№ 17
гр. Шумен, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500361 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260394/5.11.2021г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС,
поправено с решение 260011/28.01.2022г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС ,
поправено с решение №260024/17.03.2022г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС
,поправено с решение №260030/8.04.2022г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС ,
поправено с решение №260076/27.07.2022г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС съдът е
отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца В. Е. Т. с ЕГН********** с адрес
гр.Ш..... отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника “Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК ********* и
адрес: В...., ,че В. Е. Т. с ЕГН********** не дължи на “Енерго-Про Продажби” АД,сума в
размер на 3813.80лв. като част от сума представляваща корекция по договор за продажба на
електрическа енергия за потребена ,но неотчетена и неплатена електрическа енергия в обект
находящ се в гр.Ш..... за периода от 13.11.2014г. до 1.03.2019г. ,остойностена във фактура
№**********/29.11.2019г. издадена от “Енерго-Про Продажби” АД в размер на 6676.03лв,
признал е за установено ,че ищецът В. Е. Т. с ЕГН********** с адрес гр.Ш.... не дължи на
ответника “Енерго-Про Продажби” АД сума в размер на 2862.23лв. осъдил е В. Е. Т. да
заплати на “Енерго-Про Продажби” АД, сумата от 1324.50лв. разноски по делото на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК, осъдил е “Енерго-Про Продажби” АД да заплати на В. Е. Т. сумата от
531.05лв. разноски по делото на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е обжалвано от В. Е. Т. , действащ, чрез пълномощника си адв.Д. К. от
АК-Шумен в частта му с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца
1
В. Е. Т. срещу “Енерго-Про Продажби” АД, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника “Енерго-
Про Продажби” АД, с ЕИК ********* и адрес: В...., че В. Е. Т. с ЕГН ********** не дължи
на “Енерго-Про Продажби” АД,сума в размер на 3813.80лв. като част от сума
представляваща корекция по договор за продажба на електрическа енергия за потребена ,но
неотчетена и неплатена електрическа енергия в обект находящ се в гр.Ш..... за периода от
13.11.2014г. до 1.03.2019г., като периода бил от 2.03.2018г. до 1.03.2019г. , а не както било
посочено неправилно в съдебното решение с начална дата 13.11.2014г., остойностена във
фактура №**********/29.11.2019г. издадена от “Енерго-Про Продажби” АД в размер на
6676.03лв и в частта за разноските с която ищецът В. Е. Т. е осъден да заплати на “Енерго-
Про Продажби” АД, сумата от 1324.50лв. разноски по делото
Въззиваемото дружество “Енерго-Про Продажби” АД, действащо ,чрез
пълномощника си адв.Б. Г. от АК-Шумен в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозирало
отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна и недоказана и моли
съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Беспорно е по делото , че ищецът е потребител на енергия по смисъла на пар.1 т.41 б от
ДР на Закона за енергетиката и клиенти на дружеството ответник и ползва електромер с
клиентски номер ********** абонатен номер ********** , на адрес: гр. Шумен, ул.“.....
Видно от представеният констативен протокол за техническа проверка №1301557 на
1.03.2019г. е била извършена проверка от служители на “ Електроразпределение Север“
АД на електромера ползван от ищеца фабр.№1115031400593195 на обект в гр. Шумен,
ул. „ ....“ №3 и той бил демонтиран за експертиза в БИМ и подменен с нов. Представен е
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№2704/19.11.2019г. на БИМ за електромер с идентификационен №1115031400593195 от
който се установява ,че липсват механични дефекти на кутията ,на клемите , на клемния
блок на електромера . При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за този тип електромери е от две тарифи Т1 и Т2 ,действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т4-034445,1 kWh . С
писмо изх. № 56138_КП1301557_1/28.11.2019г. „Електроразпределение Север“ АД
уведомило ищеца В. Е. Т. за извършените действия. Видно от становище от
25.11.2019г. на „ЕРП – Север“ била изчислена и коригирана сметката на ищеца за
периода 2.03.2018г. до 1.03.2019г. Въз основа на констатациите в този протокол, била
2
извършена корекция на сметка за консумирана ел. енергия, като на В. Е. Т. е начислена
сумата от 6676.03лв. с фактура №**********/29.11.2019г. Представени са по делото и
„Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България
Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (КЕВР), ОУ
на договорите за пренос на енергия през разпределителната мрежа на Е.ОН България Мрежи
одобрени с Решение №ОУ-060/7.11.2007г. на ДКЕВР (КЕВР), . От показанията на
разпитаните пред ШРС свидетели Пламен Златев Димитров и Светлозар Ганчев Димитров ,
които са служители на „ Електроразпределение Север“ АД гр. Варна и които са съставили
констативния протокол се установява , че на 1.03.2019г. проверявали електромерите
намиращи се на ул.“....“ и на съседните улици и констатирали при проверката на
електромера намиращ се в гр.Шумен ул.“.... ,че не могат да осъществят софтуерна връзка с
него, чрез техният преносим компютър и свалили електромера за проверка в БИМ. На
проверката присъствали и посочените в протокола свидетели.
Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-електротехническа
експертиза от вещото лице Димитър Славчев Ковчазов пред ШРС се установява, че
процесният електромер е преминал първоначално заводско калибриране, срокът на
метрологичната му годност е до края на 2020г., и той е бил метрологично годен към датата
на проверката на 1.03.2019г. Чрез това СТИ било възможно да бъде измерена цялата,
потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. Съществуват данни за
неправомерно софтуерно вмешателство върху процесното СТИ, електромера е
препараметризиран, част от преминалата електрическа енергия да се натрупва /отчита/ в
невидимия дисплей регистър Т4. Възможно е манипулирането да се извърши без да се
отваря СТИ. Налице е неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от
захранващият кабел към абоната електроенергия в процесния период ,неотчетеното
количество е отразено в регистър Т4 на прецесното СТИ ,отчетеното в скрития регистър
количество електроенергия реално е преминало през СТИ и е потребено от ищеца,
количеството електрическа енергия определено в становище за начисляване на електрическа
енергия може да бъде доставено до обекта на абоната като се съобразят пропускателната
способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения СТИ.
Аритметично точни са извършените математически изчисления по извършената
корекционна процедура и действащите за процесния период цени на електроенергията
одобрени от КЕВР. Незмерените количества електроенергия преминали през СТИ по
регистър Т4 са остойностени по действащи за прицесния период цени на електроенергията
одобрени от КЕВР по цена за технологичен разход. Процесният електромер е монтиран на
адреса на ищеца с показания съответно Т1-0 /нощна т./ и Т2-0 /дневна т./ ,от завода
производител пристига с нулеви показания по всички тарифи. „Електроразпределение
север“ АД притежава софтуерна програма непълна версия –само за четене на данни от
паметта на СТИ.
Съгласно заключението по извършената по делото комплексна електротехнически и
софтуерна експертиза от вещото лице Л.С.Б. пред ШРС се установява ,че установената от
3
БИМ натрупана електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.4 е преминала през
измервателната схема на електромер с фабричен №1115031400593195. Не е възможно да се
определи през кой период от време се е случило това натрупване. Най-вероятно е станало от
датата на монтажа до датата на демонтажа на електромера. Отчетената в скрития регистър
1.8.4 електроенергия в размер на 34445.0 kWh е преминала през инсталацията на процесния
обект и е реално потребена, чрез включените в обекта консуматори. Не може да се установи
еднозначно кога е била променена тарифната схема на процесното СТИ. Количеството
електрическа енергия , което е отчетено по активните ригстри 1.8.1 и 1.8.2 включително и
отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.4 отразява реално потребената електрическа
енергия в обекта с абонатен №**********. Количеството ел.енергия ,което е потребено в
обект с абонатен номер ********** в невизуализирания регистър 1.8.4 е 34445.0 kWh . Най
–ниската цена през целият период от 13.11.2014г. до 1.03.2019г. е 0.1107216 лв. и
следователно левовата равностойност на потребеното количество ел.енергия е 3813.80лв.
Вещото лице е посочило в съдебно заседание ,че процесният електромер е монтиран нов с
нулеви показания по всички тарифи.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил срещу ответника отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК ,че не му дължи сумата от 6676.03лв по фактура
№**********/29.11.2019г. , представляваща начислена от ответника, като корекция за
неточно измерване на потребена електрическата енергия за периода от 2.03.2018г. до
1.03.2019г. за електромер с клиентски №********** и абонатен №**********, на адрес
гр.Шумен, ул.“.....
В тежест на ответника по предявеният отрицателен установителен иск е да установи
,при условията на пълно и главно доказване : 1. наличието на договорни отношения между
страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за процесния
обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия търговец;
3. обстоятелството, че на процесното СТИ е извършена проверка, от която се е установило
отклонение от отчетената и реално потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи
периода и степента на грешното отчитане (т.е. че е доставил на крайния клиент твърдяното
от него и обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия). В
тежест на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Ответното дружество счита, че претендираната сума е дължима на осн.чл.183 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Без съмнение, електрическата енергия като особен
вид движима вещ може да бъде предмет на договор за продажба.
Установи се, че през процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия по силата на което
4
ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия на ищеца срещу
задължението на последните да заплащат цената на доставената електрическа енергия.
От събраните доказателства се установи, че след извършена проверка е констатирано,
че в процесното СТИ се натрупва електическа енергия в „скрит“ регистъра Т4 който не се
визуализира на екрана на СТИ.
В Закона за енергетиката първоначално не съществува изрична уредба, която да
позволява установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Тази възможност е предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12
год. След изменението практиката на ВКС (решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният снабдител да се възползва от
въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране сметките на клиентите при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е необходимо да е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите
условия на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, както и да създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. В тази връзка от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране са
приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ).
Действително за периода на действие на тези правила е съществувало законово основание
за коригиране на сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия.
В настоящия случай е коригирана начислената за периода от 2.03.2018г. до
1.03.2019г. електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране ,
обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени, с изключение на чл. 48 - 51. Решението е
обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г.,
в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна
поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време
на действието на съответните разпоредби до отмяната им. Т.е., доколкото нормите на чл. 48-
51 от ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на изготвяне на процесният констативен
протокол от 1.03.2019г. същите следва да бъдат приложени. Комисията за енергийно и
водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно § 2.
От ПЗР на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите,
които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на
5
тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол. Доколкото към датата на съставяне на процесния констативен протокол е
отменена разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изисквания към
констативния протокол, който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както и нормите
на чл.41 - 44 от ПИКЕЕ, настоящият съдебен състав приема, че липсва и ред, и
предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ. Неотменените, към момента на проверката норми (чл.48 - 51) не могат
да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на
комисията. Те регламентират само хипотезите, при които може да бъде извършена
едностранната корекция, но не определят ред за установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсващата нормативна уредба
регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни
корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества енергия, не
може да бъде заместена и по аналогия.
Предвид това и не може да се признае правото на ответника да начисли исковата сума
на основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от
проверката.
В практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ, ВКС възприема подхода, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя
следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение е
въведено и от страна на ищцовото дружество. Според Закона за енергетиката източник на
задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа
енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в
Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било доставено определено количество
енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това задължение следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Купувачът следва да плати цената на продадената енергия , в който смисъл е и
съдебната практика на ВКС - решение №60145/15.07.2021г. по гр.д. №3089/2020г.,
ІІІг.о., решение №124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г., ІІІ г.о., гр.д.№4160/2018г.
решение №76/08.04.2021г. по гр.д.№2209/2020г., ІVг.о., решение №124/13.09.2021г. по гр.д.
№1899/2020г., ІV г.о./ За да възникне крайното задължение на крайния клиент за заплащане
на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество
електрическа енергия за минал период, като това се отнася и за случаите, когато върху
средството за търговско измерване е извършено неправомирно въздействие, в резултата на
което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно.
От заключенията на вещите лица по СТЕ изготвени пред ШРС се установява ,че
6
натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър към датата на
проверката от 34445,1kWh. се явява потребено от абоната ,но незаплатено от него. В
констативния протокол от метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ
съставляващ официален удостоверителен документ, е констатирано , че действително
потребената енергия се разпределяла и върху невизуализираната тарифа Т4-034445,1kWh.
Съгласно становището на вещите лица по двете СТЕ скритата електроенергия е била
реално консумирана от абоната. Количеството от 34445,1kWh. е реално преминала през
СТИ електроенергия ,която не е платено ,но е консумирана. Това е станало от момента на
монтажа на СТИ 13.11.21014г. до демонтажа на 1.03.2019г.
Поради невъзможност да се установи продължителността на софтуерното
въздействие върху СТИ/последното не е тип „смарт“ и не е включено в системата за
дистанционне отчет/, началният момент е датата на монтиране на електромера в обекта на
13.11.2014г. до датата на проверката на 20.03.2019г. , като поради неприложимостта на
чл.50 от ПИКЕЕ 2013г., електроразпределителното дружество не е обвързано от
едногодишния максимален период назад във времето от датата на констатиране на
несъотвествие, в рамките на който следва да бъде изчислена корекцията. Приложими са
общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба за дължимост на цялото установено
количество реална потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача енергия.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че ищецът дължи на ответника
стойността на отчетената в електромера, но невизуализирана на дисплея електроенергия от
от 34445,1kWh. , като цена по сключения между тях договор за продажба на
електроенергия. Тази стойност възлиза на 3813.80лв. определена по най-ниската цена,
който е била утвръдена от КЕВР за покриване на технологичен разход/която е по-ниска от
цените за дневна и нощна тарифа/.
Предвид гореизложеното ищецът дължи на ответника заплащането на сумата от
3813.80лв. ,представляваща стойността на консумираната от него ел.енергия в обекта и
предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за тази сума е неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част .
В останалата му част то не е било обжалвано и е влязло в сила.
По разноските: Съобразно изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски
по делото ,като въззиваемата страна претендира разноски по делото по представения списък
в размер на 1188лв. с ДДС за адвокатски хонорар. Направено е възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар на осн.чл.78 ал.5 от ГПК, което съдът счита за
основателно. В случая минималният размер на адвокатският хонорар възлиза на сумата от
496.97лв. , изчислен на осн. чл.7 ал.2 т.2 от Наребда №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на
7
договора за правна защита и съдействие на 25.02.2022г., а с ДДС в размер на 596.36лв., до
която сума следва да се намали и адвокатският хонорар на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260394/5.11.2021г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на
ШРС, поправено с решение 260011/28.01.2022г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС ,
поправено с решение №260024/17.03.2022г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС
,поправено с решение №260030/8.04.2022г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС ,
поправено с решение №260076/27.07.2022г. по гр.д.№3764/2019г. по описа на ШРС в частта
му с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца В. Е. Т. с
ЕГН********** с адрес гр.Ш..... отрицателен установителен иск справно основание чл.124
ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника “Енерго-Про Продажби”
АД, с ЕИК ********* и адрес: В...., че В. Е. Т. с ЕГН ********** не дължи на “Енерго-Про
Продажби” АД, сума в размер на 3813.80лв. като част от сума представляваща корекция по
договор за продажба на електрическа енергия за потребена ,но неотчетена и неплатена
електрическа енергия в обект находящ се в гр.Ш..... за периода от 2.03.2018г. / погрешно
посочено в решението от 13.11.2014г./ до 1.03.2019г. ,остойностена във фактура
№**********/29.11.2019г. издадена от “Енерго-Про Продажби” АД в размер на 6676.03лв. и
в частта с която съдът е осъдил В. Е. Т. да заплати на “Енерго-Про Продажби” АД, сумата
от 1324.50лв. разноски по делото на осн.чл.78 ал.3 от ГПК
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Е. Т. с ЕГН ********** да заплати на “Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК: ********* разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 596.36лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8