№ 302
гр. София , 15.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на адв. М. П. – защитник на осъдения Ф. У., срещу
определение от 22.02.2021г. по н.ч.д. №4638/2020г. на СГС, НО, 28 състав, с което е
оставена без уважение молбата на последния за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, определено му по н.о.х.д. №
744/2018г. на РС-Пазарджик.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че
съдебният акт е немотивиран, тъй като в него не е взето отношение по доводите за
дискриминационно отнасяне към осъдения, който е чужд гражданин, невладеещ езика
на производството. С оглед на това и предвид ситуацията, в която се намира Ф. У., се
посочва, че той е дал в максимална степен доказателства за своето поправяне.
Акцентира се и върху високата мотивация на осъдения да спре да извършва
правонарушения и декларираната от него готовност да поеме отговорност за
поведението си. Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на определението и
за издаване на ново от апелативната инстанция, чрез което осъденият да бъде условно
предсрочно освободен.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
1
Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт,
който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора
от НПК. Атакуваното определение е произнесено в съдебно заседание с участие на
осъдения на 22.02.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 1.03.2021г., т.е. в
рамките на 7 дневния срок на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил
фактите с отношение към предмета на доказване. Конкретиката в тези факти е
следната:
Ф. У. е чужд гражданин, роден през 1996г. в ***. Според данните от личното му
досие е задържан на територията на Република България при опит до достигне
нелегално до Англия и впоследствие е настанен в СДВНЧ в гр. ***.
С присъда по н.о.х.д. № 744/2018г. на РС – Пазарджик /изменена от ОС-
Пазарджик и влязла в сила на 16.10.2019г./ Ф. У. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК, като му е наложено наказание
от три години и шест месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален общ
режим.
Постъпил е в затвора на 30.10.2019г., а на 12.11.2019г. е разпределен на
територията на ЗО „***“.
Към 22.02.2021г. (датата на постановяване на определението на СГС) осъденият е
изтърпял, както следва: фактически, ведно със зачитане на задържането под стража - 1
година, 11 месеца и 16 дни, от работа - 5 месеца и 9 дни или всичко 2 години, 4 месеца
и 15 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието при него към същата дата е 1
година, 1 месец и 15 дни.
По време на престоя си в затвора осъденият е полагал работа като "чистач каре и
прилежащи площи“ и „чистач -2 блок/3 етаж“. Според последния доклад на ИСДВР
отношението на осъдения към пенитенциарния персонал е в нормите, като самият
осъден не е декларирал дискриминационни нагласи по отношение на него.
По време на целия си престой в затвора осъденият не е бил награждаван.
Наказван е еднократно със заповед № 68/12.05.2020г. за нарушение на ЗИНЗС,
свързано с физическа саморазправа по отношение на друг лишен от свобода
затворник, също чужд гражданин. Наложеното на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС
наказание за това дисциплинарно нарушение е „лишаване от хранителна пратка за срок
от три месеца“.
Според доклада на ИСДВР за лицето има образувана и дисциплинарна преписка с
докладна записка № 1082/16.12.2020г. за ползване на забранена вещ на територията на
затворническото общежитие.
Според същия доклад оценката на риска на осъдения е 58 точки – средни
стойности, които са останали непроменени спрямо първоначалното постъпване на
лицето в местата за лишаване от свобода. Като проблемни зони при него са посочени
отношение към правонарушението, трудова заетост, управление на финанси и доходи,
начин на живот и обкръжение и умение за мислене. В същия доклад е посочено, че
2
чрез поведението си през изминалия период в затвора осъденият е декларирал само
формална мотивация за промяна на криминалното си поведение и привидно позитивно
отношение към корекционно-възпитателния процес.
Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е
отрицателно. Посочено е, че осъденият не е дал убедителни доказателства за
поправянето си и няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативни и
законосъобразни начини за разрешаване на проблемите, което е рисков фактор при
извършване на ново правонарушение.
По сходни мотиви отрицателно е становището и на началника на Затвора-гр. ***
за условното предсрочно освобождаване на осъдения.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има
възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно
отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез
своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява по-
нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.
Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо -
фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако
наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне.
Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Ф. У. е
налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно
освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание. С тези изводи въззивният съд изразява съгласие и отбелязва,
че по отношение изпълнението на тази формална предпоставка между страните в
производството никога не е имало спор.
Спорният момент е дали осъденият е дал доказателства за поправянето си и за
изпълнение на целите по чл. 36 от НК. Първият съд е отговорил отрицателно на този
въпрос. Към неговата констатация настоящият състав на САС се солидаризира по
следните съображения:
Както е посочено в Постановление № 7/1975г. на Пленума на ВС, преценката за
това дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
негово съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността, а за отношението му към труда се съди по
това полагал ли е редовно труд и чувствал ли е труда като свое морално задължение,
когато, разбира се, за него трудът е бил обективно достъпен в затвора.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения.
По отношение на осъдения Ф. У. заключенията са, че процесът на поправяне и
превъзпитаване не е финализиран. Тези заключения не могат да бъдат пренебрегнати,
тъй като намират подкрепа в доказателствата, приложени към личното досие на
3
осъдения.
От тях е видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил наказван
дисциплинарно за физическа саморазправа с друго лице. Нарушението е с висока
степен на укоримост, тъй като е свързано с накърняване на телесна неприкосновеност
по отношение на друг лишен от свобода затворник. То е и актуално, тъй като от
момента на влизане на заповедта на сила до настоящия момент не са изтекли сроковете
по чл. 109 от ЗИНЗС за заличаване на наказанието.
Дадените от затворническа администрация становища са в посока на това, че не е
постигната устойчивост в значителна част от зоните, по които се работи с осъдения.
Отново от информацията в докладите е видно, че отношението на осъдения към
престъплението, за което е осъден, е само формално критично. Последното също е от
значение за преценката по чл. 70 от НК, доколкото процесът на поправяне на осъдения
преминава през осъзнаване и критичност и на противоправното поведение, довело до
неговото наказание.
За да прецени, че втората предпоставка по чл. 70 от НК не е изпълнена, съставът
на САС съобрази още оценката от риска от рецидив при осъдения. Спрямо
първоначалния доклад тази оценка не бележи снижение и възлиза на 58 точки, които са
в средните стойности и не могат да бъдат определени като пренебрежимо ниски.
Съдът се съгласява с твърденията в жалбата, че първият съд не е отговорил на
доводите на защитата за дискриминационно отнасяне към осъдения, но това на
самостоятелно основание не може да доведе до отмяна на оспорения акт. Вън от това
доводите не намират подкрепа в доказателствата, съдържащи се в личното досие на
осъдения. Напротив – в доклада на ИСДВР е направена отметка, че осъденият не е
декларирал дискриминационни нагласи спрямо неговата личност. В процедурата по
дисциплинарното наказване на Ф. У. са взети негови обяснения, като е отбелязано, че
поради неграмотността и невладеенето на български език сведенията за записани от
трето лице и са прочетени на осъдения. Очевидно е, че изтърпяването на наказание
лишаване от свобода в чужда за осъденото лице държава, чийто език той не владее, е
свързано с трудности и неудобства. Те обаче не могат да доведат до условното му
предсрочно освобождаване само поради това, още повече, че и самите доводи за
неравноправно третиране на осъдения не са подкрепени с доказателства, включително
и чрез такива, представени от самия него.
При обсъдените данни, заключенията в докладите на пенитенциарните власти, че
в поведението на осъдения не се наблюдава значителен прогрес, не могат да бъдат
приети за несъстоятелни. Положителният поправителен процес по отношение на
осъдения не е напреднал достатъчно и корекционната работа с него не е постигнала в
пълнота всички свои цели. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че не
са налице основания условно предсрочно освобождаване на осъдения Ф. У.. Като
законосъобразно атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.02.2021г. по н.ч.д. №4638/2020г. на СГС,
НО, 28 състав, с което е оставена без уважение молба на Ф. У. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, определено по
н.о.х.д. № 744/2018г. на РС-Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият Ф. У., адв. М. П. и
САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5