Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260113
гр. Пловдив, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ,ІІІ н.с., в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесет
и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7516/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 36-0000622/28.10.2020 г. на директор на Регионална
Дирекция „Автомобилна Администрация” Пловдив, с което на „Валтем комерс“ ЕООД,
ЕИК ********* на основание чл. 178а, ал. 4, т.1, предл. 1во от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв., за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Жалбоподателят чрез
процесуалния си представител в жалбата моли да се отмени НП с аргументи за
нарушаване на материалния и процесуален закон. Твърди се, че описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка е неясна и объркваща и не се разбирало как
юридическото лице извършило нарушение в сградата на РД „АА“ в 00:01 ч., което
водило до непосочване на местоизвършване на нарушението. На следващо място се
посочва, че наредба Н-32 от 16.12.2011 г. не съществувала. Излагат се аргументи
за неправилна дата на извършване на нарушението. Мотивира се приложение на чл.
28 от ЗАНН
Въззиваемата страна
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив /РД АА/, не изпращат
представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят
законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните
правила.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Съдът намира, че жалбата
е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която
има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
Валтем Комерс ЕООД
било лице, на което е издадено разрешение № 1224/02.10.2017 г. за извършване на
годишни технически прегледи в гр. Лъки. Същите осъществявали дейността си
посредством техника – газанализатор, димомер и спирачен стенд, които били
проверени за техническа изправност на 06.08.2020 г. В седемдневен срок, съгласно
вмененото задължение по чл. 24, ал. 1 от Наредба Н- 32 от 16.12.2011 г. и тъй
като това представлявали документи по чл. 18, ал. 1 т. 10 от Наредбата,
дружеството следвало да заяви промяната на обстоятелствата в Регионалната
Дирекция на Автомобилна администрация, находяща с е в гр. Пловдив, на адрес
бул. Х. Ботев , № 82. Дружеството не сторило това в указания срок, а едва на
02.10.2020 г. с нарочно заявление за вписване на промяна на обстоятелствата към
даденото разрешение.
След като се
запознал с представените със заявлението за промяна на обстоятелствата,
документи, инсп. Х.Ч. установил, че Валтем Комерс ЕООД е извършило нарушение
още на 14.08.2020 г. и за това съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ бланков номер серия А -2019 № 277348 от 05.10.2020 г. Същият
бил съставен в присъствието на представител на дружеството, а именно *** В.К.Г.и
свидетеля Ч.С..
На база на този акт
било съставено атакуваното наказателно постановление, като вътре била допълнена
изрично датата на настъпване на промените в обстоятелствата.
С процесното НП на
Валтем комерс била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 178а, ал. 4 предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
24, ал.1 от Наредба Н-32 /16.12.2011 г.
Горната фактическа
обстановка се доказва от показанията на актосъставителя Ч., както и от
писмените доказателства АУАН, заявление с вх. № 42-03-23-1224/02.10.2020 г.,
Свидетелство за проверка от 06.08.2020 г. на Стенд за измерване на спирачните
сили на ППС, Свидетелство за проверка от 06.08.2020 г. на димомер и Свидетелство за проверка от 06.08.2020 г. на
Газоанализатор на отработени газове от МПС, Заповед РД -08-30/24.01.2020
г.
Съдът кредитира
свидетелските показания на актосъставителя, доколкото същите са логични,
последователни, добросъвестно изложени и с определени подробности и се
подкрепят от наличния доказателствен материал.
Видно от гласните
доказателствени средства, подкрепени от писмените такива и тъй като нито се
въведоха други оспорвания на фактите, нито има доказателства, които да оборват
констатациите в акта, съдът намира за доказани фактическите констатации описани
в него.
Не се установиха
противоречия между доказателствата, включително гласни и писмени като същите са
еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Не се споделя от
настоящия състав на съда възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, водещо до опорочаване на процедурата по издаване на
наказателното постановление и АУАН поради неописването на нарушението. Съдът
намира, че доколкото нарушението е извършено чрез бездействие правилно е
посочено местоизвършването на нарушението, а именно мястото на дължимото
поведение – Регионална Дирекция „АА“. По отношение на дата на нарушението –
същата е правилно изчислена, а именно след изтичането на седмодневния срок за
деклариране на обстоятелствата. Седмодневния срок е изтекъл на 13.08.2020 г.
Нарушението е извършено веднага след изтичането на този срок, а именно
14.08.2020 г. като посочването на 00:01 часа не представлява някакво нарушение
на процесуалните правила, а излишно уточнение.
Извършеното
нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната
административно наказателна норма и правилото за поведение.
Не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила фактът, че в АУАН са
посочени 3 обстоятелства, чиято промяна е била дължима за заявяване, а в
Наказателното постановление са описани само две от тях. Същите са ясно посочени
и това, че административнонаказателният орган упражнил правомощията си като не
е приел безкритично отразеното в АУАН, а е редуцирал обстоятелствата, които е
преценил за релевантни към основанията за налагане на санкцията, съдът намира
за законосъобразно.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна
правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представената заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., т. І.6, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието
му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване
на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които са извършени). Законосъобразно щеше да е
упражнено правомощието на административно-наказващия орган да бъде допълнена
датата на промяната на обстоятелствата, доколкото същата не е била неизвестна
на нарушителя и по нея не се спори, като е видна от приложенията към самото
заявление.
Правилно е
квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 24, ал.1 от
Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. съдът не споделя аргумента, изложен в жалбата, че
не бил посочен релевантния поднормативен акт – същият е описан недвусмислено,
като е посочена датата на приемането, а не на обнародването му, което не я
прави несъществуваща, неясна или друга.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че не е доказана описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка. За да бъде потвърдено едно наказателно постановление то
в него, освен че следва да е описано абсолютно точно твърдяното нарушение, то
следва и да се доказва от приложените към преписката доказателства. По
настоящия случай това не е така.
Административнонакзаващият орган е посочил за пръв път в наказателното
постановление дата на настъпване на промяната в обстоятелствата 06.02.2020
г. Същата обаче не се подкрепя от доказателствата, където е видно, че промяната
на обстоятелствата, а именно извършването на проверка на годността на уредите
гозоанализатор марка Technotest и спирачен стенд марка RH-30-SM-К е настъпила на 06.08.2020 г. В последствие правилно е изчислен срокът,
след изтичането на който е извършено нарушението, но е факт че е отразена
неправилната дата на настъпване на промяната в обстоятелствата, която не само е
неправилна, а и за пръв път се появява в наказателното постановление.
Въпреки че се доказва извършването на нарушението, което е правилно
квалифицирано и наказанието е правилно определено, то според константната
съдебна практика е недопустимо след издаването на наказателното постановление
да бъдат въвеждани нови факти едва от въззивната инстанция, каквато се явява настоящия
съд. По същия начин е недопустимо да се заменят твърдените за осъществени в
АУАН и НП факти с други, които да пасват по-добре на нарушението или да се
извършват поправки на фактическите положения приети за осъществени с АУАН.
Именно поради факта, че в съдебната фаза на процеса, се установи, че не е
осъществен твърденият в НП факт, последното се явява незаконосъобразен акт и
следва да се отмени.
За пълнота на изложението съдът намира, че следва да посочи, че тъй като
имуществената санкция е наложена на юридическо лице, то неговата отговорност е
обективна и не се изследва вина.
Съдът намира, че извън посоченото правилно административнонаказващия
орган е посочил санкционната норма и доколкото размерът на наказанието е
фиксиран, то същият се явява и правилно определен.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е.
не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото извършеното
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други такива случаи и
периодът от два месеца след извършване на нарушението не може да се приеме за
малозначителен. Тъй като нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие,
ненастъпването на вредни последици не може да бъде аргумент за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
Не е направено искане за разноски от страна на жалбоподателя и не е
представен списък, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
36-0000622/28.10.2020 г. на директор на Регионална Дирекция „Автомобилна
Администрация” Пловдив, с което на „Валтем комерс“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 178а, ал. 4, т.1, предл. 1во от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на
чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МК