РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300502508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Т. ИВ. СТ. против решение №
2523/20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 13702/2019 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр.
състав, с което предявеният от нея против „ЧЕЗ Електро Разпределение“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1 000, 69 лв. – начислена по едностранна корекция
на сметка за периода от 15.08.2018 г. до 12.11.2018 г., за която сума е издадена фактура №
**********/22.07.2019 г. е бил отхвърлен.
С жалбата се счита, че така постановеното решение е неправилно по изложени подробни
съображения, поради което се иска отмяна на решението като неправилно и постановяване
на друго, с което предявеният иск да бъде уважен и се признае недължимостта на сумите.
Претендират се разноски за двете инстанции и не се правят доказателствени искания.
От въззиваемата страна „ЧЕЗ Електро Разпределение“ АД е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита се, че постановеното решение
от районния съд е правилно и законосъобразно и затова се иска неговото потвърждаване.
Излагат се подробни съображения по същество. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се разноските за въззивното производство, а именно юрисконсултско
възнаграждение, съобразно списък по чл. 80 ГПК, като се търси заплащането на 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя и се моли същото да бъде намалено до
минимума, предвиден в Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
В случай, че от процесуалния представител на жалбоподателя бъде поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, се моли да не се присъжда такова по
изложени в отговора съображения. За сведение е приложена съдебна практика, а именно
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата e неоснователна.
Производството е образувано по предявен от Т. ИВ. СТ. против „ЧЕЗ Електро България“
АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 000, 69 лв. – начислена по
едностранна корекция на сметка за периода от 15.08.2019 г. до 12.11.2018 г., за която сума е
издадена фактура № **********/22.07.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че при проверка относно текущите му задължения
установил по неговата партида била начислена сумата от 1 000, 69 лв. по фактура №
**********/22.07.2019 г., поради установено от ответното дружество неточно измерване на
потребеното количество електрическа енергия, която била едностранно начислена по
корекция на сметка. Счита, че такова количество електрическа енергия не е възможно да
премине през СТИ и елементите на електрическата мрежа, като твърди, че не дължи
заплащане на недоставена и непотребена електрическа енергия. Счита, че не дължи такса
„задължения към обществото“ и такса „пренос“, тъй като последните се дължат за реално
консумирана електрическа енергия. Счита, че към периода на корекцията – 15.08.2018 г. –
12.11.2018 г., не е съществувало законово основание за ответното дружество да осъществи
едностранна корекция на сметка на потребител, тъй като Правилата за измерване количество
електрическа енергия (ПИКЕЕ) са били отменени, с изключение на разпоредбите на чл. 48 –
51 ПИКЕЕ. В случая бил неприложим реда за установяване на грешка над допустимата, тъй
като чл. 47 ПИКЕЕ бил отменен към момента на извършване на корекционната процедура.
След отмяната на чл. 41 до чл. 47 ПИКЕЕ липсвал ред и предпоставки за извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Твърди, че
ответното дружество няма право да извършва корекция за максимално допустимия период
от 90 дни, без да е доказана предходно извършена проверка, което според ищеца
представлява положителна предпоставка за начисляване съгласно чл. 48 ПИКЕЕ. Счита, че
не е спазена процедурата по чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като ответникът не е изменил общите си
условия, в които да предвиди ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция
на сметка. Поддържа, че процесният електромер е метрологично негодно средство за
2
търговско измерване, тъй като не е от одобрен тип и не е преминал първоначална проверка.
Твърди, че проверката на средството за търговско измерване е осъществена с метрологично
негоден еталонен уред, който не е от одобрен тип и не е преминал метрологична проверка.
На основание чл. 17, ал. 2 ГПК прави искане за инцидентно установяване в производството
пред гражданския съд на незаконосъобразността на нормата на чл. 48 ПИКЕЕ, което счита
за допустимо, тъй като ищецът не бил страна в производството по приемане на нормативния
акт ПИКЕЕ. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения
отрицателен установителен иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, което
обстоятелство се потвърждавало от последния с оглед твърденията, изложени в исковата
молба. Сочи, че ищецът е обвързан от Общите условия на дружеството в качеството му на
потребител на електрическа енергия. Сочи, че за проверката е съставен констативен
протокол в присъствието на двама свидетели, тъй като ищецът не е открит на адреса в гр.
*****. Процесният електромер бил демонтиран и изпратен за метрологична проверка, при
която се установило, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като към
един от токовите проводници е допълнително присъединено съпротивление, което води до
изменение на електрическата схема, довело до измерване с грешка от 90 %. Констативния
протокол на БИМ е изпратен на потребителя с писмо с обратна разписка, което последният
отказал да получи. Клиентът бил уведомен и за издадената фактура, издадена за корекция за
период от 90 дни преди проверката на 12.11.2018 г., тъй като предходна проверка не е
извършвана. Счита, че съгласно ПИКЕЕ се извършва корекция за минал период, а не за
измерване на реалното потребление, което се извършва по обективно определени правила, в
който смисъл се позовава на практика на ВКС. Сочи, че такса „задължения към обществото“
се дължи от всички клиенти на основание ЗЕ. Твърди, че правото на оператора за
извършване на проверки на електромер, съществува и след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ, което
обстоятелство се потвърждавало и от актуалната практика на касационната инстанция и
било предвидено в ОУ на дружеството. Счита, че към момента на осъществяване на
проверката е съществувало законово основание за извършването й. Твърди, че ред за
уведомяване на клиентите е предвиден в чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49 от ОУ на дружеството.
Поддържа, че метрологичната годност на електромера е ирелевантна досежно правото на
доставчика да извършва проверка. Твърди, че отговорността на потребителя е обективна, в
който смисъл е и константната практика на съдилищата, тъй като ЗЕ е специален
нормативен акт по отношение на ЗЗД. Намира искането по чл. 17, ал. 2 ГПК за
неоснователно, тъй като въпросът за законосъобразността на норма от подзаконов
нормативен акт е от компетентността на ВАС. По така изложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск.
Третото лице помагач на страната на ответника - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е
депозирал становище, в което излага доводи за неоснователност на предявения иск.
3
От фактическа и правна страна се установява следното:
Не се оспорва от ищеца, че има качеството потребител на електрическа енергия по партида
с клиентски номер № ***** за обект, находящ се в гр. *****. В първото открито съдебно
заседание пред районния съд при изясняване на фактическата страна по спора
процесуалният представител на ищцата изрично е заявил, че оспорва начисленото
количество електрическа енергия да е било реално доставено от ответната страна и
потребено от неговата доверителка. Оспорва правилността и законосъобразността на
извършената едностранна корекция. От приетия по делото като писмено доказателство
констативен протокол № 1021195/12.11.2018 г. се установява, че след извършена техническа
проверка на средството за търговско измерване на ползвания от ищеца имот от служители
на електроразпределителното дружество ЧЕЗ Електроразпределение България АД- М. П. и
Г. Д. на 12.11.2018 г. електромер фабричен № ***** е демонтиран за предаване за
метрологична експертиза. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – Е.
С. Й. и Т. Г. С. – представители на Федерация на потребителите. При проверката са вписани
констатациите на служителите на ответното дружество, като е посочено, че липсва пломба
на щита на ел.таблото; нарушени са пломбите на големия капак на електромера; нарушени
са пломбите на клемния блок и холограмните стикери. Електромерът е демонтиран за
метрологична експертиза, като на негово място е монтиран нов изправен електромер, който
измерва в класа на точност.
Ищцата е уведомена чрез писмо на 22.11.2018 г. за извършената проверка и демонтаж на
средството за търговско измерване, както и за обстоятелството, че последното подлежи на
метрологична експертиза. Това обстоятелство се установява от представеното писмо,
изпратено до потребителя с обратна разписка и получено лично от ищцата. В обратната
разписка изрично е отразено, че е връчено уведомление за БИМ и КП на НТЗ.
Демонтираното средство за търговско измерване е преминало метрологична експертиза от
Българския институт по метрология, за която е съставен Констативен протокол №
49/21.01.2019 г. Експертизата е установила, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера, капакът е лепен към основата му, като датчикът за регистриране отваряне на
капака е счупен и допълнително закъсен с тинол. Установено е, че към един от токовите
проводници допълнително е присъединено съпротивление, като има изменение на
електрическата схема, като по този начин са изменени метрологични характеристика на
електромера и преминаващата през него електрическа енергия измерва с отклонение,
посочено в т. 4.4. и т. 4.6 от протокола. В т.4.4. са отразени грешките при кратковременно
включване, а в т. 4.6 е отразена констатация за проверка при продължително включване за
отчетена грешка от - 90 %. Констативният протокол е изпратен с писмо с обратна разписка
на ищцата, която е отказала да го получи.
Въз основа на предложение за корекция на сметка от 17.07.2019г., изготвено от ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, е издадена от ответното дружество фактура №
**********/22.07.2019 г. за сумата от 1 000, 69 лв. с ДДС с предмет на сделката – дължима
сума по чл. 83, ал.1 от ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ. В приложение към фактурата е отразено, че
4
начислената стойност е за периода от 15.08.2018 г. до 12.11.2018 г. и включва следните
компоненти, а именно: изчисление по констативен протокол, задължение към обществото,
достъп до разпределителната мрежа, достъп до електропреносната мрежа, пренос през
разпределителната мрежа НН, пренос през електропреносната мрежа и ДДС.
На 26.07.2019 г. е връчено на ищцата писмо от ответното дружество, с което е уведомена за
допълнително начислената сума, като към писмото е приложена издадената в тази връзка
фактура, ведно с приложение – справка към нея.
В хода на производството е прието заключението на вещото лице по изготвената и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която правилно е приета от
първоинстанционния съд, като компетентно и безпристрастно извършена. Вещото лице е
посочило, че в резултат на нерегламентиран достъп, съответно неправомерно въздействие до
защитената вътрешност на електромера, отчитането на електроенергията е непълно.
Установено е допълнително присъединено съпротивление към един от тоководещите
проводници на процесния електромер, което не е част от неговата оригинална схема.
Допълнително присъединеното съпротивление в токовата верига е довело до намаляване на
протичащия ток през тази верига, респ. до по-малки отчети на измерваните величини.
Вещото лице е посочило, че монтирането на допълнителното съпротивление представлява
промяна на конструктивната схема на измерване и е нарушение на стандарта на
производителя, като описаното не представлява производствен дефект, тъй като
електромерът е преминал успешна първоначална проверка през 2014 г., за което е поставен
знак, поради което в своята оригинална електрическа схема е показал точност на измерване.
Справката за коригиране на сметката за електроенергия вещото лице посочва, че е съставена
в съответствие с методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а” ПИКЕЕ и допълнително
начисленото количество ел. енергия било остойностено съгласно чл. 51, ал.1 ПИКЕЕ.
Вещото лице е работило с грешка на измерване от 88 %, тъй като отчетената грешка от 90 %
следва да се изчислява в полза на потребителя, след приспадане на допустимия минимум на
грешката от +/- 2. Експертизата е направила самостоятелно изчисление по утвърдени от
КЕВР цени с Решение № Ц-11/01.07.2018 г., като вещото лице е установило, че цената за 1
квтч. е съставна и съдържа следните съставки: цена на електроенергия, “задължения към
обществото”, достъп до разпределителната мрежа, достъп до електропреносната мрежа,
пренос през разпределителната мрежа и пренос през преносната мрежа. Вещото лице е
установило, че проверката в 90-дневния период до 12.11.2018 г. не е извършвана друга
техническа проверка на процесното средство за търговско измерване. При изслушването в
съдебно заседание вещото лице К. заявява, че отчетният период по фактурата е 90 дневен и
началната дата определя началото на този 90 дневен период, а не датата на последния отчет
на показания на електромера преди проверката.
От показанията на свидетеля Г. К. Д. се установява, че последният в качеството му на
служител на “ЧЕЗ Разпределение България” АД, извършил рутинна проверка на обект в гр.
*****, при което се констатирало нарушение на холограмните стикери и на пломбите на
клемния капак на един от електромерите. Проверката била извършена от свидетеля и негов
5
колега, като на последната присъствал и свидетел на Федерацията. При направена справка
установили името на титуляра на партидата и кой апартамент обслужва електромера.
Потърсили лице от адреса, но такова не присъствало или поне не излязло от апартамента.
Електромерът бил демонтиран и на негово място бил поставен изправен. При предявяване
на констативния протокол разпознава подписа си под № 2, като почеркът в констативния
протокол е на неговия колега. Свидетелства, че си спомня за присъствие на един свидетел.
Свидетелства, че до колкото си спомня таблото се намирало на партера в помещение на
приземния етаж. В производството е разпитана и свидетелката Е. С. Й., която твърди, че е
присъствала на проверката на ул. “*****, като си спомня, че главното табло се е намирало
във входа на блока, а достъп до апартамента не е бил осигурен. Свидетелства, че при
отваряне на таблото установили, че единият електромер е с нарушени пломба на клемния
капак и стикери, поради което бил демонтиран за метрологична проверка. Не сигнализирали
полицията за проверката. Твърди, че присъствала на проверката през цялото време, като на
последната присъствали двама техници и двама свидетели на Федерацията на
потребителите. На място се съставил и подписал констативен протокол, който свидетелката
прочела преди да подпише. При предявяване на констативния протокол разпознава подписа
си под № 1 в графата “свидетели”.
Правилно показанията на тези свидетели се кредитират изцяло от първоинстанционния съд,
доколкото същите напълно съответстват и на отразеното в констативния протокол за
проверка, включително и обстоятелството, че потребителят отсъства, че електромерът е
извън границите на имота и че са присъствали представители на Федерацията на
потребителите.
В чл. 17 от приетите по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД е отразено, че ответното дружество въз основа
на предоставени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и справки
за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период. Установен е 7 дневен срок за уведомяване на
потребителя за дължимите суми, който от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е спазен от ответното дружество.
В Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ
Разпределение България АД е уредена процедурата по коригиране на количествата измерена
електрическа енергия. Съгласно чл. 22, ал. 3 от общите условия в случай на установени
несъотвествия или нарушения на пломбите, знаците, стикерите за проверка, се съставя
констативен протокол по реда на тези Общи условия. Средствата за търговско измерване се
демонтират и на тяхно място електроразпределителното предприятие монтира изправни
средства за търговско измерване. Демонтираните средства за търговско измерване се
запечатват с допълнителни пломби, поставят се в безшевна торба и се пазят една година, а в
случай на възникнал спор до приключване на спора. В чл. 25 от общите условия е уреден
реда за коригиране на количества измерена електрическа енергия при неточно измерване,
който вещото лице Костов установява, че е спазен, като разпоредбата на чл. 25 е аналогична
6
на тази по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Изрично е предвидено в чл. 25, ал. 2, т. 1 от ОУ изрично е
предвидено, че когато измерената грешка при проверка за точност на средствата за
търговско измерване има конкретен измерител, корекцията се изчислява като функция на
отчетената грешка, като се отчита класа на точност на средството на търговско измерване.
В чл.58 е уредена процедурата по съставяне на констативен протокол, която е спазена в
настоящия случай. Действително общите условия последно са били изменени на 26.04.2010
г. т.е. преди изискването за изменение на общите условия и включване на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, но по – новата съдебна
практика, цитирана от първоинстанционния съд приема, че ако в ОУ в противоречие с чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Цитираната в
обжалваното решение съдебна практика се споделя и от настоящия въззивен състав.
Правилно първоинстанционният съд не е възприел и следващото възражение на
жалбоподателя, че отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ към датата на извършване на проверката на
12.11.2018 г. обуславя и липса на законово основание за извършване на корекция на сметка
на потребител. През исковия период са действали разпоредбите на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ.
Съгласно Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., трябва да
се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия
период и са били отменени с решение на ВАС, обнародвано в ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г.
Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане
на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища
не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа
енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. В този смисъл са и решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. №
1096/2020 г. на ВКС, III г.о. и решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на
ВКС, III г.о., според които при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако
доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това
разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи.
В горния смисъл е и Решение № 119 от 21.01.2021 г. по гр.д. № 4124 по описа за 2019 г. на
ІІІ-то г.о. на ВКС, както и Решение № 129 от 26.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2020 г.,
IV г. о., ГК, в което е прието, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по -
7
малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №
2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г /, този извод
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената
на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Възприета е константната практика на ВКС, изразена в решения на състави,
постановени по чл. 290 ГПК, според която при неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия,
ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това
разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи.
Изложените от първоинстанционния съд изводи за наличие на основание за допълнително
начисляване на електрическа енергия при безспорно установена грешка при измерването е в
съответствие с горецитираната съдебна практика и със събраните по делото доказателства.
Периодът на корекцията е съобразен, както с действащите общи условия, уреждащи
договорните правоотношения с ищцата, така и с нормата на чл. 48 ПИКЕЕ, действала към
датата на извършената проверка. При липса на данни за извършвана предходна проверка на
процесното средство за търговско измерване периодът на корекция правилно е определен в
максималния размер от 90 дни.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за
липса на основание за начисляване на суми за компонентите „задължение за обществото“ и
„пренос през електроразпределителната и електропреносната мрежа“. В чл. 35, ал. 1 от
Закона за енергетиката е предвидено, че енергийните предприятия имат право да предявят
искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към
обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната
среда и енергийната ефективност, като в ал. 5 на същата разпоредбата се сочи, че начинът за
компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по
приета от комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между
всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос,
присъединени към електроенергийната система, оператора на електропреносната мрежа и
операторите на електроразпределителните мрежи, и/или по друг ред, предвиден в закон.
Вещото лице установява правилното изчисление на отразената във фактурата такса за
„задължение към обществото“, съобразно действащите регулирани цени, като липсва
основание за изключване на това задължение от потребителя, за който е установено, че
следва да заплати допълнителна сума за доставена, но неотчетена електрическа енергия,
макар и да се касае за договорно установен период от 90 дни.
По отношение на сумите пренос през електроразпределителната и електропреносната
мрежа, то същите представляват мрежови услуги, които са включени в общата цена,
определена от КЕВР за остойностяване на електрическата енергия. Съгласно чл. 51 от
8
ПИКЕЕ, дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване,
непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества ел. енергия,
действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени, сред които са и стойностите за пренос през
електроразпределителната и електропреносната мрежа. Липсва основание за изключване на
тези стойности при определяне на стойността на допълнително начислената електрическа
енергия.
На основание гореизложените доводи обжалваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед неоснователността на въззивната жалба в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящото въззивно производство.
Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 100 лв.
Предвид изложените съображения, ПОС, Х-ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2523/20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 13702/2019 г. на
Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав.
ОСЪЖДА Т. ИВ. СТ., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК
***** сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 2508/2021
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х-ти граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. *****, в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9