
последствие М. поискал от нея и сумата от 11000 лева, като посочил, че с нея ще
участвува в търг за продажба на каравани, които след това да препродава. В тази
връзка през м. март 2013 година К. му предоставила исканата сума, без документи,
с уговорката, че ще и бъде върната до края на месец май 2013 година.
Междувременно М. участвувал в провежданият търг от Летище София, като закупил
няколко бройки каравани.След това М. възстановявал поетапно сумата, включително
и лихви за нея, като към 19.12.2013 година К. му издала разписка, че остатъка е
само 4000 лева, а на 01.03.2014 година и разписка за възстановени още 1000
лева.Междувременно в периода преди възстановяване на тази сума от 11000 лева
поради близостта си К. и М. направили други устни договорки за предоставянето и
на други парични суми с дължима по тях лихва. Така било уговорено К. да
предостави на М. и сумата от 14 000лева, като била договорена и лихва в размер
на основния лихвен процент на БНБ годишно. Този договор за заем бил обвързан и
с устни гаранции от страна на М., свързани с договарянето на покупка на къща с
дворно място в с.Черноземен, обл.Пловдив, както и покупка на 20 декара
земеделска земя в землището на същото село и че сумата ще бъде използвана за
покупката им след което предадени на К..Било уговорено къщата да се даде под
наем, а земите под аренда на свидетеля С. С., който щял да ползва имотите за
стопанска дейност, свързана с гъбарство. Свидетелят С. действително проявил
засилен интерес към арендуването на такава земеделска земя. За да се обвържат
помежду си, К. и С. още на 25 юни 2013 година сключили договор за аренда на 20
декара земеделска земя за срок от 10 години, с арендно плащане в размер на 3500
лева годишно, платими на две вноски през 6 месеца, с условието първото плащане
да се осъществи на 25.12.2013година. През м. август 2013година С. пристигнал в
Пловдив и със К. посетили района на с. Черноземен, където пред тях М. им
показал земите, които ще закупи чрез Община Калояново на свое име или на името
на фирмата си, след което ще ги прехвърли на пострадалата. Тези обстоятелства
потвърдила и К. в разговора със свидетеля. След тази среща пред С., К.
предоставила в брой на М. сумата от 14 000 лева, които изтеглила от банковата
си сметка. Договор не сключили помежду си, но на 26.08.2013 година Р.К. и ТД
„Джи Ойл Къмпани” ЕООД, представлявана от пълномощника М. бил сключен договор
за заем за сумата от 14 000лева, със срок за връщането и до 31.12.2014година, с
уговорена лихва в размер основния лихвен процент на БНБ годишно. Пред
собственикът и управител на „Джи ойл къмпани” ЕООД, М. уточнил, че е взел
сумата от 14 000лева в заем от жена с малко име Р., който трябвало да
използува за участие в търгове, със срок на връщане до края на 2014година. Като
част от постигната сделка за предоставеният му заем, свидетелят М. уговорил свидетелят
А. да продаде собственият си недвижим имот – къща с дворно място в с. Черноземен.Договорена
била продажната цена от 5000 лева, защото къщата била за „майка му”, а на К.
(според нейните показания) съобщил, че недвижимият имот се продава за сумата от
16000 лева. К. се съгласила да закупи предложената и къща с дворно място, като според
нея, действителната продажна цена е 16 000лева, като постигнала договорка
с М. тя да заплати само 13000 лева, а той да поеме разликата от 3000лева за
дължимият остатък към неизплатеният заем от 11000лева.След сключване на
сделката на 30.08.2013г. св.С. започнал по често да се интересува какво става
със земите от 20 декара.От своя страна К. отправяла питанията си към М., който
не давал смислени обяснения защо се бави прехвърлянето и на 20д/ра земеделска
земя.Тогава К. отишла към края на септември при кмета на Калояново, който и
обяснил, че вече сделки с компенсаторни бонове не се извършват.Тогава разбрала
и че М. дължи пари на кмета на селото.След този случай К. разбрала, че не може
да стане собственик и предостави земите под аренда на С..Когато му описала
цялата ситуация той я посъветвал да подаде жалба в прокуратурата, което К. и
сторила.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните гласни доказателства- показания
на пострадалата К., както и на свидетелите М., А., А., Б., А.А., С.Д., С. С.,
приложените писмени доказателства и изготвената почеркова експертиза.
Преди всичко съдът следва да отбележи, че досъдебното производство е
проведено пълно, обективно е всестранно.Събрани са всички възможни
доказателства релевантни за достигане до обективната истина.Вследствие на тях
прокурора е изложил подробни мотиви относно предоставените суми от К. на М..Не
се налице категорични доказателства, касаещи действията на М., който според К.
пред нея твърдял че къщата струва 16 000лева, а всъщност струвала 5000лева
и че те му е предала 13 000лева на ръка.Напротив налице е писмено
доказателство (годен документ за собственост-нотарилен акт), според който
къщата е закупена от К. на по-ниска цена и от 5000лева.Действително според
свидетелски показания платената цена е повече, а именно 5000лева, но както съда
отбеляза по-горе няма доказателства, освен твърдението на жалбоподателката, че М.
я е въвел в заблуждение, относно цената от 16 000лева и че тя му е предала
13 000лева за покупката на къщата в с.Черноземен.По отношение на сумата от
14 000лева (с които щяла да се закупи земеделската земя) предоставена на
търговско дружество, представлявано от М. като пълномощник, което фактически от
обясненията на К. става ясно, че представлява прикрит заем между две физически
лица, не са налице каквито и да е доказателства, че се касае за измама, а
валидно оформен писмен договор с всички изискуеми реквизити.По отношение на
изначално предоставената сума от 11 000лева, която и К. твърди, че
по-голямата част от нея и е възстановена също не може да се достигне извод, че
е била въведена в заблуждение за да ги предостави на М., който пък е целял да
набави за себе си имотна облага.До този извод се достига от наличните
доказателствата за постепенното възстановяване на сумата във времето, макар и
да не изпълнена договорката да се погаси цялата сума до края на месец
май.Неспазване на срока по един макар и устен договор за заем, но не може
задължително да се обоснове наличието на състав на измама.Напротив налице е
класическо неизпълнение в срок на гражданско задължение.За пълнота съдът само
ще отбележи, че е ирелевантно за каква цена е продадена къщата в с.Черноземен
от жалбоподателката К. и че преди това била закупена от нея на значително
по-висока цена.
На следващо място съдът счита и че дори да не беше съгласен с изводите на
прокурора, след като констатира, че разследването е проведено пълно, обективно
и всестранно той не може да отмени прокурорското постановление и да даде
указания за привличане към наказателна отговорност, респективно внасяне на
обвинителен акт.Съгласно чл. 127, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 46, ал. 1 от НПК, по въпроса дали да повдигне обвинение срещу конкретно лице и за
какво престъпление, прокурорът разполага с изключителна компетентност. Съдът
поначало не разполага с процесуално правомощие да дава задължителни указания на
прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно
извършено от него престъпление. С такова правомощие съдът не разполага и в
производството по чл. 243, ал. 5 от НПК. В този смисъл и Решение № 54 от 6.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 3009/2011г.,
II н.о.Съдът би могъл да отмени постановление за прекратяване на
досъдебното производство ако прокурора е достигнал до грешен извод за липсата
на извършено престъпление, само ако досъдебното производство не е било водено
пълно, обективно и всестранно и се налага събиране на допълнителни
доказателства за достигане до обективната истина.
С оглед на изложените по-горе мотиви,
настоящата инстанция намира че, разследването е било извършено обективно, пълно
и всестранно, извършени са всички възможни действия по
разследването.Постановлението на РП-Пловдив е обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл. 243, ал.5, т.1 вр. с ал.4 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП-Пловдив от 28.12.2016г., с което е прекратено досъдебно
производство №205/2014г. по описа на отдел „ИП” при ОД на МВР гр.Пловдив,
водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК
Да се изпрати препис от
настоящото определение на жалбоподателя Р.К. ***.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.