Решение по дело №147/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 377
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20217050700147
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

№……………………        2021г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в състав:                   

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА 

при секретаря Ангелина Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 147/2021г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството по делото е образувано по жалба на М.Г.Т., ЕГН ********** *** офис 12 против принудителна административна мярка поставяне на техническо средство тип скоба на МПС - л.а."Роувър" с рег. № ***  на 06.01.2021г., на основание чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП от инспектор "Синя зона" в ОП "Общински паркинги и синя зона"- Варна. Жалбоподателят сочи, че на 06.01.2021г. е паркирал собствения си автомобил в гр.Варна, пред гараж, находящ се в междублоково пространство на ул.“Христо Попович“ № 29; на същата дата служители на общинското предприятие са поставили скоба на МПС; твърди, че не са били налице материалноправните предпоставки, обуславящи налагането на ПАМ; сочи, че към момента на налагането на ПАМ автомобилът не е бил паркиран в зона, определена за платено паркиране. Поради изложените събражения моли съда да отмени наложената ПАМ. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък. 

Ответната страна, редовно призована не се явява представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

Съдът, след като съобрази с твърденията на страните, разпределението на доказателствената тежест между тях, събраните доказателства и приложимите правни норми, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация, МПС с рег. № *** е собственост на М.Г.Т.. От приложения снимков материал е видно, че автомобила е бил паркиран в междублоково пространство, пред гараж.

Представена е Заповед № 3144/27.08.2020г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 44 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМСМА, вр. чл. 99  от ЗДвП и раздел IV.2 от Наредба за организация движението на територията на Община Варна, са оправомощени на основание чл. 167 ал.2 от ЗДвП длъжности лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“ сред които и Н.А.Б.. На 06.01.2021г. същият е съставил констативен протокол за прилагане на техническо средство тип „скоба“ в присъствието на Р.Т.Т.по отношение на МПС с рег. № ***, паркирано на ул. „Христо Попович“ № 29. Като основание е посочено, че не е заплатена дължимата цена за престой и паркиране в синя зона. На автомобила е приложено техническо средство тип „скоба“, на основание чл.167 ал.2 т.2 от ЗДвП.  От приложения по делото фискален бон е видно, че на 06.01.2021г. е заплатена сумата от 22лв. за извършеното заскобване.

При тези фактически установявания, съдът прецени следното:

Съгласно чл. 99 ал.1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по, ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране – чл. 99 ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 99 ал.3 от ЗДвП ОбС определя цената за паркиране на местата по  ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13 ал.1 т.13 от ЗОП, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съгласно чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на ППС, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

В действащата Наредба за организация на движението на територията на община Варна приета с Решение № 1078-5 по Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018г. на Общински съвет-Варна в чл. 26-29 е регламентиран режима на кратковременно платено паркиране - "синя зона". Обхватът на зоната е посочен в Приложение № 3 към Наредбата, въвеждането и прилагането на режима в която се осъществява от ОП "Общински паркинги и синя зона"-Варна, което осъществява удостоверяване на заплащането и контрола на паркиране на автомобилите в зоната, цените и тарифите за което са определени в Приложение № 2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна. В чл. 36 от Наредба за организация на движението на територията на община Варна е регламентирано блокирането на колелото на неправилно паркирано ППС чрез използване на техническо средство /скоба/, редът и условията за поставяне на което са определени със заповед на кмета на Община Варна - чл.36, ал. 2 от Наредбата, като размерът на цената, дължима от собствениците или упълномощените от тях водачи на принудително задържаното ППС с техническо средство "скоба" се определя с решение на ОбС - Варна. В обхвата на описаната в Приложение № 3 към Наредбата синя зона - зона широк център попада и улицата, на която е паркирал жалбоподателя.

От доказателствата по делото се установява, че техническото средство за задържане на автомобила на Т. е поставено от Н. Б., заемащ длъжността инспектор "синя зона" в ОП "Паркинги и синя зона"-Варна. Той е сред длъжностните лица от ОП "Паркинги и синя зона"-Варна, оправомощени по чл. 167 ал.2 от ЗДвП със  Заповед № 3144/27.08.2020г. от Кмета на Община Варна. С оглед на това, процесната ПАМ е наложена от териториално и материално компетентен орган и не е налице основание по чл. 146 т.1 от АПК за обявяване нищожността, респ. за отмяната й.

За разлика от изброените в чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителни мерки по чл. 1711 т.1, т.2, т.4, т.6 и т.7 от ЗДвП  за които е разписано, че се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, за ПАМ по чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП не се изисква писмена форма.

При съобразяване на регламента на процедурата и приетите по делото доказателства се налага извода, че при налагане на конкретната ПАМ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушена е нормата на чл. 35 от АПК, тъй като преди налагането на мярката не са изяснени конкретните факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. От приложения по делото снимков материал, не се установява по безспорен начин точно къде е бил паркирал жалбоподателя.

Отделно от това, макар и на мястото където е паркирал жалбоподателя да няма поставена хоризонтална маркировка и предвид правилата на Наредба за организация на движението на територия на Община Варна, мястото непосредствено пред гаража не би могло да бъде определено като такова за почасово платено паркиране. Съгласно чл. 25 ал.2 от същата Наредба престоя и паркирането са забранени на  платното за движение на тротоара, непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях т.е. дори и при липса на маркировка, мястото на което е паркирал Т., с оглед правилата за организиране на „синя зона“ не би могло да бъде определено за паркиране срещу заплатена цена за паркиране. Напротив налице е законова забрана за паркиране пред гараж. Това налага извод, че неправилно е прието от ответника, че не е налице заплатена дължима  такса за престои и паркиране в зоната. Съдът приема, че е налице извършено нарушение, но същото не е соченото от ответника.

Правомощието на органите по чл. 168 ал.2 т.2 от ЗДвП има всички признаци на принудата по чл. 22 от ЗАНН и цели изпълнение на задължението за плащане на таксата за паркиране на местата, на които е въведен режим за платен кратковременен престой. Автомобилът е бил паркиран в обхвата на "синя зона", но за мястото липсват данни да е въведен режим на кратковременно платено паркиране от собственика, мястото пред гараж не е и не може да бъде предназначено за паркиране, съответно, собственикът на пътя не може да изисква плащане и да задържа автомобила.

Предвид изложеното ПАМ е наложена в нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да се отмени.

Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител е направил искане за присъждане на разноски - държавна такса и адвокатски хонорар. Предвид представените по делото доказателства на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 10лв. -  заплатена държавна такса за образуване на делото и 500лв. – адвокатско възнаграждение, платими от ОП „Общински паркинги и синя зона“.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М.Г.Т., ЕГН ********** *** офис 12 принудителна административна мярка поставяне на техническо средство тип скоба на МПС - л.а."Роувър" с рег. № ***  от 06.01.2021г., наложена на основание чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП от инспектор "Синя зона" в ОП "Общински паркинги и синя зона"- Варна.

ОСЪЖДА ОП „Общински паркинги и синя зона“ да заплати на М.Г.Т., ЕГН ********** *** офис 12 сумата от 510лв./ петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните.

 

 

 

Административен съдия