Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. *****, 28.09.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански
състав, в открито заседание на двадесет и девети август през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА,
при
секретаря Д.П., като разгледа
докладваното от съдията т.д.***2/2015г.
по описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производство по
чл.694 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от „*****”АД/н/ с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление в гр.*****, ул.”*****”12, представлявано от изпълнителния
директор К.Т.К.,*** *****”АД/н/, с ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
в гр.*****, ул.”*****”***,с посочено правно основание чл.694,ал.3,вр.с ал.1 от ТЗ. Моли да се признае за установено, че не
съществува предявеното от „***** ***** *****"АД/н/, в общ размер от 119
433 256,57лв., включено от синдика в Списъка на приетите вземания по чл.685 и
чл.688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър в вписване № 20150821142332,което е
частично прието от съда по несъстоятелността с Определение № 471/05.11.2015г.,
пост.по т.д.№69/2015г.на ЛОС. При условията на евентуалност моли, ако не се
уважи искът, да се измени поредността на
вземанията на „***"АД/н/, приети от синдика като такива по чл.722,ал.1,т.1
от ТЗ и се приеме, че са необезпечени,т.е.с ред по чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ.
Твърденията са,че Договор за банкови инвестиционни кредити (рамков) от
17.10.2013г. и Договор за банков кредит №499717-1/02.12.2013г, на които „***”/н/ основава вземането си, са
неистински-неавтентични, с невярно съдържание, антидатирани,
без достоверна дата и създадени с единствената цел да бъдат представени по
настоящото производство. Счита,че твърдението си е доказал в производството по
т.д.№12/2015г.на ЛОС. Твърди,че договорите нямат също достоверна дата, липсват
доказателства за лицата, които са ги подписали и са разписани само на
последните им страници с номер 9,без да е ясно дали представляват част от
документа. Не се установява дали законният представител на „*****"АД е дал
съгласие от името и за сметка на същото дружество за договарянето на клаузите
на страници от 1 до 8. Счита,че липсата на подпис върху посочените страници им
отнема качеството на документ. Възразява,че няма доказателства, че Изявлението
за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение с
изх.№8453/13.11.2014г., е получено от адресата „*****"АД. Твърди че
съгласно предоставената Обратна разписка са получени от лице с фамилията *****,
което не е служител на дружеството. На следващо място счита, че „Извлечението
от счетоводните книги", не може да се приеме за документ, а още по-малко -
за официален документ, тъй като не е ясно от кого е изготвено, не е подписано,
няма дата на издаването му и така не може да служи за доказателство за
удостоверените в него обстоятелства. Заявява,че „***”АД/н/ не е представило
доказателства за усвояването на кредита от страна на „*****"АД. Не се
установява реално предаване на сумата по договорите. По отношение на акцесорните задължения изтъква,че липсата на главно
задължение има същата последица и за тях. Излага подробни аргументи за
неоснователност на претенцията по всяко вземане и заключава,че от представените
доказателства не може да се направи обоснован извод за съществуването на
вземанията на „***”АД/н/,предявени в производството по несъстоятелност.При
условията на евентуалност моли,ако не бъде уважено горното искане,да се измени
поредността на процесните вземания на „***”АД/н/,приети от синдика като такива
по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ и се приеме,че са необезпечени-т.е.с поредност по чл.722,ал.1,т.8 т ТЗ.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от „***”АД/н/, представлявана
от синдиците и упълномощеният адв.М.С.-САК. Оспорва иска, като неоснователен и
моли да се отхвърли. Счита за неправилно твърдението на ищеца,че липсват
доказателства за възникването и съществуването на вземането. Счита оспорването на Договор за
банкови инвестиционни кредити (рамков) от 17.10.2013г. и Договор за банков
кредит №499717-1/02.12.2013г, с твърдение,че са неавтентични и неистински, за
неоснователно и неаргументирано. Позовава се на провежданото по т.д.№12/2015г.
на ЛОС производство по несъстоятелност на дружеството, където договорите са
приложени и изследвани от допуснатата съдебна експертиза. Възразява, че
дружеството ги е представило и по т.д.№82/2014г. на ЛОС, с правно основание
чл.628 от ТЗ,където е твърдяло,че има задължения потях. Не се съгласява с тезата за липса на
достоверна дата на договорите и липса на доказателства за лицата, които са ги
подписали. Твърди,че подписите са положени от директорите О.Н.Р. и И.А.З.. От
името на „***”АД/н/ и по реда на чл.42,ал.2 от ЗЗД заявява,че потвърждава и
двата договора за кредит. Развива,че позовавайки се на договорите в молбата си
за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът сам косвено ги
признава и свързва настъпването на последиците от неизпълнението им със своето
виновно поведение. Като доказателства
изтъква и сключеният като обезпечение на вземанията по двата договора,
Договор за особен залог от 16.12.2013г. на безналични
ценни книжа. С него се учредява първи по ред особен залог на 31 516 746
бр.обикновени поименни безналични акции с право на
глас, представляващи 28.85% от капитала на „****"АД. Представени са всички
изисквани документи, удостоверяващи надлежното учредяване на залога. С
вписването на особения залог е обезпечена главницата по кредита, дължимата
лихва и лихвата за забава. Изразява несъгласие и с твърдението,че липсват
доказателства за получаване на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Сочи,че *****та е упражнила правото си по чл.39,б.”ж” от Договора и при наличие на
забава в плащанията е обявила едностранно кредита за предсрочно изискуем на
13.11.2014г. ”*****”АД е уведомено с писмо с изх.№8453/13.11.2014г.,получено от
него на 14.11.2014г., като е даден срок за доброволно погасяване на
задълженията. Въпреки това и към момента дължимите суми не са заплатени. Не се
съгласява и с твърдението,че Извлечението от счетоводните книги не е годно да
се приеме като документ. Излага,че е издадено при използване на лицензиран
софтуерен продукт за изчисление на задълженията на кредитополучателите, който
отговаря на всички нормативни и лицензионни изисквания и е продукт,
предназначен за банкови институции. За неоснователно приема и твърдението,че
няма доказателства за усвояване на кредита от страна на ищеца. Възникването на
претендираните от „***”АД/н/ и приети от синдика вземания са установени по
основание в производството по чл.625 ТЗ по т.д.№12/2015г. на ЛОС,въз основа на
съдебно-икономическа експертиза, със заключение,че дружеството е осчетоводило
като свое задължение идентична по основание и размер на предявената претенция
от 101 349 481,01лв.,при съобразяване,че лихвите към датата на изготвяне на
заключението са били в по-малък размер от предявените с молбата по чл. 685,ал.1 ТЗ. Счита за неоснователно искането документите, обосноваващи вземането,да
бъдат оспорени повторно и в настоящото производство. Не приема оспорването и на
акцесорните вземания, като се обосновава с клаузите
на договорите. Уточнява претенцията си конкретно по основание и размери. Представя
доказателства и има моли да се допусне съдебна експертиза с конкретно посочени
задачи.
В срок е постъпила и допълнителна искова молба от „*****”АД/н/. Ищецът
повтаря вече заявените твърдения и има доказателствени искания. Оспорва
истинността на представените от ответника документи и моли да се открие
производство по реда на чл.193 от ГПК на - Договор за банкови инвестиционни
кредити от 17.10.2013г., Договор № 499717-1 за банков кредит от 02.12.2013г.,
Искане за усвояване на кредит с вх.№1598/17.12.2013г.,Искане за усвояване на
кредит с вх. №12725/02.12.2013г. по отношение на дата, истинност на
документите, автентичност на подписите на лицата. Оспорва също и Изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение,с
изх.№8453/13.11.2014г. -дата и автентичност, на Банково удостоверение с
изх.№4232/10.08.2015г.-истинността,а на Извлечение от счетоводните книги на „***”АД/н/
- истинността и датата. Моли за обосноваване на оспорването да се допусне
съдебно-графологична експертиза, която да отговори подписите положени ли са
пряко от физическите лица, които са посочени за автори на документите? Моли на
основание чл.183 от ГПК да се задължи ответникът да представи оригиналите на
оспорваните документи,като при неизпълнение да се приложат последиците на
цитираната норма.
Постъпил е и допълнителен отговор от „***”АД/н/,в който поддържа заявеното
становище и възражения. Заявява,че ще се ползва от оспорените книжа. Моли
да не се уважава искането по чл.183 от ГПК,тъй като оригиналите им по
кредитното досие са иззети от Прокуратурата,за което представя Опис. Заявява,че
всички копия са изготвени на база на оставените по кредитното досие за ползване
от „***”АД/н/. Представя доказателства.
Съдът
като съобрази приложените по делото доказателства : Списък на приетите вземания
по чл.685 и чл.688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър-вписване №
20150821142332, Определение №4718/05.11.2015г., пост. т.д.№69/2015г.на ЛОС,Договор
за банкови инвестиционни кредити от 17.10.2013г., Договор за банков кредит №
499717-1/02.12.2012г.,Молба №8230/29.12.2014г., депозирана от „*****"АД
пред ЛОС, Решението №55/10.07.2015г.,пост.по т.д.№12/2015г.на ЛОС,Решение
291/02.08.2011г. на ВКС по гр.д.№959/2010г.,ІV, г.о.,Заключение на
съдебно-икономическа експертиза изготвена от В. П. С., по т.д.№12/2015г., по
описа на ЛОС от 06.03.2015г., Заключение на съдебно-икономическа експертиза
изготвена от В. П. С., по т.д. №12/2015г., по описа на ЛОС от
08.04.2015г.,Допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза
изготвена от В. П. С., по т.д.№12/2015г., по описа на ЛОС,Заключение на
съдебно-икономическа експертиза изготвена от В. П. С.,по т.д.№12/2015г., по
описа на ЛОС 08.04.2015г.,Заключение на тройна съдебно-икономическа експертиза
изготвена от В. П. С., А.И.Т. и В. П. С., по т.д.№12/2015г., по описа на ЛОС от
08.04.2015г., Извлечение от сметката на кредитополучателя, Банково
удостоверение за задълженията към 04.08.2015г., Писмо от 14.11.2014г. за
информиране за обявената предсрочна изискуемост, Договор за особен залог на
вземания от 16.12.2013г.,Заявление за вписване на договор за особен залог,
Договор за особен залог на безналични ценни книжа от
16.12.2013г.,Заявление за вписване на договор за особен залог,Потвърждение за
вписване в ЦРОЗ, Удостоверение за наличие на вписан залог върху финансови
инструменти, Удостоверение №844750/09.01.2015г. от ЦРОЗ, Съдебно удостверение с книжа от ОС-*****, издадено по
т.д.№82/2014г., Извлечение от сметката на „*****”АД от 02.12.2013, за усвояване
на 120 000лв. кредит и превод на 104 000лв. от тях на инвестиционния
посредник „*****”АД за покупка на ценни книжа,Платежно нареждане от „*****”АД
от 02.12.2013г. за 104 000лв. за покупка на ценни книжа,Декларация от изп.
директор на ***** АД от 02.12.2013г. по ЗМИП, с която К.К. декларира, че
средствата са с произход „заемни средства",Искане за усвояване на кредит
от 02.12.2013г. за отпускане на 120 000лв.,подписано от изп. директор на „*****”АД
К.К.,Извлечение от сметката на „*****”АД от 10.12.2013, от което се вижда
издължаване частично на кредита,Извлечение от сметката на „*****”АД от
27.01.2014г.,от което се вижда усвояване и олихвяване на кредит, Извлечение от
сметката на „*****”АД от 25.02.2014г., от което се вижда усвояване и олихвяване
на кредит, Извлечение от сметката на „*****”АД от 25.03.2014г. от което се
вижда усвояване и олихвяване на кредит, Извлечение от сметката на „*****”АД от
27.03.2014г., от което се вижда усвояване на кредит, Извлечение от сметката на
„*****”АД от 25.04.2014г., от което се вижда усвояване и олихвяване на кредит,
Извлечение от сметката на „*****”АД от 10.05.2014г., от което се вижда
усвояване на кредит, Извлечение от сметката на „*****”АД от 26.05.2014г., от
което се вижда усвояване и олихвяване на кредит, Извлечение от сметката на „*****”АД
от 18.06.2014г., от което се вижда усвояване на кредит,Извлечение от сметката
на „*****”АД от 12.12.2013г. и от 17.12.2013г., от което се вижда усвояването
на част от кредита и тегленето на 700 000лв. на каса на изп.д-р на „*****”АД К.К.,
Разписка от 17.12.2013г. за получени на каса в брой 700 000лв. от изп. Д-р на ”*****”АД
К.К., Искане за усвояване на средства от разрешен кредит от 17.12.2013г.,
подписано от изп. д-р на „*****”АД К.К..,Пълномощно за представителство на
адвокат М.Ж.С.-САК, Разрешение от ФГВБ”, Реш.№457/08.06.2010г.,пост.по
гр.д. №1311/2009г.,ВКС,ІІІг.о.,Реш.№308/09.12.2015г.,пост.по
в.гр.д.№230/2015г.на АС-Велико Търново, Приемо-предавателен
протокол от 18.07.2014г.,Опис на документи по кредитна записка „*****”АД, пълномощни
с нот.заверка на подписите, Декларация от Р.Р.С.,образец
от подписа на Ц.И.К. с нот.заверка на подписа, Декларация-образци
от подписа от К.Т.К. с нотариална заверка на Нотариус с рег.№142 и район на
действие РС-*****, копие от Банково удостоверение с изх.№4232/10.08.2015г.на „***”АД-ЦУ,
копие от Изявление за предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение
с изх.№8453/13.11.2014г.на „***”АД, копие от Извлечение от счетоводните книги
на „***”АД/н/ по Договор №499717-1 за банков кредит от 02.12.2013г. /н/,
последните три документа с нотариална заверка на подписа,извършена от Нотариус
с рег.№343 в НК и район на действие РС-*****, съдебно-графологична експертиза
на в.л.С.Ц.П., съдебно-икономическа експертиза на в.л.Н.Р.,
съдебно-икономическа експертиза на в.л.Н.Р.,Х.Д. и Д.П.-Н.,Особено мнение на
в.л.Д.П.-Н., приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска.
Претенцията
с правно основание чл.694 от ТЗ има специфични предпоставки за
допустимост,които съдът приема,че са налице. Видно от справката в електронното
досие на ищеца Определение №471/05.11.2015г., пост.по т.д.№69/2015г.,с правно
основание чл.692,ал.3 и ал.4 от ТЗ,е било обявено в търговския регистър на 06.11.2015г.,а настоящия иск е подаден на
16.11.2015г. т.е. в рамките на 7-дневния срок по чл.694,ал.1 т ТЗ Предявен е от
легитимирано лице-длъжникът в производството по несъстоятелност,срещу кредитор,
чието вземане е включено в списъка на приетите вземания. Надлежна е и
пасивната легитимация на ответника „***”АД/н/,като кредитор, чието вземане се
оспорва.
При тези
констатации съдът приема,че искът по чл.694 от ТЗ е допустим.
По същество.
Не
се спори,че с Решение №55/10.07.2015г. по т.д.№12/2015г. на ЛОС е открито
производство по несъстоятелност на „*****”АД, определена е началната дата на
неплатежоспособността – 25.06.2014г., наложени са общ запор и възбрана върху
имуществото на длъжника,назначен е синдик.
С
молба с вх.№5252 от 12.08.2015г. „***”АД/н/ са предявени вземания в производството по
несъстоятелност,основани на Договор за инвестиционен кредит от 17.10.2013г. и
Договор за банков кредит от 02.12.2013. Вземането е в общ размер на
119 433 256.57лв. и се претендира в следния вид- 1. Вземане за
главница по Договор за инвестиционни банкови кредити /рамков/ от
17.10.2013г. и Договор за банков кредит № 499717 от 02.12.2013г., за
периода 13.11.2014г. - 10.07.2015г., в размер на 101 349 481.01лв.; 2. Вземане
по чл.10 от Договор за банков кредит № 499717-14/02.12.2013г., за просрочени
лихви върху редовната главница, за периода 25.06.2014г. -13.11.2014г., (дата на
обявяване на предсрочна изискуемост), в размер на 4 093 337.84лв.; 3. Вземане
по чл.12 от Договора за просрочената наказателна надбавка върху просрочена
главница, за периода 25.11.2014г. до 25.06.2015г., в размер на 11 874 780,
86лв.; 4. Вземане по чл.12 от Договора банков кредит за текущи просрочени
наказателни лихви върху просрочена главница, за периода 25.06.2015г. до
10.07.2015г.,в размер 802 350,06лв.; 5. Вземане по чл.13 от Договора за дължима
неустойка върху просрочената лихва, за периода 25.06.2014г. - 10.07.2015г., в
размер на 711 506,80лв.; 6. Вземане по чл.14.2 от Договора за такса за
предварително проучване в размер на 1800лв.; 7. Вземане по чл.14,.1 от Договора
за еднократна комисионна за управление на кредита в размер на 600 000лв.; 8.
Вземане за направени разноски за принудително събиране в размер на 381,60лв.; 9.
Вземане по чл.12 от Договора, представляващо договорена наказателна надбавка в
размер на 10 пункта годишно върху просрочената / дължима главница до
окончателното изплащане на дължимата сума,която е в размер на 101 349
481.01лв.,за периода от 10.07.2015г. до окончателното изплащане на главницата.;
10. Вземане по чл. 13 от Договора за заплащане на неустойка в размер на 10%
върху начислените, но неплатени лихви по кредита, която се начислява на всяко
25 число на месеца, за периода от 10.07.2015г. до окончателното изплащане на
вземането.; 11. Вземане за законна лихва за забава, с правно основание чл. 86
от ЗЗД, върху вземанията по т.1 - т.8, от 10.07.2015 г. до дата на окончателното
изплащане на задълженията.
Под №20150821142332 на 21.08.2015г. в Търговския регистър е обявен Списъка
на приетите от синдика вземания на кредиторите на „*****”АД/н/, където е включено
и процесното вземане на ”***”АД/н/.
В срока по чл.690,ал.1 от ТЗ, са постъпили възражения,вкл.и от „*****”АД/н/-с
вх.№5506/27.08.2015г., против приетото вземане на „***”АД/н/.
С
Определение №471/05.11.2015г.по ч.т.д.№69/2015г. на ЛОС, постановено по
чл.692,ал.3 и ал.4 от ТЗ, е прието възражението за основателно само по
отношение на предявеното вземане по т.4.11-за законна лихва за забава за
периода след 11.07.2015г. върху вземанията по т.4.2 – 7 вкл.,като е постановено
това вземане да се включи в Списъка на неприетите. Както се посочи по-горе-в
срок длъжникът „*****”АД/н/ е предявил иска по чл.694 от ТЗ за установяване
несъществуването на вземането на „***”АД/н/ по процесните договори.
По
делото е представено копие от Договор за банкови инвестиционни кредити /рамков/
от 17.10.2013г. между „***”АД и „*****”АД”,с който са договорени условията за
отпускане на един или повече банкови кредити,с общ кредитен лимит от
150 000 000лв. Регламентирани са подробно условията за усвояване,
ползване, погасяване на сумите, лихви и комисионни, правата и задълженията на
страните, обезпеченията, отговорностите и санкциите,срока на договорите. Страните
са сключили и Договор № 499717-1 за банков кредит от 02.12.2013, с който е
договорено отпускането на конкретна кредитна линия с лимит от
120 000 000лв. Посочено е,че сумата е предназначена за заплащане на
цената за придобиване на пакети безналични акции от
едно или повече публични дружества /посочени конкретно в рамковия договор/,
заплащане на цената за придобиване на недвижими имоти и покриване на разходите
по описаните сделки. Посочено е, че средствата може да се усвояват изцяло или
частично със срок до 30.12.2014г. и без да се надвишава кредитния лимит.
Крайният срок за погасяване е определен на 02.06.2015г., освен ако кредитът не
бъде обявен за предсрочно изискуем. Уговорено е погасяването да е на три
поредни вноски-най-късно до 02.04.2015г. да се внесе сума за намаляване на главницата,така
че непогасеният остатък да не е повече от 80 000 000лв.; най-късно до
02.05.2015г. да се внесе сума за погасяване на главницата,така че непогасеният
остатък да е до 40 000 000лв. и най-късно до 02.06.2015г.- когато да се погаси целият
остатък от усвоена главница. В чл.10 страните са регламентирали дължимата
годишна лихва от 9%,начислявана на 25-то число от месеца. В чл.12 е уговорено,че
при нарушаване на срока за погасяване на вноска по главницата или при
предсрочна изискуемост на кредита, *****та начислява върху просрочената
главница и наказателна надбавка от 10 пункта годишно. Също така при неплатени в
срок лихви се начислява неустойка в размер на 10% годишно,дължима до
окончателното й изплащане-чл.13 от договора. Разходите по кредита са определени
в чл.14, като кредитополучателят дължи еднократна комисионна за разходите по
управление и обработка на кредита в размер на 0.5% върху договорения размер, платима
при първото усвояване на средства. Съгласно чл.14.2 се дължи и такса за
предварително проучване в размер на 1 800лв.,с начислено ДДС,платима при
усвояване на средствата.
По
делото са представени „Искане за усвояване на средства от разрешен лимит” с вх.№12725/02.12.2013г.
/л.163/ и такова с вх.№1598/17.12.2013г.
/л.175/, двете подадени от „*****”АД, представлявано от К.К., за сума от
120 000 000лв. и 703 000лв.
Съгласно
чл.30 от договора са учредени обезпечения на вземанията на кредитора. Представени
са и Договор за особен залог на безналични книжа от
16.12.2013г.,за гарантиране на издължаването на кредита и обезпечаване всички
вземания на *****та, произтичащи от сключени договори за разплащателни сметки, в
размер минимум на 110% от общия размер на предоставения кредит. В залог са 31 516 746
броя обикновени поименни безналични акции с право на
глас от капитала на „****”АД. Представен е и Договор за особен залог на
вземания,произтичащи от договори за разплащателни сметки,сключени с *****та,до размер минимум на 110% от общия размер на
предоставения кредит. Налице са и удостоверения от „***”АД за извършеното
вписване на обезпеченията в централния регистър на особените залози на 21.12.2013г.
В
чл.39 страните са предвидили възможност едностранно банката да обяви за
изискуемо преди срока цялото кредитно задължения,при различни форми на
неизпълнение,като в т.”ж”-изпадане в забава повече от 10 дни на главница или
лихва. Съгласно чл.41,б.”б” при неизпълнение от кредитополучателя на което й да
е задължение *****та има право да обяви за предсрочно изискуемо цялото кредитно
задължение.
Договорите
са подписани от лица,посочени за представители и на двете страни.
Приложено
е „Изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно
изпълнение” с изх.№8453/13.11.2014г. от „***”АД до „*****”АД, адресирана на
адрес гр.*****,р.н „*****”, ж.к.”*****”,*****, посочен като адрес за
кореспонденция в договора. Уведомява, че към 28.10.2013г. просрочените и
незаплатени задължения на „*****”АД към „***”АД по процесния договор,са за
просрочени лихви- 3 687963.86лв. Кредиторът се позовава на чл.39,б.”ж” от
договора и обявява кредита за предсрочно изискуем. Изявлението е подписано от
квесторите на „***”АД- Е.К. и С.Л.. Връчено е на 14.11.2014г., с разписка и на
лице,посочено като „*****”.
По
инициатива на страните и във връзка с отритото производство по оспорване
автентичността на представени документи, съдът допусна съдебно-графологична
експертиза. След като се установи,че оригиналите на част от оспорените
документи са иззети от СО при СГП по пр.6466/2014г.,се издаде съдебно
удостоверение на експерта за осигуряване на достъп до тези книжа. Заключението
е изготвено след запознаване на вещото лице с документите в автентичен вид. Констатациите
са,че подписите върху двата договора, Изявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост, Банковото удостоверение, Извлечението от счетоводните книги на „***”АД/н/,
„Искане за усвояване на средства от разрешен лимит” с вх.№12725/02.12.2013г. и
„Искане за усвояване на средства от разрешен лимит” с вх.№1598/17.12.2013г., са поставени от
лицата, посочени за техни автори. С оглед на това и на основание чл.183 и чл.180 от ГПК,съдът следва да
приеме,че документите са автентични и че изявленията са направени от лицата,
които са ги подписали. В този смисъл оспорването на формалната им
доказателствена сила от ищеца, е недоказано и неоснователно.
По
делото се изготвиха и съдебно-икономически експертизи-единична и от три вещи
лица,с конкретно поставени задачи. В заключението си в.л.Н.Р.,след проверка в
счетоводствата на двете дружества, заключава,че в изпълнение на Договор за
банкови инвестиционни кредити от 17.10.2013г. „***”АД е предоставила на „*****”АД
суми на 12 транша,в общ размер от 128 178 200лв. Сумите са били
усвоени на посочените дати,като конкретно първата е на 02.12.2013г. от
120 000 000лв. От своя страна кредитополучателят е извършвал
погасявания на задължението си през периода от 10.12.2013г. до
25.06.2014г.-когато е внесена последната сума от 123 991.46лв. и с нея е
погасявана лихва. Така общо погасеният размер от главницата е 26 828 718.99лв.,
а на задължението за лихви 4 361 167.26лв. В счетоводството на „***”АД/н/
е регистрирано обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на 13.11.2014г. Към
този момент е отразена просрочена главница в размер на 101 349 481лв.
По отношение на останалите задължения по чл.10,12,13,14 и т.н. вещото лице е
направило изчисления за актуалния дълг към момента на изготвяне на заключението,а
именно-просрочени договорни лихви по чл.10- 4 093 337.84лв., наказателна
лихва върху просрочена главница по чл.12-29 098 562.12лв., неустойка
върху просрочени лихви-чл.13 - 2 772 852.02лв., комисионна-чл.14.1- 600 000лв.,
такса за предварително проучване-чл.14.2- 1 800лв.,или общ размер на
задължения към 17.05.2016г. от 137 916 033лв. Установила е,че в „***”АД/н/
по партидата на ищеца са вписани и извършени разходи по принудителни процедури
в размер на 12 578.81лв. Експертът не е успяла да се свърже с представител
на ищеца за проверка на записванията в счетоводството му. В съдебно заседание
при представяне на експертизата обясни,че различия с предявените от кредитора
стойности на вземането има само при лихвите,които като динамични величини
продължават да се начисляват във времето. Експертът заключава,че счетоводството
на кредитора е водено редовно, при отчитане на своевременно извършваните
счетоводни записвания,документиране на стопанските операции,хронологична
регистрация на документите,съставяни отчети и анализи,водени регистри.
Допусна
се и експертиза от три вещи лица,която да отговори на поставените вече
въпроси,като съобрази и момента на предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност-12.08.2015г. Експертизата се представи в срока по чл.199 от ГПК. В последствие в.л.Д.П.-Н. изрази особено мнение по отговора на въпроса по
т.5 от задачите,тъй като счита,че изчисленията на дълга следва да са извършени самостоятелно
от вещите лица. По правилото на чл.203 от ГПК съдът изслуша аргументите на
вещите лица в съдебното заседание на 29.08.2016г. Експертът П.-Н. уточни,че не
твърди,че изчисленията не са верни,а че не са направени самостоятелно от
експертите. Направила е свои изчисления и за задълженията по чл.10 и 12 е
достигнала до същите изводи,като останалите експерти. Не са постигнали съгласие
по отношение изчислението на задължението по чл.13 от договора. Останалите
експерти заявиха,че самостоятелни изчисления са правили на задълженията по
чл.10 и чл.12 от договора. Не са изчислили,а са се позовали на данните от
счетоводните записвания на *****та,единствено за задължението по чл.13 от
договора. Позовали на записванията на *****та,след като са проследили начина на
изчисляване,който механизъм приемат за правилен./л.4 от съд.пр-л
от 29.08.2016г./. След преценка на аргументите на вещите лица съдът прие
заключението,тъй като не се откриват съществени различия в констатациите. Експертите
в.л.Д. и в.л.Р. изясниха механизма на изчисление на договорената в чл.13
неустойка и приемат, че е правилен и съответстващ на въведените стандарти и
съгласно лицензирания софтуерен продукт. При запознаване съдът констатира,че
съответства и на логиката, въведена при уговарянето на този вид задължение.
По
изложените съображения съдът приема заключението на вещите лица, които са
установили,че към 12.08.2015г. размерът на главницата е
101 349 481.01лв.,а дължимата договорна лихва по чл.10 е
4 093 337.84лв.,с начало от 02.12.2013г. С начало от обявяване на
предсрочната изискуемост -13.11.2014г.и при съобразяване на уговорения падеж на
задължението за лихва, а именно 25-то число на месеца, са и останалите акцесорни задължения-наказателни лихви по чл.12 общо в
размер на 14 388 811.04лв., неустойката по чл.13 е в размер на
860 577.65лв. Таксите по чл.14 са с идентичен размер-по чл.14.1-комисионна
за управление на кредита, е 600 000лв., а таксата за предварително
проучване по чл.14.2,е 1 800лв. Съдът намира,че заключението на вещите лице Р. и Д. следва да се кредитира и
по отношение констатациите за задължението по чл.13 от договора, тъй като е
аргументирано и основано на конкретна проверка на счетоводните записвания. Експертите
потвърждават,че прилаганият от *****та алгоритъм на изчисление на лихвата по
чл.13 е правилен, основан е на
сертифициран софтуерен продукт и не са констатирали причини за съмнение в
изчисленията.
При
проверката в счетоводството на „*****”АД/н/ експертите са установили,че от
гл.т.на редовност на извършените счетоводни записвания, съставяни отчети и
анализи,хронологичен регистър на счетоводните документи, счетоводството може да
се определи като редовно по см.на ГПК. Задължението по процесния кредит е
отразено в годишния счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2014г.,определено
в графа „задължения към финансови институции”. Това се потвърждава и от
приложената на л.143 от делото Справка за активи и пасиви на „*****”АД към
23.12.2014г.,където в графа Пасиви-Задължения към финансови предприятия” е
отразен процесния дълг в главница, с
изрично отбелязване „..в т.ч. ***…”.
По
горните съображения и след анализ на констатациите на експертите и съпоставка с
останалите събрани по делото писмени доказателства, съдът приема,че експертизите
са обективни и компетентни и при съобразяване на констатациите за относимите към спора факти, може да се позове на
заключенията на експертизата на единичната експертиза на в.л.Н.Р., а също и на
тройната от в.л.Н.Р., Х.Д. и Д.П.-Н..
При така установената фактическа обстановка съдът
приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.694 от ТЗ- отрицателен
установителен иск на длъжника „*****”АД/н/,с който оспорва същестуването
на вземането на кредитора „***”АД/н/, прието в производството по несъстоятелността
на длъжника-включено в Списъка на приети вземания, одобрен и от съда с
Определение №471/05.11.2015г.пост.по т.д.№12/2015г. на ЛОС. Вземането на
кредитора произтича от Договор за банкови инвестиционни кредити от 17.10.2013г.
и Договор № 499717-1 за банков кредит от 02.12.2013г., предявено е на
12.08.2015г. в производството по несъстоятелност,в общ размер от
119 433 256.57лв.
Анализа
на събраните по делото доказателства налага извода,че кредиторът „***”АД/н/ е
изпълнил ангажиментите си по договора за кредит, като е предоставил на „*****”АД/н/
уговорения в Договора за банков кредит от 02.12.2013г., кредит под формата на
кредитна линия, от общо 128 178 200лв., на 12 транша и те са били
реално усвоени от кредитополучателя.
Като основно твърдение ищецът заявява,че
процесните договори за банков кредит са неавтентични, с невярно съдържание,
без достоверна дата и създадени с единствената цел да бъдат представени по
настоящото производство.
Съдът
намира твърдението за недоказано. При съобразяване,че се касае за частни
документи и при категоричните констатации на съдебно-графологичната
експертиза,че подписите са поставени от лицата,сочени като представители на съдоговорителите, съдът приема,че формалната им
доказателствена сила не е оборена и документите са автентични. За оспорването
на съдържанието им съдът вече се произнесе,като прие, че характера на
документите не налага откриване на производство по опровергаване в тази им част,тъй
като не притежават материална доказателствена сила.
Не
се доказа и твърдението,че договорите са без достоверна дата по см.на чл.181 от ГПК. По делото са представени два договора от 16.12.2013г., за учредяване на
особен залог, в които изрично като основание е посочено,че представляват
обезпечение на вземане, уговорено в Договор за банков кредит от 02.12.2013г. Договорите
за особен залог са надлежно вписани в регистъра на Особените залози, воден от „***”АД,с
което е изпълнено изискването на чл.181
от ГПК за обезпечаване невъзможността за промяна в съдържанието на документа.
При тези съображения съдът приема,че договорите са и с достоверна дата.
Не
се доказа също,че документите да са били съставени единствено за целите на настоящето
производство. Налице са категорични данни за множество счетоводни операции,извършени
въз основа на тези договори-отпускането, съотв. усвояването
на сумите по кредитната линия, кореспонденцията между страните и т.н.,обективиращи,че договорите са били действителност много
преди образуване на настоящето дело, респ.преди инициирането на производството
по несъстоятелност. Логични и в съответствие с хронологията на развитието на
отношенията между съдоговорителите са и останалите
документи-искането за отпускане на сумите, изявлението за обявяване на
предсрочна изискуемост, банковото удостоверение на дълга на кредитополучателя.
По отношение на Извлечението от счетоводните книги се доказа категорично,че е
издадено от оторизирани за това лица,в рамките и в изпълнение на делегираните
им правомощия от *****та.
Неоснователно,като
довод за дискредитиране на доказателствената сила на документите,е и
позоваването на обстоятелството,че оригиналите на част от тях не се представиха
по делото. Изясни се,че това е по обективни, независещи от страната причини,тъй
като са били иззети от СО-СГП във връзка с пр.пр.6466/2014г. За констатациите
си по съдебно-графологичната експертиза вещото лице
се е запознало с тях в оригинал. Освен това назначените съдебно-икономически
експертизи също потвърдиха извършването на обективираните
в тези документи счетоводни операции.
Неоснователно
е и твърдението,че липсата на подписи на всяка от страниците на договорите
дискредитира доказателствената им сила.Няма въведена норма за подобно приподписване,не се открива такова изискване да е
договорено и между страните. Неоснователно е и твърдението за липса на
пълномощия на представителите на съдоговорителите-доказателства
по отношение на „*****”АД не се представиха,а за „***”АД е налице изрично
потвърждаване по см.на чл.42,ал.2 от ЗЗД,заявено от представителите на *****та
както по настоящето,така и по останалите производства,образувани по повод
процесните договори за кредит.
При
горните констатации съдът приема,че оспорването на автентичността на
документите е неуспешно и те следва да се кредитират при анализа на отношенията
между страните в спора. В т.см.следва да се приеме,че е налице валидна
договорна обвързаност между „***”АД/н/ и „*****”АД/н/ по тези договори. Това
обстоятелство се установява и индиректно от данните по производството по
несъстоятелност,от които става ясно, че кредитополучателят е подал молба по
реда на чл.625 от ТЗ /образуваното т.д.№82/2014г. по описа на ЛОС,приложено по
т.д.№12/2015 на ЛОС/ и твърдението си за настъпила неплатежоспособност е основал
именно на наличието на обвързаност и задължения,които не може да покрие по процесните
договори за кредит. По настоящето дело също са приложени документи,съставени
именно от „*****”АД,удостоверяващи наличието на този дълг-посочената Справка за
активи и пасиви към 23.12.2014г. Макар
безспорно всяка страна да има право и възможност да развие и изгради защитната
си теза по своя преценка, не би следвало да се игнорират изявленията й по преюдициални за спора производства. В случая страната заявява
противоречиви и взаимно оборващи се тези.
На
следващо място съдът приема,че е доказано и отпускането на сумите по кредитната линия, усвояването им от
кредитополучателя, извършените погасявания на главница и лихви. Категорично установяват и факта на спиране на
плащането-последна вноска,направена на 25.06.2014г.
Съдът
намира,че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост. Кредиторът е
изготвил нарочно изявление,в което е пояснил,че към 28.10.2013г. просрочените и
незаплатени задължения на „*****”АД към „***”АД по процесния договор,са за
просрочени лихви- 3 687963.86лв. Наличието на този непогасен дълг се потвърди
от съдебно-икономическите експертизи. Кредиторът се е позовал на чл.39,б.”ж” от
договора и е обявил кредита за предсрочно изискуем. Изявлението е подписано от
квесторите на „***”АД- Е.К. и С.Л.. Изпратено е на кредитополучателя на адреса,
който е посочил за кореспонденция- гр.*****,р.н „*****”, ж.к.”*****”, *****. Видно
от приложената разписка-връчено е на 14.11.2014г. на лице,посочено като „*****”.
Ищецът отрече такова лице да е част от персонала на дружеството,но не представи
никакви доказателства в подкрепа на това си твърдение. Затова съдът приема,че
връчването е надлежно и следва да се зачете,като относим по спора факт.
За
установяване на размера на вземането на ответника съдът се позовава на тройната
съдебно-икономическа експертиза. При съобразяване на извършените погашения от
кредитополучателя, дължимата и незаплатена главница, определя към момента на
обявяване на предсрочната изискуемост-13.11.2014г., е в размер на 101 349 481.01лв.
Дължимата договорна лихва по чл.10 е 4 093 337.84лв.,с начало от 25.06.2014г.
до 13.11.2014г. С начало от обявяване на предсрочната изискуемост -13.11.2014г.
и при съобразяване на уговорения падеж на задължението за лихва, а именно 25-то
число на месеца, до предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност, са и останалите акцесорни
задължения-наказателни лихви по чл.12, чийто размер вещите лица определят общо
на 14 388 811.04лв.,а кредиторът е предявил за период до 10.07.2015г.
и търси общо 12 677 130,86лв.,разпределен в два периода /11
874 780.86+802 350.06/. Съдът следва да се съобрази със заявения от
кредитора период и размер. Отново от обявяване на предсрочната изискуемост и
при наличието на просрочена лихва,се дължи уговорената в чл.13 от договора
неустойка,чийто размер вещите лица определят на 860 577.65лв.,а кредиторът
е предявил за период от 25.06.2014г.до 10.07.2015г. и в размер на 711 506.80лв.,с който съдът е ангажиран.
Непроменен е размерът на таксите по чл.14,т.1 -600 000лв. и по
чл.14.2-1 800лв.,тъй ката са уговорени като константни величини. Вземане
за извършени разходи не е предявено с молбата по чл.685 от ТЗ. Безспорно
задълженията по чл.12 и чл.13 от договора,уговорени като дължими до
окончателното изплащане на сумата,ще търпят промени в хода на производството по
несъстоятелност,в който смисъл доказана се явява и претенцията за присъждането
им, заявена в т.8 и т.9 от предявеното от „***”АД/н/ вземане. По предявеното в
т.10 вземане за законна лихва върху претенциите по т.2-7 от молбата по чл.685
от ТЗ съдът по несъстоятелността вече се е произнесъл с определение
№471/05.11.2015г.,като е приел,че не се дължи и затова е постановил да се
изключи от списъка на приетите и включи в този на неприетите вземания, извод, с
който и настоящият състав се съгласява.
По
изложените съображения искът с правно основание чл.694 от ТЗ за установяване
несъществуване на вземането на „***”АД/н/ към „*****”АД/н/, по Договор за
банкови инвестиционни кредити (рамков) от 17.10.2013г. и Договор за банков
кредит №499717-1/02.12.2013г, се явява неоснователен. По безспорен начин се
установи,че предявеното вземане съществува, не е погасено и е надлежно
предявено от кредитора. Различията в сумите на отделните акцесорни
задължения се дължат на зададените различни периоди на изчисляване,а не на
недоказаност на претенцията.
При този изход по главния иск съдът следва да се произнесе и по предявения
при условията на евентуалност-за признаване вземанията,приети от синдика като
такива по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ, за необезпечени и се коригира поредноста им в такава по чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ.
Съдът
намира и тази претенция за неоснователна и недоказана. Както се изложи по-горе
при обсъждане реквизитите и задълженията по процесните договори, за обезпечение
на вземането на кредитора, в чл.30 от договора е уговорено задължение на кредитополучателя да учреди особен
залог на акции и вземания. Видно от приложените договори за особен залог, „*****”АД
е изпълнило това задължение и е учредило особените залози. Последните са
надлежно вписани в регистъра на особените залози,воден от „***”АД,с което
процедурата по валидността им е изпълнена. Не са представени данни за промяна в
обезпечението към момента на предявяване на вземането по чл.685 от ТЗ.
По
изложените съображения и този иск следва да се отхвърли,като неоснователен и
недоказан.
При този изход
на делото и по правилото на чл.694,ал.2 от ТЗ ищецът дължи заплащане на държавната такса. При общ
размер на иска от 119 433 256.57лв. и отхвърлянето му изцяло,дължимата
на ЛОС държавна такса е от 4 777 330,30лв.,която следва да се събере от масата
на несъстоятелността. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
възстановяване на направените разноски. Доказателства за реално извършени
разходи в настоящето производство има само по отношение платените хонорари за
допуснатите съдебни експертизи в общ размер от 950лв.,които следва да се
присъдят. Не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за
адв.М.С..
По изложените съображения и на основание чл.694 от ТЗ,
Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан, предявения от „*****”АД/н/ с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр.*****, ул.”*****”12, представлявано от изпълнителния
директор К.Т.К.,представляван от адв.Г.Миленов-САК, срещу „***** ***** *****”АД/н/, с ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление в гр.*****,ул.”*****”***, представлявана от постоянните синдици Ангел Николов Донов и
Кристи Х. М.,назначени с Решение №196/13.11.2015г.на УС на ФГВБ,чрез адв.М.С.-САК
иск с правно основание чл.694,ал.3,вр.с ал.1 от ТЗ, за
признаване за несъществуващо вземането на „***”АД/н/ в общ размер от 119
433 256,57лв., включено от синдика в Списъка на приетите вземания по чл.685 и
чл.688 от ТЗ, обявен в Търговския регистър и вписан под № 20150821142332, което
е частично прието от съда по несъстоятелността с Определение №
471/05.11.2015г.,пост.по т.д. несъст. №69/2015г. на
ЛОС, както и предявения при условията на евентуалност иск за промяна на
поредността на вземанията на „***"АД/н/, приети от синдика от такива по
чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ в такива по реда на чл.722,ал.1,т.8 от ТЗ.
ОСЪЖДА „*****”АД/н/ с ЕИК *****, с
горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд сумата 4 777 330,30 /четири милиона седемстотин
седемдесет и седем триста и трийсет хиляди и трийсет стотинки/ , представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА „*****”АД/н/ с ЕИК *****, с горните данни, да заплати на „***** ***** *****”АД/н/, с ЕИК *****,
с горните данни,направените по делото разноски в размер на 950 /деветстотин и
петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред АС-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: