№ 149
гр. Благоевград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210201942 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „...” ЕООД, с ЕИК ..., представлявано от
управителя ... ... против Наказателно постановление № 42-0003883/10.11.2022 г.,
издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството на основание чл. 96г,
ал.1, пр.2 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение
на чл.57, ал.1 от Наредба 11/31.10.2002 г на МТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се навежда, че АУАН и НП не
отговаряли на предвидените към съдържанието им изисквания, като се твърди и
несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация. Изтъква се, че административнонаказващият орган не се е съобразил с
разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от
20.12.2006 г.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. К., която поддържа депозираната жалба по изложените в нея
доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото
НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност
на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Б.М. с ЕГН ********** г. притежава свидетелство за управление на МПС,
1
издадено от РСМакедония на 06.08.2021 г. за категориите B, C1, С, ВЕ, C1E, СЕ, F, G и
АМ със срок на валидност – 18.11.2026 г.
На 29.09.2022 г. около 10.30ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща
се в гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а, свидетелите Е. Г. и А. Я.- служители
на РД“АА“ – София извършили комплексна проверка на превозвача „... “ ЕООД,
притежаващ лиценз на ЕО № 11765/10.03.2019 г. за международен автомобилен превоз
на товари
След проверка на документите, представени от управителя на дружеството и
справка в ИС Регистър за психологически изследвания на водачите на ИААА,
проверяващите установили, че на 05.11.2021 г. превозвачът е извършил международен
превоз на товари с МПС с рег. № Е1350МС, управляван от водача Б.М., който не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Служителите на ИААА приели, че проверяваното дружество е извършило
нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба 11/31.10.2002 г на МТС.
Предвид установеното, на 29.09.2022 г. свидетелят Я. в присъствието на
свидетеля Г. и управителя на дружеството съставил срещу последното АУАН №
329333.
Актът бил връчен на същата дата на управителя на дружеството, който го
подписал без да обективира възражения. В определения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред
наказващия орган е подадено писмено възражение.
Резултатите от извършената комплексна проверка на дружеството са отразени в
Констативен протокол № 11-36-39/31/30.09.2022 г.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, което
е връчено на управителя на наказаното дружество на 24.11.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания от съда свидетелите Я. и Г. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от РДАА София с рег.
№52-00-56-9122/5/02.02.2023 г.; Копие на превод международна товарителница за
МПС с рег. №... от 05.11.2021 г.; Копие на превод от македонски език на СУМПС на
Б.М., Писмо от РДАА София с рег. №52-00-56-9122/3/13.12.2022 г.; Пълномощно;
Разпечатка на АУАН Серия А-2012 №329333/29.09.2022 г.; Копие на АУАН с
№329333/29.09.2022 г.; Възражение от „...“ ЕООД; Справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване на Б.М.; Справка за Б.М. от 29.09.2022 г.; ;Копие на разпечатка от
дигиталната карта на водача Б.М.; Копие на разпечатка от дигитален тахограф от МПС
с рег. №Е1350МСК; Копие на известие от РДАА с рег. №11-36-39/30/02.08.2022 г.;
Копие на Заповед №РД[1]12-2508/29.08.2022 г.; Копие на констативен протокол за
извършена комплексна проверка с рег. №11-36-39/31/30.09.2022 г.; Копие на
декларация от ... ... от 26.09.2022 г.; Копие на длъжностна характеристика; Копие на
Заповед №РД-08-30/24.01.20 г.; Копие на Заповед №355/19.09.2022 г
При установяването на фактическата обстановка съдът се довери на
показанията на служителите на ИААА като отчете тяхната последователност,
хронологична издържаност и подкрепата им от приетите по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите се характеризират с висока доказателствена
стойност предвид непротиворечивото възпроизвеждането на непосредствени им
възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства и липсата на данни за
заинтересованост от изхода на делото.
Районният съд приема за достоверни и надлежно приобщените писмени
2
доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
Показанията на Я. и Г. и приетите по делото писмени доказателства съдържат
данни за извършената проверка и направените при нея констатации.
Приложената по делото международна товарителница е източник на
доказателствена информация за извършен на 05.11.2021 г. международен превоз на
товари с МПС с рег.№Е1350МС като съгласно международната товарителница и
приложеното по делото извлечение от картата на водача МПС е управлявано от водача
Б.М..
От справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на
ИААА /л.12/ се установява, че преди датата на извършения международен превоз на
товари /05.11.2021 г./за водача Б.М. е издадено удостоверение за психологическа
годност с валидност от 12.03.2018 г. -12.03.2021 г.
От копие на притежаваното от Б.М. СУМПС съдът установи датата на неговото
издаване и валидността му за категориите B, C1, С,ВЕ, C1E, СЕ, F, G и АМ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 24.11.2022 г., а жалбата е от
05.12.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, АУАН е съставен в присъствие на управителя на наказаното
дружество, на когото е връчен.
Двата акта съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН
и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация, като
избраният от актосъставителя и наказващия орган начин на формулиране на
нарушението не поставя съмнение за датата и мястото на нарушението.
Тук е мястото да се посочи, че независимо от факта, че превозът е реализиран
извън страната, място на извършване на нарушението е седалището на съответното
дружество, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен
превоз на товари. Отговорността на дружеството се ангажира в качеството му на
автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на
предвиденото с тази разпоредба изискване е именно седалището на дружеството, от
където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози. /В този
смисъл са Определение № 14 от 5.02.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 17/2020 г., Решение
3
№ 2420 от 10.11.2019 г. на АдмС Благоевград по к.а.н.д. № 607/2019 г Решение № 267
от 24.10.2019 г. на АдмС Кюстендил по к. н.а.х д. № 229/2019 г. Решение № 116 от
17.10.2019 г. на АдмС Търговище по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от
18.07.2019 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./
Налице е и съответствие между словесното описание на нарушението и
неговата правна квалификация, доколкото според посочената за нарушена разпоредба
на чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002 г. лицето по чл.2, ал. 1 /едноличен търговец или
търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на
лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/ допуска до управление на
превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които
са психологически годни.
Предвид изложеното съдът не счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че превозвачът не е извършил
нарушението, за което му е наложена „имуществена санкция“ по следните
съображения.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че водачът
Мицевски притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 06.08.2021 г. за
категориите B, C1, С, ВЕ, C1E, СЕ, F, G и АМ със срок на валидност 18.11.2026 г.
С Решение № 2080, постановено по к.н.а.х.д 431/2021г съставът на АДмС
Благоевград е имал възможност да посочи, че „Периодичното психологическо
изследване на водачите по реда на Наредба № 36/15.05.2006г. (чл. 8), в допълнение към
проверката за психологическа годност на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, не съвпада със срока на валидност на
свидетелството за управление от съответната категория(чл. 51, ал. 3-5 ЗБЛД).
Всъщност правилата за проверка на психологическата годност в националния закон се
различават съществено с тези в Директива 2006/126 относно „умствената годност“,
така че прилагането на психологическото изследване по чл. 5 за срока по чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 36/15.05.2006 г. дублира това при издаване на свидетелството за
управление. Това допълнително изискване, като наложен по-строг стандарт за
психологическа годност на професионалните водачи, при положение че е установена
при издаване на свидетелството за управление, не улеснява свободното движение, като
цел на хармонизацията по Директива 2006/126 (съображение 2), а е непропорционално
на преследваната цел затруднение, което възпрепятства лицата при свободното
упражняване на правата, гарантирани от ДФЕС, в контекста на свободното движение
на лица – свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги (вж. по
аналогия решение от 28 ноември 1978 г., Choquet, Case 16/78, ECLI:EU:C:1978:210, т.
8). Изискването за допълнително удостоверяване на психологическата годност, при
издадено и валидно свидетелство за управление на водача поставя в по-
неблагоприятно положение българските професионални водачи, респ. наеманите на
работа водачи от превозвачи със седалище в страната, и е несъвместимо с общия
принцип на недопускане на дискриминация по член 18 ДФЕС при упражняване на
основни права и свободи, гарантирани в членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56
ДФЕС (вж. официално уведомително писмо на Европейската комисия до България от
15.07.2021 г. за неправилно транспониране на Директива 2006/126
(https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/INF_21_3440).
В контекста на изложеното, в светлината на хармонизация и на целите на
4
Директива 2006/126 (съображение 2), разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба №
11/31.10.2002г. следва да се тълкува по начин, че удостоверяването на
психологическата годност на водач при международен автомобилен превоз на товари
не може да се изисква на основания, различни от тези по Директива 2006/126 – при
издаване и при подновяване на свидетелство за управление от съответната категория.
Прилагането на това изискване (чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г.) при
обстоятелствата по делото би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат,
поради което, за да гарантира пълната ефективност на правото на ЕС (вж. в този
смисъл решение от 15 май 2003, Mau, C-160/01, ECLI:EU:C:2003:280, т. 34),
разпоредбата следва да бъде оставена без приложение (вж. в този смисъл решение от
18 декември 2007 г., Frigerio Luigi & C., C-357/06, EU:C:2007:818, т. 28).“
Ето защо неизпълнението на несъвместимо с правото на ЕС изискване, каквото
е това по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г., не може да се разглежда като
противоправно деяние, което да бъде санкционирано с налагането на административно
наказание.
Същевременно считано от 21.10.2022 г. е налице изменение в разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания. Според новата нова редакция на тази
разпоредба удостоверението за психологическа годност е безсрочно.
Предвид горното в случая е налице основанието за приложение на чл. 3, ал. 2
ЗАНН, доколкото е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба за безсрочност
на удостоверението за психологическа годност, тъй като старата редакция е
ограничавала срока на валидност в рамките на три години с изключение на случаите
при които валидността е за срок от една година. Смисълът на изменението е за
безсрочност в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на
МПС и тъй като НП не съдържа данни за изтичане на срока на валидност на
свидетелството за правоуправление на водача Мицевски, то приложението на по-
благоприятния закон обуславя извод за несъставомерност на описаното в НП
административно нарушение, санкционирано на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
ЗАвтПр. /В този смисъл Решение № 401 от 29.11.2022 г. на АдмС Добрич по к. а. н. д.
№ 455/2022 г. и Решение № 1418 от 4.11.2022 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. №
2281/2022г./
При този изход на делото, право на разноски за производството се поражда
само за дружеството-жалбоподател. Претендира се присъждане на разноски в размер на
615,00 лева, от които 600 лв. за заплатено във въззивното производство адвокатско
възнаграждение и 15 лв. за превод на документи.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да
посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на
сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер.
5
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 3000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 600.00 лева. В полза на дружеството следва да
бъдат присъдени и направените по делото разноски за превод, с оглед представените
доказателства за тяхното извършване.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на установения с Наредбата
минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за
неговата прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвПр, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003883/10.11.2022 г., издадено от
директора на РД“АА София, с което на „...” ЕООД, с ЕИК ..., представлявано от
управителя ... ... на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 ЗАвПр е наложена имуществена
санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба 11/31.10.2002 г на
МТС.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да ЗАПЛАТИ на „...” ЕООД, с ЕИК ...,
представлявано от управителя ... ... сума в размер 615,00 лева (шестстотин и петнадесет
лева), представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6