Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
27.07.2020 Град С.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети юни
Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3696 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „В.” Е. С. твърди
в исковата си молба, че с ответницата се намирали в договорни отношения, по
силата на които ищецът открил партида на името й с номер 000179, за имот в -, О.,
във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на
отпадъчни води. За периода от март 2018 г. до април 2019 г. доставял питейна
вода на ответницата и отвеждал канална вода за имот в -, О., за което били
издадени квитанции и фактури със следните номера и стойности: №
**********/28.04.2018 г. на стойност 314.94 лева, № **********/28.05.2018 г. на
стойност 30.41 лева, № **********/28.06.2018г. на стойност 21.72 лева, №
**********/28.07.2018 г. на стойност 41.27 лева, № **********/28.08.2018 г. на
стойност 21.72 лева, № **********/28.09.2018 г. на стойност 54.30 лева, №
**********/15.11.2018 г. на стойност 23.89 лева, № **********/15.12.2018 г. на
стойност 21.72 лева, № **********/15.01.2019 г. на стойност 21.72 лева, №
**********/15.02.2019 г. на стойност 21.72 лева, № **********/15.03.2019 г. на
стойност 21.72 лева и № **********/08.04.2019 г. на стойност 58.64 лева.
Ответницата не платила стойността на предоставената й услуга от ищеца по
горепосочените квитанции, която била в размер на общо 653.77 лева. Съгласно чл.
44 от общите условия за уреждане на отношенията му с потребителите на
предоставяните ВиК услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, от първия ден след настъпване на
падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В
тази връзка ответницата дължала на ищеца по горепосочените квитанции и 50.49
лева лихва по всяка една от тях за периода от 28.05.2018 г. до 11.06.2019 г.,
съобразно падежа на всяка квитанция и фактура. Многократно служители на ищеца
се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените й
услуги, но без резултат. Въпреки опитите му за разговори за уреждане на
отношенията им, до момента ответницата не била извършила плащане на дължимите
суми по посочените квитанции и дължимата лихва. Поради това подал заявление по
чл. 410 ГПК против нея до Районен съд С. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 3203/2019 г., по което била издадена
заповед за изпълнение № 1690/18.06.2019 г. С разпореждане № 7089/03.07.2019 г.
съдът го уведомил, че против заповедта в срок било подадено възражение от ответницата,
че не дължала изпълнение на вземането. Искането е да се признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 653.77 лева за
главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена и пречистена канална
вода по горепосочените квитанции и фактури, с 50.49 лева мораторна лихва от
28.05.2018 г. до 11.06.2019 г., и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3203 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответницата М.Г.К.,
чрез назначеният й представител по чл. 21, т. 3 ЗПП, оспорва предявените искове,
които моли съда да отхвърли, с възражения и доводи за тяхната недопустимост и
неоснователност, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на
делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесните вземания
ищецът е подал на 17.06.2019 г. заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, за разглеждане на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 3203/2019 г. на
СтРС, по което на 18.06.2019 г. е издадена исканата от него заповед за
изпълнение, срещу която на 28.06.2019 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответницата
е подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 17.07.2019 г., в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради
това се смятат предявени на 17.06.2019 г., когато е подал в съда заявлението си
за издаване на заповедта за изпълнение срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).
От представения от
ищеца и неоспорен от ответницата лихвен лист, преценен в съвкупност с т. 1 от
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което в
тази му част съдът възприема, поради неоспорването му от страните и и липсата
на противоречие с останалите доказателства по делото, се установява несъмнено,
че ответницата е собственик на водоснабден имот в -, О., Област С. и като такава
има открита при ищеца партида с № 000179 за доставка на питейна и отвеждане и
пречистване на канална вода до и от този й имот (л. 6 и 83).
Това обстоятелство по същество признава и самата ответницата във възражението
си по чл. 414 ГПК в заповедното производство, в което сама сочи, че от 33
години партидата се води на нейно име, след смъртта на нейните родители (л. 11
от ч.гр.д. № 3203/2019 г. на СтРС). А тъй като това признато от нея
обстоятелство е неизгодно за нея и се подкрепя от горепосочения лихвен лист и
т. 1 ЗСИЕ, съдът го намери за доказано (чл. 175 ГПК).
При това
положение, въпреки неоснователните доводи и възражения на представителя й по
чл. 21, т. 3 ЗПП в отговора, следва да се приеме, че страните са сключили при
влезлите в сила и действащи от 27.09.2014 г., публично известни общи условия
(които, макар и ищецът да не е представил по делото, са публикувани на
страницата му в интернет) - договор за предоставяне на ВиК услуги, по който
ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда и пречиства канална вода до и
от този водоснабден имот на ответницата, за което е открита на нейно име
горепосочената партида, а ответницата се задължила да му плаща ежемесечно
цената на тези услуги в 30 дневен срок от датата на фактурирането им (чл. 2, т.
2 и чл. 6, т. 6, във вр. с чл. 33, ал. 2 от общите условия, при които е сключен
е този договор). Този извод следва и от нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (ДВ
бр. 88/2004 г.), според която, доколкото ответницата е собственица на посочения
имот, именно тя се явява потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги по
доставка за питейно – битови нужди на питейна и отвеждане на канална вода до същия
имот. Те се предоставят, според чл. 8, ал. 1 от същата Наредба, по силата на
посочените публично известни общи условия, срещу които няма данни ответницата
да е възразявала в срока по чл. 8, ал. 4 от същата Наредба. Поради това те
обвързват страните и без изричното им приемане от нея, и представляват
сключения между тях при същите условия договор за предоставяне на ВиК услуги до
посочения й имот (чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.).
От представените от
ищеца квитанции и фактури се установява още, че в имота на ответницата е имало
за исковия период един индивидуален водомер с номер ********** (л.
7-12).
От т. IV-3
на ЗСИЕ е видно още, че по счетоводни данни на ищеца, въз основа на издадените
от него за исковия период от 15.03.2018 г. до 01.04.2019 г. дванадесет процесни
квитанции/фактури, ответницата има неплатени ВиК услуги за доставена питейна и
отведена канална вода до и от този й имот в общ размер на 653.77 лева (л. 81).
Възраженията й обаче в
молба й от 20.08.2019 г. по делото и в отговора на представителя й по чл. 21,
т. 3 ЗПП, че не дължи на ищеца плащането на тази цена по тези квитанции/фактури,
защото ищецът не й е предоставил фактурираните й с тях ВиК услуги по доставка
на посочените в същите фактури/квитанции количества питейна и отведена и
пречистена канална вода до и от имота й, са основателни (л.
26 и 64). Според нормите на чл. 32, ал. 1-4 от Наредба №
4/14.09.2004 г., в относимата им за случая част, услугите ВиК се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери, данните от които се
установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитането им и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Тежестта да докаже при това положение по делото пълно и главно,
тоест несъмнено, че индивидуалния водомер на ответницата е измерил за исковия
период от 15.03.2018 г. до 01.04.2019 г., фактурираното й за плащане в процесните
фактури/квитанции количество от 301 м3 изразходвана вода, се носи от ищеца (чл.
154, ал. 1 ГПК). По делото няма данни този й водомер да се е отчитал за
исковия период по електронен път, респективно да е бил снабден с радиомодул,
позволяващ отчитането му по такъв електронен път. Тъкмо напротив. Видно е от
представеното от вещото лице със заключението му досие на абонат, че този
водомер не е снабден с радиомодул, какъвто не е посочен в това досие за същия
водомер (л. 86). Поради това, отчетените
от същия данни за изразходваните за същия период количества вода, следва да се
установят съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба 4/14.09.2004 г. - от карнетите при
ищеца. По делото обаче ищецът не представи тези карнети, а други доказателства
за измереното от водомера на ответницата количество изразходвана вода за
посочените в процесните фактури/квитанции периоди, ищецът, чиято е тук доказателствената
тежест, не е представил и липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Този извод не търпи промяна
от т. Б-3 на ЗСИЕ, според които отразените в тези квитанции/фактури количества изразходвана
вода от имота на ответницата, отговарят на отразените в карнетите при ищеца (л.
83). Не само защото последните вещото лице не е представило
със заключението си, въпреки, че именно такава задача му бе поставена от съда
при назначаване на експертизата (л. 70 и 80).
Но и защото, видно от т. IV-4-6 на КСЧ на същото
ЗСИЕ, този си отговор вещото лице не е основало на посочената в процесните
квитанции карнета № 157/2 при ищеца (л. 7-12),
в която би следвало да са отбелязвани данните от водомера в имота й, заедно с
датата на отчитането му и неин/неин представител подпис на потребител в същата
карнета, който да ги удостоверява по
смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредба 4/14.09.2004 г., защото по делото няма
данни същият водомер да е бил снабден с радиомодул и да се е отчитал поради
това по електронен път. Тъкмо напротив. Този си отговор вещото лице е дало от
представеното със заключението електронно досие/карнет/досие на абонат, водено
в счетоводството на ищеца (л. 86-87),
което обаче очевидно не представлява процесната карнета № 157/2 по смисъла на чл.
32, ал. 4 от Наредба 4/14.09.2004 г. (т. IV-4-6
ЗСИЕ, л. 81-82). Поради това съдът не възприема в тази му част, защото е
необосновано в същата и възниква съмнение за неговата правилност, т. IV-4-6
на КСЧ и т. Б-3 на ЗСИЕ, в които вещото лице необосновано е заключило, че отразените
в процесните квитанции/фактури количества изразходвана вода от имота на
ответницата, отговаряли на отразените в карнетите при ищеца (чл.
202 ГПК).
Този извод не търпи
промяна и от установените от т. Б-4 на ЗСИЕ обстоятелства, че процесните
квитанции/фактури, с които ищецът е фактурирал на ответницата за плащане исковата
сума от 653.77 лева за доставка на процесната вода за исковия период, същият е
осчетоводил след това редовно в счетоводството си по партидата й (л.
83). Защото основанието за плащане на цената на тази вода не
са нито тези издадени от ищеца за плащането й квитанции/фактури, нито редовното
им осчетоводяване от същия след издаването им в счетоводството си, а реално доставените
количества питейна и отведена и пречистена по тях канална вода до и от имота на
ответницата (в този смисъл Р 1064-2003-I г.о. и Р 987-2004-ТК на ВКС). А
последните се установяват според чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. – само
чрез отбелязването им в карнета с подписа на потребителя или негов представител,
а посочената в тези квитанции/фактури процесна карнета № 157/2, за посочените в
тях количества доставена и отведена до имота на ответницата вода, не е
представена по делото нито от ищеца, нито от вещото лице, а други доказателства
да е доставил посочените в тези фактури/квитанции количества питейна и отведена
и пречистена канална вода до и от имота на ответницата за исковия период,
ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не е представил и липсват по
делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените от ищеца искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че му дължи
процесните вземания от 653.77 лева за главница от неплатена цена на доставена
питейна и отведена и пречистена канална вода по квитанция №
**********/28.04.2018 г., квитанция № **********/28.05.2018 г., квитанция №
**********/28.06.2018 г., квитанция № **********/28.07.2018 г., квитанция №
**********/28.08.2018 г., квитанция № **********/28.09.2018 г., квитанция №
**********/15.11.2018 г., квитанция № **********/15.12.2018 г., квитанция №
**********/15.01.2019 г., фактура № **********/15.02.2019 г., фактура №
**********/15.03.2019 г. и фактура № **********/08.04.2019 г., с 50.49 лева
мораторна лихва от 28.05.2018 г. до 11.06.2019 г. и законна лихва върху
главницата от 17.06.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК в заповедното производство, са недоказани още в своето
основание. Защото фактурираните в тези квитанции/фактури ВиК услуги се заплащат
според чл. 32, ал. 1 и 4 Наредба № 4/14.09.2004 г. именно въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на ищеца,
отчетено от водомера на ответницата, чрез отбелязването им в карнета, а ищецът,
чиято е тук според чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест, не представи и
по делото не е представена цитираната в тези фактури/квитанции карнета № 157/2
за посочените в тях количества вода за исковия период, която карнета не
представи и вещото лице със заключението си, което в тази му част съдът не
възприема с оглед изложеното, поради необосноваността му в същата му част, а други
доказателства да е доставил за посочените в процесните квитанции/фактури части
от исковия период, фактурираните в тях количества вода до и от имота на ответницата,
не са представени по делото, а именно доставката им е основанието по чл. 32,
ал. 1 Наредба № 4/14.09.2004 г. за възникване и съществуване на претендираното
от ищеца главно вземане за плащане от ответницата на фактурираната в тези
квитанции/фактури цена на същата вода от общо 653.77 лева. Ето защо предявеният
от ищеца главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на такова негово
вземане за тази цена, се явява недоказан още в своето основание, каквито,
поради обусловеността им от него, се явяват поради това и предявените от ищеца в
обективно съединение с него акцесорен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на негово вземане
и за 50.49 лева мораторна лихва за забава от 28.05.2018 г. до 11.06.2019 г. в
плащането на тази цена, и акцесорното му искане за признаване съществуването на
негово вземане и за законна лихва върху същата цена от 17.06.2019 г. до
изплащането й. Поради това, като неоснователни, тези предявени против ответницата
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК следва да бъдат изцяло отхвърлени, без преди това
да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява
безпредметно. Поради това не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение и останалите
възражения на ответницата и процесуалния й представител.
При този изход на делото,
само ответницата има право да й се присъдят сторените по делото и в заповедното
производство разноски, но в същите няма данни тя да е сторила разноски, нито е
налице нейно искане за присъждането им, поради което такива не й се присъждат с
настоящото решение (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК, т. 12
от ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от „В.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на М.Г.К., с ЕГН **********, с адрес ***, че му дължи сумата от 653.77
лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода
за периода от 15.03.2018 г. до 01.04.2019 г. по квитанции №№
**********/28.04.2018 г., № **********/28.05.2018 г., № **********/28.06.2018
г., № **********/28.07.2018 г., № **********/28.08.2018 г., № **********/28.09.2018
г., № **********/15.11.2018 г., № **********/15.12.2018 г. и №
**********/15.01.2019 г., и фактури №№ **********/15.02.2019 г., №
**********/15.03.2019 г. и № **********/08.04.2019 г., с 50.49 лева мораторна
лихва от 28.05.2018 г. до 11.06.2019 г., и законна лихва върху главницата от 17.06.2019
г. до изплащането й, за които е издадена заповед № 1690/18.06.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3203 по описа за
2019 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: