Р Е
Ш Е Н И Е № 3219
гр. Пловдив, 21.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на четиринадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 5110 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Е.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** против „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна
квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на
установено, че Е.Т.К. не дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД , като погасени по давност, сумата от
720,91 лв. – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в гр. П. за периода 01.11.2008г. – 30.09.2010г. и законна лихва в
размер на 485,89 лева за периода 15.06.2011г. – 23.01.2018г., за които вземания
е образувано изп. дело № *** по изпълнителен лист от 31.08.2011г. издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
10999/2011г. на ПРС.
Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10999/2011г. и изпълнителен лист от
31.08.2011г. против него за сумите, както следва: 720,91 лв. – главница, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за обект на потребление, находящ се в гр. П. за
периода 01.11.2008 г. – 30.09.2010 г. и обезщетение за забава в размер от
128,14 лв. за периода от 01.01.2009 г. до 15.06.2011 г. и сумата от 125 лв.
деловодни разноски. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № ***, по което били извършени следните действия: на
20.02.2012г. е бил наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата в
„Калиман Карибе“ ООД, а на 04.12.2012г. запор върху трудовото й възнаграждение
в „Хепи Айс“ ООД. Сочи се, че след налагането на последния запор не са искани и
не са извършвани други изпълнителни действия по изпълнителното дело до
20.09.2016г., когато отново бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата в „Хепи Айс“ ЕООД. Впоследствие на 24.01.2018г. отново бил наложен запор
върху трудово й възнаграждение в „Асистент-24“ ЕООД.
Ищцата сочи, че
след налагането на запор върху трудовото възнаграждение от 04.12.2012г не са
вършени изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на давността,
съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК, като
вземането е погасено по давност на 04.12.2015 г. Посочва се, че две години след
налагане на запора не са извършвани действия от съдебния изпълнител, поради и
което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.
Последващото налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано на
ищцата, осъществено на 20.09.2016 г. се сочи, че не представлява валидно
изпълнително действие, обуславящо прекъсване на срока на погасителната давност,
тъй като е извършено по вече прекратено по силата на закона изпълнително
дело. Посочва, че в случая е приложима
кратката 3 годишна погасителна давност. Моли
искът да се уважи. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана.
Оспорват се изложените от ищцата доводи по отношение на приложимия 3 годишен
давностен срок, като се сочи, че в случая е приложим общият 5 годишен
срок. Ответникът приравнява влязлата в
сила заповед за изпълнение с влязлото в сила съдебно решение, с което срокът на погасителната давност е всякога пет
години по смисъла на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Ответникът счита, че в хода на
висящност на изпълнителното дело погасителната давност относно паричното
вземане не тече по смисъла на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Аргумент в подкрепа на
твърдението на ответника е, че изпълнителният процес е част от гражданския
процес. На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които
се установяват с тях, намира следното:
Въз основа на издадения на 31.08.2011
г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10999/2011 г. по описа на ПРС,
ответникът на 27.01.2012 година е образувано изпълнително дело № 62/2012 г. На
основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на частния съдебен изпълнител да определи
начина на изпълнението. На същата дата е насрочен опис на движими вещи в дома
на длъжника, за който липсват данни да е проведен.
На 20.02.2012 г. е наложен запор
на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника от работодател ***, като на
03.07.2012 г. в изпратеното запорно съобщение е отразено, че длъжникът не
работи в дружеството. От направена справка в ТД на НАП се установява, че
трудовият договор е прекратен на 29.03.2012 г.
На 07.12.2012 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение, получавано от ХЕПИ АЙС ЕООД, като запорното
съобщение е връчено на третото задължено лице на 12.12.2012 г. На основание
така наложения запор са постъпвали суми от работодателя, както следва: сумата
от 83,88 лв. на 09.01.2013 г.; на 07.02.2013 г. е постъпила сумата от 39,71 лв.
; на 06.03.2013 г. е постъпила сума в размер от 83,88 лв.; на 08.04.2013 г. е
постъпила сумата от 83,88 лв.; на 13.05.2013 г. е постъпила сумата от 83,88
лв.; на 06.06.2013 г. е постъпила сумата от 83,88 лв.; на 08.07.2013 г. е
постъпила сумата от 83,88 лв.; на 07.08.2013 г.
е постъпила сумата от 83,88 лв.
На 10.01.2013 г. на длъжника е връчена призовка за доброволно
изпълнение, с която е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. На
същата дата длъжникът Е.К. е депозирала молба по изпълнителното дело за
разсрочване на задължението, с която е заявила, че до края на месец февруари ще
внесе 100 лв., а през следващите 3 месеца до м. май включително останалата сума
на равни части.
С постановление от 21.03.2013 г. на основание
чл. 458 ГПК държавата е присъединена, като взискател по делото за дължимите
държавни вземания в размер от 4978,04 лв.
След последно получената сума
по наложения запор на трудовото възнаграждение на 07.08.2013 г. са извършвани
разпределения на постъпилите суми, които обаче не обуславят прекъсване на срока
на погасителната давност, съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. На 27.03.2015 г. е депозирана молба от
взискателя за присъединяване по изпълнително дело № 62/2012 г. на друго
изпълнително дело против същия длъжника, а именно: изпълнително дело № 785/2013
г., която също не обуславя прекъсване на срока на погасителната давност,
съгласно цитираното тълкувателно решение и съдебната практика.
На 19.08.2016 г. ответникът в
качеството си на взискател по изпълнителното дело е депозирал молба за
извършване на принудителни действия от страна на частния съдебен изпълнител
чрез насочването на изпълнението спрямо притежавани от длъжника недвижими имоти
, движими вещи и вземания.
На 20.09.2016 г. отново е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ХЕПИ АЙС ЕООД, като
запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 21.09.2016 г.
На 31.10.2016 г. е вписана
наложена от частния съдебен изпълнител
възбрана на недвижими имоти.
С молба от 05.12.2016 г. ищецът
– длъжник по изпълнителното дело е поискала да й бъде съобщено дали има нещо за
доплащане, тъй като счита, че цялата сума по това дело е платена, като няма
задължения към държавата.
На 01.11.2017 г. е наложен
запор върху вземанията на длъжника – ищец по делото по банковите сметки,
открити в три банки.
На 15.01.2018 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника. Запорното
съобщение е връчено на третото задължено лице – АСИСТЕНТ – 24 ЕООД на 25.01.2018 г. След налагане на запора са
постъпвали суми, които са разпределени
от съдебния изпълнител.
С оглед издадена обезпечителна
заповед по настоящото производство, изпълнителното дело е спряно.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че
искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящия, предмет на производството,
може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се
установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост,
поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е
преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения,
които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая с оглед диспозитивното
начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по
чл. 439 ГПК обхваща единствено на нововъзникнали факти т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали три години, в които вследствие бездействие на ответника,
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Съгласно Тълкувателно
решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС плащанията за доставена топлинна
енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
Няма съмнение, че с кратка давност се погасяват вземанията за обезщетение за
забава – чл.111, б. б) и б. в). Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз
основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата на
117, ал. 2 ЗЗД и давността остава тригодишна. /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.
IV г. о./ В тази връзка съдът счита за
неоснователни направените от ответника възражения в този смисъл.
Неоснователни се явяват и
възраженията на ответника, че по време на висящност на изпълнителното дело,
срокът на погасителната давност по отношение на процесните вземания спира да
тече. В т.10 на ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не случайно законодателят е
уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването
на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва
безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на
ефекта на прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане
на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение
№ 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което
молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не
прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ. Налице е и друго становище в
съдебната практика, че самото искане на взискателя за предприемане на
определено изпълнително действие прекъсва погасителната давност.
В случая съдът счита, че
последното валидно изпълнително действие, което е извършено от частния съдебен
изпълнител е налагането на запор на трудовото възнаграждение, получавано в от
ХЕПИ АЙС ЕООД до датата, на която е постъпило последното плащане по така
наложения запор на трудовото възнаграждение, а именно: 07.08.2013 г.
Извършените след тази дата разпределения на постъпили суми и превеждането им от
частния съдебен изпълнител съгласно цитираното тълкувателно решение не
представляват действия, обуславящи прекъсване на срока на погасителната
давност. Съгласно задължителните
разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ След тази дата са изминали две години, в
които нито взискателят, нито частният съдебен изпълнител въз основа на
възлагането му по чл. 18 ГПК е извършил действия по принудително изпълнение,
поради и което е настъпила перемпция. Поради
изтичане на двегодишен срок от последните действия на принудително изпълнение
изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 07.08.2015 г. От този момент
нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно
основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. По
тези съображения извършените впоследствие изпълнителни действия и издаденото
постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т. 1 от ГПК в
случая са без правно значение. Независимо от обстоятелството, че
прекратяването на изпълнителното производство е настъпило ex lege на 07.08.2015 г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г., следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 07.08.2013
г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие.
Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право
е изтекла на 07.08.2016 г. От така
изложеното следва извода, че към датата на депозиране на молба от взискателя за
извършване на действия от съдебния изпълнител на 19.08.2016 г. в случай, че се
възприеме становището, че самото искане за предприемане на действия прекъсва
давността, както и към датата на предприемане на действие от съдебния
изпълнител на 20.09.2016 г. чрез налагане на запор на трудовото възнаграждение,
ако се възприеме становището, че предприемането на действия от съдебния изпълнител прекъсва давността,
погасителната давност по отношение на процесните вземания е изтекла. В случая е
ирелевантно коя от двете противоречиви съдебни практики ще се възприеме от
съда. Крайният извод за основателност на предявения иск не се променя.
Извършените след 07.08.2016 г. действия по принудително изпълнение не са
валидни действия по изпълнението. Съгласно горецитираното тълкувателно решение
и съобразената с него съдебна практика, която е безпротиворечива в т.ч. Решение № 285 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
1953/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, Когато изпълнителното производство е прекратено,
предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната
давност по смисъла на чл. 116, б. "В" ЗЗД. Тези действия се
обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да
имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици.
Към датата на подаване на
исковата молба – 28.03.2018 г. е изтекъл предвидения тригодишен давностен срок
за периодични плащания, каквото съгласно Тълкувателно решение №3/2011год от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС е плащането за доставена топлинна енергия, както и
обезщетението за забавено плащане на главницата.
Предвид
така изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора разноски
се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото е приет
списък с разноски по чл. 80 ГПК за присъждане на държавна такса в размер от 50 лв. и 5 лв.-
такса за обезпечителна заповед в полза на ищеца и адвокатски хонорар в размер
на 600 лв. в полза на процесуалния представител на ищеца, осъществил безплатна
адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА по всеки от обективно
съединените искове за недължимост на главница и обезщетение за забава.
Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона
за адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба
е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена
за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 314
лв. По отношение на претендирания адвокатски хонорар в исковото производство,
доколкото същият е в размер надвишаващ почти два пъти минималния такъв, а по
делото е проведено само едно съдебно заседание, то следва да бъде намален до
минималния такъв в размер на 314 лв. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС,
обективирана в определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК,
ІV г.о., определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ
г.о., определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,
в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със
сбора от цената на отделните искове, на която база е определена и цената на
иска, която не е оспорена. Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Е.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, като погасени по давност, сумата
от 720,91 лв. – главница, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П. за
периода 01.11.2008г. – 30.09.2010г. и законна лихва в размер на 485,89 лева за
периода 15.06.2011г. – 23.01.2018г., за които суми е издаден изпълнителен лист
от 31.08.2011г. по ч.гр.д. № 10999/2011г. по описа на на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Т.К., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 55
лв. –държавни такси.
ОСЪЖДА
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА ***. С.М.,***
№ 93, партер разноски в размер от 314 лв. - за адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ