Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14.06.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на двадесети май две
хиляди двадесет и първа
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 233 по
описа за 2020г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.
87, ал.3 от ЗЗД.
Постъпила искова
молба от Л.К.И. ***, против: К.Л.И. и В.Н.И. ***, в която моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 87 ал.3 ЗЗД да бъде развален
сключения договор от 04.12.1986 г, обективиран
в НА 741, том ІV, дело 1333/1986 г. на СВ при Асеновградския
РС, в частта с която ищецът прехвърля на
ответника К.Л.И. по време на брака му с ответницата В.Н.И. 1/2 ид.ч. от ПИ № 00702.516.199 по КК и КР на гр.Асеновград,
одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК,
с адрес: гр.Асеновград, ул.“Свети Георги“ № 27, с площ 247 кв.м., с трайно
предназначение за територията – урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване, с номер по предходен план: **********, при
съседи: имот № 00702.516.232, имот № 00702.516.200, имот № 00702.516.198 и др.
ведно с целия СОС № 00702.516.199.1.1 в гр.Асеновград, общ.Асеновград, обл.Пловдив по КК и КР, одобрени със заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, изменена със заповед №
18-4249/28.05.2018 г. на началника на СГКК гр.Пловдив, с адрес: ул.“Свети
Георги“ № 27, ет.1, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с ИД №00702.516.199, с предназначение – жилище, на едно ниво,
с площ от 94,00 кв.м., ведно с прилежащите части: ½ идеална част от
приземието и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
00702.516.199.1.2 срещу задължението от страна на сина му К.И. да поема
цялостна издръжка, като осигурява храна, дрехи, отопление, осветление, лекарска
помощ, лекарства и полага грижи до края на живота му. От сключването на
договора до настоящия момент ответникът
и семейството му не са започнали да изпълняват задълженията си по
договора за ищеца и съпругата му. Твърди, че след като съпругата му е починала,
той се разболял и имал нужда от по-големи грижи, както и му са се увеличили
разходите за поддържане на домакинството и здравето му. Налагало му се срещу
заплащане да иска чужда помощ, за да извърши услугите, от които има нужда и сам
не може да се справи. Твърди, че е на 87 години и страда от редица заболявания:
сърдечна недостатъчност, исхемична кардиомиопатия, перстриращо предсърдно мъждене, световъртеж и
други. Синът му и съпругата му не живеели на посочения адрес, чувал се със сина
си само по телефона, молил го много пъти за помощ, да живее при него, но той
категорично отказвал, като му заявявал, че трябва да забрави за него, че го е
зачеркнал от живота си. Ангажира писмени доказателства, моли да му се допуснат
до разпит двама свидетели при режим на довеждане, за доказване твърденията за
неизпълнение на задълженията от страна на ответниците.
По
исковата молба е било постановено съдебно решение, което след влизане в сила е
отменено от ВКС, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК,
като делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС Асеновград.
Постъпил
е отговор от ответниците К.Л.И. и В.Н.И.. Същите
оспорват изцяло твърденията в исковата молба, като заявяват, че, въпреки, че са
се установили трайно да живеят в САЩ, са изпращали ежемесечно, до седмо число,
парични преводи за издръжката на ищеца, както и са осъществявали грижи за него,
посредством двамата си сина, които са живели в гр. Асеновград, които са му
пазарували, приготвяли храна и заплащали всички необходими стоки. Твърдят, че
ищецът не е заявявал, че има необходимост от грижи и издръжка, а напротив,
хвалил се е със средствата, които получава, имал е живот, какъвто е водил и
преди прехвърлянето на имота, като е отхвърлил предложението да бъде нает
човек, който да полага и фактически грижи за него.
Ответниците възразяват за липса на даден срок за
изпълнение, като предлагат изпълнение в хода на процеса, като желаят от съда да
трансформира задължението им в парично.
Освен
това ответниците твърдят, че до заминаването си извън
страната са извършили редица подобрения в имота, които са увеличили стойността
му със сумата от 20 000 лв., като предявяват евентуален иск за заплащането
на тази сума, при положение, че искът на ищеца бъде уважен, както и молят да
бъде признато правото на задържане на имота до заплащане на тази сума. Твърдят,
че са подменили дограмата на първи жилищен етаж СО с
идентификатор №00702.516.199.1.1 и на приземието към него, с алуминиева
дограма, за което са заплатили сумата от 3000 лв. (деноминирани), като
подобрението е било извършено през 1994 г., подменили са изцяло
електроинсталацията и водопроводната инсталация на първи жилищен етаж за което
са заплатили сумата от 1500 лв. (деноминирани), като подобрението е било
извършено през 1994 г., изградили са електрическо подово отопление, за което са
заплатили сумата от 3500 лв. (деноминирани), през 1994 г., поставили са теракот на целия етаж с площ от 94 кв.м. и на 1/2 ид.ч. от приземието, използвано от ищеца, през 1994 г.,
направили са ремонт на баня-тоалетна с полагане па фаянсови плочки и санитараен фаянс на стойност 2400 лв. (деноминирани),
отново през 1994 г., изградили са камина с водна риза и са поставили радиатори
на стойност 5000 лв. през 2010 г., направили са кухненски мебели с вградени
електроуреди - хладилник, ел.фурна, керамичен плот с 4 ел.котлона на стойност
15000 лв. (деноминирани) през 1994г., монтирали са два климатика
- Crown на обща стойност 3000 лв. през 2003
г., монтирали са блиндирана врата на стойност 1 500лв. (деноминирани) през
1994г., изградили са стоманобетонова плоча на пода на
приземието, използвано от ищеца, на пода на първи жилищен етаж, с идентификатор
№00702.516.199.1.1 за което са заплатили сумата от 6 000 лв.
(деноминирани) през 1994 г. Твърдят, че в следствие на тези дейности, които
твърдят да представляват подобрения в имота, се е увеличила стойността на
самостоятелния обект с идентификатор №00702.516.199.1.1 със сумата от 20 000лв.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
С нотариален акт №741/1986г. Л.К.И. и М. Костадинова И. са прехвърлили на К.Л.И. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно място с площ от 224 кв.м с урудени регулационни отношения, съставляващ парцел VIII-4673 в кв. 305 по плана на гр. Асеновград, ведно с първия жилищен етаж от двуетажната жилища сграда със застроена площ от 94 кв.м. и ½ идеална част от приземието, срещу задължението на купувача да поеме цялостната издръжка на подавачите до края на живота им, осигурявайки им храна, квартира – продавачите си запазват правото да живеят до края на живота си в приземния етаж, дрехи, отопление, осветление, лекарска помощ и лекарства, полагане на грижи и пр. По КККР на гр. Асеновград парцелът е заснет като ПИ 00702.516.199, а жилищната сграда е с идентификатор 00702.516.199.1.
Не е спорно между страните, че сделката е сключена през време на брака между ответниците, поради което правото на собственост е придобито от тях в режим на съпружеска имуществена общност, съответно задълженията по договора са възникнали и за двамата. Не е спорно също така, че от месец март 1999г. те са напуснали Република България, като са се установили да живеят в САЩ и оттогава не са се връщали. През периода от месец декември 2009г. до месец юли 2018г. К.И. е изпращал пари, като от историята на транзакциите е видно, че получателите са Л.И., Любомир И., Николай И. и Елена И.. Последната е съпруга на Любомир И. от 2000г., но познава семейството му от 1994г. Спомня си, че през 1994г. – 1995г. К. извършил голям ремонт на приземния и на жилищния етаж – била налята плоча, положило се подово отопление и теракот, сменена бил дограмата, направили подобрения в кухнята. До заминаването си за САЩ К. и В. обгрижвали изцяло ищеца, а след това свидетелката и съпругът й продължили да правят това. К. изпращал всеки месец по 100 долара на баща си, които били получавани лично от него или предавани от свидетелката или съпруга й. През цялото време докато живели в този имот – до 2016г. те се чувствали като едно семейство – хранили се заедно, празнували заедно, обичали се и се уважавали. Тези показания се подкрепят от показанията на свидетеля Анастас Юнаков, който е брат на Елена И.. Те са в противоречие с показанията на К. Минцев, Петя Минцева и Иван Йовчев, според които ищецът заплащал задълженията за вода на ответниците, а после – и на внука си Любимир, когато живеели на първия етаж. Освен това той поискал пари на заем от първите двама, за да погаси задължения за данъци на К.И.. От показанията им се установява, че към момента апартаментът на първия етаж е в много лошо състояние, като всички мебели са изнесени, по стените има надписи и мухъл, кабелите висят, изкъртени са тръби.
Когато приобретателите са повече от един, задължението им е неделимо и те дължат издръжка и грижи в натура спрямо прехвърлителя в пълен обем по силата на чл. 129, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 122, ал.1 от ЗЗД. При това положение кредиторът има право да очаква и изисква прякото изпълнение на задължението от страна на всеки един от съдлъжниците. След като те са заминали през 1999г. за САЩ очевидно е, че няма как да са изпълнявали лично задълженията, произтичащи от договора. От събраните доказателства не може да се направи и извод, че те са поели изцяло издръжката на ищеца, въпреки че са му изпращали пари. Тези суми обаче, не са били достатъчни за покриване на ежемесечните му разходи, а и историята на плащанията не обхваща целия период от 1999г. до настоящия момент. Дори да се приеме, че синът на ответниците и свидетелката Елена И. са се грижили за ищеца, то това не освобождава купувачите от поетите задължения и те не могат да се считат за изправни длъжници. Освен това от 2016г. те също не живеят в страната.
Изпълнението по алеаторния договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължения за издръжка и гледане трябва да е постоянно, системно и непрекъснато. То трябва да се бъде цялостно, общо, едновременно и ежедневно в размера, съответстващ на вида и размера на дължимата грижа, макар същата да не е конкретизирана в него. Установи се, че прехвърлителят е живял в отделно домакинство от това на ответниците от 1999г. или повече от 20 години, като сам е полагал грижи за себе си и сам е осигурявал поне част от средствата за издръжката си.
Ето защо кредиторът може да иска разваляне на сключения договор по отношение на неизправните длъжници, ако те са в забава и неизпълнението не е незначително. В случая, дори да е имало изпълнение от страна на ответниците преди да напуснат България (за което не са събрани категорични доказателства), то е било за период от около 13 години след сключване на договора, а неизпълнението след това е продължило за период от повече от 20 години. При това положение е очевидно, че неизпълнението е значително с оглед кредиторовия интерес. От изложеното по-горе се налага изводът, че допуснатото неизпълнение е основание за разваляне на договора, оформен с нотариален акт №471, том ІV, дело №1333/1986г. по описа на нотариус при Районен съд – Асеновград.
Възражението, че не им е даден подходящ срок за изпълнение, както и че е предложено такова в хода на делото е неоснователно. Установи се, че ответниците са се установили да живеят в САЩ, както и че не напускат тази държава, тъй като впоследствие не биха могли да се върнат отново там. Ето защо те не биха могли да изпълнят задълженията си по договора реално, като обективно не са предложили и никакво изпълнение на същите в хода на делото. Освен това, за да се трансформира задължението им в парично, е необходимо кредиторът да е отказал да им даде необходимото съдействие. Такива твърдения не са изложение, съответно и такива доказателства не са събрани.
Установи се, че през 1994г.-1995г. ответниците са извършили ремонтни дейности на първи жилищен етаж, където са живели. Те обаче са били собственици на същия, а не владелци. Ето защо те не могат да претендират стойността на направените полезни или необходими разноски на това основание. Отделно от това част от „подобренията“ самите те твърдят, че са направени след заминаването им, а и от показанията на Елена И. се установява, че са направени от нея и съпруга й. Освен това от заключението по съдебно-техническата експертиза не се установява дали стойността на имота се е увеличила вследствие на извършените разноски, съответно дали те са били необходими за запазване на вещта. Ето защо претенцията за заплащане на сумата от 20000 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Като акцесорна следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на законната лихва върху нея.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 800 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ договора, оформен с нотариален акт №471, том ІV, дело №1333/1986г. по описа на нотариус при Районен съд – Асеновград с който Л.К.И., ЕГН ********** *** и М. Костадинова И. са прехвърлили на К.Л.И., ЕГН ********** през време на брака му с В.Н.И., ЕГН ********** ½ идеална част от дворно място с площ от 224 кв.м с урудени регулационни отношения, съставляващ парцел VIII-4673 в кв. 305 по плана на гр. Асеновград, ведно с първия жилищен етаж от двуетажната жилища сграда със застроена площ от 94 кв.м. и ½ идеална част от приземието, който недвижим имот по кадастралната карта на гр. Асеновград съставлява ½ идеална част от поземлен имот № 00702.516.199 по КККР на гр.Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: гр. Асеновград, ул.“Свети Георги“ №27, площ: 247 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: *********, при съседи: имот № 00702.516.232, имот № 00702.516.200, имот № 00702.516.198 и др. ВЕДНО с правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.516.199.1.1 в гр. Асеновград, общ. Асеновград, обл. Пловдив по КККР на гр. Асеновград, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на изпълнителния директор на АК, изменена със заповед № 18-4249/28.05.2018 г. на началника на СГКК гр.Пловдив, адрес: ул.“Свети Георги“ № 27, ет.1, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлени имот №00702.516.199, с предназначение: жилище, на едно ниво, с площ от 94,00 кв.м., ведно с прилежащите части: ½ идеална част от приземието и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – 00702.516.199.1.2, срещу задължението на купувача да поеме цялостната издръжка на продавачите до края на живота им, осигурявайки им храна, квартира – продавачите си запазват правото да живеят до края на живота си в приземния етаж, дрехи, отопление, осветление, лекарска помощ и лекарства, полагане на грижи и пр., поради неизпълнение на поетите задължения от К.Л.И. и В.Н.И. по отношение на Л.К.И.
ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от К.Л.И., ЕГН ********** и В.Н.И., ЕГН ********** и двамата с адрес за призоваване гр. Асеновград, ул.“Трети март“ №34, ет.2, офис 1, против Л.К.И., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 20000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща увеличената стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.516.199.1.1 вследствие на извършени подобрения - подмяна през 1994г. на дограмата на първи жилищен етаж СОС №00702.516.199.1.1 и на приземието към него с алуминиева дограма на стойност 3000 лева (деноминирани), подмяна през 1994г. на електроинсталацията и водопроводната инсталация на първи жилищен етаж на стойност 1500 лева (деноминирани), изграждане през 1994г. на електрическо подово отопление на стойност 3500 лева (деноминирани), поставяне през 1994г. на теракот на целия етаж с площ от 94 кв.м. и на 1/2 ид.ч. от приземието, използвано от ищеца, ремонт през 1994г. на баня-тоалетна с полагане па фаянсови плочки и санитарен фаянс на стойност 2400 лева (деноминирани), изграждане през 2010г. на камина с водна риза и поставяне на радиатори на стойност 5000 лева, направа през 1994г. на кухненски мебели с вградени електроуреди - хладилник, фурна, керамичен плот с 4 котлона на стойност 15000 лева (деноминирани), монтаж през 2003г. на два климатика - Crown на обща стойност 3000 лева, монтаж през 1994г. на блиндирана врата на стойност 1 500 лева (деноминирани), изграждане през 1994г. на стоманобетонова плоча на пода на приземието, използвано от ищеца, на пода на първи жилищен етаж с идентификатор №00702.516.199.1.1 на стойност 6 000 лева (деноминирани), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23,03,2020г. до окончателното й заплащане, както и за признаване на право на задържане върху този имот до заплащането й.
ОСЪЖДА К.Л.И., ЕГН ********** и В.Н.И., ЕГН ********** и двамата с адрес за призоваване гр. Асеновград, ул.“Трети март“ №34, ет.2, офис 1, да заплатят на Л.К.И., ЕГН ********** *** сумата от 800 лева (осемстотин лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: