№ 30
гр. Асеновград, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102636 по описа за 2021 година
Молба с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН.
Постъпила е молба от ХР. АНГ. ЗДР., действаща лично и в качеството на майка и
законен представител на малолетния Г. ХР. ЗДР., с искане за налагане на мерки по ЗЗДН по
отношение на ХР. Г. ЗДР., а именно - да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителката и детето, да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище, да му бъде забранено да приближава пострадалите, жилището им,
местата за социални контакти и отдих. Твърди, че ответникът е неин съпруг. Заявява, че
същия безпричинно и неоснователно изпитва ревност към нея, системно употребява
алкохол, че живеят в едно жилище. На 17.10.2021 г. пострадалата организирала рождения
ден на сина им Г., на който са присъствали приятели и съученици на детето, придружени от
техните родители, а ответникът останал вкъщи. Прибрали се от празненството със сина си
вкъщи около 20.30 часа. Ответникът бил в нетрезво състояние и пиел алкохол. Молителката
седнала до него на масата да вечеря, а той започнал да я обижда пред детето, че му
изневерявала. Наричал я с нецензурни думи. Тя се махнала от масата, той се ядосал,
започнал да крещи. Молителката се обадила на бащата на ответника за съдействие и помощ,
но той отказал, след което се обадила на техни семейни приятели, които станали свидетели
на инцидента, но не могли да го успокоят. Обадила се на тел.112, пристигнали двама
полицаи, които сложили край на физическото насилие. След това пристигнали родителите
на ответника заедно с дъщеря им А., която живеела при тях. Бащата на ответника казал на
молителката да си събира багажа и да се изнася от къщата. Бащата на ответника се принудил
да прибере сина си у тях и скандала приключил. Молителката твърди, че се страхува за
живота и здравето си, както за живота и здравето на сина им Г., които живеят в постоянен
1
страх. Ангажира писмени доказателства и декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.
Постъпило е становище от ответника, с което оспорва молбата за защита. Твърди, че
молителката иска да заведе дело за развод и подготвя доказателства, които да й позволят да
не плаща издръжка на децата. Твърди, че децата им Г. и А. се отглеждат предимно от
неговите родители. Моли да му се допуснат двама свидетели при режим на призоваване,
както и да бъдат разпитани децата Г. и А.. В съдебно заседание ответникът оспорва иска,
като оспорва фактическата обстановка досежно посочения акт на домашно насилие, за който
се твърди в исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Молбата, по която е образувано производството, е подадена от пострадалите лица в
предвидения от закона едномесечен срок. Към нея са приложени декларации за извършеното
насилие.
Не е спорно между страните, че молителката и ответника са съпрузи, че от брака си
същите имат две деца: А. и Г., както и че те в момента не живеят в едно жилище. Не е
спорно, а и това се установява от ангажираните доказателства, че страните живеят
разделени: Х. с детето А. и неговите родители, а Х. с детето Г. – в дома на нейните родители.
От показанията на свидетелите: Г. Д. Г. и АТ. ИВ. Д. - служители на РУП град
Първомай, които се посетили дома на страните след подаден от молителката сигнал на
тел.112, които съдът кредитира се установява, че на посочената дата вечерта същите са
оказали съдействие, тъй като са били изпратени на семеен скандал. При разговор със
страните същите са установили, че скандала е възникнал по повод съмнение за изневяра от
съпруга по отношение на съпругата. Същите са разговаряли лично със всеки от съпрузите и
са им взели писмени обяснения. След това в дома е пристигнала и дъщерята на страните,
която е попитала пред тях майка си: „Какво искаш още от татко, побърка го“, с нея са
пристигнали и родителите на съпруга. На съпрузите са били съставени и протоколи за
предупреждение. При разговор със съпругата са установили, че не имало физическо
насилие, от ответника не са отправяни закани или заплахи към молителката, както
съпрузите, така и малкото им дете са били спокойни.
От показанията на детето Г. ХР. ЗДР. – син на страните, очевидец на инциденти
между тях на посочената дата, които съдът кредитира се установява, че той и майката в
момента живеят при родителите на молителката, а сестра му А. при бащата и при неговите
родители. На рождения ден на Г. на 17.10.2022 г. вечерта той си играел в дома, където били
майка му и баща му. Изведнъж между тях възникнал спор и двамата започнали да си викат
един на друг и да говорят на високо. В това време един приятел на майката се обадил и
казал много лоши думи. В присъствието на детето не е упражнявано насилие, бащата не е
обиждал и нагрубявал майката, не я заплашвал, не я удрял.
От показанията на детето А. Х.ва З. – дъщеря на страните, които съдът кредитира се
установява, че тя се е изнесла и живее в дома на бабата и дядото по бащина линия от 3-4
2
години, тъй като било подложена на постоянен тормоз от майката, физически побои и
психически тормоз. По време на съвместния живот на страните, когато А. живеела с тях,
майката доста често без причина била нервна, викала, карала им се. Имало е случай когато
Х. в присъствието на децата е удряла, блъскала и обиждала Х., тогава А. е отвела от стаята
Г. – които се изплашил. На 17.10.2021 г. Г. се обадил на А. по телефона, бил много
разтревожен и уплашен и помолил кака си да отида в дома им. При отиване в дома на
родителите (заедно с дядото и бабата по бащина линия) са установили, че там вече има
полицаи. Г. изтичал и се гушнал в кака си, като им разказал, че между родителите им е
имало огромен скандал, двамата са се карали и обиждали, но физическо посягане или побои
не е имало. Свидетелката сподели, че бащата се държи с тях много добре и с много любов,
обгрижва ги, разбира ги, има им доверие. Нещо в майката се пречупили след смъртта на
нейната сестра, след издадената заповед тя не пускала Г. да се види със сестра си, бабата и
дядото.
От показанията на свидетеля И.П.Й. - приятелка на страните от 20 години, които
съдът кредитира се установява, че на 17.10.2021 г. същата е била с дъщеря си на рождения
ден на Г. (сина на страните), които са празнували в заведение в град Първомай. Вечерта Х.
се обадила на свидетелката, помолила е да отидат със съпруга и в дома им, тъй като той я
упреквал, че съпруга на свидетелката и е любовник. При отиване в дома им, там сварили:
страните, децата им, бабата и дядото по бащина линия и полицаи. Пред полицаите Х.
настоявал да пишат, че Х. е посегнал да я удари, но детето Г. му се отвесил на ръката и не
успял.
По делото е приложена преписка от РУП Първомай, за възникнал скандал между
страните на 17.10.2021 г. в Асеновград, ведно със снети обяснения, Протоколи за
предупреждение на съпрузите, Докладни записки и други.
В това производство в тежест на молителя е да установи чрез пълно и пряко
доказване, че на 17.10.2021 г. ответникът действително е извършил описаните в молбата
действия, които по принцип биха могли да се квалифицират като домашно насилие. По
делото е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН от молителя за извършено насилие,
с която заявява, че спрямо нея и детето Г. е бил извършен акт на домашно насилие. Същата
има особена доказателствена сила, посочена в чл. 13, ал.3 от същия закон, съгласно която
разпоредба когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Законодателят е улеснил
доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма
част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва е
невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК.
Въпреки, че при производствата за защита от домашно насилие, законът е придал голяма
доказателствена стойност на самите твърдения на лицето, което е претърпяло такова, чрез
представянето на декларация от негова страна, не следва да се приема, че не се изиска
категоричното установяване на неговото извършване. Молителите в тези случай са улеснени
в доказването, тъй като в повечето случай те са по-слабата страна и деянието се извършва
3
без свидетели. Когато доказателствена сила на декларацията бъде оборена или
представените доказателства са недостатъчни, какъвто е настоящия случаи, то лицето което
иска защита следва с всички допустими от ГПК доказателствени средства да установи
твърденията си. В противен случай би се стигнало до злоупотреба с предоставените права и
изкривяване на целта на закона. Такива доказателства обаче, не се събраха. Установи се, че
страните са съпрузи, поради което е допустимо приложението на разпоредбите на ЗЗДН. Не
е спорно, че същите до 17.10.2021 г са живели заедно – в едно жилище, а след инцидента
живеят в отделни жилища. Не се събраха обаче доказателства, че на посочената дата
ответникът е обиждал, заплашвал молителката, както че я блъскал и влачил по пода - което е
посочено в декларацията), което се случило в присъствието на детето Г.. Не се доказаха
твърденията на молителката, че описания акт на домашно насилие не е еднократен, тъй като
и преди описания акт ответникът я подлагал на системен психически и физически тормоз,
както и че тя се страхува за живота и здравето си и живота и здравето на децата си. Не бяха
ангажирани и писмени доказателства в тази насока, ето защо подадената молба за защита от
домашно насилие е неоснователна и следва да бъде постановен отказ за издаване на заповед
за защита. Още видно е от ангажираните писмени доказателства, че в дадените обяснения
пред полицаите, дошли да окажат съдействие след сигнал от молителката на тел.112 същата
е посочила, че ответника: не и е посягал, не я удрял, не и е отправял закани и заплахи,
посегнал и – но е я ударил. Докато в подадена молба и декларация десет дни по-късно
молителката е посочила, че е била блъскана, влачена по земята от ответника, същия
посегнал да я удари, но тъй като детето го хванало и увиснало на ръката му, не могъл да я
удари. Или е налице съществено противоречие в твърденията на молителката, пред
служители на РУП Първомай на 17.10.2021 г. и в подадените молба и декларация пред РС
Първомай.
На основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в размер на 50 лева по сметка на Районен съд – Асеновград.
При този изход на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК следва молителката да бъде
осъдена да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 500
лева, за заплатен адвокатски хонорар.
По мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ХР. АНГ. ЗДР., ЕГН ********** от ..., против ХР. Г. ЗДР.,
ЕГН ********** от ..., за издаване на заповед за защита от домашно насилие, извършено на
17.10.2021 г., изразяващо се в нанасяне на удари и отправяне на нецензурни думи, обиди и
заплахи по отношение на Х.З., в присъствие на детето Г. ХР. ЗДР..
ОСЪЖДА ХР. АНГ. ЗДР., ЕГН ********** от ..., да заплати по сметка на Районен
съд – Асеновград държавна такса и разноски в размер на 50 лева (петдесет).
4
ОСЪЖДА ХР. АНГ. ЗДР., ЕГН ********** от ..., да заплати на ХР. Г. ЗДР., ЕГН
********** от ..., сумата 500 лева (петстотин) разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7- дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5