Решение по дело №1518/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 280
Дата: 27 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20192100501518
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ – 119                                                     27.02.2020г.                                                        гр. Бургас                               

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд              гражданска колегия, втори въззивен състав

На пети ноември                                                                               2019 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Темелкова

                                                             Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                                     Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  1518                                     по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 122 от 03.07.2019г., постановено по гр. дело № 1253/2018г. по описа на Районен съд – Н е отхвърлен иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК на „Сибо 69“ ЕООД със седалище гр. София за приемане за установено, че Ю.В.Е., роден на ***г. в Р Р – собственик на имот в комплекс гр. Р, ул. „Р“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, дължи на „Сибо 69“ ЕООД следните суми – 690, 16 лева, задължение за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. според сключения помежду си договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2018г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата 179, 28 лева, представляваща лихва за забава от 01.01.2016г. до 23.07.2018г., както и 625 лева, представляващи разноски, от които 600 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна такса за заповедно производство, за което е издадена Заповед за изпълнение № 436/03.09.2018г., постановена по частно гр. дело № 764/2018г. по описа на Районен съд – Н.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Сибо 69“ със седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена изцяло претенцията против Ю.В.Е.. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. По отношение на допустимостта на решението се посочва, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са послужили впоследствие за постановяване на краен съдебен акт, като тези въпроси не са въведени от страните в процеса, съдът е обсъдил обстоятелства, които ответникът не е коментирал и не е оспорвал – нито в отговора си към исковата молба, нито в открито съдебно заседание. В жалбата се посочва, че е неправилен направения извод от страна на съда, че договорът, сключен с Председателя на етажната собственост в комплекса е в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, тъй като е предвидена възможност всички или част от правомощията на управителя да се възложат единствено на физическо лице, което не е собственик, а в настоящия случай не е налице такава хипотеза. В жалбата се посочва, че е неправилен извода, че ответникът не е страна по сключения Договор за поддръжка и управление  и съответно не дължи претендираната сума, тъй като задълженията на ответника да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата произтичат на първо място от закона и от решението на Общото събрание на етажната собственост, независимо от уговореното в договора.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че същата следва да бъде уважена.

                   Ответната страна – Ю.В.Е. чрез своите процесуални представители – адвокат Елена Кокаларова и адвокат Александър Богданов депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че не е налице твърдяната от въззивното дружество недопустимост на постановеното съдебно решение. Посочва се, че депозираната жалба е недопустима доколкото в нея се навеждат нови твърдения относно това какъв е характера на представения в производството по делото договор. Посочва се, че правилно е единствено становището на въззивното дружество, че задълженията на ответника да заплаща разходите за управление и поддържане на общи части на сградата произтичат от закона и от решение на ОС на ЕС, но начинът на определяне на тези такси също възниква по силата на закона, а именно съобразно разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС, по силата на която разходите се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните семейства и съответно следва да е съпроводен от решение на ОС в този смисъл, но е факт липсата на уговорен размер на таксата от Общото събрание, на взето решение относно разпределението на разходите по реда на чл. 51 от ЗУЕС, не е налице и  доказателство тези разноски да са поемани от страна на ищеца.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   В съдебно заседание ответната страна по жалбата – Ю.Е. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявени са няколко обективно кумулативно съединени иска от „Сибо 69“ ЕООД със седалище гр. София против Ю.В.Е. от с. Р, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна – Ю.В.Е., че същият дължи на „Сибо 69“ ЕООД следните суми: сума в размер на 690, 16 лева, представляваща задължение за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. според сключения помежду им Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс ведно със законната лихва върху тази сума от 23.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер от 179, 28 лева, представляваща лихва за забава от 01.01.2016г. до 23.07.2018г. , както и разноските по делото. В исковата молба се посочва, че въз основа на сключения между страните договор живущите в комплекса са длъжни да заплащат договорените суми за всеки апартамент поотделно, а ответната страна по делото не е изпълнила това свое задължение.

                   По така предявения иск, Районен съд – Бургас се е произнесъл, като е приел, че искът е с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Посочил е и обстоятелството, че предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК след депозирано възражение и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 436 от 03.09.2018г., постановена по частно гр. дело № 764/2018г. по описа на Районен съд – Н.

                   Ответната страна по предявения иск – Ю.В.Е. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че не е налице задължение, произтичащо от представения договор, което да го обвързва, тъй като той няма качеството на страна по този договор. Посочва, че липсва воля на Общото събрание на Етажната собственост и няма делегирани правомощия на Председателя на УС за сключване на договор с подобни параметри. Сочи, че в компетентността на Общото събрание е да определя размера на паричните вноски, а такава вноска – от 8 евро без ДДС на квадратен метър не е определяна от Общото събрание на ЕС.

                   За да отхвърли претенцията на ищцовата страна, съдът в своето решение е приел, че ответната страна не е задължена по договора, а представения по делото договор е сключен в нарушение на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.

                   На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.  

                   По делото е представен Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, намиращ се в. Р, ул. Р * от 12.09.2014г., от който е видно, че ищцовото дружество – „Сибо 69“ ЕООД със седалище гр. София в качеството си на изпълнител е приел срещу възнаграждение да предостави на собственика – Етажната собственост изчерпателно изброени услуги, свързани с управлението и поддръжката на комплекса, намиращ се в с. Р, ул. „Р“ № *. Видно от представения договор – Управителят събира годишна такса за покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на Комплекса по настоящия договоро в размер на 8 евро без ДДС на квадратен метър за първата година ва този договор, а за следващите години размерът на таксата за поддръжка се определя от Общото събрание на собственици на апартамент, но не може да пада под първоначалното ниво. Представеният договор е подписан от представител на дружеството-изпълнител по договора и от Председателя на УС на ЕС – К Х, като е положен и печат ведно с неговия подпис на събирателно дружество, за което няма данни каква връзка има с етажната собственост.

                   По делото е представено копие от Протокол от проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес – с. Р, Община Н, ул. „Р“ № * от 10.09.2014г., от който е видно, че в дневния ред на проведеното Общо събрание на ЕС не е включена точка, която да касае определяне на парични вноски за разходите за управление и поддържането на общите части на сградата. Видно от представения Протокол от проведеното ОС на ЕС единствено в т. 5 на взетите решения е посочено, че обслужваща фирма на Комплекса следва да бъде „Сибо 69“ ЕООД с краен срок на обслужване – 31.08.2015г.

                   На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС Общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

                   На основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС Общото събрание може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица.

                   На основание чл. 19, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост (в редакцията на текста към момента на сключване на представения по делото Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс – 12.09.2014г.) по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 50 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се сключва от упълномощено от общото събрание лице.

                   От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че представеният Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, намиращ се в. Р, ул. Р * от 12.09.2014г. е сключен между представител на дружеството-изпълнител и Председателя на УС на ЕС и създава право на дружеството-изпълнител – „Сибо 69“ ЕООД със седалище гр. София да събира годишна такса за покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на Комплекса по настоящия договор в размер на 8 евро без ДДС на квадратен метър за първата година на този договор. За да обвърже обаче всеки един от  собственици от етажната собственост поотделно следва да е налице взето от тях решение на Общо събрание на ЕС за определяне на дължимите парични вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В конкретния случай – от представения по делото - Протокол от проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес – с. Р, Община Н, ул. „Р“ № 16 от 10.09.2014г. не може да се направи категоричен извод относно определения от страна на Общото събрание на етажната собственост размер на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата – такъв въпрос дори не е обсъждан на проведеното на тази дата Общо събрание. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че по делото остава недоказано обстоятелството за взето решение от страна на ОС на Етажната собственост относно размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, поради което и не може да бъде направен извод относно основанието и размера на претендираната парична вноска в размер на 690, 16 лева от страна на ответника по делото – Ю.Е. за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. Следва да се отбележи, че е възможно такова решение да е взето в предходен период и на проведено предходно Общо събрание на Етажната собственост, но въпреки дадената от страна на съда възможност такова не е представено. Единствено в компетентността на ОС на ЕС е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за да бъде обвързан етажния собственик да я заплаща (дори и на трето лице) следва да има решение, което валидно да го обвързва, а такова по делото не е представено.

                   Следва да се отбележи и обстоятелството, че от съдържанието на договора се установява, че същият има характера на договор по чл. 11, ал. 1, от 11 от ЗУЕС, тъй като основните права и задължения по него се отнасят до поддържането на общите части на етажната собственост. Единствено обаче Общото събрание на Етажната собственост има компетентността да посочи кои от дейностите по поддържането на общите части на сградата да възложи на конкретно юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като следва да определи и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. По делото не  е представено и решение, което да посочва кои точно дейности по поддържането на общите части на сградата са възложени на ищцовото дружество – „Сибо 69“ ЕООД, за да се приеме, че от страна на Етажната собственост му е делегирано и правомощието да събира от всеки един от етажните собственици дължимите годишни парични вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. При това положение не може да се приеме, че за ответната срана съществува валидно задължение вместо на Етажната собственост да заплати на дружеството – изпълнител по сключения Договор от 12.09.2014г. дължимата от негова страна парична вноска и по този начин да погаси своето задължение. При липсва на такава делегация ответната страна не би се освободил от задължението си да заплати дължимата парична вноска на своя кредитор, а именно – Етажната собственост.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че по делото остава недоказано обстоятелството за взето решение на Общото събрание на Етажната собственост по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС за възлагане на правомощията и дейностите по поддържка на общите части на Етажната собственост, съдът намира, че договорът не би могъл да обвърже отделните етажни собственици за изпълнение на задълженията по него – и в частност – да заплати дължимите парични вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата пряко на дружеството-изпълнител по сключения договор, поради което и намира, че предявеният иск за заплащане на сума в размер на 690, 16 лева, представляваща задължение за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане, предвид неоснователността на главната претенция и съответно – липсата на задължение, което да генерира забава на изпълнението.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.

                   По отношение на разноските, съдът намира следното:

                   На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и като взе предвид, че по същество въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ответната страна по въззивната жалба – Ю.В.Е. и да му бъдат присъдени направените по делото разноски – сума в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат, тъй като по делото е представено и доказателство за направените по делото разноски – лист 31 от въззивното производство.

                   На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид обстоятелството, че цената на предявения иск е под 5 000 лева.            

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

Р Е Ш И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122 от 03.07.2019г., постановено по гр. дело № 1253/2018г. по описа на Районен съд – Н.

                   ОСЪЖДА „Сибо 69“ ЕООД със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 506, вх. В, ал. 66, представлявано от Управителя И В Х да заплати на Ю.В.Е. *** сума в размер от 300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция - възнаграждение за адвокат.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.   

 

  

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.