№ 2853
гр. Варна, 20.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Радостин Г. Петров
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100501397 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 23702/17.05.2023г., подадена от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Александър Дондуков" № 19, ет. 2, срещу Решение №
862/15.03.2023г., постановено по гр.д. № 10332/2022г. на ВРС, 33-ти състав, с което е
уважен предявеният иск, на основание чл.124, ал.1, вр. чл. 439 от ГПК, за приемане на
установено по отношение на ответника „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, че ищецът
не му дължи вземането по изпълнителен лист от 12.01.2011г., издаден въз основа на Заповед
№11610 от 15.12.2010г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ЧГД №19871/2010г. по описа на ВРС, 35-ти състав, а именно следните
суми: сумата от 10244,84 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 1665,05 лв. представляваща договорна лихва върху главницата за периода
08.07.2010 г. до 13.12.2010 г. и сумата от 628,28 лв., представляваща такса закъснение за
периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г., както и сумата в размер на 751,52 лв. разноски по
делото, предмет на образувано изпълнително дело №20117120400429 по описа за 2011 г. на
ЧСИ Илиана Станчева, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на
частните съдебни изпълнители в Република България с peг. № 712, кантора с адрес гр.
Варна, ул. „Бдин" № 14а, ет. 1, п.к. 116, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно. Въззивникът счита, че
ВРС не се е съобразил с установената практика на ВКС досежно давността в изпълнителния
процес. Описва фактическата обстановка по възникване на задължението и действията,
извършени за снабдяването с изпълнителен титул. Изразява становище, че на 17.06.2011г. е
образувано изпълнително дело № 429/2011г. по описа на ЧСИ Ил. Станчева и на длъжника
П. Д. е връчена ПДИ на 25.07.2011г. чрез неговата снаха. След като срещу заповедта за
незабавно изпълнение не постъпило възражение, се счита, че на 08.08.2011г. същата е
стабилизирана. След образуване на изпълнителното дело на 13.07.2011г. бил наложен запор
върху трудовото възнаграждeние на длъжника-ищец при работодателя му „ЖАР“ ЕООД,
който в периода 18.02.2022г. – 27.05.2013г. е правил удръжки, постъпващи по
изпълнителното дело. Всяко от тези постъпления се определя като прекъсващо срока на
погасителната давност на вземането, както и възможността делото да бъде перемирано.
1
Отделно от това се посочва, че от момента на образуване на изпълнителното производство
до 26.06.2015г. е действало разрешението, дадено с ППВС № 3/18.11.1980г., по силата, на
което срокът на погасителната давност за процесните вземания се спира по време на
изпълнителния процес. Въззивникът твърди и че на 04.07.2014г. към тогавашния
работодател на ищеца-длъжник „Илкнур“ ООД е изпратено съобщение за налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение, като периодично също били правени удръжки,
последното с дата 01.09.2021г. Посочва, че длъжниците са солидарно задължени с
кредитополучателя и извършените спрямо един от тях действия са валидни и по отношение
на останалите и прекъсват срока на погасителната давност на цялото вземане. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел за последна датата 04.07.2016г., от която да
се отчита началния момент на давностния период спрямо вземането, тъй като в периода
02.07.2015г. – 24.10.2016г. задължението се е погасявало от постъпленията по наложения
запор на трудовото възнаграждение на кредитополучателя. Излага още, че на 25.01.2018г.
„ОТП Факторинг“ е депозирал по изпълнителното дело молба за налагане на запор върху
банковите сметки на П. Д., а на 29.01.2019г. ЧСИ е предприел действия по опис на движими
вещи спрямо същия длъжник и принудителни действия спрямо останалите съдлъжници. На
05.02.2019г. се твърди, че е наложен запор на кредитополучателя, но поради
несеквестируемост на дохода, не са правени удръжки. Поради изложените факти се счита, че
ВРС неправилно е приел за настъпила погасителната давност на вземането по отношение на
ищеца П. Д. Д., без да бъдат съобразени предприетите спрямо всеки от солидарните
длъжници действия, прекъсващи давностния срок за вземането и перемирането на
изпълнителното производство. Въззивникът изяснява разликата между значението на
правните институти „погасителна давност“ и „перемпция“, като изразява становище, че дори
и да се приеме, че е настъпила перемпция по изпълнителното дело, то предприетите
изпълнителни действия след нея са годни да прекъснат давността за процесното вземане.
Последното принудително действие според въззивника се изразявало в насрочване на опис
на движимите вещи на П. Д. за 06.03.2019г., за което длъжникът бил уведомен на
29.01.2019г., от когато до момента на подаване на исковата молба в съда не бил изтекъл
срок по-дълъг от пет години. Поради изложеното, се моли за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски за пред всички инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна П. Д. Д. чрез адв. Р. Д., с който оспорва жалбата изцяло, като счита
същата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Изразява становище,
че в случаите на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело
прекратяване на изпълнението може да настъпи, както по отношение на всички, така и
спрямо само някои от тях. Счита, че срокът, визиран в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тече
самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите изпълнителни действия по отношение
на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите.
Аргументира се със съдебна практика и с разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД. За последно
извършено изпълнително действие спрямо длъжника П. Д. счита датата 10.12.2014г., на
която била постъпила сума по изпълнителното дело от запор върху трудовото му
възнаграждение. След тази дата, се счита, че изпълнителното дело спрямо него било
прекратено по право на 10.12.2016г. и осъществяваните след тази дата действия били
непротивопоставими на длъжника и са негодни да прекъснат погасителната давност на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Затова се посочва, че подадената молба от взискателя на
25.01.2019г., съдържаща искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника П. Д.
не би могла да се приеме за валидно изпълнително действие, прекъсващо давността по
2
отношение на вземането. Отделно от това въззвиваемата страна твърди и че не са заплатени
необходимите такси за извършване на поискания способ „опис на движими вещи“. Посочва,
че изпълнително действие, прекъсващо давността е „извършването на опис“, а не неговото
насрочване, от което следвал изводът, че такова действие не се е състояло. Моли за
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно и присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
След служебно изготвена справка в Търговския регистър при АВ, съдът установи, че
въззивникът "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* е заличен търговец от
25.05.2023г. С вписване № 20230525130733 е извършено преобразуване на дружеството чрез
вливане в „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, поради което на осн. чл. 227 от ГПК
производството по делото продължава с участието на правоприемника.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 23702/17.05.2023г., подадена от
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Александър Дондуков" № 19, ет. 2, срещу Решение № 862/15.03.2023г., постановено по
гр.д. № 10332/2022г. на ВРС, 33-ти състав, с което е уважен предявеният иск, на основание
чл.124, ал.1, вр. чл. 439 от ГПК, за приемане на установено по отношение на ответника
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕАД, че ищецът не му дължи вземането по изпълнителен
лист от 12.01.2011г., издаден въз основа на Заповед №11610 от 15.12.2010г., за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД №19871/2010г. по
описа на ВРС, 35-ти състав, а именно следните суми: сумата от 10244,84 лева,
представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната
лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1665,05 лв.
представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до 13.12.2010 г.
и сумата от 628,28 лв., представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010 г. до
13.12.2010 г., както и сумата в размер на 751,52 лв. разноски по делото, предмет на
образувано изпълнително дело №20117120400429 по описа за 2011 г. на ЧСИ Илиана
Станчева, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните
съдебни изпълнители в Република България с peг. № 712, кантора с адрес гр. Варна, ул.
„Бдин" № 14а, ет. 1, п.к. 116, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 227 от ГПК като страна по делото „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, на мястото на прекратеното чрез вливане „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, ЕИК *********.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2023г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
3
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4