РЕШЕНИЕ
№ 43/21.3.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Петя Симеонова, като разгледа докладваното гр. дело №914/2017 г. по опис на
РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Т.Г.Т., ЕГН
**********, срещу Прокуратура на Република България, с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, вр. чл.86 ЗЗД, за заплащане
сумата 15000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в разстройство на психиката, чувство за
страх, срам, неудобство от семейството и околните в с. Есеница, неудобство от ловджиите от неговата ловна
дружинка, промяна в характера, изразяваща се в затвореност, необщителност,
отбягване на общуване с приятели и съседи,
тревожност, безсъние, сънуване на кошмари, лишаване от възможността
за арендуване на земеделска земя, лишаване от правото да упражнява хобито си –
да ловува, в следствие на обвинение в извършване на престъпления по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК и чл.313, ал.1 НК. Ищецът твърди, че по
прокурорска преписка №177/2014 г. по опис на РП Девня бил привлечен като обвиняем по ДП №2156/2016 г. по опис на УП
Вълчи дол, като му били повдигнати обвинения по чл.316,
вр. чл.309, ал.1 НК и по
чл.313, ал.1 НК. Твърди, че с Присъда №23 от 29.05.2017 г., постановена по НОХД
№35/2017 г. на РС Девня, потвърдена с Решение №174 от 24.07.2017 г. по ВНОХД
№776/2017 г. на ОС Варна, е признат за невиновен по повдигнатото обвинение по
чл.313, ал.1 НК. Твърди още, че по повдигнатото обвинение по чл.316, вр.
чл.309, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба в размер 1000.00 лв. Твърди, че в следствие на възведените
обвинения и психическите изживявания през времето, докато е траяло наказателното
производство, е получил сериозни здравословни проблеми, диагностицирани при
хоспитализация след предявяване на иска в УБ “Св. Марина” Варна, Катедра по
нервни болести с диагноза: “Исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт със
стволова локализация. ХКВБСН. Хронична съдова левкоенцефалопатия. Дислипидемия.
Пареза на ІІІ
ЧМН в ляво. Дискоординационен синдром (КП 50; МКБ 163.0). Моли, съдът да
постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати
сумата 15 000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба – 14.09.2017 г. до окончателното плащане. Претендира и сторените в
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита
същият за прекомерно завишен. Твърди, че наказателното производство срещу ищеца
е приключено в разумен срок. Оспорва наведените от ищеца фактически твърдения
за настъпило влошаване на здравословното му състояние и за накърняване честта и
доброто му име в обществото в резултат на повдигнатте обвинения. Изтъква, че по
едно от възведените обвинения, ищецът е признат за виновен с освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание и твърди, че
няма възможност за преценка, в каква степен именно незаконосъобразното
обвинение е допринесло за причиняване на неимуществени вреди за ищеца.
Съдът, предвид
събраните гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приобщеното
ДП №2156/2016 г. по опис на УП Вълчи дол, с постановление от 09.01.2016 г.
ищецът Т. Т. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК и по чл.313, ал.1 НК и след приключване на разследването, делото е изпратено
на прокурор при РП Девня с мнение за предаване на съд на ищеца, спрямо когото е
била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Видно от
представения от ищцовата страна Протокол рег.№253р-2438 от 11.03.2016 г., на
съответната дата ищецът Т. Т. е предал на ПИ по КОС при РУ МВР Девня законно
притежаваното си ловно оръжие двуцевна пушка „ИЖ 43“, кал.12, №9403463.
Видно от
приобщеното НОХД №35/2017 г. на РС Девня, ведно с приложените ВНОХД №776/2017
г. на ОС Варна, НОХД №256/2016 г. на РС Девня и ВНОХД №1503/2016 г. на ОС
Варна, на 12.09.2016 г. спрямо ищеца Т. Т. е внесен пред РС Девня обвинителен
акт по повдигнатите обвинения като с Присъда №23 от 29.05.2017 г. по НОХД
№35/2017 г. на РС Девня, потвърдена и влязла в сила с Решение №174 от
24.07.2017 г. по ВНОХД №776/2017 г. на ОС Варна, ищецът е признат за виновен по
възведеното обвинение за осъществено деяние по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК като
е освбоден от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер 1000.00 лв при констатация за наличие на основанията по чл.78а,
ал.1 НК, а по възведеното обвинение за престъпление по чл.313, ал.1 НК, ищецът
е признат за невиновен.
Видно от кредитираните
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания
на всеки един от свидетелите М.П. ***, и М.Ж. – съжителстваща от 2013 г. на
съпружески начала със сина на ищеца Т. Т., след повдигането на обвинение
настъпила промяна в неговото поведението и в настроението му. Престанал да бъде
приветлив, весел и общителен както обикновено, започнал да страни от хората,
затворил се в себе си, оплаквал се често от главоболие, изнервял се, избухвал. Не
се събирал в компании с приятели, както често правел дотогава. Тежала му
невъзможността да ловува редовно с приятелите си от ловната дружина и не
общувал с тях поради неудобство от коментарите по повдигнаните обвинения. Свидетелят
М. П. посочва също, че две конкретно назовани от нея арендодателки, след като
узнали, че ищецът е подсъдим, преценили, че той може да има проблем с работата
си като арендатор и не подновили договорните отношения с него.
Видно от
представената Епикриза по ИЗ №40889 от Катедра по нервни болести, Втора клиника
по нервни болести с ОИЛНБ и отделение за лечение на остри мозъчни инсулти при
МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна, на 12.10.2017 г. ищецът Т. Т. е постъпил за
лечение и е изписан на 16.10.2017 г. с диагноза: ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ –
ТРОМБОТИЧЕН ИНФАРКТ СЪС СТВОЛОВА ЛОКАЛИЗАЦИЯл ХКВБСН. ХРОНИЧНА СЪДОВА
ЛЕБКОЕНЦЕФАЛОПАТИЯ. ДИСЛИПИДЕМИЯ. ПАРЕЗА НА III
ЧМН В ЛЯВО. ДИСКООРДИНАЦИОНЕН СИНДРОМ.
Видно от
кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по
назначената комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологическа
експертиза, ищецът Т. Т. е здрав в психично отношение като
при проведеното освидетелстване е обективно проявено усещане у ищеца за
ощетеност, породено от фрустриране на значимите за личността му потребности от
общуване в социума и от стабилност в дейността му като земеделски производител
в следствие на повдигнатите обвинения. При ищеца е намалена гъвкавостта и
адаптацията в нови условия, загубил е чувството си на удоволствие и му е
неприятно изпълнението на някои ежедневни дейности, усамотил се е, не се събира
с приятели, чувства се неудобно, неловко, има усещането, че е престъпник и че
така мислят другите за него, няма желание, когато контактува в социума, да
обсъжда темата за воденото срещу него дело, станал е затворен, и по-малко
гъвкав, с чувство за безполезност в единични моменти, а в други е спонтанно
агресивен и с улеснена раздразнителност, като тези оплаквания са със значително
намалена интензивност (без да са напълно отшумели) след приключилото с
оправдателна присъда наказателно производство. Съобразно кредитираното
заключение, не е налице пряка причинно-следствена връзка между констатираната
като преживяна психотравма от воденото дело срещу ищеца Т. Т. и настъпилия
исхемичен мозъчен инсулт през м. октомври 2017 г. като може само да се допусне
наличие на опосредствена връзка между двете явления, без възможност да се
определи нейната стпен на изразеност. В заключението експертите посочват и
възможността за оказване на специализирана психологична помощ за изграждане на
стратегии за подкрепа и за преработване на преживяното отрицателно събитие.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите прокуратурата при незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В настоящото производство е
безспорно между страните и се установява от приобщените документи, че ищецът Т.
Т. е бил привлечен като обвиняем по ДП №2156/2016 г. по опис на УП Вълчи дол, с
Постановление от 09.01.2016 г. за престъпления по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК и
по чл.313, ал.1 НК и в последствие, с Присъда №23 от 29.05.2017 г. по НОХД
№35/2017 г. на РС Девня, потвърдена и влязла в сила с Решение №174 от
24.07.2017 г. по ВНОХД №776/2017 г. на ОС Варна, ищецът е признат за виновен по
възведеното обвинение за осъществено деяние по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК като
е освбоден от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер 1000.00 лв при констатация за наличие на основанията по чл.78а,
ал.1 НК, а по възведеното обвинение за престъпление по чл.313, ал.1 НК, ищецът
е признат за невиновен.
Влизането в сила на оправдателната присъда
относно престъплението по чл.313, ал.1 НК спрямо ищеца Т. Т., обосновава извод
за незаконност по смисъла на чл.2 ЗОДОВ
на това обвинение и съответно – на действията на органите на Прокуратурата на Република
България по повод неговото повдигане и поддържане, а това съставлява и
основание за носене на имуществена отговорност от Държавата в лицето на съответния
правозащитен орган по чл.2, ал.1 ЗОДОВ
за обезщетяване на причинените на обвиняемото лице неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Предвид факта, че с присъдата ищецът е признат
за невиновен само по едното от двете възведени обвинения, а по другото е
признат за виновен, но с приложение на чл.78а НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“, при определяне на
обезщетението съобразно общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва да се съспостави тежестта на деянието, за което децът
е признат за виновен спрямо това, за които е оправдан, както и причинната връзка
между незаконността на обвинението, за което деецът оправдан и причинените
вреди, като в този случай обезщетението се определя общо, а не само за деянието,
за което обвиняемият е бил оправдан. Тези исисквания са изрично регламентирани
в ТР №3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004 г., ОСГК.
В процесния случай, с оглед предвидените
санкции, деянието по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК, за което ищецът Т. Т. е
признат за виновен, се явява с малко по-лека тежест спрямо деянието по чл.313,
ал.1 НК, за което същият е оправдан. Но наред с това, именно повдигането и на
незаконосъобразното по-тежкото обвинение по чл.313, ал.1 НК, е станало причина
съобразно чл.78а, ал.7, пр.4, вр. ал.1 НК (в хипотезата на множество
престъпления), спрямо ищеца да бъде възведен от РП Девня пред РС Девня,
обвинителен акт за две отделни престъпления с предвидени наказания по НК „лишаване
от свобода“, доклокото при повдигане само на законосъобразното обвинение по чл.316,
вр. чл.309, ал.1 НК, с приложение на чл.78а, ал.1 НК прокурорът би следвало да
внесе в съда не обвинителен акт, а предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. Несъмнено,
възвеждането само на предложение по чл.78а НК има много по-смекчено въздействие
за както личните възприятия и изживявания, така и за обществената репутация на обвиненото
лице, защото ефекта на наказателната репресия е съществено занижен, тъй като
при евентуално доказване на обвинението, не се предвижда нито осъждане за
престъпление, нито пък налагане на предвиденото наказание по НК (в случая –
лишаване от свобода), а само стандартна административна санкция – глоба.
В този смисъл, възведеното незаконосъобразно
обвинение срещу ищеца Т. Т. се явявяа не само по-тежко спрямо законосъобразното
такова, но има и в много по-съществена степен пряка причинно-следствена връзка
с причинените вреди, тъй като именно тежестта на предвидената и грозаща го
наказателна репресия, е основният въздействащ фактор за личността на обвиненото
лице.
Воденето на наказателно производство, повдигането и поддържането
на обвинение срещу всяко невиновно лице, са обективни обстоятелства, които неизбежно
и непосредствено причиняват на съответната личност сериозен психически стрес и значителни
душевни страдания и именно поради тази им неизбежност като несъмнено и реално
съпътстващи всеки такъв случай, същите се приемат за настъпили и установени,
без да необходимо да бъдат изрично доказвани. В този смисъл, на доказване
подлежат само онези неимуществени вреди, които са извън неизбежно следващите се
от образуваното наказателно производство. Такива в настоящия процес са изрично
изтъкнатите в исковата молба като възникнали за ищеца – влошено здравословно
състояние поради настъпило разстройство на психиката и получен в следствие от
психичното разстройство исхемичен мозъчен инсулт, както и накърняване честта и
доброто име на ищеца в обществото.
Кредитираните от съда показания на всеки един от
свидетелите М. П. и М. Ж., както и констатациите на вещите лица по приобщената
комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологическа експертиза,
установяват по несъмнен начин факта на преживяна
от ищеца психотравма от воденото срещу него наказателно дело, както и че тази
психотравма не е имала кратковременно проявление, а нейните признаци са трайно
проявени , включително след приключване на наказателното производство (макар и
в занижена степен) и е необходимо оказване на специализирана психологина помощ
за преработване на преживяната психотравма.
Също
така, кредитираните показания основно от свид. М. П. съдържат данни за
обективно проявено негативно отражение от образуваното наказателно производство
срещу ищеца върху неговия обществен авторитет. Така например, свид. М. П. ***,
където той живее през голяма част от годината, познат е на всички в малкото
населено място, обработва земеделски имоти и е уважаван като коректен арендатор,
започнали да говорят, че той е подсъдим и си мислели, че ще бъде осъден като свидетелуят
уточнява: „винаги има някой да коментира, село е, клюкарене има“. Описва също
така, че негови приятели – арендатори и ловци от селото, започнали да не го
търсят, да странят, както и той да страни от тях като се чувствал неудобно,
защото имало коментари. Наред с това, свид. М. П. посочва, че две конкретно
назовани от нея арендодателки (с една от които свидетелката лично разговряла за
случилото се), след като узнали, че ищецът е подсъдим, преценили, че той може
да има проблем с работата си като арендатор и не подновили договорните
отношения с него.
При така преценените обстоятелства, съдът намира
за доказани наведените фактически твърдения за причинени неимуществени увреждания, изразяващи се не само в обикновено
и неизбежно съпътстващите всеки случай на незаконно обвинение сериозен
психически стрес и значителни душевни страдания, но и в нарушено психично
здраве от преживяна и все още непреработена от ищеца психотравма с нужда от
специализирана психологическа помощ за нейното преодоляване, както и в
значително накърняване на неговия авторитет и добро име в обществото.
Предвид констатацията в заключението по
експертизата, че настъпилия в последствие исхемичен мозъчен инсулт при ищеца не
е в пряка причинно-следствена връзка с преживяната психотравма, както и че може
само да се допусне наличие на опосредствена връзка между двете явления, това
влошаване в здравословното състояние на ищеца не попада в кръга подлежащите на
обезщетяване неимуществени вреди по предявения иск.
Също така, доколкото чл.58, ал.1, т.2 ЗОБВВПИ
предвижда забрана за съхранение и употреба на огнестрелно оръжие от лице, срещу
което е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ
характер, отнемането на притежаваното ловно оръжие от ищеца Т. Т. е било
неизбежно, дори и спрямо него да е било повдигнато само обвинението за деянието
по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК, за което е признат за виновен, се налага извод,
че той законосъобразно е търпял негативните последици от отнемане на ловното
оръжие и невъзможността да ловува в съответния период, поради което същите не
следва да се включват към кръга на подлежащите на обезщетение неимуществени
вреди.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД,
като се отчитат всички обстоятелства по делото. В този смисъл, съобразно
константната съдебна практика, следва да се вземе предвид продължителността на
наказателното преследване, тежестта на повдигнатото и поддържано обвинения,
вида и срока на търпяната мярка за неотклонение, конкретните проявни форми на
психически стрес и душевно страдание на лицето.
Изхождайки от обстоятелствата по делото,
неговата сложност, проведените действия по разследването и имайки предвид
поведението на държавните органи и ищеца, налага се извод, че наказателното
производство се е развило в рамките на разбирането за понятието разумен срок. В
общ период от година и половина са се развили досъдебното и съдебното
производство, последното на две инстанции. Въпреки това, с неоснователно
предявения протест пред въззивния съд срещу оправдателната част на първоинстанционната
присъда, органът на държавно обвинение допълнително е допринесъл за удължаване
периода на търпените неимуществени вреди от ищеца. Също така, както бе изтъкнато,
възведеното незаконосъобразно обвинение спрямо ищеца Т. Т. се явявяа не само
по-тежко спрямо законосъобразното такова, но и има в много по-съществена степен
пряка причинно-следствена връзка с причинените неимуществени вреди на ищеца. Действително,
с окончателния съдебен акт той е признат и за виновен по второто обвинение, но
законосъобразната отговорност за същото не е наказателна, а
административно-правна, докато през целия осемнадесетмесечен период, именно
поради възведеното незаконосъобразно обвинение, той е бил изправен пред
угрозата да бъде признат за виновен за две престъпления с предвидени наказания
„лишаване от свобода“, които, само при евентуално наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, биха могли да бъдат заменени
с „пробация“. А при липса възведеното незаконосъобразно обвинение, той не би
имал предявен обвинителен акт за престъпление и още с повдигане на обвинението
би имал яснота, че няма да носи наказателна отговорност за съответното деяние
(а само административна такава), при което всички негативни изживявания за
ищеца биха били сведени до минимум. Противно на това, констатираните чрез свидетелските
показания и чрез комплексната съдебно-медицинска, психиатрична и психологическа
експертиза данни за състоянието и психотравмените изживявания на ищеца, а също
и за обективно проявено негативно отражение на образуваното наказателно
производство върху неговия авторитет и достойнство сред общността, в която
живее и работи, сочат определено признаци, както за съществена тежест на преживяната
и непреработена психическа травма и за накърняване на чувството му за чест и
достойнство, така и за тяхната константност в хода на цялото наказателно
производство. При така преценените обстоятелства, сочещи осемнадесетмесечна
продължителност на ежедневно понасяни и съществено тежко проявени вредоносни
последици върху психическото и душевно състояние и личния авторитет на ищеца от
потенциално грозящо го осъждане за умишлено престъпление с предвидено най-тежко
по вид наказание, съдът намира, че съответстващия, справедлив и обществено
приемлив паричен еквивалент на обезщетение за ищеца се равнява на 7500.00 лв,
която стойност е 1/2 от претендирания размер 15000.00 лв. За разликата над
присъдената стойност до претендирания резмер, предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
частичното уважаване на предявения иск и съобразно отправеното искане по чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно на
уважената част, обезщтение за направените разноски в настоящото производство,
възлизащи съобразно предоставените списък, допълнително становище и платежни
документи, на 1675.00 лв, от която съразмерна на уважената част от иска се
явява сумата 837.50 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.Т., ЕГН **********, сумите: 1. 7500.00 лв (седем хиляди и петстотин лева, 00 ст.), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 14.09.2017
г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение
по ДП №2156/2016 г. по опис на УП Вълчи дол, НОХД №256/2016 г. на РС Девня, ВНОХД
№1503/2016 г. на ОС Варна, НОХД №35/2017 г. на РС Девня и ВНОХД №776/2017 г. на
ОС Варна, за престъпление по чл.313, ал.1 НК, през периода от 09.01.2016 г. до 24.07.2017
г., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ; 2. 837.50
лв (осемстотин тридесет и седем лева, 50 ст.), представляваща обезщетение
за сторени разноски по гражданското дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Г.Т., ЕГН
********** срещу Прокуратура на Република България, за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по ДП №2156/2016 г. по опис на УП Вълчи дол, НОХД
№256/2016 г. на РС Девня, ВНОХД №1503/2016 г. на ОС Варна, НОХД №35/2017 г. на
РС Девня и ВНОХД №776/2017 г. на ОС Варна, за престъпление по чл.313, ал.1 НК,
през периода от 09.01.2016 г. до 24.07.2017 г., в частта за разликата над
7500.00 лв до 15000.00 лв, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: