Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260568
гр. Пловдив, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7201/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-009573/16.09.2020 г. на началник група С-р ПП към ОД на МВР Пловдив, с
което на Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Жалбоподателят в
жалбата моли да се отмени НП, тъй като местоизвършването на нарушението не е
описано достатъчно конкретно и оставало неясно. В съдебно заседание не се явява
не се представлява.
Въззиваемата страна
изпраща писмено становище по жалбата, в което моли атакуваното НП да се потвърди,
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата изхожда от
лицето, което е санкционирано, подадена е в законоустановения срок, а именно
един ден след връчването на наказателното постановление, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 19.08.2020 г.
около 13:00 ч. жалбоподателят Д.К.К. управлявала лек автомобил „Мицубиши“ с
рег. № ***в гр. Пловдив на бул. „Христо Ботев“. Същият достигнал кръстовището
на бул. Христо Ботев и ул. „Иван Вазов“ което било регулирано със светофар и
извършил маневра – десен завой докато светел забранителен червен сигнал на
светофара. Поведението му било възприето от двамата полицейски служители свид. Ц.
и К., които били паркирали служебния автомобил в участъка на ул. Иван Вазов,
който е преди кръговото движение. Същите спрели автомобила и при проверката
установили, че същият бил управляван от Д.К.К..
За установеното, в
присъствието на водача, бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 26422/19.08.2020 г., в който било посочено, че
жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от К. без
възражения и бил връчен на същия
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП. Отразено е, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо
8 точки.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.К.-
актосъставител и К.Ц., както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, 3 броя карти от Община Пловдив, справка
за нарушител- водач и оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед
8121з -825/19.07.2019 г.
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. В допълнение изяснява къде точно се е намирал служебния автомобил и
механизма на установяване на нарушението, същите са в унисон с останалите
доказателства и показанията на другия свидетел Ц.. И двамата свидетели посочват
къде е извършено нарушението, какъв е адресът на мястото, както и защо така е
описано нарушението. Показанията им съдът намира за обективни, подробни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения
АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова
те са достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нарушението не е описано, тъй като било посочено несъществуващо
кръстовище. Видно от изисканите схеми и карти от Община Пловдив бул. Христо
Ботев и ул. Иван Вазов имат общо Т-образно кръстовище и то е именно
регулираното със светофар. Непосредствено след него в посока центъра се намира
и кръговото кръстовище. Видно от същите карти участъкът от ул. Иван Вазов,
между кръстовището с бул. „Христо Ботев“, и кръговото кръстовище няма отделно
наименование, а е продължение на ул. „Иван Вазов“ и е помощен участък към
кръговото движение. Нарушението е описано с всичките му релевантни елементи и
относими факти и не създава неяснота относно механизма на извършване, поради
което съдът намира, че правото на защита на лицето не е нарушено. На следващо
място нарушението е установено в присъствието на водача, непосредствено след
извършването му и именно там е съставен АУАН, което е допълнителен довод за това,
че не е останало неясно местоизвършването на нарушението.
Актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителя, като последният е
имал право да направи възражения, но не се е възползвал. В акта е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Нормата е правилно посочена и отговаря
напълно на правната квалификация, като фактите описани в АУАН и НП
недвусмислено сочат за какво е ангажирана административно наказателната
отговорност на лицето.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от т. 2.11
и т. 1.3 на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. във връзка със заповед №
4207/28.02.2020 г., в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В него се съдържат всички задължителни
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита
на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на
светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението, описано в предложение второ на т. 1 на цитираната разпоредба.
Безспорно се установява, че Д.К. като водач на МПС на 19.08.2020 г. около
13:00 часа в гр. Пловдив на кръстовището
на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Иван Вазов“ е преминал на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се там полицейски
служители, а именно актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно той не е
съобразила движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е
нарушил вмененото ѝ задължение за тяхното спазване.
Събраните доказателства категорично установиха, че актосъставителят и
свидетелят, посочен в акта са възприели нарушението от самото му начало.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 12 предвижда отнемане на 8 контролни точки за
нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за преминаване при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“, за което е конкретното
производство. Съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен
размера контролните точки които следва да се отнемат, след влизане в сила на
НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона,
а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен
административен акт.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва
светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в
движението, и е избрал съзнателно и самостоятелно поведението си като именно е
преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се
наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният
сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се
отличава с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип имайки
предвид и справката за извършени други нарушения по ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга
страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и
доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1030-009573/16.09.2020 г. на началник група в сектор ПП към ОД на МВР
Пловдив, с което на Д.К.К. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.