МОТИВИ
ПО НОХД №413/2013г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Бяла е обвинила
лицата:
Е.Й.П.,***, в това, че на 02.05.2013г. в с.П., обл.Р., в съучастие с Т.Ф.М.
*** като извършител, отнела чужда движима вещ – 1 бр. кон на стойност 600 лв.
от владението на А.В.Г. ***, оставена без постоянен надзор, без негово съгласие
с намерение противозаконно да я присвои-престъпление по
чл.195 ал.1 т.2 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и
в това, че на 20/21.05.2013г. в с.Д.
С., обл.Р., след предварителен сговор с Т.Ф.М. ***,
като случаят е немаловажен, отнела чужди движими вещи – 1 бр. кобила, конска
каруца с метална конструкция от винкели и тръби с 4 бр. гуми марка „Вида”, 1
бр. сандък от чам, 1 бр. кожена амуниция с нагръдник, 2 бр. вълнени, фабрично
тъкани одеяла, всичко на стойност 1215 лв. от владението на Г.М.Г. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление
по чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 от НК.
Т.Ф.М. *** в това, че на 02.05.2013г. в с.П., обл.Р., в условията на повторност, при немаловажен случай,
в съучастие с Е.Й.П. *** като извършител, отнел чужда движима вещ – 1 бр. кон
на стойност 600 лв. от владението на А.В.Г. ***, оставена без постоянен надзор,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на
основание чл.195 ал.1 т.2 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и
в това, че на 20/21.05.2013г. в с.Д. С.,
обл.Р., в условията на повторност при немаловажен
случай, след предварителен сговор с Е.Й.П. ***, като случаят е немаловажен,
отнел чужди движими вещи – 1 бр. кобила, конска каруца с метална конструкция от
винкели и тръби с 4 бр. гуми марка „Вида”, 1 бр. сандък от чам, 1 бр. кожена
амуниция с нагръдник, 2 бр. вълнени, фабрично тъкани одеяла, всичко на стойност
1215 лв. от владението на Г.М.Г. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195
ал.1 т.5 и т.7 вр.чл.194 ал.1 от НК.
Подсъдимите Е.П. и Т.М.
признават вината си и всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съжаляват за
извършеното, молят да
им бъде наложено условно наказание.
Служебният им защитник, назначен от досъдебното производство моли съда да
наложи на подсъдимите наказания лишаване от свобода към законовия минимум след редукцията
по чл.58а от НК, като на осн. чл.66 от НК изтърпяването на наказанията да бъде
отложено.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимите да бъдат признати
за виновни в извършване на
престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност. Пледира по
отношение на подсъдимата Е.П. за извършените престъпления да бъдат наложени
наказания около минимума, предвид чистото й съдебно минало, както и да бъде
приложен чл.66 от НК и изтърпяването на наказанието да бъде отложено. По
отношение на
подсъдимия Т.М. пледира, че не са налице предпоставките на чл.66 от НК, тъй като
същият е осъждан многократно и не е реабилитиран.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Е.Й.П. е родена
на ***г***, обл.Р., ул. „Д-р П. Б.” №.., българска
гражданка, без образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Ф.М. е роден на ***г***,
обл.Р., ул. „Г. Д.” № ., български гражданин, без
образование, неженен, безработен, ЕГН **********. Осъждан е както следва: с Присъда по НОХД №530/1997г. на PC-Бяла на основание чл. 325, чл.129
и чл.144 от НК е осъден на наказание 4м. лишаване от свобода, изтърпяването на
което е отложено с изпитателен срок от 3г. Присъдата е влязла в сила на
14.04.1998г.
С Присъда по НОХД №135/1998г. на PC-Бяла на основание чл. 325 от НК е
осъден на наказание 8м. лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено
с изпитателен срок от 3г. и на наказание обществено порицание. Присъдата е влязла в сила на 15.07.1998г.
С Присъда по НОХД №654/2006г. на PC-Бяла на основание чл. 195 от НК е осъден на наказание 5м. лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3г. Присъдата е влязла в сила на 04.01 2007г.
Пострадалият св.А.Г. ***. Той притежавал кон, който бил закупил като младо конче на четири месеца
преди 28 години.
Същият бил червен на цвят с бяло петно на главата. Конят не бил подкован. Често св.Г. извеждал коня на паша на поляна в близост до дома му, като го завързвал с каишка и гумен ремък за предния крак. В края на
ремъка имало халка с метален шиш, който свидетелят забивал в земята и оставял
животното да пасе. На 02.05.2013г. пострадалият по обичайния начин извел коня на поляната. Около 17.00ч.
отишъл с него за дърва, след което отново го оставил да пасе на поляната, като
преди това го завързал. По-късно в същата
вечер св.Г. проверил дали конят е на поляната и след като се уверил, че
животното е там, го оставил с намерението да го прибере след известно време.
Подс.Е.П. и подс.Т.М. живеели на семейни
начала в с.Б., обл.Р. Двамата били безработни и често
обикаляли по селата, за да търсят прехрана. Вечерта на 02.05.2013г. двамата подсъдими тръгнали
с конска каруца от с.Б. към с.П. с намерението да вземат жито от склад. Когато приближили селото, подсъдимите забелязали оставения на поляната кон, собственост на пострадалия Г..
Решили да откраднат животното и да го продадат и така да се снабдят с пари. Подс.П. слязла от каруцата,
отвързала крака на коня и го завързала с въже към каруцата. След това двамата подсъдими тръгнали по обратния път към с.Б.
Когато се прибрали в селото, оставили коня пред дома си. Там го държали и на
следващия ден, като по обяд подсъдимата П.
излязла от дома си. Тя отишла в центъра на селото и срещнала търговци на
животни - св.С.И. *** и св.И.К. от с.с.- шофьор на камиона за животни.
Предложила на св.И. да му продаде откраднато животно. Св.И. проявил интерес и
се уговорили по-късно в същата вечер да се срещнат пред дома на брата на подс.М.. В същата вечер
свидетелите отишли на уговореното място. Там преди това подс.П. вече била оставила
инкриминирания кон. Св.И. огледал животното и се съгласил да го закупи за
сумата от 200лв. Подс.П. била удовлетворена от предложените пари и ги взела. Св.И. натоварил коня в камиона на св.К.. След това го закарал в с.Дряновец и месец
по-късно го продал на търговец в гр.К.,
обл.Р.
Вечерта на 20.05.2013г.
свидетелите С.И. и И.К. заедно със св.А.Ш. отново отишли по работа в с.Б., обл.Р. и седнали в кръчма в центъра на селото. В
заведението бил подс.М.. Свидетелите И. и Ш. почерпили присъстващите и се заприказвали с подсъдимия. Последният отново нямал пари и докато
разговарял с търговците на животни му хрумнало да открадне друг кон, който да
им го продаде. Предложил на св.И. да му продаде кон като поискал по-висока цена
от тази, която подс.П. получила за първия кон.
Св.И. приел и двамата се уговорили по-късно в същата вечер подс.М. да му докара
животното. След това подс.М. напуснал заведението и се прибрал в дома си. Там казал на подс.П. за намерението си и й
предложил да откраднат кон още в същата вечер. Подсъдимата се съгласила и двамата взели решение да отидат до с.Д. С., обл.Р.,
откъдето да откраднат животно. Те знаели, че св.Г.Г. от с.с. притежава добре
охранена кобила. Животното било тъмночервено на цвят и не било подковано, на
17години. Изчакали да се стъмни и тръгнали пеш към селото. Междувременно
свидетелите изчакали в заведението докато затвори към 22,30ч. и след като подс.М. не се появил отишли до
дома му, но не го намерили и решили да се прибират към с.Дряновец.
В същата вечер духал силен вятър и пострадалият Г.Г. преди полунощ
излязъл да провери дали всичко по двора е наред. След като огледал двора и не видял нищо подозрително, св.Г. се прибрал в дома си и си легнал.
Когато двамата подсъдими стигнали
до дома на пострадалия в с.Д. С., вече било полунощ на 20 срещу 21 май 2013г. Подс.М.
прескочил оградата, а подс.П. останала на улицата в близост до портата да охранява. Подс.М. се насочил към
стопанската постройка, където кобилата била вързана на ясла Подс.М. я отвързал и впрегнал
за каруцата, която била в близост. Последната била от метална конструкция
-винкели и тръби, боядисана с оранжево-червеникава боя, с четири броя гуми
марка „Вида", 23x5 цола и закупена от пострадалия през 1992г. В каруцата
имало сандък от чам, изрисуван с в различни цветове /синьо,зелено и червено/ с
изрисувани на задната му страна две конски глави, както и 2бр. вълнени фабрично
тъкани одеяла с размери 2/1,5м., кафеникави на цвят с бели шарки, закупувани
преди 6 години. Амуницията, с която животното се впрягало в каруцата била от
естествена кожа с кожен надгръдник и била закупена преди 5 години. След това подс.М. отворил голямата порта на двора на св.Г. и извел животното с каруцата като оставил вратата
притворена. След това с подсъдимата тръгнали
по обратния път към с.Б. По-късно същата вечер подсъдимите се срещнали със свидетелите И., Ш. и К.. Св.И. харесал коня и решил да го закупи за сумата от 400лв. Подс.М. предложил и каруцата с
вещите в нея. Св.И. отказал като приел единствено да закупи дървения сандък.
След това отвързал животното от каруцата като оставил амуницията с нагръдника и
го натоварил в буса. Натоварил и дървения сандък, след което дал на подс.М. сумата от 300лв. и
заедно с останалите свидетели се прибрал в с.Д. Още в същата вечер двамата подсъдими отнесли каруцата до р.Янтра, която била в близост до с.Б. и я изхвърлили в реката.
След като кражбата от
дома на пострадалия Г. била установена от него на сутринта на 21.05.2013г., същият
подал сигнал в полицията. В хода на разследването в резултат на
оперативно-издирвателни мероприятия на 27.05.2013г. каруцата
била установено в реката и извадена от нея. Пострадалия Г. я разпознал и същата
му била върната.
В хода на разследването
била назначена и изготвена ветеринарно-икономическа експертиза, съгласно
заключението на която, стойността на отнетата вещ -1бр. кон мъжки на 28 години,
собственост на А.Г. възлиза на 600лв., 1бр. кон
женски, на 17 години, собственост на Г.Г. възлиза на 700лв.
В хода на разследването
била назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, съгласно
заключението на която, стойността на отнетите вещи -1бр. каруца с метална
конструкция от винкел и тръби, и 4бр.гуми марка "Вида", 1бр. сандък от чам, 1бр.амуниция, кожена с надгръдник
и 2бр. вълнени, фабрично тъкани одеяла възлизат общо на 515лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на
подсъдимите Е.П. и Т.М. в хода на досъдебното
производство, признанията на двамата подсъдими в с.з., показанията на св.Г., св.Г., св.И., св.Ш., св.К., ВИЕ, СИЕ, протокол за оглед на
местопроизшествие, справки за съдимост,
автобиографии, ДСМИС.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на
извършване на престъплението, владението върху вещите, както и авторството на
подсъдимите. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и се покриват
напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт,
поради което съдът ги намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели,
като показанията им съдът кредитира изцяло. От показанията на св.Г. и св.Г. се установява
владението върху отнетите вещи, техния вид, времето и мястото на отнемане. От
показанията на св.К., св.И.
и св.Ш. се
установява разпореждането на подсъдимите с част от инкриминирани вещи, продавайки
двата коня и сандъка на св.И.. Авторството на двамата
подсъдими, времето и начина на извършване на престъплението се установява от
обясненията на подсъдимите П. и М. в хода на досъдебното производство.
Обясненията на двамата подсъдими са подробни, кореспондират помежду си и са в
съответствие с показанията на свидетелите по делото, поради което съдът няма
основание да не им дава вяра. По безспорен начин от изготвените по делото и
неоспорени ВИЕ и СЦЕ се установява стойността на инкриминираните вещи. Двете
експертизи са пълни, ясни и обосновани, дават точен отговор на поставената
задача, предвид на което се споделят изцяло от съда.
Анализът на доказателствата налага следните правни
изводи:
От обективна страна подсъдимата Е.П. е
осъществила състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.2 вр.чл.194 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като на 02.05.2013г. в с.П., обл.Р., в съучастие с Т.Ф.М. *** като
извършител, отнела чужда движима вещ – 1 бр. кон на стойност 600 лв. от
владението на А.В.Г. ***, оставена без постоянен надзор, без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Престъплението е довършено, тъй като подс.П. заедно с другия подсъдим отвързали коня на св.Г. от мястото, където бил вързан и го придвижили
на собствен ход, като го оставили пред дома им в с.Ботров. По този
начин било прекъснато владението на владелеца върху
вещта, сторено без съгласието му, и така била
осъществена фактическа власт върху нея от
подсъдимите, които впоследствие се разпоредили с нея.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1 т.2 от НК
-вещ оставена без постоянен надзор, тъй като конят на пострадалия Г. е бил
оставен от него на поляна в с.П. на
обществено доверие, като свободен достъп до животното е имал всеки.
Деянието е извършено в съучастие от двамата подсъдими като
извършители по смисъла на чл.20 ал 2 от НК, тъй като всеки от тях е участвал в
самото изпълнение на престъплението- кражба от пострадалия Г..
От обективна страна подсъдимата Е.П. е
осъществила състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5 вр.чл.194 ал.1 от
НК, тъй като на 20/21.05.2013г. в с.Д. С., обл.Р., след предварителен сговор с Т.Ф.М. ***, като
случаят е немаловажен, отнела чужди движими вещи – 1 бр. кобила, конска каруца
с метална конструкция от винкели и тръби с 4 бр. гуми марка „Вида”, 1 бр.
сандък от чам, 1 бр. кожена амуниция с нагръдник, 2 бр. вълнени, фабрично
тъкани одеяла, всичко на стойност 1215 лв. от владението на Г.М.Г. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплението е довършено, тъй като подс.П. заедно с другия подсъдим извели
коня на св.Г. заедно с каруцата от дома му в с.Д. С. и се придвижили с тях към с.Б., като по
този начин било прекъснато владението на владелеца върху вещите, сторено
без съгласието му, и така била осъществил фактическа власт върху тях от
подсъдимите, които впоследствие се разпоредили с част от инкриминираните
вещи.
Налице е квалифициращо обстоятелство по чл.195 ал.1
т.5 от НК предварителен сговор между подсъдимите за осъществяването на
престъплението на 20/21.05.2013г., тьй като двамата при сравнително спокойна
обстановка са го обмислили, като са формирали желанието и намерението си за
извършването му, а след това са пристъпили и към осъществяването му.
Съгласно съдебната практика, предвид степента на
обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на подсъдимата, както и стойността на предмета на
престъплението, деянието й се явява немаловажен случай.
От субективна страна при осъществяването на двете
престъпления подс.Е.П. е
действал при пряк умисъл.Съзнавала е общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното
настъпване. Знаела е, че вещите са чужди и че няма разрешението на техния
владелец да се разпорежда с тях, но въпреки това ги отнела и се
разпоредила с тях в свой личен интерес.
От обективна страна подсъдимият Т.М. е осъществил
състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.2 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, тъй като на 02.05.2013г. в с.П., обл.Р., в условията на повторност, при немаловажен
случай, в съучастие с Е.Й.П. *** като
извършител, отнел чужда движима вещ – 1 бр. кон на стойност 600 лв. от
владението на А.В.Г. ***, оставена без постоянен надзор, без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
Престъплението е довършено, тъй като подс.М. заедно с другата подсъдима отвързали коня на св.Г. от мястото, където бил вързан и го придвижили
на собствен ход, като го оставили пред дома им в с.Б.
По този начин било прекъснато владението на владелеца върху вещта, сторено
без съгласието му, и така била осъществена фактическа
власт върху нея от подсъдимите, които впоследствие се разпоредили с нея.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.195
ал.1т.2 от НК -вещ оставена без постоянен надзор, тъй като конят на
пострадалия Г. е бил оставен от него на поляна в с.П. на
обществено доверие, като свободен достъп до животното е имал всеки.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.195 ал.1 т.7 от НК-повторност,
при немаловажен случай. Видно от бюлетина за съдимост подсъдимият е
извършил деянието след като е осъден с влязла в сила присъда за
друго такова деяние и не е изтекъл предвидения в чл.30 от НК
пет годишен срок от изтичане на изпитателния срок /04.01.2010г./ - по присъда
по НОХД №654/06г. на PC-Бяла за престъпление по чл.195 от НК.
Съгласно съдебната практика, предвид степента на
обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на подс.М. и наличието на други осъждания, наличието на друго
квалифициращо обстоятелство-вещ, оставена без постоянен надзор, както и
стойността на предмета на престъплението, деянието му се явява немаловажен случай.
От обективна страна подсъдимият Т.М. е
осъществил и състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр.чл.194 ал.1
от НК, тъй като на 20/21.05.2013г. в с.Д. С., обл.Р., в условията на повторност при немаловажен случай,
след предварителен сговор с Е.Й.П. ***, като
случаят е немаловажен, отнел чужди движими вещи – 1 бр. кобила, конска каруца с
метална конструкция от винкели и тръби с 4 бр. гуми марка „Вида”, 1 бр. сандък
от чам, 1 бр. кожена амуниция с нагръдник, 2 бр. вълнени, фабрично тъкани
одеяла, всичко на стойност 1215 лв. от владението на Г.М.Г. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплението е довършено, тъй като подс.М. заедно с другата подсъдима извели коня на св.Г. заедно с каруцата от дома му в с.Д. С. и се
придвижили с тях към с.Б., като по
този начин било прекъснато владението на владелеца върху вещите, сторено без съгласието
му, и така била осъществил фактическа власт върху тях от подсъдимите, които
впоследствие се разпоредили с част от инкриминираните вещи.
Налице е квалифициращо обстоятелство по чл.195 ал.1
т.5 от НК предварителен сговор между подсъдимите за осъществяването на
престъплението на 20/21.05.2013г., тьй като двамата при сравнително спокойна
обстановка са го обмислили, като са формирали желанието и намерението си за
извършването му, а след това са пристъпили и към осъществяването му.
Налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1 т.7 от НК-повторност, при
немаловажен случай. Видно от бюлетина за съдимост подсъдимият е извършил
деянието след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова деяние и не
е изтекъл предвидения в чл.30 от НК пет годишен срок от изтичане на
изпитателния срок /04.01.2010г./ - по присъда по НОХД №654/06г. на PC-Бяла за
престъпление по чл.195 от НК.
Съгласно съдебната практика, предвид степента на
обществена опасност на деянието и степента на обществена опасност на подс.М. и наличието на други осъждания, наличието на друго
квалифициращо обстоятелство-предварителен сговор, както и стойността на
предмета на престъплението, деянието му
се явява немаловажен случай.
От субективна страна при осъществяването на двете престъпления подс.Т.М. е действал при пряк умисъл.Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Знаел е, че вещите са чужди и че няма
разрешението на техния владелец да се разпорежда с тях, но въпреки това ги
отнел и се разпоредил с тях в свой личен интерес.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Е.П. за престъплението по
чл.195 ал.1 т.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, оказаното
съдействие за разкриване на престъплението в хода на досъдебното
производство, тежкото й семейно и
социално положение-не получава трудови доходи, но се грижи за четирите си
малолетни деца, изразеното съжаление за извършеното. Отегчаващи отговорността
обстоятелство- сравнително високата стойност на отнетото. Не са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова, но в съответствие
с протеклата процедура на съкратено съдебно следствие, поради признаване на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът се е
съобразил с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съгласно която в
случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът, ако постанови осъдителна присъда,
определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. В този
смисъл съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в
съответствие с чл.54 и чл.36 от НК намира, че следва да бъде определено
наказание над минималния, предвиден в закона размер на наказанието лишаване от
свобода, а именно в размер на 1,6г лишаване от свобода. С оглед императивната
разпоредба на чл.58а от НК съдът е намалил така определеното наказание с една
трета, при което окончателното наказание, което следва да изтърпи подсъдимата е
1г.ЛС.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Е.П. за престъплението по
чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, оказаното съдействие за
разкриване на престъплението в хода на досъдебното производство, тежкото й семейно и социално положение-не
получава трудови доходи, но се грижи за четирите си малолетни деца, изразеното
съжаление за извършеното, възстановяването на част от инкриминираните вещи на
пострадалия. Отегчаващи отговорността обстоятелство- сравнително високата
стойност на отнетото. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключително такова, но в съответствие с протеклата процедура на съкратено съдебно
следствие, поради признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът се е съобразил с императивната разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс. В този смисъл съдът при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в съответствие с чл.54 и чл.36 от НК намира, че
следа да бъде определено наказание над минималния, предвиден в закона размер на
наказанието лишаване от свобода, а именно в размер на 1,6г лишаване от свобода.
С оглед императивната разпоредба на чл.58а от НК съдът е намалил така
определеното наказание с една трета, при което окончателното наказание, което следва
да изтърпи подсъдимата е 1г.ЛС.
На осн.
чл.23 ал.1 от НК са налице предпоставките за групиране на наказанията за двете
престъпления, тъй като са извършени в условията на реална съвкупност, като следва да се определи едно общо
наказание, най-тежкото, а именно 1г.лишаване от свобода. Налице са
кумулативните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на
наказанието, тъй като подсъдимата не е била осъждана до настоящия момент,
наказанието й е до 3години, а и съдът намира, че целите на наказанието биха се
постигнали и с налагане на условно наказание. Установено е по делото, че същата
няма други противоправни прояви, че е многодетна майка на четири малолетни
деца, за които се грижи, поради което откъсването й от семейната среда би
повлияло негативно и върху израстването, психиката и възпитанието на децата й.
Като подходящ изпитателен срок съдът определи три години, в който срок същата
не трябва да извършва други престъпления под угрозата за последващо ефективно
изтърпяване на наказанието.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Т.М. за престъплението по
чл.195 ал.1 т.2 и т.7 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.20 ал.2 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства-
оказаното съдействие за разкриване на престъплението в хода на досъдебното
производство, тежкото му семейно и
социално положение-не получава трудови доходи, но се грижи за четирите си
малолетни деца, изразеното съжаление за извършеното. Отегчаващи отговорността
обстоятелство- сравнително високата стойност на отнетото и наличието на други
осъждания, невключени в състава на престъплението. Не са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства или изключително такова, но в съответствие с
протеклата процедура на съкратено съдебно следствие, поради признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът се е съобразил с
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съгласно която в случаите по
чл.372 ал.4 от НПК съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя
наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. В този смисъл
съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в съответствие с
чл.54 и чл.36 от НК намира, че следва да бъде определено наказание над
минималния, предвиден в закона размер на наказанието лишаване от свобода, а
именно в размер на 1,6г лишаване от свобода. С оглед императивната разпоредба
на чл.58а от НК съдът е намалил така определеното наказание с една трета, при
което окончателното наказание, което следва да изтърпи подсъдимият е 1г.ЛС.
При индивидуализацията
на наказанието на подсъдимият Т.М. за престъплението по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства- оказаното съдействие за разкриване на
престъплението в хода на досъдебното производство, тежкото му семейно и социално положение-не
получава трудови доходи, но се грижи за четирите си малолетни деца, изразеното
съжаление за извършеното, възстановяването на част от инкриминираните вещи на
пострадалия. Отегчаващи отговорността обстоятелство- сравнително високата
стойност на отнетото и наличието на други осъждания, невключени в състава на
престъплението. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или
изключително такова, но в съответствие с протеклата процедура на съкратено
съдебно следствие, поради признаване на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съдът се е съобразил с императивната разпоредба на
чл.373 ал.2 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс. В този смисъл съдът при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и в съответствие с чл.54 и чл.36 от НК намира, че
следа да бъде определено наказание над минималния, предвиден в закона размер на
наказанието лишаване от свобода, а именно в размер на 1,6г лишаване от свобода.
С оглед императивната разпоредба на чл.58а от НК съдът е намалил така
определеното наказание с една трета, при което окончателното наказание, което
следва да изтърпи подсъдимият е 1г.ЛС.
На осн.
чл.23 ал.1 от НК са налице предпоставките за групиране на наказанията за двете
престъпления, тъй като са извършени в условията на реална съвкупност, като следва да се определи едно общо
наказание, най-тежкото, а именно 1г.лишаване от свобода.
Не са налице предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като подсъдимият е бил осъждан към
момента на деянието за престъпление от общ характер на наказание лишаване от
свобода и не е изтекъл срокът по чл.30 от НК. Поради това и на осн. чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС след да
изтърпи наказанието при първоначален
строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
На осн чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите
са направените по делото разноски в
размер на 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/, т.е. по 70.00 лв. /седемдесет лева/
на всеки един от тях в полза на държавата - разноски на досъдебното
производство, както и сумата от 15.00 лв. /петнадесет лева/ - по 7.50 лв.
/седем лева и петдесет стотинки/ на всеки един от тях - съдебни разноски, в
полза на РС гр.Бяла.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/