Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 21.07.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на седемнадесети юли две
хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 652 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.
144 СК и чл. 149 СК предявени от Й.В.Д., ЕГН: **********,***, чрез адвокат Б.Б., против В.П.Д., ЕГН: **********,***.
ИЩЦАТА твърди, че ответникът бил неин баща. Същият по силата на решение
№ 320/ 13.10.2015 г., постановено по гр.д. № 534/ 2015 г. на PC К. бил осъден
да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 95 лева. На 11.01.2017 г.
навършила осемнадесет години, като издръжката, която получавала от ответника
била прекратена по силата на закона. Към настоящия момент /учебната
2016/2017г./ била ученичка в дневна форма на обучение в ****клас на ПГ „Ген. В.З.”
- гр. С.. Средното ѝ образование включвало обучение до XII клас, включително.
Живеела в град К. в дома на своята майка Л.Г.С.. Същата ѝ помагала
финансово, според възможностите си, които били ограничени, предвид факта, че не
получавала високо трудово възнаграждение и че се грижела за другото свое дете Г.И.С.,
който към момента бил на четири години. Твърди, че не разполагала с достатъчно
средства за покриване на разходите си, свързани с учебния процес – закупуване
на учебници, учебни помагала и всичко необходимо за училището. Средствата не
ѝ достигали и за задоволяване на ежедневните ѝ нужди, за закупуване
на дрехи и обувки, за прехраната ѝ, както и изобщо за задоволяване на
всичките нейни нужди, необходими за воденето на един нормален живот. Ежедневно,
с оглед посещението ѝ в училище, ѝ били необходими финансови
средства. Необходими ѝ били пари и за посрещане на всички нейни ежедневни
нужди, които не били свързани с учебния процес. Фактът, че пътувала от град К.
до училището ѝ, което се намира лов гр. С., обуславял нуждата от повече
пари, които ѝ били необходими за закупуване на храна и вода, предвид на
дългото време от деня, през което не била в дома си. Майка ѝ нямала
възможност да поема цялата ѝ издръжка, а ищцата нямало откъде да вземе
пари, за да си я набави, тъй като не притежавала имущество, от което да може да
се издържа, нито банкови сметки, в които да има пари. Живеела скромно, но
въпреки това парите не ѝ стигали. Твърди, че баща ѝ не ѝ
давал никакви пари, за да подпомага издръжката ѝ. Същият не ѝ
правел подаръци и не се интересува от нея. Същевременно ответникът нямал
задължения за издръжка към други лица и развивал дейност, като ЕТ „Т.Т.- В.Д.”, ЕИК: ***. Баща ѝ имал и къща за гости „Д.”,
находяща се в град К., от която също получавал доходи.
Същата се предлагала в интернет пространството, в различни сайтове, включително
и в **, на които сайт били налични цени за отдаване на помещения под наем,
както и коментари и оценки на отсядали в това място лица.
Фактът, че не можела да се издържа сама и че към настоящия момент не
била завършила средното си образование, като учела в редовна форма на обучение,
обуславял правния ѝ интерес от предявяване на настоящите искове против
ответника.
МОЛИ съда да постанови да постанови решение, с което:
- да бъде осъден ответникът да ѝ заплаща на основание чл.144 от СК
месечна издръжка в размер на 180.00 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.05.2017 г., до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска;
- да бъде осъден ответникът да ѝ заплати на основание чл.149 от СК, издръжка за минало време в размер на 600 лв., за периода от 16.01.2017 г. до 16.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума.
Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, чрез процесуалния си представител адв.
Р.И., с отговора на исковата молба оспорва исковете. чрез адв. Р.И., с отговора
на исковата молба заявява, че исковете били допустими, но неоснователни, тъй
като не били налице елементите от фактическите състави на чл.144 и чл.149 от СК. Твърди, че претендираната от Й.Д. издръжка била в
силно завишен размер и заплащането ѝ както на претендирания
размер, така дори и на минимална издръжка би съставлявало особено затруднение
за него. Още повече, че издръжката за минало време касаело нужди на ищцата,
които вече били задоволени. Твърди, че страдал от множество заболявания, като с
Експертно решение № *** от 187/14.11.11 на МБАЛ „С.П.” ЕООД му била определена
78% трайно намалена работоспособност. Това обстоятелство силно ограничавало
възможността му за намиране на работа. С разпореждане № ********** *** му била
отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 187.75лв..
Живеел на семейни начала с друга жена, която също била безработна.
Ответникът оспорва обстоятелството, че развивал
дейност като ЕТ „Т.Т.- В.Д.”, както и че реализирал
доходи от къща за гости „Д.”, които да му позволяват да заплаща претендираната издръжка. При справка в търговския регистър
можело да се установи, че ЕТ „Т.Т.- В.Д.”, не
развивал никаква дейност. Единственото движение по фирмата била задължителната
пререгистрация в ТР. Оспорва и обстоятелството и че бил едноличен собственик на
къща за гости. Собственик бил само на 4/6 ид. ч. от
втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в
гр. К.. Първи жилищен етаж и 2/6 ид. ч. от втори
жилищен етаж били собственост на дъщерите му от първия му брак. По тяхно
предложение и за да подпомогне тях и себе си финансово, регистрирали стаи за
гости „Д.”. Въпреки рекламите, които направили, общият им доход за 7 месеца за
62 реализирани нощувки бил общо в размер на 620 лв. или средно по 88 лв. на
месец. Наред с това заплащал и високи разходи за ток на къщата, ежемесечни
данъци, интернет и вода, в резултат на което печалбата оставала незначителна.
Уговорката с дъщерите му била да дава под наем и тяхната част от имота, като им
дава част от приходите, но същите били толкова минимални, че понякога се
налагало да разчита дори на средства от тяхна страна. За да можел да изплаща
издръжката на Й. до навършването ѝ на пълнолетие се наложило да вземе
заеми от физически лица. С отпадането на задължението му за издръжка изтеглил
кредит в размер на 3100 лв., с който да си погасял заемите. В момента доходите,
с които семейството му се издържало не надвишавали 200 – 250 лв. месечно.
Същите били крайно недостатъчни дори и за собствената му издръжка. Ищцата
можела да задоволи своите нужди и като потърси издръжка от другия си родител,
чието задължение за даване на издръжка било в същата степен. Известно му било
също и че през свободното си време Й. работела като сервитьорка и реализирала
доходи.
МОЛИ съда да отхвърли и двата иска за издръжка като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представеното удостоверение
за раждане се установява, че към датата
на подаване на исковата молба – 17.05.2017 г., ищцата Й.В. Д.е навършила
пълнолетие – родена на *** г., а ответникът е неин баща. Майка на ищцата е Л.Г.Д..
От представеното
удостоверение изх. №1927/26.04.2017 г. от ПГ „Ген. В.З.“ – гр. С. е видно, че през
учебната 2016/2017 г. ищцата е ученичка в 11-ти клас.
Представено е
извлечение от търговския регистър, от което се установява, че ответникът В.Д. е
собственик на ЕТ „Т.Т.– В.Д.“, ЕИК: *** с предмет на
дейност търговия на дребно, кафе - аперитив, транспортни услуги в страната и
чужбина, предприемаческа, посредническа и
дистрибуторска дейност, с местни и чуждестранни физически и юридически
лица, както и всички други незабранени от закона дейности.
Представени са
разпечатки от интернет - сайтовете **, **и **,
в които се рекламира къща за гости „Д.“ с посочен телефон и лице за контакти В.Д..
От представеното в
препис експертно решение №*** от 14.11.2016 г. е видно, че ответникът В.Д. е
със 78% трайно намалена работоспособност и водеща диагноза „Наличие на други
функционални импланти“.
Представено е
разпореждане №********** ***, с което по подадено на 08.01.2014 г. заявление,
на В.Д. е отпусната пенсия за инвалидност в размер на 187.75 лева. С разпореждане №**********/01.07/2017
г. пенсията на ответника е преизчислена на 220.08 лева.
Представен е Договор
за потребителски кредит №***** от 04.01.2017 г. и погасителен план към него, от
които се установява, че на ответника е предоставена сумата от 3100 лева, която
следва да изплати на кредитодателя „Р.(България)“ ЕАД
на 36 месечни вноски от по 94.73 лева.
С декларация за
гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние от 16.06.2017 г.
ответникът е
декларирал, че е разведен, живее на адрес: гр. К., ул. „Д.В.“ №22 и притежава
4/6 ид. ч. от втори жилищен етаж от къща в гр. К..
Приложени са 2 бр. нотариални актове, потвърждаващи това обстоятелство.
Ответникът представя
справки - декларации по чл.116, ал.3 от
Закона за туризма, с които преда Кмета на община К. е декларирал реализирани
нощувки в къща за гости „Д.“, а именно: за м. септември 2016 г. – 13 бр.; за м.
октомври 2016 г. – 5 бр.; за м. ноември 2016 г. – 6 бр.; за м. декември 2016 г.
– 14 бр.; за м. януари 2017 г. – 8 бр.; за м. февруари 2016 г. – няма
реализирани нощувки.
Със Заповед №573/24.06.2016 г.
на Кмета на община К. на туристически
обект стаи за гости „Д.“ с наемател В.Д. е определена категория една звезда и е
посочен капацитет 4 бр. стаи и 8 бр. легла.
От удостоверение за раждане на
малолетния Г.И.С. – роден на *** г., е видно, че негова майка е майката на
ищцата – Л.Г.Д., а негов баща е И.Х.С..
От показанията на свидетелката М.Х.К.се
установява, че познава страните по делото. Ищцата учела в СУ „Ген. В.З.“, а
баща ѝ –ответникът, бил съсед на свидетелката в гр. К.. Ищцата имала
доведен брат от друг баща. Ответникът не помагал с нищо на нея и на майка
ѝ, не контактувал с тях и се бил дезинтересирал.
За издръжката на ищцата се грижела само нейната майка, тя я финансирала и
помагала с каквото може, като работела на две места. Ищцата не работела и
нямала доходи, а в същото време се нуждаела от средства – за дрехи, за храна,
за обучението си и за всичко останало. В същото време ответникът бил собственик
на къща за гости, която била с добра посещаемост, особено в празнични дни. Освен това, доколкото
свидетелката знаела, той работел в „И.О.“ – гр. К. като пазач. Ответникът нямал
вид на болен човек и свидетелката го била виждала да плеви трева на двора на
къщата
От показанията на свидетелката В.Х.Д.се
установява, че живее на съпружески начала с ответника. Твърди, че заедно с него
живеят в къщата за гости, в която се отдават под наем четири стаи с общо осем
легла. Месечните приходи били около
80-90 лева, тъй като нямало постоянна заетост. Приходите не били редовни, освен
това се плащал данък в общината, както и 15 % от цената на всяка резервирана
нощувка в сайта **. Съвсем минимална част от приходите били за ответника,
тъй като освен ищцата, той имал още две дъщери, които притежавали част от
къщата. С тях ответникът имал договорка да им дава почти всички средства от
резервациите, а те му помагали с разходите по поддръжката – данъци, консумативи
и всичко останало. Ответникът бил с влошено здравословно състояние, макар да
можел да полага лек физически труд. Той изтеглил кредит от „Р.банк“, за да плати заеми, които имал към други хора. Тези
заеми взел, за да изплати издръжката на ищцата, която го била осъдила за това.
Изпълнителното дело било за задължение над 1000 лева. Свидетелката също била
оперирана и не можела да помага с физически труд за къщата. Основно помощ
получавали от дъщерите на В., а ищцата изобщо не се интересувала от баща си.
Наричала го с обидни думи и се държала неуважително с него. Свидетелката я била
виждала да работи като сервитьорка в заведение в гр. К., докато ответникът не
работел и единствените му доходи били от пенсията и малка част от къщата за
гости, но те били незначителни. Преди време се опитал да работи като пазач в „И.обслужване“
– гр. К., но се отказал. Работата била свързана със стоене прав, а той не можел
да си стои дълго време на краката, поради заболяванията си
Останалите представени писмени
доказателства не променят направените правни изводи.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
По искането по чл. 193, ал.1 от ГПК:
С определение в с. з. от
06.07.2017 г. по искане на ищцата е открито производство по реда на чл.193 ГПК
относно оспорване истинността (верността) на представените от ответника
справки - декларации по чл.116, ал.3 от
Закона за туризма,
които по същността си представляват частни свидетелстващи документи.
Съдът намира, че неправилно по
делото е било открито производство по реда на чл.193 от ГПК относно истинността
на тези документи. Съображенията за това са следните:
Производството по чл.193 ГПК е
способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на
тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се
отрича неговата доказателствена стойност.
Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде
насочено както срещу неговата формална доказателствена
сила, така и срещу неговата материална доказателствена
сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен
документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото
авторство. Когато документът е диспозитивен
независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори
неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т. е. че е подправен,
тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелстващите документи
независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила т. е. при оспорване на истинността на
свидетелстващи документи може да се опровергава формалната сила на документите
т. е. тяхната автентичност, но може да се опровергава и верността им т. е.
съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не
отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на
документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл.193 ГПК се
открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи
документи, тъй като при частните свидетелстващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое
вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
Гореизложеното води до извода,
че доколкото ищцата със становище вх. №7285/29.06.2017 г. оспорва верността на
документите, без да се оспорва тяхната автентичност, то процедура по чл.193 ГПК
не може да бъде провеждана и съдът не дължи произнасяне с диспозитив.
По
иска с правно основание чл.144 СК:
Съобразно разпоредбата чл. 144
от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако
последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средно учебно заведение за предвидения
срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст и родителите могат да
дават издръжката без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно
в следно училище, че то не може да се издържа от доходите или от използване на
имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да съставлява особени
затруднения за родителя (в този смисъл - Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК). Това означава,
че законът релевира допълнително условие за
задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е
свързано с техните материални възможности (в този смисъл - Решение № 179 от
22.III.1996 г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). За
разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на
навършилите пълнолетие е условна – следва да се преценява обстоятелството дали
заплащането и няма да създаде особени затруднения за родителите. В хипотезата
на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е
издръжката да не съставлява особено затруднение за задължения родител. При тази
издръжка възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл.
143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като
функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява
освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на
определени ограничителни изисквания. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК,
може да е задължен само при условие, че това не би го затруднило особено. В
този смисъл възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на
чл. 144 СК, предпоставя по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено
осезателно от този родител. В конкретния случай се доказва по несъмнен начин и
не се спори между страните, че ищцата е пълнолетна, учаща редовно в средно
училище. Спорният въпрос е може ли ищцата да се издържа от доходите и
имуществото си, има ли възможност ответникът – неин родител да ѝ
осигурява издръжка и при положителен отговор – в какъв размер издръжката не би
и създала особено затруднение.
При установените факти, съдът
намира, че е доказано по несъмнен начин, че ищцата не може да се издържа от
доходите си и няма имущество, което да ѝ носи приходи. Финансова помощ
получава от своята майка, която полага грижи и за друго дете. Установено е също
така, че ищецът, освен инвалидната пенсия, която получава, е във възможност да
реализира доходи, отдавайки под наем стаи в къща за гости. Липсват преки
доказателства какъв точно доход реализира или би могъл да реализира ищеца.
Съдът, отчитайки заинтересоваността на разпитаните свидетели приема, че предвид
неголямата леглова база на къща за гости „Д.“ – само
8 легла, то приходите от наем не са високи. Освен това, действително част от
къщата е собственост на други лица и съдът кредитира показанията на св. Д., че
определена сума от приходите се предоставят на тях. За определяне на конкретния
размер на издръжката, която бащата може да дава без особени затруднения, следва
да се отчетат неговите възможности от една страна и нуждата от издръжка на ищцата
от друга. В закона няма легално определение за понятието особени затруднения,
но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на
издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на
нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се
преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на
наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални
възможности. В Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ
г.о. постановено по чл.290 от ГПК е разяснено, че родителят може да дава
издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. В ППВС №
5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно
дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на
такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с
оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем. Тук следва
да се имат предвид следните обстоятелства – ответникът не е с постоянна трудова
заетост и липсват доказателства за разходи на ответника за задължения към други,
ненавършили пълнолетие деца. Същевременно същият е със 78% трайно намалена
работоспособност и водеща диагноза „Наличие на други функционални импланти“, за което получава пенсия за инвалидност в размер
на 220.08 лева. Ответникът има и задължение по договор за кредит, но следва да се има
предвид че задължението за издръжка е с приоритетен характер по отношение на
това задължение.
От друга страна ищцата е
ученичка в горен курс всички учебници и помагала се заплащат, налице са данни
да пътува ежедневно до училище предвид местоживеенето с, т. е. да прави разходи
за пътуване.
При определяне размера на
издръжката, която ответникът следва да осигури на ищцата, не бива да се стига
до неоправдано материално затрудняване на дължащия издръжка, който сам ще
изпадне в положението на нуждаещ се от издръжка. В този случай съдът не е
обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата
на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед
икономическата обстановка престирането на определен
размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното задължено лице
(Определение № 960 от 5.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 355/2012 г., III г. о.).
Според настоящата съдебна инстанция, ответникът може да осигури на дъщеря си
средства в размер на 80.00 лева месечно, без това да му създава особено
затруднение, като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 180.00
лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно иска по член 149 от СК:
Издръжка за минало време може да
се търси най-много за една година преди завеждане на иска, а в случая се търси за периода от 16.01.2017 г. до
16.05.2017 г. в
размер на 120 лева месечно или общо 600 лева. По делото са събрани категорични
доказателства, че през претендирания период бащата не
е давал никакви средства на дъщеря си, а и той самият не невежда такива
твърдения. При липса на съществени изменения както във възможностите на
родителите, така и във възможностите на ищцата да си осигури издръжка, и при
всички изложени по-горе съображения, които не е необходимо да бъдат
преповтаряни, съдът намира иска за присъждане на издръжка за минало време за
основателен до размер от 80 лева месечно. Дължимата от ответникаиздръжка
за минало време за 5 месеца възлиза на 400 лева, като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 600 искът следва да се отхвърли като
недоказан.
По отношение на разноските:
Разноски по делото се
претендират от ищеца, поради което на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, такива
следва да му се присъдят съобразно уважения иск в размер от 46.79 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие адвокатите И. и М.са се ангажирали да
представляват по делото ответника В.Д. безплатно при условията на чл.38, ал.1,
т.2 ЗА. Заявената претенция е частично уважена, като на ищеца е възложено
заплащането на разноски, съобразно уважената част от иска. На основание чл. 38,
ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатът,
предоставил правна помощ има право на възнаграждение от насрещната страна,
чието размер се определя по реда на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатското възнаграждение /Наредбата/. При отхвърляне изцяло на заявената
претенция адвокатите, извършили процесуално представителство на ответника по
делото, биха имали право на възнаграждание в размер
на 423.20 лева според материалния интерес /чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата/. С
оглед уважената част на иска, съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК,
размерът на възнаграждението е 214.67 лева, която сума следва да се възложи за
заплащане на ищцата в полза на ответника. Или следва да се осъди ищцата да
заплати на ответника по компенсация направените по делото разноски в размер на 143.56
лева.
На основание член 78, ал. 6 от
ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавни такси по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт върху определените издръжки в размер на общо 54.40 лева.
Съгласно чл. 242,
ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от горното и на
основание чл.253 ГПК, чл.144 СК и чл.149 СК, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 06.07.2017 г., с което по реда на чл.193 ГПК е открито
производство по оспорване истинността (верността на съдържанието) на
представените от ответника 6 бр. справки
- декларации по чл.116, ал.3 от Закона за туризма .
ОСЪЖДА на основание
чл.144 от СК, В.П.Д., ЕГН: **********,*** да заплаща на Й.В.Д.,
ЕГН: **********,***, като пълнолетен учащ, месечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет)
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2017 г., до
завършване на редовна форма на обучение в средно учебно заведение, но не
по-късно от навършване на 20 – годишна възраст, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска като за разликата над 80.00 лева, до пълния предявен
размер от 180.00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 149 от СК, В.П.Д., ЕГН: **********,*** да заплати на Й.В.Д., ЕГН: **********,***,
като пълнолетен учащ, издръжка за минало време в размер на 400.00
(четиристотин) лева за периода от 16.01.2017 г. до 16.05.2017 г., като за
разликата над 400 лева, до пълния предявен размер от 600.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й.В.Д., ЕГН: **********,***
да заплати на В.П.Д., ЕГН: **********,***, направените по
делото разноски по компенсация в размер на 143.56 лева (сто четиридесет и три
лева и петдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на РС К. в полза на
бюджета на съдебната власт държавни такси в размер на 54.40 лева (петдесет и четири
лева четиридесет стотинки).
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 31.07.2017 г. на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.