№ 990
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110117855 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от /фирма/ срещу /фирма/ по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от
2 483,04 лева (двe хиляди четиристотин осемдесет и три лева и 04 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 412,48
лева (четиристотин и дванадесет лева и 48 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г., сумата в размер
на 68,28 лева (шестдесет и осем лева и 28 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 14,03 лева (четиринадесет лева и 03
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до
03.01.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в
топлоснабдения имот в /адрес/, поради което се е обогатил неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати
цената на доставеното количество енергия, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът оспорва исковете. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Твърди, че не ползва имота, тъй като от 26 години е
1
отдаден под наем на Д. Ж. Д.. Оспорва да е бил поканен, ето защо счита, че не
дължи лихви.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже: 1) потребена от ответника в рамките на исковия период топлинна
енергия за процесния имот, доставяна от ищеца при дялово разпределение от
третото лице-помагач; 2) размера на обогатяването на ответника, респ.
обедняването на ищеца поради ползването на топлинна енергия без
основание; По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава -
отправяне на покана и получаването.
Безспорно е между страните а и се установява от договор за
прехвърляне на право на собственост от 26.09.1997 г., сключен между С. О. и
/фирма/, че ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния
имот – /адрес/.
Между страните не се спори, че не е сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Установено е, че на 01.12.1996 г. между ответника и Д. Ж. Д. бил
сключен договор за наем на процесния апартамент за срок от 3 години, който
поради продължило ползване от наемателя с анекс от 01.02.2002 г., с Анекс №
2 от 31.01.2018 г. и Анекс № 3 от 31.03.2023 г. е изменен в безсрочен.
Съгласно чл. 3 от договора, наемателят се е задължил да плаща всички
разходи, свързани с ползване на имота /вода, ел.енергия, отопление, телефон
и др. текущи разходи/, извън наемната цена.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, че в процесния имот е имало 5 броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО. Вещото лице установява, че показанията на уредите се
натрупват и не се нулират след края на отоплителния сезон. Ето защо, СТЕ не
може да потвърди сумата, изчислена от фирмата за дялово разпределение в
размер на 874,44 лева. За останалите компоненти и периоди, изравнителните
сметки изготвени от ФДР са в съответствие с Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се
установява, че по аб. № 346185 за процесния период са постъпили плащания
в размер на 591,22 лева.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един
общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило
без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. Обогатилият се е длъжен да
2
върне на обеднелия само това, с което се е обогатил до размера на
обедняването, т.е дължи се по-малката сума между обедняването и
обогатяването /в този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г./. Обедняването и
обогатяването трябва да произтичат от един общ факт или група от факти.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото
му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на
актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасИ. -
възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява
имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. - придобИ.не
или запазване на права; намаляване на пасИ. - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда
до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на
ответника през исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на
предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника
чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това /в т.ч.
за услугата дялово разпределение/, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция
до 17.07.2012 г. / и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В
разглеждания случай е безспорно, че между страните не е бил сключен
такъв договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/
нужди през исковия период.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане
на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи
само, че същият е собственик на процесния имот, а следва също така да се
докаже, че е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал
доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестил
разходи - доказателствената тежест за това е била на ищеца, съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК. Доказването трябва да е пълно и главно – да създаде
непоколебимост в извода на съда, че този факт се е осъществил. В
разглеждания случай обаче това не е сторено. По делото е приет като
неоспорен от ищеца договор за наем от 01.12.1996 г., изм. и доп. анекс от
01.02.2002 г., с Анекс № 2 от 31.01.2018 г. и Анекс № 3 от 31.03.2023 г.,
съгласно който е установено, че ответникът е предоставил в исковия период
3
ползването на процесния апартамент на трето за процеса лице възмездно по
силата на договор за наем, следователно ответникът не е ползвал имота.
Обстоятелството, че партидата се води на собственика не променя този извод.
Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.С./. Ето защо, съдът приема, че
ищецът не се легитимира като кредитор на претендираното вземане за
неоснователното обогатяване срещу ответника. Доколкото не е установено
главно задължение, не може да възникне задължение за обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, разноските не се следват за ищеца. Ответникът
претендира заплащане на разноски за един адвокат в размер на 600 лева,
заплатени съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023 г.
Ищецът не е направил възражение за прекомерност. Ето защо, разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ********* срещу /фирма/, ЕИК
********* искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът
/фирма/, ЕИК ********* дължи на /фирма/ сумата в размер на 2 483,04 лева
(двe хиляди четиристотин осемдесет и три лева и 04 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 412,48
лева (четиристотин и дванадесет лева и 48 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г., сумата в размер
на 68,28 лева (шестдесет и осем лева и 28 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.01.2023
г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 14,03 лева (четиринадесет
лева и 03 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020
г. до 03.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1396/2023 г.
по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на /фирма/, ЕИК *********
сумата в размер на 600 лева (шестотин лева), представляваща
възнаграждение за един адвокат в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5