№ 123
гр. Шумен, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500076 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №714/31.12.2021г. по гр.д.№830/2021г. по описа на ШРС , съдът е признал
за установено по отношение на И. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Ш., ул.№,
че Б. С. М., с ЕГН********** и М. И. М., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес:
гр.Т., ул.№, ет., ап., съдебен адрес: гр.Т., ул.№, ет., чрез адв.Е.М. от ТАК са съсобственици в
режим на СИО на общо на 1/2 ид.част от следните находящи се в землището на с.Ч., област
Ш. недвижими имоти: -Имот с идентификатор 80546.35.29 с площ 12328 кв.метра, категория
4, НТП: нива, находяща се в местността ПОТИКАЛТЪ, при граници и съседи на имота:
80546.26.36, 80546.35.28; 80546.35.36; 80546.35.5; 80546.35.4; 80546.35.3; 80546.35.2 и
80546.35.1; -Имот с идентификатор 80546.72.1 с площ 18506 кв.метра, категория 4, НТП:
нива, находяща се в местността КОРУ АЛТЪ, при граници и съседи на имота: 80546.72.185;
80546.72.268; 80546.72.2; 80546.72.9 и - Имот с идентификатор 80546.19.5 с площ 32000
кв.метра, категория 4, НТП: нива, находяща се в местността ФИСЕК АЛТЪ, при граници и
съседи на имота: 80546.19.4; 80546.20.16; 80546.19.6; 80546.19.12, като е отхвърлил
предявения от Б. С. М., с ЕГН********** и М. И. М., с ЕГН**********, и двамата с
постоянен адрес: гр.Т., ул.№, ет., ап., съдебен адрес: гр.Т., ул.№, ет., чрез адв.Е.М. от ТАК
иск ДА БЪДЕ ОСЪДЕН И. Д. Ш., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Ш., ул.№ ДА
ПРЕДАДЕ на Б. С. М., с ЕГН********** и М. И. М., с ЕГН**********, и двамата с
постоянен адрес: гр.Т., ул.№, ет., ап., съдебен адрес: гр.Т., ул.№, ет., чрез адв.Е.М. от ТАК
владението върху претендираните идеални части от посочените по-горе недвижими имоти с
идентификатори 80546.35.29, 80546.72.1 и 80546.19.5.
1
Решението е обжалвано от двамата ищци Б. С. М. и М. И. М., действащи ,чрез
пълномощника си адв.Е.М. от ТАК в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от
ищците ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване на владението на ½
ид.част от процесните имоти като недопустимо, незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено
като недопустимо ,при условията на евентуалност като неправилно и вместо това съдът да
постанови ново с което да уважи предявеният ревандикационен иск в осъдителната му част.
Въззиваемият И. Д. Ш. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Ж.И. П. от ШАК е
депозирал отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и
моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежни страни и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Ищците са предявили срещу ответника обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.108 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответника , че
те двамата са съсобственици в режим на СИО общо на 1/2 ид.част от следните находящи се
в землището на с.Ч., област Ш. недвижими имоти: -Имот с идентификатор 80546.35.29 с
площ 12328 кв.метра, категория 4, НТП: нива, находяща се в местността ПОТИКАЛТЪ, при
граници и съседи на имота: 80546.26.36, 80546.35.28; 80546.35.36; 80546.35.5; 80546.35.4;
80546.35.3; 80546.35.2 и 80546.35.1; -Имот с идентификатор 80546.72.1 с площ 18506
кв.метра, категория 4, НТП: нива, находяща се в местността КОРУ АЛТЪ, при граници и
съседи на имота: 80546.72.185; 80546.72.268; 80546.72.2; 80546.72.9 и Имот с идентификатор
80546.19.5 с площ 32000 кв.метра, категория 4, НТП: нива, находяща се в местността
ФИСЕК АЛТЪ, при граници и съседи на имота: 80546.19.4; 80546.20.16; 80546.19.6;
80546.19.12, като И. Д. Ш. да бъде осъден да предаде на Б. С. М. и М. И. М. владението
върху претендираните идеални части от посочените по-горе недвижими имоти с
идентификатори 80546.35.29, 80546.72.1 и 80546.19.5.
Решението на ШРС в частта му с която съдът е уважил исковете по чл.108 от ЗС в
установителната им част не е било обжалвано и е влязло в сила , поради което и е
установено ,че двамата ищци са съсобственици в режим на СИО на 1/2 ид.част от
процесните три недвижими имота .
За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че е
собственик и че той се намира във владение на ответника, който го владее без правно
основание. В тежест на ищците по делото бе да докажат наличието на положителните
2
предпоставки , а ответникът , че владее на правно основание .
Във въззивната си жалба двамата жалбоподатели се позовават на действието на чл.32
ал.1 от ЗС и считат ,че сключеният договор за аренда от 28.04.2016г. по който страна като
арендатор е именно ответника И.Ш. им е непротивопоставим , тъй като те притежават в
режим на СИО 1/2 ид.част от процесните имоти. Поради това и ответникът следвало да им
предаде владението на тяхната 1/2 ид.част от процесните имоти, тъй като ги ползвал без да
има основание за това. Жалбоподателите считат ,че неправилно ШРС бил изследвал
валидността на този договор за аренда ,което не било предмет на търсената от ищците
защита.
Предвид гореизложеното жалбоподателите считат ,че ШРС се е произнесъл по
предмет с който не е бил сезиран и бил разгледал иск на непредявено основание и поради
това и решението му било недопустимо.
Въззивният съд счита това възражение за неоснователно ,предвид ,че ответникът в
отговора си основава правото си да ползва процесните имоти именно на договора за аренда
от 28.04.2016г. и правилно съдът при въведено от ответника основание е изследвал въпроса
дали е налице такова в полза на ответника ,което е част от предмета на установяване и
доказване по иска по чл.108 от ЗС и следователно решението на ШРС не е недопустимо.
Въззивният съд счита ,че при извършването на доклада не са допуснати от ШРС
нарушения и ШРС правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по
делото.
Настоящата съдебна инстанция счита ,че ШРС правилно е установил фактическата
обстановка по делото и поради това и на осн.чл.272 ГПК няма да я преповтаря и препраща
към мотивите на ШРС в тази им част , като по този начин те стават част от съжденията на
настоящия съдебен състав.
Страните по делото са съсобственици на процесните недвижими имоти ,като ищците
притежават 1/2 ид.част в режим на СИО , а ответникът притежава 1/40 ид.част по дарение от
своята майка .
Ищците са оспорили действителността на този договор за дарение от 21.09.2021г.
обективиран в НА№152 том ІІІ рег.№7592 дело №496/2021г. на нотариус * с район на
действие ШРС ,като твърдят ,че сделката била симулативна и на това основание нищожна.
Това възражение не се доказа по делото. От показанията на разпитаните по делото две
свидетелки пред ШРС М.Х. и Ч. Ш.а ,майка на ответника се установи , че Ч. Ш.а преди да
дари на сина си 1/40 ид.част от процесните имоти заявила ,че иска да ги продаде ,тъй като
имала нужда от парични средства. Това обстоятелство обаче ,не обосновава извода ,че
договорът за дарение е симулативен и страните по него не са желали настъпването на
правните последици на договора за дарение и същият е привидна сделка.
Предвид гореизложеното съдът след като не констатира други основания за
нищожност на тази сделка приема ,че същата е действителна и е породила правните си
последици/ ТР №1/27.04.2022г. на ВКС по т.д.№182020г. на ОСГТК/.
3
Основният спорен въпрос по делото е дали в отношенията между страните по делото в
качеството им на съсобственици на процесните недвижими имоти следва да се приложи
правилото на чл.32 ал.1 от ЗС , предвид факта ,че договорът за аренда на който основава
владението си ответника е бил сключен на 28.04.2016г. преди изменението на чл. 3 от ЗАЗ с
ДВ бр.13/2017г. в сила от 7.02.2017г.
Досежно противопоставимостта на договора на ищците, се установи, че същият е
сключен при действието на чл.3 от Закона за арендата в земеделието, в редакцията му от
ДВ, бр.14/2015 г. Съгласно ал.4 на посочената разпоредба, когато договорът за аренда е
сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им
се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. С ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г. ал.4, на
чл.3 от ЗАЗ е изменена, както следва: Договор за аренда може да се сключи със съсобственик
на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствения
имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него
повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Пълномощното трябва да бъде с
нотариална заверка на подписите и съдържанието. В тези случаи отношенията между
съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността. С ДВ,
бр.42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г. цитираната правна норма е изменена в следния смисъл:
Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да
се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от
50 на сто идеални части от съсобствения имот или с лице, упълномощено от собственик или
съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от
съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично
пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно
чл.30, ал.3 от Закона за собствеността. Съдебната практика еднозначно приема, че договорът
за аренда е облигационен и сключването му от арендодателя представлява действие на
обикновено управление по отношение на арендуваната вещ. В мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е
изяснено, че договорът за аренда урежда обществените отношения, свързани със
стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът
става собственик. Създаването на режим на специално регулиране е свързано със
съществената специфика на земеделската земя - при ползването /обработването/ тя дава
плодове. Поради съществения елемент на този вид договор - придобиване собствеността
върху добивите /чл. 2, ал. 2/, законът дава специална регулация на отношенията във връзка с
плодовете /чл. 2, ал. 2, чл. 10, ал. 3, чл. 31/. Засилено е задължението на арендатора за
полагане на грижа при ползването и задължението на арендодателя за осигуряване на
спокойно ползване на имота. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна
възможност за по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на
ползването, но не и за тяхната изключителност. Според практиката на ВКС, обективирана в
решение № 8/19.02.2014 г. по гр.д. № 5109/2013 г., решение № 115/21.11.2017 г. по гр.д. №
997/2017 г., решение № 12/01.03.2018 г. по гр.д. № 1251/2017 г., решение № 158/02.01.2019
4
г. по гр.д. № 4221/2017 г., решение № 73/08.12.2020 г. по гр.д. № 2929/2019 г., определение
№ 476/10.12.2020 г. по гр.д. № 2112/2020 г., определение № 60384/02.12.2021 г. по ч.гр.д. №
2719/2021 г., разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗАЗ преди изменението й в ДВ бр.13/2017 г., в
сила от 07.02.2017 г. не е специална по отношение нормата на чл.32, ал.1 от ЗС и не я
дерогира, поради което до 07.02.2017 г. договор за аренда е можел да сключи всеки
съсобственик за цялата вещ. Ако обаче същият не притежава повече от половината от вещта,
арендният договор е непротивопоставим на всеки един от останалите съсобственици –
заедно и поотделно, освен ако са го приели изрично или мълчаливо Нормата на чл.3, ал.4
от ЗАЗ в редакцията й преди изменението в ДВ, бр.13/2017 г. не съдържа изрична
регламентация, изключваща приложението на общото правило на чл.32, ал.2 от ЗС,
уреждащото отношенията между съсобствениците във връзка с управлението на общата
вещ, без да разграничава вида на управителните действия, съответно естеството на
облигационното правоотношение, което се създава след извършването им. Предвид това и
постановките, залегнали в ТР № № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за по-пълно
регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на ползването, но не и за
тяхната изключителност, съдът счита, че аренден договор, сключен преди 07.02.2017 г. от
съсобственик, притежаващ по-малко от половината от арендувания имот e
непротивопоставим на всеки от останалите съсобственици, освен ако са го приели изрично
или с конклудентни действия, което разрешение е оправдано не само от гледна точка на
общия принцип за неприкосновеност на собствеността, но и на добрите нрави, според които
е неоправдано съсобственик с по-голям дял да бъде лишен от възможността да упражнява в
пълен обем правото си на собственост върху вещта, в резултат на, извършени от друг
съсобственик, с по-малък дял управителни действия със същата вещ, особено, ако
ограничението касае по-дълъг период от време, както в настоящия случай, предвид факта, че
арендния договор е сключен за срок от 10 години. Ето защо и в съответствие с установените
по делото факти, намира, че процесният договор за аренда, сключен от съсобственик на
по[1]малко от половината от арендуваните имоти, би бил противопоставим на ищците само,
ако е налице изричното му или мълчаливо приемане от тяхна страна. Изложеното налага да
се отговори на въпроса дали ищците са приели процесния аренден договор или не. В тази
връзка ответникът твърди в отговора си ,че ищецът му отправил нотариална покана да му
заплати част от дължимото годишно арендно плащане и по този начин ищците били приели
договора за аренда на който ответникът основавал държането на имотите си мълчаливо .
Видно обаче от представената от ответника по делото нотариална покана от
27.08.2020г. с нотариална заверка на подписа същата е изпратена от името на друго лице ,а
именно дружеството „Миг 14“ ООД гр.Търговище , действащо ,чрез управителя си Б. С. М.
, в качеството му на арендатор на процесните недвижими имоти , а не от името на самият
ищец като съсобственик на ½ ид.част от имотите в режим на СИО, като липсват и действия
по приемане на договора от другият ищец и съсобственик М. И. М..
Предвид горното и, че е в тежест на ответника да установи по несъмнен начин, че е
5
налице приемане на арендния договор от ищците преди датата на завеждане на исковата
молба, като елемент от фактическия състав на ползващото го правно основание да
упражнява фактическа власт върху трите имота, съдът заключава, че на основание чл.32,
ал.1 от ЗС договорът за аредна на ответника е непротивопоставим на ищците, поради което
ответникът държи собствената им 1/2 ид.ч. от арендуваните имоти без правно основание и
дължи връщането им.
Ответникът е основал правото си да упражнява фактическа власт върху процесните
имоти и на основание факта ,че е собственик на 1/40 ид.част от тях.
С ТР №3 от 5.01.2022г. на ВКС по т.д.№3/2020г. ОСГК е прието, че при иск по чл.108
от ЗС , предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота,
надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
В случая ответникът не оспорва ,че е установи фактическа власт върху целите
недвижими имоти предмет на предявените искове по чл.108 от ЗС и по този начин ищците
са препядствани и те да упражняват следващата им се като съсобственици фактическа власт
върху процесните имоти .
Поради горното, съдът достига до извод, че са доказани кумулативно изискуемите
предпоставки за успешна равандикация на претендираните от ищците идеални части от
спорните имоти, което обосновава основателността на исковете по чл.108 от ЗС и
уважаването им в осъдителната им част за предаване на владението върху трите процесни
недвижими имота от ответника на ищците за собствената им ½ ид.част от тях.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, несъответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това
исковете по чл.108 от ЗС уважени в осъдителната им част.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора следва на ищците да им се присъдят направените от тях
разноски по делото за двете съдебни инстанции. За първата инстанция по представеният
списък за разноски по който се претендира само адвокатско възнаграждение за адвоката на
ищците за оказана безплатна защита по делото на осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв. , което съдът
определя на осн.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1030.15лв. за трите иска и за въззивната
инстанция по представеният списък за разноски по който се претендира адвокатско
възнаграждение за адвоката на ищците за оказана безплатна защита по делото на осн.чл.38
ал.2 от ЗАдв. и държавна такса , което възнаграждение съдът определя на осн.чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 1030.15лв., като следва да им се присъди и сумата от 25лв. за държавна такса.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №714/31.12.2021г. по гр.д.№830/2021г. по описа на ШРС в частта
му с която съдът е отхвърлил предявения от Б. С. М., с ЕГН********** и М. И. М., с
ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: гр.Т., ул.№, ет., ап., съдебен адрес: гр.Т., ул.
№, ет., чрез адв.Е.М. от ТАК иск ДА БЪДЕ ОСЪДЕН И. Д. Ш., ЕГН**********, с постоянен
адрес: гр.Ш., ул.№ ДА ПРЕДАДЕ на Б. С. М., с ЕГН********** и М. И. М., с
ЕГН**********, владението върху претендираните идеални части от посочените по-горе
недвижими имоти с идентификатори 80546.35.29, 80546.72.1 и 80546.19.5, като вместо това
постановява :
ОСЪЖДА И. Д. Ш., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Ш., ул.№ ДА ПРЕДАДЕ на
Б. С. М., с ЕГН********** и М. И. М., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: гр.Т.,
ул.№, ет., ап., съдебен адрес: гр.Т., ул.№, ет., чрез адв.Е.М. от ТАК владението върху общо
1/2 ид.част от следните находящи се в землището на с.Ч., област Ш. недвижими имоти:
- Имот с идентификатор 80546.35.29 с площ 12328 кв.метра, категория 4, НТП: нива,
находяща се в местността ПОТИКАЛТЪ, при граници и съседи на имота: 80546.26.36,
80546.35.28; 80546.35.36; 80546.35.5; 80546.35.4; 80546.35.3; 80546.35.2 и 80546.35.1;
- Имот с идентификатор 80546.72.1 с площ 18506 кв.метра, категория 4, НТП: нива,
находяща се в местността КОРУ АЛТЪ, при граници и съседи на имота: 80546.72.185;
80546.72.268; 80546.72.2; 80546.72.9 и
- Имот с идентификатор 80546.19.5 с площ 32000 кв.метра, категория 4, НТП: нива,
находяща се в местността ФИСЕК АЛТЪ, при граници и съседи на имота: 80546.19.4;
80546.20.16; 80546.19.6; 80546.19.12.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Д. Ш., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Ш., ул.№ да заплати на Б.
С. М., с ЕГН********** и М. И. М. с ЕГН**********, разноски по делото за първата
инстанция в размер на 1030.15лв. за адвокатски хонорар и за въззивната инстанция в размер
на 1030.15лв. за адвокатски хонорар и сумата от 25лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7