РЕШЕНИЕ
№383
гр. Пловдив, 09 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесета и първата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА адм. дело № 2311 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 42 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждане на спортни мероприятия (ЗООРППСМ).
Образувано
е по жалба на Б.Я.Я., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 1873з-173 от 05.08.21 г., изд. от
началник сектор към ОД на МВР – Разград, РУ Разград, с която на жалбоподателя
на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ е
наложена забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
Жалбоподателят
счита, заповедта за неправилна и е издадена при допуснати съществени процесуални
нарушения. Сочи, че липсвал акт за извършено нарушение, с което му е наложена
наказание, съобразно нормата на чл.26, ал.1 ЗООРПСМ. Твърди също, че нее спазен
срокът за издаването на заповедта по чл.30, ал.1 ЗООРПСМ. Посочва, че била
посочена нормата на чл.25, ал.1 като основание за налагане на мярката, но не
бил посочен нормативният акт. Счита тези нарушения за абсолютно основание за
отмяна на издадената заповед.
В
допълнително становище от процесуалния представител на жалбоподателя адв. В. са
посочени същите съображения. Претендира отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.
Не се претендират разноски.
Ответникът
- началник сектор при ОД на МВР – Разград, РУ – Разград, редовно призован, не изпраща представител.
Постъпило е писмо от последния, с приложена административна преписка, в която
се изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска от съда да
потвърди така наложената принудителна административна мярка.
Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в
настоящото производство, не взема участие.
Административен съд
- Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с
правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя
18.08.2021 г.(видно от направеното в нея отбелязване – л.20 по делото), а
жалбата е подадена до Административен съд – Разград по пощата на дата
20.08.2021 г., видно от пощенското клеймо на оригинала на пощенския плик,
поради което следва да се приеме, че е подадена в срок и е допустима за разглеждане
съгласно изискването на чл.30а, ал.3 от ЗООРПСМ.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че на 08.05.2021 г. в 19,11 часа
в гр. Разград, на територията на спортен обект стадион „Лудогорец Арена“, в
сектор „А“, като посетител на спортно мероприятие – футболна среща между
отборите на ПФК “Лудогорец“ Разград и ПФК „Локомотив“ Пловдив, извършва
противообществена проява, изразяваща се в изхвърляне на предмет – пластмасова
чаша, пълна с течност, която пада на терена, непосредствено до страничната
линия.
Няма спор за посочените обстоятелства, доколкото в
жалбата самият жалбоподател не твърди, че не е присъствал на тази футболна среща
или че не е извършил твърдяното в заповедта.
Съгласно
докладна записка с рег. № 1873р-9787 от 11.05.2021 г. на началник сектор
„Криминална полиция“ в РУ на МВР Разград, на 08.05.21 г. от 17,45 на стадион
„Хювефарма Арена“ в гр. Разград при проведена футболна среща от стаята за
видеонаблюдение са установени две противообществени прояви съгласно чл.21, т.6
от ЗООРПСМ, едната от които в 19,11ч на камерата, насочена към гостуващата
агитка наблюдаващият инспектор видял да се хвърля чаша, най-вероятно
пластмасова от кетъринга на стадиона, с течност, която паднала в близост до
страничната линия на терена. Бил прегледан записът и било установено лицето,
което е хвърлило чашата. Като нарушител бил установен Б.Я.Я. ***.
Изискани
са с писмо видеозаписите от изпълнителния директор на ПФК “Лудогорец 1945“
АД - гр. Разград, с оглед реализиране на
административно-наказателната отговорност на лицето.
На
30.06.2021 г. е съставен е акт за установяване на административно нарушение №
1/СХ/2021 за нарушение на чл.21 т.6 от ЗООРПСМ. На 05.08.2021 г. е издадено
наказателно постановление № 1/СХ/2021, с което на жалбоподателя е наложено
наказание по чл.25 ал.2 от ЗООРПСМ за нарушение на чл.21 т.6 от с.з.
В
резултат на установеното е издадена и оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 1873з-173/05.08.2021 г. началник сектор
при ОД на МРВ – Разград, РУ – Разград, е наложил на жалбоподателя Б.Я. ПАМ –
забрана за посещаване на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от
една години.
От
фактическа страна заповедта е мотивирана с извършване на противообществена
проява /спортно хулиганство/, изразяваща се в хвърляне на предмети.
Жалбоподателят
няма прояви по ЗООРПСМ, видно от докладна записка за извършена проверка в АИС
„Спортни хулигани“ към НИЦССМ – МВР рег. № 1873р-11379/03.06.2021 г.
След
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът
формира следните правни изводи:
На
първо място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че няма издаден
АУАН и НП, както и че същите не са му връчени. Видно от приложените по делото
доказателства, АУАН е връчен на Я. на 13.07.2021 г. лично, като същият е
подписан дори без възражения. Съответно НП е връчено лично на Я. на 18.08.2021
г. Представени са доказателства, че НП е било оспорено по съдебен ред,
съответно е отменено с решение № 288 от 12.11.2021 г. по анд № 520/ 2021 г. по
описа на Районен съд –Разград, като посочва, че същото е влязло в сила на 03.12.2021
г.
Оспорената
заповед № 1873з-173/05.08.2021 г. на началник сектор при ОД на МВР – Разград,
РУ – Разград, е издадена от материално и териториално компетентен орган по
смисъла на чл.42 ал.1 от ЗООПРПСМ, според който принудителната административна
мярка по чл.41 т.1 се налага със заповед на началника на районното управление
на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно
лице в случаите по чл.30 ал.1 т.1. В случая началник сектор към ОД на МВР –
Разград, РУ – Разград, е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото
Заповед № 1873з-10/ 10.10.2018 г. на ВИД началник РУ – Разград.
Местоизвършването на нарушението е стадион „Лудогорец Арена“, гр. Разград,
който попада в територията на РУ – Разград при ОД на МВР - Разград.
Заповедта е постановена в писмена форма, но
при издаването й са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
На
първо място заповедта не съдържа всички изискуеми съгласно чл.59 ал.2 от АПК
реквизити, в т. ч. правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл.30 ал.1 т.1 от ЗООРПСМ.
Съгласно
чл.21 ал.1 от ЗООРПСМ, "Противообществена проява (спортно хулиганство) по
смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или
на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща
се в: т.6 хвърляне на предмети. Целта на закона, заложена в тази разпоредба е,
да се осигури безопасността при провеждане на спортни мероприятия и да се
преустановят или предотвратят на административните нарушения, извършвани от
посетители на такива мероприятия.
Разпоредбите на чл.25 във връзка с чл.22 и
чл.41 т.1 от ЗООРПСМ предвиждат, че едновременно с административното наказание
глоба, се прилага и принудителна мярка - забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. В този смисъл
е основателно възражението на жалбоподателя, че в заповедта липсват мотиви,
които да обосноват прилагането на максимално предвидения от закона срок на
принудителната мярка.
В
заповедта липсва също правното основание за налагане на принудителната
административна мярка – липсва квалификация на деянието, както и законовата
разпоредба, указваща налагане именно на тази мярка. В оспореният акт е
посочено, че същият е по чл.25 ал.1 от ЗООРПСМ, според който, за извършени
противообществени прояви по чл.21 т.1–10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от
една до две години. Иначе казано, посочено е само и единствено санкционната
норма, без да се посочва която точно правна норма е нарушена, което при всички
случаи представлява съществено процесуално нарушение, което от своя страна
препятства адекватната защита на лицето, и което представлява самостоятелно
основание за отмяната на принудителната мярка.
С
други думи за налагане на ПАМ за този срок в административния акт не са
изложени достатъчно правни основания, с което изискването за форма по чл.59
ал.2 т.4 от АПК е нарушено, поради което оспореният акт следва да бъде отменен.
Отделно
от това, съдът намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на
така приложената принудителна мярка, а именно – нарушена е процедурата на чл.30
ал.1 т.1 от ЗООРПСМ, според която, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето
на акта по чл.26 ал.1 началникът на районното управление на МВР по
местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава
наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна
мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в
случаите по чл.21 т.1 – 10.
В
случая, наказателно постановление не е издадено в 24-часовия срок след
съставяне на АУАН, като АУАН № 1/СХ/2021 е издаден на 30.06.2021 г., а НП №
1/СХ/2021 и ЗППАМ № 1873з-173 са издадени на 05.08.2021 г., т.е. повече от
месец след издаване на АУАН. Не са представени от административния орган
доказателства за причините, поради които не е спазен изискуемият в закона срок,
тъй като със съставянето на АУАН извършителят вече е известен на компетентните
органи и не е имало пречка да се издадат НП и заповедта за налагане на ПАМ.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата на Б.Я.Я. е основателна и
следва да бъде уважена, а оспореният акт, като незаконосъобразен следва да се
отмени.
От
страните не се претендират разноски, поради които такива не се следват.
Воден
от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.3 от АПК, Административен съд –
Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Я.Я.,
ЕГН **********,***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 1873з-173/05.08.2021 г., издадена от началник сектор при ОД на МВР - Разград,
РУ – Разград, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл.25 ал.1 от ЗООРПСМ – забрана за посещаване на спортни мероприятия в страната
и в чужбина за срок от една година.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: