РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 71
гр.Пловдив , 19 . 01 . 2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
четвърти януари, две хиляди и седемнадесета година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2178 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.65
ал.4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Р.Г.И. със съдебен адрес ***,
представлявана от адв.Д. К. и адв. Ст. А. обжалва Заповед № 46-РОА-625 от
08.09.2016г. на Кмета на *** - ***, издадена на основание чл.65 ал.1 ЗОС.
С административният акт е
разпоредено изземване от Р.Г.И., на недвижим имот – частна общинска
собственост, представляващ апартамент, намиращ се в ***.
Становища на страните :
- Жалбоподателката поддържа, че
не е налице предпоставката по чл.65 ал.2 ЗОС – имотът не е общинска
собственост. Позовава се на Решение по адм.д.№ 230/2000г. на ПОС и липсата на
правопораждащо действие на актът за частна общинска собственост. Изтъкнато е,
че според диспозитива на Решение № 2173/22.11.2006г. на ПОС, с което е отменено
Решение № 116/04.11.2005г. на ПРС – не е налице установяване, че имотът е
общинска собственост. Решението на ПОС е постановено година след издаване на
АОЧС № 1190/25.01.2005г. и е потвърдено от ВКС с решение от 24.03.2010г.
Посочено е, че с решение по
адм.д.№ 230/2000г. на ПОС е отменен отказ на Кмета на *** за отмяна на
отчуждаването на имот пл.№ 376 по плана на гр.Пловдив кв.Хр.Ботев, поискано от
наследниците на И. Н. И., сред които е М. И.а У.. Отмяната на отчуждаването на
имота на И.И. не касае отчуждаването със Заповед № СД-116/02.10.1980г. по реда
на ЗТСУ на имота – собственост на М.У., срещу който в обезщетение е получен ап.
13/46, бл.1562 вх.Б ет.4 , ***. Твърди се, че отчуждаването със Заповед №
СД-116/02.10.1980г. не е отменено и дадения в обезщетение имот не става
общинска собственост на основание чл.5 ЗВСВНОИ. Отчужденият с цитираната
заповед имот е дарен на М. У. с нот.акт от 1970г. от баща й И.И.. Счита се, че
според съдебните актове и разликата в имотите – предмет на отмяна на
отчуждаване и неотменено отчуждаване с обезщетение, за имотът предмет на
заповедта за изземване, *** не е легитимирана като собственик.
По същество адв. К. и адв. А. пледират
за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, постановена в противоречие с
материалния закон. Поддържат доводите в жалбата за липса на установено с
приложените по делото съдебни решения, че *** е собственик на изземвания имот –
в съдебните актове липсва диспозитив за установено посоченото обстоятелство. С
позоваване на събраните в съдебното производство доказателства и по-конкретно
заявлението за отмяна на отчуждаване, се твърди, че е поискана отмяна на
отчуждаване на имота на И.И., а не за имота на М.У.. Заявено е искане за
присъждане на направените съдебни разноски.
В писмено становище е изтъкнато,
че в заповедта не е посочен титул за собственост – основание, което да доказва,
че апартамента е общинска собственост и АОС /частна/ № 1190/25.01.2005г. няма
правопораждащо действие. Отново се поддържа, че не е установено по съдебен ред
общината да е собственик на апартамент № 13 /бивш 46/, бл.1562 вх.Б ет.4 в ***.
Описани са съдебните решения, постановени по установителните искове на наследниците,
с твърдение, че от съществено значение е Решение № 81 / 09.01.2014г. по
в.гр.д.№ 3001/2013г. на ПОС – правилно ПОС е изтълкувал решението по адм.д.№
230/2000г. /с цитирана част от мотивите на Решение № 81 / 09.01.2014г. /. Счита
се, че отчуждаването със Заповед № СД-116 от 02.10.1980г. не е отменено и
дадения в обезщетение имот не става общинска собственост на основание чл.5
ЗВСВНОИ, като М.У. не е правила искане за отмяна на отчуждаването, извършено с
тази заповед.
- Ответникът Кмет на *** - *** с
пълномощник юрисконсулт А. оспорва жалбата. Поддържа законосъобразност на
заповедта. В писмени бележки по същество кметът на района твърди, че предвид
съдържащите се в преписката съдебни решения, оспорването на заповедта за
изземване в случая сочи на пререшаване на спора по същество, което е
недопустимо и в този см. жалбата се явява без предмет. Считат се за неоснователни
доводите за противоречие на административния акт с материалния закон и за
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва по делото.
1. Жалбата е допустима – подадена
в срок от адресат на неблагоприятен индивидуален
административен акт, подлежащ на пряко съдебно оспорване. Заповедта е връчена
на 10.09.2016г. на съсед на жалбоподателката, жалбата регистрирана в деловодството
на АС – Пловдив на 14.09.2016г.
2. Обжалваната заповед е издадена
от Кмета на *** – ***, на основание чл.65 ал.1 и ал.2 ЗОС, чл.80 ал.1 и ал.2 от
Наредбата за реда за придобИ.е, управление и разпореждане с общинско имущество,
приета с РОС № 172 от 27.05.2010г. и последно изменена и допълнена с Решение №
201 / 04.06.2015г. на ОбС-Пловдив, чл.42 ал.1 и ал.2 от НУРУЖННОЖП, приета с
Решение № 29 от 2005г и последно изменена и допълнена с РОС № 207 от
17.05.2016г. на ОбС-Пловдив, писмо от *** изх.номер от 24.06.2016г. относно
Решение № 116/04.11.2005г. на ПРС по гр.д.№ 636/2005г., с което „жилището е
признато за общинско” и Констативен акт № 4-Ж/21.07.2016г., с който е
установено, че недвижим имот – частна общинска собственост, актуван с АЧОС №
1190/25.01.2005г. се владее без основание от Р.И..
2.1. Съгласно
чл.65 ал.2 ЗОС, заповедите в столична община и в градовете с районно деление,
какъвто е гр.Пловдив могат да бъдат издавани от кметовете на райони, в случаи и
по ред, определени от ОбС. В тази вр. е цитирана в оспорената заповед и приложена
по делото Наредбата за реда за придобИ.е, управление и разпореждане с общинско
имущество, в редакция към момента на издаване на заповедта /л.132 - извадка/, в
чл.80 ал.1 от която изрично е предвидено изземването на общински имоти, които
се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение или
необходимостта от които е отпаднала, да се извършва със заповед от Кмета на
района по местонахождение на имота. С оглед на това правото на кмета на района /в случая ***/ - *** да издава
заповед за изземване произтича от закона, и дори и без издаването на заповед на
кмета на Пловдив, възлагаща му такива права, е налице компетентност по чл. 65
ал. 1 ЗОС /Решение № 11361 от 2016г., ВАС/.
Следва извод за компетентност на
органа – издател. Авторство не е
оспорено, няма данни за заместване на кмета към момента на издаване на
заповедта. Изискванията за форма са спазени.
2.2. Във вр. с възраженията по
същество следва да бъдат цитирани част от мотивите на съдебните актове, съдържащи
се в преписката, както и от тези, приети в хода на делото.
С Констативен акт /КА/ № 4-Ж от
21.07.2016г. длъжностни лица от *** и ОП Жилфонд установили, че имот-общинска
собственост, за който е съставен Акт за частна общинска собственост №
1190/25.01.2005г., намиращ се в *** – се държи без основание от Р.Г.И. в
нарушение на чл.65 ЗОС. С писмо на *** от 24.06.2016г. /л.90/ е указана
необходимост от действия по завземане на общински имот, представляващ
апартамент № 13/46.
А / С Акт за общинска
собственост /АОС/ - частна № 1190/25.01.2005г., съставен на основание чл.2 ал.1
т.1 ЗОС във вр. с чл.5 ЗВСВНОИ, е актуван като общински апартамент № 13/46,
като за бивш собственик на имота са посочени М.У. и Г. Д.У..
Б / С писмено уведомление от
01.04.2011г. жалбоподателката е уведомена за спряна административна процедура
за изземване по реда на чл.65 ЗОС относно ап. № 13/46 до отпадане основанието
за спиране вр. с ч.гр.д.№ 696/2011г. на Апелативен съд-Пловдив. Няма информация
за приключила с административен акт предходна процедура, както и не се поддържа
съдебно оспорване на предходна заповед по чл.65 ЗОС /чл.27 ал.2 т.1 АПК/.
В тази вр. преписката съдържа Определение
№ 1117/28.04.2011г. на ПОС по гр.д.№
2242/2010г., с което съдебното производство образувано по установителни искове, предявени от М.У., Р.И. *** за собственост на
апартамент № 13/46 – е прекратено : М.У. е сочила, че е получила процесния
апартамент като обезщетение за отчужден й недвижим имот – ¼ ид.ч. от
дворно място в ***, съставляващо п.XXXI за имот пл.№ 172 по плана на кв.Хр.Ботев с
площ 2 137 кв.м. за жилищно строителство, а Р.И. и Д. У. – по наследство
от съпруга на М.У., на когото М.У. е прехвърлила по реда на чл.102 ЗТСУ правото
на собственост върху ½ ид.ч. от същия апартамент. ПОС приел за идентични заявените за защита права и тяхното основание с
тези по гр.д.№ 636/2005г. на ПРС, както в субективно, така и в обективно
отношение, при което при забраната за пререшаемост и на основание чл.299 ал.2 ГПК е прекратил повторно заведеното дело, л.109 и сл.
Определението е обжалвано пред
Апелативен съд-Пловдив, който с Определение № 940/27.06.2011г. потвърдил определението на ПОС, л.112 и сл. : Посочено
е, че през 1998г. наследниците на бащата на М.У., вкл. У. поискали отмяна на
отчуждаването, което им било отказано, но с влязло в сила решение на ПОС по адм.д.№
230/2000г. отказа за отмяна на отчуждаването е отменен за площ от 540 кв.м. и
общината съставила АОС № 1190/25.01.2005г. за апартамента, получен като
обезщетение, на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОС вр. с чл.5 ЗВСОНИ. Апелативен
съд-Пловдив се е позовал на Решението по гр.д.№ 636/2005г. на ПРС, с което
исковете са уважени частично до определени ид.части и в останалата част до
пълния предявен размер са отхвърлени, като в отхвърлителната част решението е в
сила поради липса на жалба, а за частичното уважаване на исковете – решението
на ПРС е отменено с решение по в.гр.д.№ 2041/2006г. на ПОС. Решението на ПОС за
отхвърляне на исковете до размера на уважената им част от ПРС, е оставено в
сила от ВКС. При тези данни, Апелативен
съд-Пловдив потвърдил извода за наличие на спор, разрешен с влязло в сила
решение, който не може да се пререшава : „Между същите страни за същото искане и на същото основание има влязло в
сила решение. В него исковете на ищците са отхвърлени по съображения, че са
станали собственици на процесния апартамент 13/46 по силата на заповедта на
органа по чл.95 ЗТСУ /отм./ и с постановяването на решение за отмяна на
отчуждаването, собствеността е преминала в патримониума на общината по силата
на чл.5 ЗВСОНИ и др.“ / л.113 /.
В / Решение № 116/04.11.2005г. на ПРС е постановено по гр.д. 636/2005г., по
предявен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК. Ищци по това дело са били М.
И.У., Р. Г. И., Д. Г.У. и В. Н.М., като наследници на И. Н.И., а първите трима
– и като н-ци на Г. Д.У.. Изрично се приема в мотивите на съдебното решение, че
отчужденият имот съвпада с този,
представляващ пл.№ 172 по плана от 1969г., който съставлявал дворно място с
обща площ 2 137 кв.м. С влязлото в сила съдебно решение, постановено по
адм.д.№ 230/2000г. в производство по отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е отменено отчуждаването по отношение на част от
отчуждения имот, която част е с площ от 540кв.м., като за остатъка от площта до
2 137 кв.м. жалбата била отхвърлена”, л.92 и сл. Съобразено е, че според
отчуждителната преписка обезщетението е имотно – с процесните апартаменти №13 и
№ 14, съгл. заповед № СД-116/02.10.1980г. по отношение М.У. и В.И.а, за което
са представени нот.актове от 1986г. за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. ПРС признал за
установено по отношение на ***, че М.У., Р.И. и Д. У. са собственици общо на 99.62/100
ид.ч. от апартамент № 13.
С Решение на Окръжен съд – Пловдив № 2173/22.11.2006г. по в.гр.д.№
2041/2006г. е отменено изцяло Решение № 116/04.11.2005г. на ПРС по гр.д.
636/2005г. и исковете са отхвърлени /по отношение двата апартамента за
признаване установено спрямо ***, че лицата са собственици в съответните
ид.части/. В Решение № 2173/22.11.2006г. по гр.д.№ 2041/2006г. на ПОС е посочено, че
обезщетението за отчуждения имот се явява имотно /ПОС се позовал на чл.5
ЗВСВНОИ по ЗТСУ…- при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища
и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна и
частично връщане на полученото имотно обезщетение е недопустимо; всеки
собственик сам следва да прецени дали има изгода от отмяна на отчуждаването,
тъй като ще получи само това, което е останало, а следва да върна всичко, което
е получил /Решение № 1471 от 21.11.1994г. по адм.д.№ 4778/1993г., IIIг.о. – гаранции за
връщане на изцяло полученото имотно обезщетение – чл.7 ал.2/;
С Решение № 303 от 24.06.2011г. на ВКС по гр.д.№
488/2011г. е отменено влязлото в сила Решение № 2173/22.11.2006г. по в.гр.д.№
2041/2006г. на ПОС, оставено в сила с Решение № 117 от 24.03.2010г. по гр.д.№
4256/2008г. на ВКС – в частта, касаеща установителния иск за
собственост предявен от В. Н.М. срещу *** и в отменената част делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав, л.118 и сл. Тази част от съдебния акт касае
ап. № 14. В Решение № 303 от 24.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 488/2011г. е
посочено : „В. М., Д. У., М. У. и Р.И. *** установителни искове за собственост
на два апартамента. Д. У., М. У. и Р.И. твърдят, че са собственици на ап.13
като наследници на Г.У., а В. М. била собственик на ап.14, двата с
административен адрес в ***, бл.1562 ет.4. С Решение № 2173/22.11.2006г.,
поправено с решение № 346/10.03.2008г., по гр.д.№ 2041/2006г. Окръжен съд
гр.Пловдив е отменил решение № 116 от 04.11.2005г. по гр.д.№ 636/2005г. Районен
съд гр.Пловдив. Постановил ново решение, с което отхвърлил предявените
установителни искове. С решение № 117 от 24.03.2010г. по гр.д.№ 4256/2008г.,
ВКС III О. е оставил в сила въззивното
решение.
По отношение ап.14 : С Решение №
138/26.11.2012г. по в.гр.д.№ 2021/2011г. на ПОС е отменено частично Решение №
116/04.11.2005г. на ПРС по гр.д. 636/2005г., като е отхвърлен иска на В.М. и Н.М.
за признаване установено по отношение на ***, че са собственици на 90.4/100
ид.ч. от ап.14 и е потвърдена частта, с която е отхвърлен искът на двете лица
по отношение на *** за признаване на установено, че са собственици на ап.14 –
за разликата от 90,4/100 ид.ч. до пълния предявен размер от 90,94/100 ид.ч. от
този апартамент. С Решение № 16 от 14.03.2013г. на ВКС по гр.д.№ 534/2012г. е
обезсилено въззивно решение по гр.д.№ 2021/2011г. на ПОС и решение от
04.11.2005г. по гр.д.№ 636/2005г. на ПРС – в частта, касаеща положителния
установителен иск за собственост, предявен от В.М. и Н.М. срещу *** по
отношение апартамент № 14.
2.3. Към жалбата са представени
: Протоколно решение № 5/08.11.1966г.
на *** /извлечение/ за отчуждаване по реда на ЗПИНМ – „т.119 им.376 жил. к-с
„Хр.Ботев-юг“ бл.101-109 : Отчуждаемия се имот № 376 в кв.“Хр.Ботев“
собственост на И. Н. И. включващ се в терена на жил.комплекс „Хр.Ботев-юг“
отреден за жил.блокове 101-109 на основание чл.55а ЗПИНМ с решение № 83 взето с
протокол № 20 от 18.10.66г. се оцени за групово и кооперативно жилищно
строителство както следва а/ Овощна градина заедно с местото от 4 571
кв.м. по 0,18 лв. кв.м.“ : това е част от
имот пл.№ 376 с площ 4 571 кв.м. – собственост на И. Н. И. /С./ по нот.акт
№ 152/02.11.1929г. с площ от 9 334 кв.м. по плана от 1953г., като от останалата част от имот пл.№ 376,
собственост на И.И. по КРП на гр.Пловдив, кв.Хр.Ботев, одобрен със заповед №
235/1969г., са образувани два имота,
заснети с два пл. номера - № 171 и №
172.; Решение № 143, взето с Протокол № 23/16.12.1969г. на ИК на ГНС за имот 171
/л.23, 24/ - собственост на Н. Ил.И., който да бъде обезщетен с един апартамент,
за който на л.22 е отразено, че дворно място от 660 кв.м. е собственост на Н. И.,
а 760 кв.м. е собственост на И. Н. И.; Протокол № 3 от 01.07.1972г. – т.8 Имот 172 кв.“Хр.Ботев“ – юг – Отчуждаващата се част от имот 172 за булевард Антон И.ов собственост на И. Н. С., състояща
се от 1070 кв.м. е оценена по 0,10 лв. кв.м. съгл. Протокол 15 от 13.10.1969г.;
Заповед № СД-116 от 02.10.1980г., с
която по реда на ЗТСУ е отчуждена притежавана от М. У. идеална част /“нейната част от имота“, л.15/ от имот пл.№ 172 за строителство на блок № 156 на
бул.Антон И.ов № 70 – като М.У. да бъде обезщетена с едно двустайно жилище,
л.72, 73 и сл.; нотариален акт № 86 от 29.12.1970г. за дарение на имота от
бащата И. Н.И. на дъщеря му М.У. /1/4 ид.част от дворно място в ***,
съставляващо п.XXXI, имот пл.№ 172.
3. Към страните са отправени
указания за доказателствената тежест и във вр. с доказателствата /л.32/.
3.1. В хода на съдебното
производство жалбоподателката представи и са приети коментирани в съдебните
актове заповед № 36/18.01.1986г. и нот.акт № 51 от 11.12.1986г. /л.124 и сл./,
както и Решение от 29.06.2001г. по адм.д.№ 230/2000г. на ПОС.
А / Решение от 29.06.2001г. по
адм.д.№ 230/2000г. на ПОС и Решение № 7652/30.07.2002г. по адм.д.№ 8836/2001г.
на ВАС, с което решението на ПОС е оставено в сила, са приети по делото под
форма на официално заверени преписи от Окръжен съд – Пловдив, л.143 и сл.
С
Решение от 29.06.2001г. по адм.д.№ 230/2000г. на ПОС е отменен отказ на Кмета
на *** да отмени отчуждаването на имот
пл.№ 376 по плана на гр.Пловдив кв.Хр.Ботев, постановен по преписка вх.№
Р-894-М-8/1998г., в частта му, обозначена буквено на скица № 6 към
основното заключение на в.л., прието в съдебно заседание но 25.09.2000г. /неприложена
поради изтекъл срок за съхраняване на делото/, с площ от 540 кв.м. и имаща лице
към ул.Стефан Стамболов от 14 м., като жалбата на М. У., В. И.а, Н. И., М. Ч., И.
И. и М. Ст.И.а е отхвърлена в останалата й част. Отчуждаването в конкретната
част е отменено от ПОС. ВАС оставя в сила решението на ПОС като приема за верен
извода, че по отношение на отхвърлената част от жалбата – мероприятието е
изцяло осъществено и не са налице предпоставките на чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС : Наследодателят на жалбоподателите е притежавал недвижим имот от
9334 кв. м., записан с пл. № 376 по плана на гр.Пловдив от 1953, заедно с построените в него масивно жилище и стопанска
постройка. Част от този имот – с площ от
4571 кв.м. е бил отчужден през 1966
година по реда на Закона за плановото изграждане на населените места за строеж
на жилищен комплекс. По плана на гр.Пловдив от 1969 година имота на наследодателя И. И. е бил заснет с пл. №№ 171
и 172, като отчуждената част от имота е
попадала в имот пл. № 172. През 1980
година по реда на Закона за териториалното и селищно устройство останалата част от този имот също е била
отчуждена за строителство на жилищен комплекс. Останалата част от имота на наследодателя И., заснета като пл. № 171, е записана в разписния лист като
имот на ТКЗС. Установено е по
делото, че мероприятието, за което е бил отчужден имот пл. № 172 – жилищен комплекс, е осъществено.
От заключението на вещото лице е установено, че отчуждения имот пл. № 172
попада в два квартала по плана на кв.Христо Ботев-юг, гр.Пловдив – кв. 103 и
кв. 94. Свободната част от имота, попадаща в кв. 94 е възстановена на
жалбоподателите с необжалваната част на решението на Пловдивския окръжен съд.
Въз основа на данните по делото – съдържанието на отчуждителните документи и
изготвените оценки на отчуждения имот, съдът обосновано е приел, че сградите в
имота на общия наследодател – пл. № 376, са попаднали при разделянето на имота
на два нови в имот пл. 171, който имот е
записан на ТКЗС и не е предмет на разглеждане в настоящето реституционно
производство.“. ПОС е посочил, че въз основа на планът, одобрен със заповед
№ 354/1969г., със Заповед № СД-116/02.10.1980г. е отчуждена останалата
неотчуждена част от имот пл.№ 172. В заявлението вх.№ Р 894 М8/19.05.1998г., с
което е поискано отмяна на отчуждаването на имота от Кмета на ***,
жалбоподателите сами са посочили, че през 1959г. наследодателят им И. е влезнал
в ТКЗС с част от процесния имот“…частта от процесния имот, съответстваща на
имот пл.№ 171 е била фактически включена в ТКСЗ“.
Б / Жалбоподателката представи
заверен препис от Решение от 11.06.2013г. по гр.д.№ 12052/2010г. на ПРС /л.140 и сл.; гр.дело е приложено по
настоящото дело/. В същото е посочено, че първоначалното решение по гр.д.№
636/2005г. на ПРС, след влизането му в сила, е отменено по реда на чл.304 ГПК
по отношение на В. М. и Н. М., поради неучастие на Н. М., след което
производството е прекратено поради оттегляне на предявения иск от тях.
Цитираното решение от 11.06.2013г. е постановено по иск на основание чл.124 ГПК
и ПРС не е обсъждал идентичност на предмета на спора, доколкото ищците не са
обвързани със силата на пресъдено нещо и тя не съставлява пречка за допустимостта
на предявения иск по гр.д.№ 12052/2010г. на ПРС.
Искът по това дело касае ап.14, за който недвижим имот е съставен акт за частна общинска собственост
№1189/25,01,2005г. Проследявайки номерацията на имота от възникване
правото на собственост за наследодателя по съответните планове в хронология, ПРС
посочил, че имот пл.№ 172 е отчужден
със заповед № СД-116/02.10.1980г. от В. И.а /дарена с нот.акт от 1970г. и с
нот.акт от 1978г./ и от другите съсобственици – М. И.а У. и М. И. И., при
обезщетение за всяка една от тях с тристайно или двустайно жилище в новия
строеж. ПРС приел следното : „Спорно между страните е, дали то е било отчуждаването е
било отменено. …Заявлението от 19,05,1998г. за отмяна на отчуждаването е подадено
от наследниците на И. Н. И. /С./ и касае имот пл.№ 375, отчужден с протокол от 08,10,1966г. срещу заплатена сума
в размер на 0,24 лева за кв.м. /тук следва да бъде отбелязано, че ПИ 375 е бил собственост на други лица
– М.П., Ив.П. и сумата е 0,18 лв. кв.м., л.13 от настоящото дело/… Кметът на ***
е разгледал искането по отношение на имот
№172 по плана на кв.“Х. Б.“ юг и е отказал да отмени отчуждаването. По
жалба срещу отказа е образувано адм.д.№230/2000г. по описа на ПОС. С оглед
доказателствената сила на мотивите на постановеното по него решение може да се
приеме, че от имот пл.№376 са образувани два нови - №171 и №172, като е
отменено отчуждаването на част от имот пл.№376. В настоящото производство не са
събрани преки доказателства дали тази част, която е предмет на съдебното
решение, съответства на имот пл.№ 172. Но по съществено за
изхода на правния спор е, че последният не е отчужден от общия наследодател –
И. Н. И., а от В. И.а, М. И.а У. и М. И. И.а. В тази връзка е основателен
доводът на ищцата, че не е подавала молба за отмяна на отчуждаването. …Същата,
обаче, заедно с трети лица, са притежавали на лично основание правото на
собственост върху имот пл.№172 и поради това той е отчужден именно от тях. …
Това налага извода, че са се развили две отделни и независими правоотношения – между
различни субекти с различен предмет отчуждаване (различни имоти, включени в
терен за строителство на различни блокове – блокове 101-109 и блок 156).
Респективно страните в едното са подали молба за отмяна на отчуждаването, а по
другото – не. Ето защо ищцата е придобила като обезщетение правото на собственост
върху спорния имот и впоследствие не е загубила същото, поради придобИ.ето му
от ответника, съответно към момента на приключване на устните състезания то
принадлежи на нея.„
3.2. В приложеното по настоящото
дело - гр.д.№ 12052/2010г. на ПРС се съдържа : жалбата против отказ на Кмета на *** да отмени отчуждаването на
имот пл.№ 376 по плана на гр.Пловдив
кв.Христо Ботев, постановен по преписка вх.№ Р-894-М-8/19.05.1998г., подписана
от М. И.а У. /дъщеря на И. Н. И./, В. И. И.а, Н. И. И., М. И. Ч., И. И.ов И. и М.
Стефанова И.а /а по настоящото дело, л.208
и сл./; заявление вх.№ Р 894 М 8 от
19.05.1998г., подадено от наследниците на И. Н. И. /С./ - съпруга – В. И. И.а,
дъщеря – М. И.а У., синове – И. И. И. и Н. И. И., в което е посочено, че на наслдедодателя
е отчужден по ЗПИНМ недвижим имот – нива с площ 10 декара, в землище
Пловдив-Остромила, местност Бозалък тепе, като наследодателят влязъл в ТКЗС
през 1959г. с част от същия имот – 6,5 декара /имот № 375/ - л.199. С протокол № 5 от 08.10.1966г. посочената част
е отчуждена и изплатена в размер на 0.24 лв. за кв.м. Молбата в заявлението е
следната : „Молим да бъде отменена
заповедта за отчуждаване на част от имота на И. Н. И. или да бъдем обезщетени
по силата на новогласувания закон с поименни компенсационни бонове“.
- Заявлението по съдържание е
обсъдено в Решението на ПОС по дам.д.№ 230 от 2000г. и е прието, че
„…жалбоподателите сами са посочили, че през 1959г. наследодателят им И. е
влезнал в ТКЗС с част от процесния имот. При това положение е прието, че частта
от процесния имот съответстваща на имот пл.№ 171 е била фактически включена в
ТКЗС и реда за евентуалното възстановяване на собствеността върху него е този
регламентиран в ЗСПЗЗ, а не този в ЗВС по ЗТСУ, ЗПИНМ.
- В Решение
№ 81 от 09.01.2014г. по в.гр.дело № 3001/2013г. по жалба против Решение №
12052/2010г. на ПРС /за ап.14/ е посочено : С Решение №
16 от 14.03.2013г. на ВКС, Второ гражданско отделение по гр.д. № 534/2012г., се
обезсилва въззивно решение от 26.01.2012г. по гр.д. № 2021/2011г. на ПОС и
решение от 04.11.2005г. по гр.д. №636/2005г. на Районен съд- Пловдив, в частта,
касаеща положителния установителен иск за собственост, предявен по отношение на
апартамент № 14 и се прекратява производството по делото, поради което ПОС
приел, че не е налице влязло в сила съдебно решение по иск с предмет, идентичен
с предмета на настоящето дело, респективно, не е налице сила на пресъдено нещо,
която да съставлява пречка за допустимостта на предявения настоящ положителен
установителен иск. При проследяване състоянието на придобития през 1929г. имот
с площ от 10 дка /нот.акт за доброволна делба от 02.11.1929г./ са отразени
данните за отчуждения : Съгласно протокол №5 от 08,11,1966г. на Комисия по
параграф 85 от ППЗПИНМ от И. Н. И. /дядо на ищцата В.Н. М./ е отчуждена част от
този имот с № 376 към момента на отчуждаването, по реда на ЗПИНМ за строеж на
жилищен комплекс в кв. „Хр. Ботев-юг”, която част е отредена за жилищни блокове
101-109. Посочено е, че отчужденото място е овощна градина с площ от 4571 кв.м, което се оценява
по 0.18 лв. на кв.м. След това с нотариален акт №87, том ХVІІ, дело
№7919/1970г. И.И. дарява внучка си с
1/4 идеална част от дворно място, намиращо се в гр. Пловдив на бул.„Антон И.ов“
и съставляващо парцел ХХХІ имот пл.№ 172 в кв. 33-41, цялото от 2137 кв.м., а с
нотариален акт №195, том 2, дело №1054/1978г. – още 1/8 идеална част от правото
на собственост върху същото, ведно с 2/3 идеални части от правото на
собственост върху полумасивната жилищна сграда и върху стопанските постройки,
намиращи се в същото. В Заповед №СД – 116/02,10,1980г., на ГНС-Пловдив,
издадена на основание чл. 95 във вр. с чл. 98 от ЗТСУ, е посочено, че този
недвижим имот – пл.№ 172 се включва в терена, определен за строителство на блок
156 на бул. „Антон И.ов“ комплекс „Христо Ботев – юг“ и поради това е отчужден
от В.Н. М. и от другите съсобственици – М. И.а У. и М. И. И.а. Заявлението от 19,05,1998г. за отмяна
на отчуждаването е подадено от
наследниците на И. Н. И. /С./ и касае
имот пл.№375, част от който е
отчуждена с протокол от 08,11,1966г. срещу заплатена сума в размер на 0,24 лева
за кв.м. Кметът на *** е разгледал искането по отношение на имот №172 по плана
на кв.“Христо Ботев“ юг и е отказал да отмени отчуждаването. По жалба срещу
отказа е образувано адм.д.№230/2000г. по описа на ПОС. В мотивите на постановеното
по него решение е отразено, че от имот пл.№376 са образувани два нови - №171 и
№172, /съгласно последващ план на населеното място одобрен със Заповед
№354/1969г./, като е отменено отчуждаването на част от имот пл.№376. ПОС
приема, че ищцата заедно с трети лица, са притежавали на лично основание
правото на собственост върху имот пл.№172 и поради това той е отчужден именно
от тях. По тази причина действията, извършени от останалите наследници, или
дори от нея, но в качеството й на наследник и по отношение на притежаван от
него имот, не могат да породят правни последици върху спорното право.
-
Цитираните части от мотивите на
съдебните актове, приложени по делото са във вр. с основното възражение против
законосъобразност на оспорената заповед – не е имало заявление за отмяна
отчуждаването на имот – ап.13, поради което отказът на кмета на касае този имот
и респект. няма отмяна на конкретното отчуждаване, с поддържаната последица :
жалбоподателката е придобила като обезщетение правото на собственост върху
спорния имот – апартамент 13 и впоследствие не е загубила същото, поради придобИ.ето
му от ответника.
-
В допълнение се отбелязва, че към жалбата е приложена част от искова молба до
Районен съд - Пловдив с вх.№ 46758/13.09.2016г. /л.10/, без представянето й в
цялост, като в хода на съдебното производство не са представени доказателства
за образувано и висящо гр.дело по цитираната искова молба, което да е със
значение за спорното административноправно отношение.
3.3.
Приети без възражения са отчуждителната преписка и СТЕ /л.151 и сл., както и
л.202 и сл.; л.236 и сл./.
Съдебната
експертиза потвърди факти, произтичащи от представените по делото доказателства
относно обемът на правото на собственост на наследодателя И. Н. И. – имотът от
10 дка в местност Остромила -гр.Пловдив е заснет за първи път в плана, одобрен
със заповед № 963/1953г. с пл.№ 376 със запис в разписната книга към
плана Ил.И., двор – 9 334 кв.м. При съпоставка със съседните имоти по този план
/граници – „ПИ 375, записан собственост
на М. П. Ив.П. и ПИ 377 – Г. Н. С./, в.л. приема идентичност между имот
пл.№ 376 по плана от 1953г. с описания имот в нот.акт № 152 от 1929г. – титул
за собственост на наследодателя. Видно от скица № 1, имот 376 попада в два
квартала и според СТЕ, е включен в парцели, отредени за ГНС, която регулация не
е приложена.
В следващия план, одобрен със
заповед № 352/1969г. /КРП/, имот 376 от предходния план / 1953г.
съответства на два имота : пл.№№ 171 и 172, за които в разписната книга към
плана от 1969г. има записи за собственост : ПИ 171 – ТКЗС; ПИ 172-двор-И. Н. С.-н.а. № 152/1929г., както и М. И.а за ¼
ид.ч. от 2 137 кв.м., н.а. № 86/1970г. и В. Н.И.а за ¼ ид.ч. от 2 137
кв.м., н.а. № 87/1970г. Площта на имот 171 е 1 788кв.м., а на имот 172 – 7
764 кв.м.
По плана от 1969г., имот 172 е
включен по регулация в УПИ II – комплексно застрояване кв.17, в улици
проектирани североизточно и югоизточно от УПИ II – комплексно застрояване –
улиците реализирани, както и комплексното застрояване.
Двата имота по плана от 1969г.
първоначално не са заснети в следващия план, одобрен със заповед № 1043/1984г.,
но със Заповед № 497/27.07.2007г. е попълнен КП с нов имот пл.№ 2254 в граници,
определени със съдебното решение по адм.д.№ 230/2000г. на ПОС /л.144/,
съответно с площ 540 кв.м. В КК на гр.Пловдив, одобрена със заповед от 2009г., е
заснета възстановената част от имота в граници, идентични по плана от 1984г. за
ПИ 2254 – скица № 4.
Експертът е посочил, че площта
на дарените ¼ ид.ч. на М.У. с нот.акт от 1970г. /л.70/ съответства на
останалата част от имот 172 с обща площ 7 764 кв.м. /по планът от 1969г.,
л.237/ - след двете отчуждавания на части от него през 1966г. и през 1969г. В заключителната
част от експертизата е посочено, че със Заповед № СД-116/02.10.1980г. /л.216/ е
отчуждена за строителство на блок 156 на бул.Антон И.ов – част от имот пл.№ 172
на М.У., В.И.а и М.И.а, която част е с площ 2 137 кв.м. – съответна на
описаната в нот.акт № 86/1970г.
Заключението е прието без
оспорване и се цени от съда като обективно и с приложени специални знания.
3.4. С оглед събраните по делото
доказателства, при преценката за законосъобразност на оспорената заповед следва
да бъдат съобразени съдебно установени факти по отношение имотът – предмет на
изземване /ап. № 13/.
Предвид възражението за липса на
подадено заявление за отмяна отчуждаването на частта от имот 172, се отчита
установеното посредством СТЕ – в планът, одобрен със заповед № 352/1969г.
/КРП/, имот 376 от предходния план от 1953г. съответства на два имота : пл.№№
171 и 172, за които в разписната книга към плана от 1969г. има записи за
собственост : ПИ 171 – ТКЗС; ПИ
172-двор-И. Н. С.-н.а. № 152/1929г., както и М. И.а за ¼ ид.ч. от 2 137
кв.м., н.а. № 86/1970г. и В. Н.И.а за ¼ ид.ч. от 2 137 кв.м., н.а. №
87/1970г. Отказът за отмяна /л.200/ е квалифицирал молбата за отмяна именно
за отчуждаването на им.пл.№ 172.
Според съдържанието на жалбата
против отказа /л.208/, е прецизиран
номерът на имота, посочен в заявление № Р-894-М-8/19.05.1998г. – не 375, а 376 : „Със заявление №
Р-894-М-8/19.05.1998г. …заявихме искане за отмяна на отчуждаването на имот пл.№
376 по плана на кв.“Христо Ботев“, град Пловдив, действащ към 1966г., който
имот представлява ….10 дка земя, собствени на общия ни наследодател И. Н. С.,
починал на 13.08.1989г….Неправилно Кметът на *** е идентифицирал имота ни с
имот пл.№ 172 по плана на град Пловдив, кв.“Христо Ботев – юг“. Този имот
съставлява само част от имота на общия ни наследодател, като в по-голямата част
от него е извън границите му.“. Именно в тази вр. при разглеждане на жалбата от
ПОС по адм.д. 230/2000г. е обсъден в цялост кадастрално-регулационния статут на
имота по нот.акт от 1929г. – от първия до действащия план.
4. Съгласно чл.
168 АПК: “Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146..”. ЗОС не е предвидил императивно изискване за
съставяне на протокол в присъствие на законен представител на ползвателя или
лично. Последното произтича от нормата на чл.65 ал.1 ЗОС – въведеното правило
по характеристика представлява специфичен способ за защита правото на
собственост, установен в отклонение от общо регламентираните вещно правни
способи за защита. При отчитане особения характер и предназначение на
общинската собственост, законодателно е уреден бърз и ефикасен метод за нейната
защита, установяващ правомощие за административния орган, с едностранно
волеизявление изпълнимо по административен ред, да защити собственическите
права на общината, накърнени от противоправно поведение на всяко трето лице,
изразяващо се в безоснователно владеене или държане на общински имот.
4.1. Нормата на чл.65 ЗОС
изисква да е установено безсъмнено ползване /владение или държане/ на общински
имот без правно основание, липса на ползване по предназначение или отпаднала
необходимост. Практически е възможно основанието за ползване да е отпаднало или
владението да е при изначална липса на основание, уредено в ЗОС и други
нормативни актове, установяващи възможност общините да предоставят за ползване
недвижими имоти - частна или публична общинска собственост на определен или
определяем кръг адресати.
4.2. В тежест на административния
орган е да обоснове тезата за държан общински терен без правно основание от
страна на адресата на заповедта за изземване. Фактическият състав на чл.65 ал.1
от ЗОС съдържа елементите: надлежна материално правна легитимация за общината;
упражнявано от трето лице владение или държане на собствен на общината
конкретен недвижим имот; правна необоснованост на фактическото положение от
страна на ползвателя /владелец/. Проявлението на трите елемента от посочения
състав има за последица възникване на правомощие за административния орган да
издаде заповед за изземване на общински имот.
В случая е оспорено като
съществуващо правото на собственост на общината към момента на издаване на
заповедта за изземване. Тоест, спорен е първият елемент от фактическият
състав като безсъмнено проявен, но в това производство не следва да се обсъждат въпросите за
възникване на собствеността - тя следва да е изяснена, за да може
административния орган да е в хипотеза на чл.65 ЗОС.
4.3. Съгл. чл. 5 ал. 1 ЗОС
общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който е официален
документ, но няма правопораждащо действие /обстоятелство на неиздаден акт за
общинска собственост не променя статута на имота, тъй като актът само
констатира възникнали правнозначими факти – Решения №№ 2559/14г., ВАС /. В закона е
предвидено да се актуват общинските обекти, сред които и тези по чл.2 ал.1 т.1,
т.2. Разпоредбата се свързва с необходимост от яснота по отношение правото на
общинска собственост във връзка с възможностите за надлежно управление и
разпореждане.
АОС /частна/ № 1190 е съставен на 25.01.2005г. с
правно основание – чл.2 ал.1 т.1 ЗОС вр. с чл.5 ЗВСВНОИ. АОС не е обвързан с
последицата от гр.д.№ 636/2005г. на ПРС, а с последицата, възникнала при
прилагане на чл.5 ЗВСВНОИ. Независимо от посоченото в обстоятелствената част на
оспорената заповед, че с Решение № 116/04.11.2005г. по гр.д.№ 636/2005г. на
ПРС, жилището е признато за общинско, се съобразява, че проверката за
законосъобразност на административния акт обхваща правни и фактически основания
за издаването й с приоритет на второпосочените, тъй като правните не обвързват
съда.
4.4. Както бе посочено, в
административното производство не може да се решават спорове за собственост,
поради което изводът дали имотът е или не е общинска собственост следва да
произтича от доказателствата по делото.
Според
събраните доказателства при съобразяване последиците от съдебните производства,
постановените актове по които са приети по делото, вкл. с прилагане на гр.д.№
12052/2010г. и гр.в.д.№ 3001/2013г. на ПОС и отчитайки фактическите констатации
в приетото заключение по СТЕ :
А / Решение № 116/04.11.2005г.
на ПРС е постановено по гр.д. 636/2005г. по предявен иск с правно основание
чл.97 ал.1 ГПК с ищци М. И.У., Р. Г. И., Д. Г.У. и В. Н.М., като наследници на И.
Н.И., а първите трима – и като н-ци на Г. Д.У.. ПРС е признал за установено по
отношение на ***, че М.У., Р.И. и Д. У. са собственици общо на 99.62/100 ид.ч.
от апартамент № 13.
С Решение на Окръжен съд –
Пловдив № 2173/22.11.2006г. по в.гр.д.№ 2041/2006г. е отменено изцяло Решение №
116/04.11.2005г. на ПРС по гр.д. 636/2005г. и исковете са отхвърлени. С решение
№ 117 от 24.03.2010г. по гр.д.№ 4256/2008г., ВКС III О. е оставил в сила въззивното решение.
С Решение № 303 от 24.06.2011г.
на ВКС по гр.д.№ 488/2011г. е отменено влязлото в сила Решение №
2173/22.11.2006г. по в.гр.д.№ 2041/2006г. на ПОС, оставено в сила с Решение №
117 от 24.03.2010г. по гр.д.№ 4256/2008г. на ВКС – в частта, касаеща установителния иск за собственост предявен от В.
Н.М. срещу *** и в отменената част делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав, л.118 и сл. Тази част от съдебния акт касае ап. № 14.
- С Определение
№ 1117/28.04.2011г. на ПОС по гр.д.№ 2242/2010г. е прекратено съдебно
производство, образувано по субективно активно съединени установителни искове,
предявени от М.У., Р.И. *** за собственост на апартамент № 13/46. ПОС е приел за идентични заявените за защита права и тяхното
основание с тези по гр.д.№ 636/2005г. на ПРС, както в субективно, така и в
обективно отношение, при което при забраната за пререшаемост и на основание
чл.299 ал.2 ГПК е прекратил повторно заведеното дело. Апелативен съд-Пловдив с
Определение № 940/27.06.2011г. потвърдил определението на ПОС, л.112 и сл. Потвърден
е извода за наличие на спор, разрешен с влязло в сила решение, който не може да
се пререшава : „Между същите страни за
същото искане и на същото основание има влязло в сила решение. В него исковете
на ищците са отхвърлени по съображения, че са станали собственици на процесния
апартамент 13/46 по силата на заповедта на органа по чл.95 ЗТСУ /отм./ и с
постановяването на решение за отмяна на отчуждаването, собствеността е преминала
в патримониума на общината по силата на чл.5 ЗВСОНИ и др.“. – л.113; л.109-114.
-
Цитираните съдебни актове са относимите за разрешаване на спора и следва да
бъде съобразено, че според чл.297 ГПК във вр. с чл.144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България. Нормата на чл.298 ал.1 ГПК, която регламентира пределите /обективни и
субективни/ на силата на присъдено нещо разпорежда, че решението влиза в сила
само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая с
влязло в сила решение искът е отхвърлен и са били налице предпоставки за
провеждане на административната процедура по издаване на заповед на основание
чл.65 ЗОС. Приемайки друго и допускайки повторно оспорване на факти /вкл. от
отчуждителната преписка/, установени с влязло в законна сила съдебно решение, съдът
би допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Б / С Решение от 29.06.2001г. по
адм.д.№ 230/2000г. на ПОС е отменен отказ на Кмета на *** да отмени отчуждаването
на имот пл.№ 376 по плана на гр.Пловдив кв.Хр.Ботев, постановен по преписка
вх.№ Р-894-М-8/1998г., в конкретна част. ВАС оставя в сила решението на ПОС.
СТЕ
анализира в хронология кадастрално-регулационния статут на имот пл.№ 376: Имотът от 10 дка в местност
Остромила -гр.Пловдив е заснет за първи път в плана, одобрен със заповед №
963/1953г. с пл.№ 376 със запис в разписната книга към плана Ил.И., двор – 9
334 кв.м. При съпоставка със съседните имоти по този план /граници – „ПИ 375, записан собственост на М. П. Ив.П.
и ПИ 377 – Г. Н. С./, в.л. приема идентичност между имот пл.№ 376 по плана от
1953г. с описания имот в нот.акт № 152 от 1929г. – титул за собственост на
наследодателя. В следващия план, одобрен със заповед № 352/1969г. /КРП/, имот
376 от предходния план / 1953г. съответства на два имота : пл.№№ 171 и 172, за
които в разписната книга към плана от 1969г. има записи за собственост : ПИ 171
– ТКЗС; ПИ 172-двор-И. Н. С.-н.а. №
152/1929г., както и М. И.а за ¼ ид.ч. от 2 137 кв.м., н.а. № 86/1970г. и
В. Н.И.а за ¼ ид.ч. от 2 137 кв.м., н.а. № 87/1970г.
Записът на данните за собственост на ПИ 172 съдържа
нот.актове от 1970г., но в СТЕ не е посочено да е направено зачертаване на
нот.акт от 1929г. /като отпаднало право/ - съществува отразен н.а. № 152/1929г.
Оспорване в тази насока не е
заявено.
Приетите в това съдебно
производство доказателства налагат извод за неоснователност на възраженията в
жалбата относно отчуждителната процедура – обхват на искането и произнасяне от
съда с влязло в сила решение по административното дело. Както бе посочено, с
жалбата против отказа /л.208/, е прецизиран номерът на имота, посочен в заявление
№ Р-894-М-8/19.05.1998г. – не 375, а 376.
4.5.
По отношение придобивно
основание за общината - с аргумент от текста на чл.5 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ… не
е необходимо да е постановено съдебно решение с установителен диспозитив, както
се поддържа от жалбоподателката. Съгл. чл.5 ЗВСНОИ: (1) При отмяна на отчуждаването
отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по
силата на решението за отмяна. (2) Изземването на имотите по ал. 1 става по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на
отчуждаването. В същия срок настанените в оборотни жилища са длъжни да ги
напуснат. (3) Станалите общинска собственост жилища се предоставят на общините по
местонахождението на имотите за настаняване на социално слаби граждани,
крайнонуждаещи се от жилища граждани и граждани, които ще освободят жилища на
лица, чиято собственост се възстановява.
Следва извод, че
при отпаднало правно основание за ползване на жилището, законосъобразно е
постановена обжалваната заповед за изземване по реда на чл.65 ЗОС. По силата на
решението за отмяна на отчуждаването, отстъпените в обезщетение жилища стават
общинска собственост и се изземват от кмета на общината на основание чл.65 от Закона за общинската собственост.
С факта на
отправяне на искане по чл.4
от ЗВСНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ… се приема, че заявителите са съгласни да настъпят
последиците от отмяната на отчуждаването. В тази насока се съобразяват данните
от СТЕ : в
разписната книга към плана от 1969г. има записи за собственост : ПИ 171 – ТКЗС;
ПИ 172-двор-И. Н. С.-н.а. № 152/1929г., М. И.а за ¼ ид.ч. от 2 137
кв.м., н.а. № 86/1970г. и В. Н.И.а за ¼ ид.ч. от 2 137 кв.м., н.а. №
87/1970г. При това положение, след като по плана от 1969г. съответни на имот
пл.№ 376 по предходен план от 1953г. – са имоти пл.№№ 171 и 172 и след като
записите в разписната книга към плана, отразяващи данните за собственост не са
оспорени, не биха могли да бъдат споделени доводите за обхват на поискана
отмяна на отчуждаването и съответно – обхват на отмяната на отчуждаването от
ПОС, както и за неправилно приложена разпоредбата на чл.5 ЗВСОНИ от страна на
административния орган. Съдържанието на заявлението за отмяна на отчуждаването
и подписалите го лица не подкрепя тезата на жалбоподателката, като СТЕ изясни
самостоятелно в настоящото съдебно производство и в хронология промените в правото
на собственост, считано от 1929г. и последвалата номерация на имота, при
съобразяване с отчужденията.
Изводът
не се променя с възприетото от двете съдебни инстанции по отношение другия
апартамент № 14. Действително, при съществуващите изходни данни за имот пл.№
376, а в последствие като част от него – имот пл.№ 172, резултатът от
установителните искове е различен по отношение на двата апартамента. Благоприятният
изход за наследниците – собственици на ап.14 не рефлектира пряко върху вещните
права на наследниците – собственици на ап.13. Доказателствата налагат съда да
съобрази цитирания по-горе извод на Апелативен съд-Пловдив /Определение № 940
от 27.06.2011г. по ч.гр.д. № 696 от 2011г./ : „Между същите страни за същото
искане и на същото основание има влязло в сила решение. В него исковете на
ищците са отхвърлени по съображения, че са станали собственици на процесния
апартамент 13/46 по силата на заповедта на органа по чл.95 ЗТСУ /отм./ и с
постановяването на решение за отмяна на отчуждаването, собствеността е
преминала в патримониума на общината по силата на чл.5 ЗВСОНИ и др.“. С оглед характера на производството и
придобивното основание се отбелязва, че събраните по делото доказателства не сочат идентитет с
фактите по делото „Йорданова и други
срещу България“.
Жалбата следва
да бъде приета за неоснователна, ответникът не е заявил претенция за присъждане
на разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата против Заповед
№ 46-РОА-625 от 08.09.2016г. на Кмета на *** - ***.
Решението може да се обжалва
пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
Административен съдия :