№ 1465
гр. Варна, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20213100900881 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от “Санди Айлънд
Груп” ЛТД срещу „Ника Форчън Шипинг” СА.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на
основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил препис от него на ищеца,
който е депозирал допълнителна искова молба, съответно постъпил е и
допълнителен отговор.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от “Санди Айлънд Груп”
ЛТД срещу „Ника Форчън Шипинг” СА
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и
договорите, вр. чл.327, вр. чл. 318 от ТЗ да бъде осъден ответника да заплати
сумата от 13246.20 щатски долара, представляваща неплатена продажна
цена по договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво за
зареждане на моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО №****** в пристанище
1
Варна, на територията на Република България, въз основа на заявка с дата
06.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът
да заплати сумата от 800.00 щатски долара, представляваща неплатено
възнаграждение за влачене на моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО
№****** във Варненския залив, на територията на Република
иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 7325.55 щатски долара, представляваща неустойка за
забава, дължима поради неизпълнение на задължението за плащане по
договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво за зареждане на
моторен кораб „Ника Форчън“, с ИМО №****** в пристанище Варна, на
територията на Република България, начислена по 20.07 щатски долара на ден
за периода 06.12.2018г. до 06.12.2019г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са:
В исковата молба се твърди, че въз основа на заявка от страна на
ответника, корабособственик до ищеца с дата 06.12.2018г. между страните е
сключен договор за доставка на 20.070 метрични тона бункерно гориво при
единична цена 660 щатски долара за метричен тон за зареждане на моторен
кораб „Ника Форчън“, с ИМО №****** в пристанище Варна, на територията
на Република България. Договорът е включвал и извършване на влачене на
кораба срещу уговорено възнаграждение 800 щатски долара. Съгласно
заявката корабът е следвало да пристигне във Варна на 06.12.2018г., а
бункероването е следвало да бъде осъществено в периода 11-13.12.2018г.
В заявката е посочено плащане на цената и възнаграждението да бъде
извършено в 45 – дневен срок след датата на доставка на горивото.
Ответникът поел ангажимент за авансово плащане на сумите по договора за
доставка и влачене. При забавено плащане е потвърдено в заявката, че ще
бъде заплатена неустойка в размер на 1 щатски долар за метричен тон.
Ищецът твърди, че е осъществена доставката на бункерово гориво на
14.12.2018г., като е съставена бункеровъчна разписка №Е3100007758 от
същия ден, подписана от представител на ответника и на „Лук Ойл –
България Бункер“ ЕООД.
2
За доставеното гориво била издадена фактура №004926/14.12.2018г. за
сумата от 14046.20 щатски долара, включваща 13246.20 щатски долара
продажната цена на горивото и 800.00 щатски долара за влачене на кораба.
Ответникът не заплатил нито авансово, нито след доставката на
горивото дължимите суми по договора, поради което е влязла в сила
неустоечната клауза и се дължи и сумата от 73325.55 щатски долара,
неустойка начислена по 20.07 щатски долара на ден за периода 06.12.2018г.
до 06.12.2019г.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника „Ника Форчън
Шипинг” С.А. чрез назначения му особен представител.
В отговора ответникът не оспорва обстоятелството, че е сключен
договор за доставка на гориво и за влачене на кораб, по който е издадена
фактура №004926/14.12.2018г. за сумата от 14046.20 щатски долара,
включваща 13246.20 щатски долара продажната цена на горивото и 800.00
щатски долара за влачене на кораба.
Оспорва се иска за неустойка по основание и размер, като забавата
следва да се счита от датата на издаване на фактурата 11.11.2021г., поради
което неустойка би се дължала от тази дата.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която излага
становище за неоснователност на възражението за по – късна дата на забава
от страна на ответника.
В депозирания допълнителен отговор е направено оттегляне на
възражението, че забавата следва да се счита от датата на издаване на
фактурата 11.11.2021г.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че е налице валидно сключен договор
продажба на бункерово гориво и за извършване на влачене на кораб, в
количество и вид посочено в процесната фактура, че на ответника е било
доставено горивото по вид и стойност по процесната фактура и за ответника е
възникнало основанието за плащане, че е настъпил падежа за плащане на
продажната цена и възнаграждението за влачене, че е уговорена клауза за
неустойка в размер на 1 щатски долар за метричен тон, че се дължи неустойка
3
в претендираните размери и период.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да установи положителните факти, на които се
позовава /плащане, давност и др./.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, за които страните не сочат доказателства.
Не са налице предварителни въпроси, по които съдът да дължи изрично
произнасяне.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба
писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и
втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото за 18.10.2022г. от 09.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи копие от
настоящото определение с приложение №1.
ДОПУСКА ПРИЕМАНЕТО на представените с исковата молба и
допълнителната такава писмени доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4