Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………/ , гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение
На четиринадесети март, две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА П.А
Секретар Даниела Т.
Прокурор Радослав Лазаров
като разгледа докладваното от съдия Румяна П.а
ВНОХД №3 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е
присъда №31 по НОХД №178/2018г. по описа на РС- Девня, 3-ти наказателен
състав, постановена на 06.11.2018г., с която подсъдимият С.М.Х. е бил
признат за виновен в това, че на 09/10 04.2016г. във ферма за животни в
землището на гр.Девня, обл.Варна, в условията на опасен рецидив и чрез
използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Опел Вектра” с
рег. № ТХ 6131 СХ, отнел чужди движими вещи – 55 кг телешка създърма в
опаковки, 60 бр. телешки наденици тип “петалки” по 350 гр. всяка, 2 бр. живи
прасета по 140 кг – всяко на по десет месеца, концентрат “Стартер” за смески –
всички вещи на обща стойност 2125.00 /две хиляди сто двадесет и пет/ лева- от
владението на собственика С. П. С. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4, пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 58 а, ал. 1 вр. чл. 54 НК вр.
чл.373 ал. 2 НПК му е определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като НАМАЛЕНО с 1/3, му е наложено
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да бъде
изтърпяно при първоначален “строг” режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.б ЗИНЗС. С присъдата подс. Х. е осъден да заплати сторените разноски по
производството.
Срещу така постановената присъда е
подадена въззивна жалба от подс. С.М.Х.. Производството пред въззивната
инстанция спрямо него се води по реда на чл.269ал.3т.2 от НПК, в условията на задочно производство, тъй като местоживеенето му в страната
е неизвестно и след щателно издирване не е установено. Като оплакване в жалбата се сочи, че макар първоинстанционната
присъда да била постановена в съответствие с изразеното от него съгласие за провеждане на процедурата по Глава 27 от НПК, то при определяне
на наказанието е следвало да намери приложение нормата на чл.55 от НК. В тази
връзка изтъква, че съдът не е съобразил смекчаващите отговорността
обстоятелства—пълните му самопризнания и описания от него механизъм на
престъпното деяние. Счита, че имало допусната грешка, тъй като някои от
действията му при осъществяване на деянието не били доказани, макар той да не
ги оспорвал. По този начин твърди, че било
нарушено правото му на защита, тъй като не били взети предвид допустимите
смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към индивидуализацията на
наказанието. Подсъдимият счита, че наказанието му е несправедливо, поради което
моли присъдата да бъде отменена и наказанието определено при условията на
чл.55ал.1т.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита,
че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, като при
индивидуализацията на наказанието били
отчетни всички смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка сочи, че в конкретния случай не
са налице многобройни или изключителни такива, поради което моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена изцяло.
В
съдебно заседание назначеният на подс. Х. служебен защитник изразява становище
за правилност и обоснованост на постановената присъда, както и липса на основания
същата да бъде отменена.
Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е в минимален размер и не са налице основанията на чл.55ал.1 от НК,
като първоинстанционният съд е съобразил всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна, като разгледана
по същество същата се явява неоснователна.
От фактическа страна,
първоинстанционният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е
приел за установено по безспорен начин следното:
Подс.С.М.Х. ***, като бил многократно осъждан за извършване на
различни по вид престъпления, включително и на наказание „лишаване от свобода”.
С присъда по НОХД № 161/2012г. на РС – Нови пазар, влязла в сила на 14.06.2012г., подс. Х. е
осъден за извършено престъпление по чл.206ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като му е наложено наказание ”Лишаване от
свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при строг режим, което е било групирано на основание чл.25ал.1
от НК с наказанието по НОХД № 689/2009г. на РС- Търговище, НОХД № 385/2010г. на
РС- Айтос и му е наложено най- тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от
свобода, което е увеличено на основание
чл.24 от НК с ЕДИН МЕСЕЦ. С присъда по
НОХД №689/2012г. на РС- Нови Пазар, влязла в сила на 03.01.2013г., на подс. Х.
е наложено при условията на чл.23ал.1 от НК едно общо наказание в размер на
най- тежкото, а именно „Лишаване от
свобода „ за срок от 2 години при „строг” режим. Видно от посоеното в справката
за съдимост, определеното по ЧНД № 2501/2013г. на ВРС общо наказание на подс. Х. по НОХД № 1078/2013г. на ВРС, НОХД
№ 689/2012г. на РС- Нови пазар, както и НОХД № 161/2012г. на РС- Нови пазар в
размер на ТРИ ГОДИНИ, ДВА МЕСЕЦА И 4 ДНИ, е било изтърпяно на 29.07.2015г. Настоящото
деяние се явява осъществено в срока по чл.30 от НК на предходните му осъждания,
поради което същото представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29ал.1 б. „а“
и б. „б“ от НК.
Св.С.
П. С. живеел в гр.Белослав и притежавал ферма за отглеждане на животни, която
се намирала в близост до ЖП гара „Повеляново”. Във фермата св.С. отглеждал
крави, прасета и телета. От месото на животните той приготвял наденици и
саздърма, които продавал. За животните във фермата се грижели подс.С.М.Х., св.И.
Д. Я., св.С. Б. С. и св.Р. Р. Н.. Всички работници живеели във фермата в
приспособени за целта фургони.
На
09.04.2016г. подс.С.Х. бил във фермата и употребил алкохол. Заедно с него бил и
св.И. Я., с когото Х. споделил, че възнамерява да напусне фермата, тъй като св.С.
не му бил плащал. Поради тази причина подс.Х. решил да извърши кражба на
животни и на наденици, за да може да компенсира неизплатеното му трудово
възнаграждение. Х. позвънил по телефона на свой познат – св.Б. С. А. и го
помолил да дойде да го вземе с автомобила си, тъй като смятал да напуска работа
и имал нужда от помощ, за да си вземе багажа. Св.А. се съгласил, като взел със
себе си и свой приятел – св.Х. Я. С.. Двамата пристигнали във фермата с л.а
„Опел Вектра” с рег.№ ТХ 61 31 СХ, управляван от св.А.. При пристигането им, подс.Х. отворил вратата и ги поканил във фургона да пият кафе. След
това подс.Х. убил две прасета с чук и ги сложил в чували, които изнесъл отвън. В
двора на фермата бил и микробуса на св.С., който бил отключен. Микробуса бил с
хладилна част и в нея св.С. съхранявал надениците и саздърмата. Подс.Х. влязъл
в микробуса и взел 55 кг. саздърма и 60 бр.телешки наденици. Тях също сложил в
чували и ги изнесъл от микробуса. От склад във фермата взел още и концентрат
„стартер” за смески. Всички вещи, които подс.Х. взел от фермата, той сложил в чували и помоли свидетелите С. и А. да му
помогнат да ги натовари в л.а „Опел Вектра”. Св.А. попитал подс.Х. какви са
тези неща, а той му отговорил, че св.С. му бил позволил да вземе някои неща от
фермата в замяна на парите, които не му бил изплатил като трудово
възнаграждение. Двамата свидетели и подс.Х. натоварили прасетата, надениците,
саздърмата и смеските в багажника на автомобила, след което напуснали фермата. Подс.Х.
се разпоредил с отнетите вещи, като част от тях продал, а друга част
консумирал. След като св.С. разбрал за извършената кражба той подал сигнал в РУ
МВР Девня.
Видно от заключението по назначената на досъдебното
производство съдебно - оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи възлиза на 2125.20
лева.
Горната фактическа
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на всички събрани по делото доказателства- обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението
на вещото лице по назначената оценителна
експертиза, писмените доказателства, находящи се в ДП и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, както и справката за
съдимост. Доказателствата по делото подкрепят обвинението и самопризнанието на
подсъдимия и очертават фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
Налице е верига от преки и косвени доказателства, които очертават механизма на
извършване на престъплението, предмета на престъпление и участието на
подсъдимия в същото. Със събраните на досъдебното производство доказателства,
които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, е установен по несъмнен начин
предметът на доказване, съобразно стандарта на чл.102 от НПК. По безспорен
начин е установено, че подсъдимият е автор на престъплението, в което е обвинен. В свидетелските показанията на
пострадалия, на свидетеля
Я., частично и в обясненията на подсъдимия и показанията на останалите
свидетели, се съдържа информация относно действията на Х.,
както и конкретизация на инкриминираните вещи. Установен по безспорен начин е и
квалифициращият признак използване на МПС, с оглед обстоятелството, че отнетите
вещи са били натоварени в автомобила ,
управляван от св. А.. Предвид горното настоящата инстанция счита, че правилно
първоинстанционния съд в съответствие с нормата на чл.372ал.4 от НПК е
разгледал делото по реда на съкратено съдебно следствие. В тази връзка не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдебното
производство, а възражението в жалбата, досежно недоказаност на действията на
подсъдимия при осъществяване на деянието е неоснователно, тъй като обвинението
в неговата цялост се доказва въз основа на съвкупната оценка на събраните на
досъдебното производство доказателства. Освен горното възражение, във въззивната
жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,
досежно явната несправедливост на наложеното наказание като се прави искане от
подсъдимия Х. за неговото намаляване по размер и приложение нормата на
чл.55ал1т.1 от НК. Настоящата инстанция
не споделя виждането му за наличието нито на многобройни, нито на изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, така щото и най- лекото предвидено в
закона наказание да се явява несъразмерно тежко. При определяне на наказанието, което следва
да понесе подсъдимият, първоинстанционният съд е отчел отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, разгледал е поведението му и е
определил наказание към минималния предвиден в закона размер за
престъплението по чл.196ал.1т.2 от НК, а именно наказание лишаване от
свобода за срок от три години. На основание чл.58а,
ал.1 от НК съдът е намалил същото с 1/3 и е наложил на подсъдимия
да изтърпи наказание две години лишаване
от свобода, при първоначален строг режим. Преценил е, че именно с този вид и размер на наказанието
Х. ще се поправи и ще съобразява и занапред поведението си с изискванията на закона.
Настоящият състав на съда споделя
становището на първоинстанционния съд относно отчетените смекчаващи
отговорността обстоятелства, изразяващи се в направените на досъдебното производство
самопризнания. Въпреки изразеното отношение към вината, подсъдимият не е имал
критично отношение към извършеното обаче,
нито в хода на досъдебното производство, нито в съдебното такова, което да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. От първоинстанционния съд
правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца, лошите характеристични
данни, липсата на превантивен ефект от предходните осъждания, като всички тези
данни са изводими от справката за съдимост, от която се установяват
многобройните му осъждания. Нещо повече, видно от справката за съдимост, подс. Х.
е изтърпял определеното му по ЧНД№
2501/2013г. на ВРС наказание на 29.07.2015г., като престъплението по НОХД №
435/2016г. на РС- Нови Пазар, което се намира в условията на реална съвкупност
с настоящото деяние, е било извършено на 29.12.2015г., т.е. няколко месеца след
излизането му от затвора. Горното сочи, че въпреки упражнената спрямо
подсъдимия наказателно правна принуда,
същият е продължил престъпната си дейност, което говори за трайно установени
престъпни навици и липса на желание за водене на законосъобразен начин на
живот. Не на последно място като отегчаващо отговорността обстоятелство следва
да бъде отчетена и сравнително високата стойност на предмета на престъпно
посегателство. Наличието на множество респ. превес на отегчаващите
отговрността обстоятелства изключва приложението на нормата на чл.55ал.1т.1 от НК, поради което правилно
наказанието е било определено при условията на чл.54 от НК. Наложеното такова след
редукцията на чл.58а, ал.1 от НК в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода се
явява съответно на обществената опасност
на деянието и дееца и чрез същото ще се
осигури общо превантивно въздействие и ще бъдат постигнати целите, както на
индивидуалната, така и на генералната превенция. Наложеното наказание правилно
е определено да се търпи при първоначален строг режим на основание чл.57ал.
1т.2 б. „б“ от ЗИНЗС, като с така определеният размер въззивната инстанция счита, че ще се изпълнят
целите на наказанието, визирани в
нормата на чл.36 от НК, тъй като
подсъдимият ще
бъде изолиран от останалите членове на обществото за
продължителен период от време, спрямо които пък
ще се въздейства предупредително.
По изложените
съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване
или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен
съд - Варна, като въззивна инстанция
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №31 по НОХД №
178/2018г. на Районен съд- Девня, трети
състав, постановена на 06.11.2018г.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.