Решение по дело №61/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2351
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20222120100061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2351
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20222120100061 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД против Т. И. А., с която са предявени два осъдителни иска.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорва искът, като се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на специалния автомобил. Надлежно е въведено възражение от ответника за
погасяване на вземането за мораторна лихва по давност.
В съдебно заседание представител на ищцовото дружество не се явява. Преди
съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено становище,
с което моли съда да уважи исковете, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете и да присъди сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
На 17.10.2016 г., около 20.00 часа в община Угърчин на първокласен път I-4 при
25+000 км ответникът А., управлявайки лек автомобил марка „***“, модел „740“, с рег. №
*** в посока Варна – София, започва маневра изпреварване, без да се убеди, че ще извърши
маневрата безпрепятствено при наличие на насрещно движещо се МПС и се връща в същата
пътна лента, като блъска отзад в ляво попътно движещия се специален автомобил марка
„***“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от свидетеля Е. Д. Ц., превозващ лек автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, след което излиза в дясно по посока на движението
по пътното платно, а специалният автомобил се преобръща в ляво по посока на движение в
канавката, с което си действие предизвиква настъпването на ПТП. В резултат са нанесени
имуществени вреди по специалния автомобил, по лекия автомобил, превозван от
специалния, както и по автомобила, управляван от ответника.
1
Към момента на произшествието А. е с отнето свидетелство за правоуправление. На
двамата участници са съставени АУАН, като на водача Е. Д. Ц. е бил съставен такъв, за
това, че автомобилът не е представен в законоустановения срок на задължителен годишен
технически преглед.
Впоследствие, спрямо А. е издадено наказателно постановление № ***/28.10.2016 г.
от началник на РУП към ОДМВР Ловеч, РУ Угърчин, с което са му наложени наказания
„глоба“ за нарушение по чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 6 от ЗДвП и по чл. 177, ал.
1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП.
Към дата на произшествието, 17.10.2016 г., по отношение на автомобил марка „***“,
модел „740“, има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството
ищец със застрахователна полица № BG***, за период от 15.10.2016 г. до 15.10.2017 г.
На 07.11.2016 г. пред дружеството ищец е депозирано уведомление от собственика на
автомобил „***“, „***“ ООД, за настъпило застрахователно събитие по полица BG***, в
което се посочва мястото, където е настъпило произшествието, и причината за това -
„движещият се посока Варна – София *** ***, което пренася продаденото ми МПС ***
Олроуд в град Перник. Автомобилът *** удря *** *** при неправилно изпреварване и го
изхвърля от пътя, при което се обръща и нанася материални щети на *** Олроуд.“
На същата дата, 07.11.2016 г., е съставен опис-заключение по заведена щета № ***,
като застрахователят приема за увредени следните компоненти на автомобила – броня
предна облицовка, спойлер под предна броня, решетки в предна броня лява и дясна,калник
преден десен, вежда преден десен калник, врата предна дясна, огледало под дясно външно
ел., стъкло предна дясна врата, стъкло предно челно, таван купе, шибидах (стъклен),
облицовка таван, релси на таван 2 бр., антена GPS, врата задна дясна, рамка десни врати,
панел заден десен, стъкла заден десен панел, вежда заден десен панел, капачка резервоар,
дясна светлина задна външна, рамка леви врати, калник преден ляв, вежда преден ляв калник
PVC, фар десен, капак заден, фар за мъгла преден десен, джанта задно дясно колело, броня
задна облицовка, вежда заден ляв панел, бутон до скоростен лост за навигация, двигател не
пали.
Представена е експертиза по заведената щета, изготвена от Н. Й., в която е посочено,
че обезщетението за автомобил *** A6 Allroad с ДКН *** възлиза на 5 557,88 лв. В
представения доклад по щета № *** е изчислено обезщетение в общ размер от 6 357,88 лв.,
което включва сумата от 5 557,88 лв., стойност на вредите по автомобила, сумата от 780
лева, която е платена от „***“ ООД на друго дружество за транспорт на увредения
автомобил от гр. София до гр. Нови Пазар, и сумата от 20 лева ликвидационни разходи. По
делото е приета като доказателство фактура № 147/07.11.2016 г. с получател „***“ ООД и
доставчик „***“ ЕООД на стойност 780 лв. с основание товарене, разтоварване и превоз на
силно катастрофирал автомобил *** Ауролд с шаси № *** от София до Нови пазар – 400 км.
Прието е и платежно нареждане за сумата от 6 337,88 лв. с дата 09.01.2017 г. с
получател „***“ ООД и наредител дружеството ищец.
На 12.08.2017 г. от ответника А. е получена покана за доброволно изпълнение на
регресна претенция, изпратена му от дружеството, с която се претендира възстановяване на
сумата от 6 357,88 лв., представляваща изплатено застрахователното обезщетение.
По делото е разпитан по делегация пред Софийски районен съд свидетелят Е. Ц.,
който заявява, че неговият автомобил е бил натоварен с друга кола – „***“, модел „А6“, като
преди настъпването на процесното ПТП автомобилът му е бил в идеално техническо
състояние. Свидетелства още, че максимално допустимата маса на неговия автомобил е 3,5
тона, но няма представа каква е била масата на транспортирания автомобил „***“.
Обезопасяването на товара е извършено със специалните четири на брой колани.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза произшествието настъпва поради неправилна маневра изпреварване от водача Т.
И. А. и поради претоварване на специализиран автомобил марка „***“, модел „***“,
управляван от свидетеля Ц.. Този автомобил е регистриран категория № 1, с маса на
2
превозното средство 1880 кг., с техническа допустима максимална маса 3500 кг. и
допустима максимална маса определена от компетентните органи 3500 кг. Лек автомобил
*** *** с рег. № *** е със собствена маса на превозното средство 1880 кг., като общата маса
на специалния автомобил *** *** и автомобил *** *** е била 3 760 кг., т.е. е налице
претоварване. Според експерта общата стойност на щетите по лекия автомобил ***, която
възлиза на 5 557,88 лв., е формирана, както следва: обща стойност на новите части –
3 908,13 лв.; труд за възстановяване на новите части – 95,20 лв.; труд за демонтаж/монтаж –
569,60 лв.; труд за боядисване – 354,40 лв.; бояджийски и допълнителни материали – 630 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че укрепването на лек автомобил „***“ върху
специалния автомобил марка „***“ е правилно, защото превозваното МПС се е обърнало по
таван и няма „изхлузване“.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, показанията на
свидетеля Ц., както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Надлежно е въведено възражение от ответника за погасяване на вземането за мораторна
лихва по давност.
Според разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство. Установи се, че ответникът е
виновен за настъпилото на 17.10.2016 г. пътно-транспортно произшествие. Установи се, че
ответникът е управлявал автомобил „***“, след като свидетелството му за правоуправление
е отнето.
Доказаха се също така характерът на вредите по автомобила, собственост на „***“
ООД, които са причинени от произшествието и които са в размер на 5557,88 лева, като
вещото лице посочи, че е приложила и коефициент на овехтяване на вложените части.
Няма съмнение, че собственикът на увредения автомобил е направил разноски за
неговия транспорт след произшествието, които също следва да му бъдат изплатени. В този
смисъл на „***“ ООД следва да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на
6 337,88 лева и тази сума преведена на 09.01.2017 г. Следва изрично да се посочи, че
претендираната от ищеца главница е в размер на 6337,88 лева и в нея не се включват
ликвидационни разходи от 20 лева.
По възражението за съпричиняване:
В определението по чл.140 от ГПК съдът указа на ответника, че е в негова тежест да
докаже, че е налице съпричиняване на вредите от водача на специалния автомобил, тъй като
се твърди, че този автомобил не е преминал задължителен технически преглед към датата на
произшествието, т.е. водачът Ц. е нарушил също ЗДвП. Във връзка с това възражение се
правят и доказателствени искания. В отговора на исковата молба въобще не се говори за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на собственика на автомобил „***“.
Съдът не може да указва на ответника, че възражението му за съпричиняване трябва да е
„насочено“ към собственика на вещта, а не към свидетеля Ц., тъй като ще наруши
равенството на страните в процеса – чл.9 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.07.2022 г. процесуалният
представител на ответника заяви, че твърдят съпричиняване и на още едно основание – че
към датата на застрахователното събитие водачът Е. Ц. извършва нерегламентирана дейност
на „Пътна помощ“ със специализирания автомобил. Ответникът твърди също така, че
превозваният товар, а именно ощетеният автомобил „***“, е с маса по-висока от максимално
3
допустимата за този специален автомобил. В същото съдебно заседание съдът направи
окончателен доклад по делото, в който посочи, че в тежест на ответната страна е да докаже,
че нерегламентирана дейност на Пътна помощ е извършвана от Е. Ц.. Отново липсва
твърдение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на собственика на
автомобил „***“. Такова не е заявено и в молбата на процесуалния представител на
ответника, от 21.07.2022 г., в която са формулирани доказателствени искания. Такова
възражение не е заявено до приключване на съдебното дирене в съдебно заседание,
проведено на 26.09.2022 г.
Едва в хода на устните състезания процесуалният представител на ответника твърди,
че се е установило съпричиняване на вредоносния резултат с оглед обстоятелството, че
собственикът на увредената вещ е доверил МПС на водач, който нерегламентирано му е
превозвал автомобила.
По въпросите за крайния момент, до който може да бъде направено възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и трябва ли ответникът да изложи конкретни фактически
обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането, е
формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. №
1499/15 г. на ВКС, I т. о., решение № 41 от 26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, І т.
о., решение № 66 от 1.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение № 18 от
24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.
В тях е прието, че приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди следва да е релевиран надлежно от
ответника с възражение пред първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е
конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. То може да бъде
направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата
на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението,
но до приключване на съдебното дирене, което се обявява от съда с определение.
Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания,
възражения, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило – в този смисъл
т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Ето защо съдът не следва да се произнася по твърдението на ответника, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от собственика на автомобил „***“, което е заявено
едва в хода на устните състезания.
По искане на ответната страна съдът предостави едноседмичен срок за представяне
на писмена защита. Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал.
3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на
приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с
които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които
противната страна не може да ангажира становище – в този смисъл т.11 от цитираното
тълкувателно решение на ВКС. Следователно с писмената защита не може за първи път да
се формулира възражение за съпричиняване от страна на собственика на вещта, което да
ангажира произнасянето на съда. Извън горното, писмената защита е депозирана много след
определения от съда едноседмичен срок.
Дори и при допустимост на такова възражение, то е неоснователно, като мотивите за
това са следните:
Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, „когато
не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. Дали поведението на
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай. Според настоящия съдебен състав поведението на пострадалия не
може да се счете за рисково, защото собственикът на вещта не може да предполага, че друго
4
превозно средство ще удари специалния автомобил по такъв начин, че водачът на този
специален автомобил ще загуби управление. Претоварването на специалния автомобил само
по себе си не може да доведе до пътно-транспортно произшествие, а увеличава спирачния
път (изявление на вещото лице в съдебно заседание). От друга страна, установи се, че
автомобилът „***“ е правилно укрепен върху превозващото МПС, което по технически
данни е предназначено за превоз на автомобили. Не се касае за договор за превоз по смисъла
на ТЗ, а за услуга, която свидетелят Ц. изпълнява. По делото няма никакви доказателства, че
специалният автомобил е бил неизправен към момента на произшествието. Ето защо няма
съпричиняване на вредите от собственика на автомобил „***“.
На последно място, възражението за съпричиняване на вредите от страна на водача
на специалния автомобил не може да доведе до намаляване на обезщетението, защото
според разпоредбата на чл.53 от ЗЗД когато увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. Следователно и водачът Ц., и ответникът А. ще отговарят за
причинените на „***“ ООД вреди в пълен размер.
Предвид изложеното главният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на акцесорния иск:
Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е
тригодишна. С подаване на исковата молба на 07.01.2022 г. давността се прекъсва (чл.116, б.
„б“ от ЗЗД). В този смисъл, погасено по давност следва да бъде вземането за лихва преди
07.01.2019 г.
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. след 21.05.2020 г. Следователно давностният срок е спрял да тече в периода
13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се съобразят при искането за
присъждане на лихва, т.е. погасено по давност ще бъде вземането за лихва само за период
преди 28.10.2018 г.
В този смисъл, лихва за забава върху главницата следва да бъде присъдена за периода
от 28.10.2018 г. до 29.12.2021 г., която е в размер на 2602,05 лева, който е по-висок от
претендирания, поради което следва да бъде присъдена сума в размер на 1931,45 лева,
каквато е заявена. Акцесорният иск следва да бъде отхвърлен за периода 12.08.2017 г. –
27.10.2018 г.
По разноските:
При този изход на делото само ищцовото дружество има право на разноски, защото
исковете бяха уважени изцяло за предявените размери, макар акцесорният иск да бе уважен
за по-кратък период от претендирания. Разноските са в размер на 1202,38 лева, съобразно
списък с разноските по чл.80 от ГПК, от които 330,78 лева държавна такса, 40 лева
възнаграждение за свидетел, 681,60 лева разноски за съдебна автотехническа експертиза
(първоначално внесен депозит от 180 лева и последващо внесена сума от 501,60 лева,
определена от съда за доплащане до пълния размер на дължимото на вещото лице
възнаграждение) и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя за
справедливо.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Т. И. А., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. ***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК – *********, сумата от 6337,88
лева (шест хиляди триста тридесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща изплатено от ищеца на „***“ ООД застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по която застрахован е Т. И. А., заради нанесени
имуществени вреди на собствения на дружеството лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с рег. № ***, в резултат на осъществено по вина на А. при управление на лек автомобил
марка „***“, модел „740Д“, рег. № ***, пътно транспортно произшествие на 17.10.2016 г. на
първокласен път I-4 при 25+000 км, като при настъпване на произшествието ответникът е с
отнето свидетелство за правоуправление, ведно със законната лихва върху тази сума от
07.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т. И. А., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. ***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК – *********, сумата от 1 931,45
лева (хиляда деветстотин тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща лихва за забава върху главницата от 6337,88 лева за периода от 28.10.2018 г.
до 29.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 12.08.2017 г. – 27.10.2018 г.
ОСЪЖДА Т. И. А., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. ***, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК – *********, сумата от 1202,38
лева (хиляда двеста и два лева и тридесет и осем стотинки), представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6