Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 273

 

гр. Русе, 05.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на  18 юни  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       Председател:       АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                                Членове:       ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

     НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

 

при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора      като    разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 358 по описа за 2019 год., за се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

          Д.М.А., чрез адв. М. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 7514/2018 год., в частта, с която е уважен предявеният против него иск за заплащане на възнаграждение по договор за посредничество в размер на 2933.75 лв., ведно със законната лихва. Развива оплаквания за незаконосъобразност на решението в тази част. Моли за отмяната му и отхвърляне на иска.

Ответникът по жалбата „И. И.” ООД оспорва основателността й. Предявява насрещна въззивна жалба против същото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на неустойка по договор за посредничество в размер на 1111.89 лв. Развива оплаквания за незаконосъобразност на решението в тази част. Моли за отмяната му и уважаване на иска. Претендира разноски.

           Жалбоподателят не е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, в съдебно заседание заявява, че счита същата за неоснователна и моли да се потвърди решението в тази част.     

           Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           Жалбите са процесуално допустими, разгледани по същество, тази на  Д.М.А. е основателна, а на „И. И.” ООД - неоснователна.

Не е спорно, че ищецът А. и „И. И.” ООД са обвързани от облигационно правоотношение по силата на сключен договор за посредничество при покупка на недвижим имот по смисъла на чл.49 от ТЗ, пораждащ права и задължения за двете страни по него. Законът изисква точно изпълнение на задълженията съобразно съгласуваната воля на страните при подписване на договора или престиране на дължимото по вид, качество, обем и срок. Не е спорно, че в изпълнение на контракта, дружеството е предложило на купувача оглед на няколко имота, единият, находящ се в гр. Р., . Огледът е извършен на 06.06.2017 г. Изписването на този текст в протокола, приложен към договора, е оспорен от ответника и от приетата и неоспорена от страните графологична експертиза се установява, че „ет.5“ е дописван с друга химикална паста.

Не е  спорно, че на 23.10.2017 г. ответникът е закупил апартамент, находящ се в гр. Р., св. Д. С. изнася данни, че видял този апартамент в обявите на вестник „Утро“ и го предложил на ответника. Впоследствие последният почерпил него и другите си колеги, защото закупил именно това жилище.

Свидетелят Ц. Я., продал имота на Д.М.А., установява, че е пуснал обява за продажба на имота във вестник „Утро“ и че видял ответника за пръв път през есента на 2017 г., малко преди да закупи имота – дошъл първо на оглед със съпругата си. Категорично установява, че преди тази дата не е правил оглед.

Обсъждайки доказателствата по делото, съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължението си за пълно главно доказване на релевантния факт, че е предложил на ответника апартамента, закупен от него впоследствие. Идентичността на двата имота следва да се докаже по категоричен начин, което не е сторено в процеса. Несъмненият извод за този факт се разколебава от свидетелските показания на продавача Я., на св. С. и от графологичната експертиза. Всички сочат на извод, че не е този апартаментът, предмет на посредническия договори че преди есента на 2017 г. там не е  извършван оглед от Д.А..

Изводите от този аспект водят до необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за основателност на претенцията за заплащане на договореното възнаграждение и решението следва да се отмени в тази част.

Предвид горните изводи, неоснователен се явява и искът за заплащане на неустойка, тъй като не е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на А. и решението следва да се потвърди в тази си част.

Разноски се дължат само на жалбоподателя А. за настоящата инстанция, но такива не са претендирани. Основателно е искането му за присъждане на пълния размер разноски при първоинстанционното разглеждане на делото.

Съгласно чл.280 ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, окръжният съд

 

Р       Е       Ш      И:

 

ОТМЕНЯ решение № 298 от 26.02.2019 година по гр. д. № 7514/2018 год. по описа на Русенски районен съд в частта, с която е осъден Д.М.А.  да заплати на „И. И.” ООД 2933.75 лв. – възнаграждение по договор за посредничество, вено със законната лихва, както и в частта за разноските и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ иска на „И. И.” ООД против Д.М.А.  за заплащане на 2933.75 лв. – възнаграждение по договор за посредничество от 06.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.11.2018 г.

          ОСЪЖДА „И. И.” ООД да заплати на Д.М.А.  сумата от 700 лв. – деловодни разноски за първата инстанция.

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 298 от 26.02.2019 година по гр. д. № 7514/2018 год. по описа на Русенски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на „И. И.” ООД против Д.М.А.  за заплащане на 1111.89 лв. – неустойка по договор за посредничество от 06.06.2017 г.

           Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: