РЕШЕНИЕ
№ 19969
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110120106 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. С. Г., ЕГН: **********, с
адрес: *********************** съдебен адрес: ******************** чрез адв. Д. В.,
срещу „АБ АД, с ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
************** с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца:
сумата от 11 925.07 Евро- главница, представляваща стойността на 8 броя нерешени
транзакции, изтеглени от източник “Интернет“ от страна на търговец”************* от
банкова сметка на ищцата, открита в ответната банка, лихва за забава върху главницата от
11925.07 евро за периода от 18.10.2024 г. до 07.04.2025 г. в размер на 776.57 евро, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба/07.04.2025 г./ до
окончателното плащане.
Твърди се, че ищцата е имала банкова карта, издадена по рамков договор от
30.09.2024г. с ответника, като на 18.10.2024 г. без нейно знание и съгласие са извършени 8
броя нерегламентирани трансакции на стойност 925 Евро, 2000 Евро, 1000 Евро, 1000 Евро,
2000 Евро, 2000 Евро, 2000 Евро и 1000 Евро,изтеглени от източник “Интернет“ от страна на
търговец”*************U.
Поддържа се, че въпреки още на 18.10.2024г. ищцата посетила офис на ********* и
провела разговор със служители, от страна на *********-ответник не са блокирани веднага
банковата сметка, за да бъдат ограничени загубите на ищцата до размера на първата
транзакция. Твърди се, че ответникът е проявил небрежност, като не е защитил средствата
на своя клиент.
Сочи се, че в отговор на писмено заявление за възстановяване на суми с вх. №
************г. ответникът е отказал да върне сумите с аргумент, че след като е бил
активиран 3D статичен секретен код за авторизация и идентификация на собственика на
сметката сумите са изтеглени правилно и съшият не носи отговорност за тях.
Излагат се доводи, че ответницата няма технически умения да извърши транзакциите, а
1
същата е и на 74 годишна възраст, тегленето е ставало по транзакции в различни държави,
което техническо не е възможно да се случи, липсват преки доказателства за активиране на
секретен 3D ключ страна на ищцата.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Не се спори, че М. С. Г. е титуляр на банкова сметка, разкрита съгласно сключен с
********* на 30.09.2024 г. Рамков договор за откриване, водене и закриване на физически
лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти. Сочи се, че на 14.09.2024 г.
ищцата е подала към ********* Искане за издаване, преиздаване, издаване на допълнителна
карта и/или за промяна на параметри по банкова карта на физическо лице. В искането
ищцата е заявила телефонен номер за ******* - *************, който е идентичен с
посочения в Рамковия договор телефонен номер за контакт, както и с номера, който ищцата
е регистрирала при регистрацията си в платформата за интернет банкиране ********* В
резултат на подаденото искане, ********* е издала дебитна карта
************************, която ищцата е получила на 18.10.2024 г. в 09:10 часа.
Сочи се, че в периода от 14:15 часа на 18.10.2024 г. до 14:09 часа на 19.10.2024 г. са
извършени 8 (осем) транзакции с картата на ищцата на обща стойност 11 925.07 евро, които
са осчетоводени на 21.10.2024 г.
Твърди се, че ищцата е подала Молба за блокиране на банкова карта в БЦ „****“ на
24.10.2024 г., а не на 18.10.2024 г. Банковата карта е блокирана незабавно след подаването на
молбата за блокиране на карта. Искане за оспорване на трансакции с банкова карта е
подадено от ищцата в БЦ „****" на *********, с Вх.************ г.- т.е. почти 3 (три)
месеца след извършване на процесиите транзакции. В него е посочено, че ищцата е разбрала
за неоторизираните транзакции „в ********* на 24.10.2024 г.“.В отговор на Искането за
оспорване, ********* е изпратила до ищцата писмо в което се заявява, че претенцията в
неоснователна.
Твърди се, че оспорените картови операции са надлежно потвърдени, чрез прилагане на
задълбочено установяване на идентичността на платеца (т.е. ищцата) по смисъла на чл.100
от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), чрез въвеждане на 3D
статична парола и 3D динамична парола, изпратена чрез SMS-съобщение до заявения от
ищцата номер на мобилен телефон - т.е. осъществена е т.нар. „двуфакторна автентикация",
Поддържа се, че При нареждането на всяка една от оспорените 8 (осем) трансакции са
въведени следните данни:Номер на карта,Дата на валидност на картата, ******* - Секретен
код (три цифров, находящ се единствено на пластиката на картата),Статична парола -
предоставена единствено на картодържателя,Динамична парола - 6 цифров код, който е
различен за всяка една трансакция. Получава се като SMS (съдържащ текст, който описахме
по- горе), на номера на мобилен телефон, заявен от картодържателя и вписан в системата на
********* - *************.Всички посочени данни са от естество да бъдат
достъпни/известни единствено на ищцата, в случай, че тя е положила дължимата грижа за
опазването им, съгласно изричното изискване на чл.75, т.З от ЗПУПС. Ако се приеме, че
всички описани по-горе данни, необходими за нареждането на транзакциите, както и
материалните носители (пластика на карта, мобилно устройство) са били под контрола на
друго лице, което е разполагало с тях и е могло безпрепятствено да ги използва, нареждайки
оспорените операции, то това не би могло да се квалифицира по друг начин, освен като
неизпълнение на задължение по чл.75 при условия на груба небрежност от страна на
ищцата, което, на основание разпоредбата на чл.80, ал.З от ЗПУПС, също води до отпадане
отговорността на ********* за възстановяване стойността на оспорените операции.
Оспорват се твърденията на ищцата, че: е уведомила ********* своевременно на
2
18.10.2024 г., че е налице липса на активирана 3D защита, че ********* не е блокирала
банковата сметка и че ********* не е предприела действия за защита на средствата по
банковата сметка на ищеца.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
Безспорно по делото е, че страните са били обвързани от Рамков договор за откриване,
водене и закриване на физически лица и за предоставяне на платежниуслуги и инструменти
от 30.09.2024 г., както и че на 18.10.2024 г. са извършени операции с дебитната карта на
ищцата за сума в размер на 11 925.07 Евро.
В чл. 13 от Договора е посочено, че неразделна част от него представляват Общите
условия за откриване, водене и закриване на платежни сметки на физически лица и за
предоставяне на платежни услуги и инстументи на „АББ“. Съгласно раздел VII, т. 4 от
същите платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за
изпълнението й. При липса на съгласие, платежната операция е неразрешена, а съгласно т. 5
разрешението от платеца се дава преди изпълнението на платежната операция, в случай, че
нареждането е представено в ********* на хартиен носител или ако е уговорено между
Титуляря и ********* с отделен договор - по електронен път чрез ползване на електронни
канали.
Съгласно т. 95.1.Всяко лице, което желае да сключи договор за карта, подава писмено
искане по образец на *********, като за целта следва да има открита разплащателна сметка
при ********* или да поиска да му бъде открита такава. По време на действие на договора
за карта Клиентът (титуляр) може да поиска от ********* към сметката да бъдат издавани
нови карти на основния или на Допълнителни картодържатели. ********* си запазва
правото да откаже издаване на карта без посочване на причина за това. Според т. 95.2.
Картодържателят предоставя мобилен телефонен номер на оператор в България в искането
за издаване на банкова карта.
Не се спори и, че на 14.09.2024 г. ищцата е подала към ********* Искане за издаване,
преиздаване, издаване на допълнителна карта и/или за промяна на параметри по банкова
карта на физическо лице. В искането ищцата е заявила телефонен номер за ******* -
*************, който е идентичен с посочения в Рамковия договор телефонен номер за
контакт.
Съгласно т. 95.8. ********* предоставя на Картодържателя ПИН-код и статична
парола за сигурни плащания в Интернет по един от следните два начина: по електронен път
- с SMS на регистрирания в банковата информационна система мобилен телефон;в банков
офис - лично в запечатан хартиен плик. Съгласно т. 95.9.Когато предоставянето на ПИН-а и
статичната парола за сигурни плащания в Интернет е по електронен път, *********
предоставя на Картодържателя идентификационен код, както и указания за използването на
идентификационния код за получаване на ПИН-а и статичната парола. При липса на
регистриран телефон за получаване на ЕПИН в информационната система на *********,
същата може да използва мобилен телефонен номер, регистриран за услугата „********“.
По делото е допуснато, изслушано и прието основно и допълнително заключение по
СТЕ, изготвено от вещо лице Н. С. К., което съдът кредитира изцяло и поставя в основни на
доказателствените си изводи. Вещото лице се е запозналои е използвало журнални записи
(****************), извлечения от бази данни, екранни снимки и справки от банковите
системи на ответника, картовата система „*********”, както и външната система
3
,,************* (*******)“, служеща за удостоверяване на електронните плащания по
протокола „******“. Констатирано е, че и осемте оспорени процесии транзакции са
извършени чрез платежната карта „*******“ с номер ****************************, която
ответникът е издал на името на ищцата (,***********“). Картата е била заявена на
14.10.2024 г. в 12:59:28 часа и е била активирана (и получена от ищцата) на 18.10.2024 г. в
09:07:18 часа. На 24.10.2024 г. в 08:56:58 часа картата е била блокирана, като за причина за
блокирането в картовата система на ответника е записано: „******************“. По
отношение на този текст вещото лице разяснява, че е е въведен от служител на *********,
конкретно **********
Констатирано е, че на дати 18.10.2024 г. и 19.10.2024 г. от процесната карта
(****************************) са инициирани общо 12 транзакции (всички до търговец
,,*******“ в *********, занимаващ се продажба на криптовалути): 8 от тях са успешно
автентикирани (потвърдени) и изпълнени; 3 от тях са успешно автентикирани (потвърдени),
но неизпълнени, и 1 транзакция, която не е била успешно автентикирана заради забавяне
при въвеждането на динамичния (SMS) код.
По отношение на проценсните успешни 8 броя трансакци се сочи, че са автентикирани
(потвърдени) чрез двуфакторна автентикация със статична и динамична парола по протокола
„******“. При първоначалната регистрация на картата в системата за удостоверяване на
електронни плащания ,,****** *******“ на 14.10.2024 г. са въведени настройки за
автентикация по протокола „******“, включващи двуфакторен метод: комбинация от
статична парола и еднократна динамична парола (***), изпращана чрез SMS. За получаване
на динамичната парола чрез SMS е регистриран мобилен номер +******, въведен на
18.10.2024 г. Номерът е без последваща промяна до момента на блокиране на картата. 3D
динамичните пароли са изпращани на телефонен номер +***********. Този номер е въведен
при регистрацията на картата в системата за удостоверяване и не е променян до момента на
блокиране.
Вещото лице сочи, че възможността за извършване на платежни операции е била
блокирана на 24.10.2024г. в 08:56:58 часа. Самата банковата сметка на ищцата не е била
блокирана, но единственият платежен инструмент към сметката (дебитната карта) е бил
блокиран на 24.10.2024 г. в 08:56:58 часа. Онлайн банкирането на ищцата също не е било
блокирано, но в него ищцата е разполагала само със справочни права, които не й позволяват
да извършва разпореждания със средства.
В о.с.з. вещото лице разяснява, че устройството с което са инициирани транзакциите
може да бъде всяко устройство, като не е необходимо да има конкретно инсталирано
приложение, защото за автентификация на транзакциите са използвани статична и
динамична парола и няма приложение, нещо което се инсталира на телефон и някакви
специални допълнителни стъпки които да бъдат правени, за да може тези транзакции да
бъдат извършени. Достатъчно е да бъдат въведени номера на картата, нейния код, името на
картодържателя и нейната валидност, след което ********* изпраща кода и изисква двете
пароли и тогава транзакцията бива автетинтикирана, за нито една от тези стъпки не се
изисква някакво приложение. Факт е, че ********* има такова приложение за банкиране, но
то в случая не е било използвано и не е било необходимо да се използва за конкретните
транзакции, те са извършени чрез този метод на автентификация.
В допълнителното си заключение вещото лице установява, че до 24.08.2022 г.
процесният телефонен номер +*********е бил в мрежата на „************“ ЕАД с титуляр
ищцата (М. С. Г., ЕГН **********). На 22.08.2022 г. в 11:27 часа е подадено заявление за
пренасяне на мобилния номер към мрежата на „*******“ ЕАД. На 24.08.2022 г. номерът е
бил пренесен (портнат) към мрежата на „*********“ ЕАД с нов титуляр - г-
жа***************с ЕГН ********** и до настоящия момент титулярят не е бил сменян,
нито номерът е бил пренасян. По информация от „*********“ ЕАД за периода от 24.08.2022
4
г. до настоящия момент (включително в процесния период през месец октомври 2024 г.) не е
извършвана смяна на SIM картата на телефонния номер +**********. В о.с.з.
процесуалният представител на ищцата твърди, че ************ е далечна братовчедка
на ищцата. Причината за смяната на титуляра била, че въпросната ******* работела в
„****************“ и е имала възможност за сключване на договор при по-изгодни
условия.
Вещото лице разяснява, че теоретично съществуват технически механизми, при които
получаването на даден SMS може да бъде „отклонено“ или достъпено от друго лице с
различна вероятност и сложност чрез един от следните методи:
• SIM *******атака: Това е метод, при който нападателят успява да дублира или
премести даден номер на нова SIM карта, контролирана от него, обикновено чрез социално
инженерство, насочено към служител на мобилния оператор. В конкретния случай няма
индикация за подобна атака - от „*************** ЕАД изрично потвърждават, че не е
извършвана смяна на SIM картата за номера към релевантния период. Ако беше осъществена
**************, в системите на оператора щеше да има запис за издадена нова SIM карта
или промяна на активната карта за този номер, а такива записи няма. Поради това може да се
заключи, че**************не е реализирана спрямо номер +*************към процесния
период (18-19.10.2024 г.).
• „*******“ (социално инженерство): При ********атаките вместо да се компрометира
инфраструктурата, атакуващият подвежда потребителя да разкрие сам конфиденциални
данни. Една възможна хипотеза е атакуващото лице да се е свързало с действителния
ползвател на номера (напр. с телефонно обаждане, ***, *********или съобщение в
приложение) и да го е убедило да предостави получения SMS код, представяйки се за
********* или за друго доверено лице. Честа практика на престъпниците е да изпращат
имейли, визуално имитиращи имейл от *********, които изискват „обновяване“ или
„потвърждаване“ на данни и водят към фалшива страница за вход, където се открадват
идентификационни данни (потребител/парола, 3D статична парола, еднократни кодове и
пр.). Липсват преки данни, че подобен сценарий е настъпил, както и данни, които да го
изключат.
• Неправомерен достъп до съобщенията (напр. вирус или мрежови атаки): Съществуват
и по-сложни техники, при които самият SMS с паролата бива засечен или пренасочен без
знанието на легитимния получател. Такъв пример е компрометиране на телефона чрез
зловреден софтуер (************), който има достъп до входящите съобщения. Ако
устройството на титуляра на номера е било заразено с вирус или шпионски софтуер, е
възможно съдържанието на SMS-ите автоматично да се препращат към атакуващия. Тази
техника изисква предварително жертвата да е инсталирала зловредно приложение или да е
кликнала на заразен линк. Няма данни по делото, които да установяват наличието на
подобен вирус в телефона, но възможността теоретично съществува.
• Физическа липса на владение върху телефона или SIM картата (кражба, загуба,
временно преотстъпване): Ако устройството или дори само SIM картата са били извън
фактическо владение на ползвателя, SMS кодовете продължават да се доставят на същата
SIM карта без в системите на оператора да се отрази „смяна на SIM“. Достатъчно е
нападателят: - да отключи телефона (при слаб PIN/шаблон/биометрия; или при активирано
показване на съдържанието на известията на заключен екран) или- да извади SIM картата и
да я постави в свое устройство (ако PIN кодът на SIM картата е известен/деактивиран или е
използван PUK код).
Вещото лице сочи, че с наличните по делото данни не може по несъмнен начин да се
установи чие е било физическото владение и контрол върху устройството, получило SMS
кодовете към 18.10.2024 г. Нито договете от системите на ответника, нито предоставените от
мобилния оператор данни биха могли да съдържат техническа връзка между конкретно
5
физическо лице и ползваното устройство. Допълнително, операторите съхраняват трафични
данни ограничено (в срок до 6 месеца), поради което за периода октомври 2024 г. липсват
клетъчни данни и съответно локации на устройството. Дори да са известни IP адресите на
устройството към определен момент, те само идентифицират крайна точка или мрежов
сегмент, а не конкретно лице и също не могат да служат като доказателство за физическо
държане на телефон.
Динамичната парола, изпратена към +***************, може да достигне до
неоторизирано лице само при компрометиране на елемент от веригата - измама спрямо
ползвателя (напр. „фишинг“ измама), физическо овладяване на телефона или на самата SIM
карта (кражба, загуба, временно преотстъпване; отключен телефон/видими известия;
извадена SIM карта е известен/деактивиран PIN/PUK код), или техническо прихващане чрез
вирус на клиентското устройство. В конкретния случай данните от „*****“ за липса на
смяна на SIM картата към релевантния период не показват компрометиране на
инфраструктурата и съответно отклоняване на SMS-a (например при „********“ атака). Ако
все пак код е достигнал до трето лице, най-вероятните причини остават вирус, социално
инженерство към ползвателя (измама) или временна физическа загуба (преотстъпване) на
телефона или SIM картата на трето лице.
Вещото лице сочи че Механизмите за автентикация, използвани от *********
(протоколът „*************“ с двуфакторно удостоверяване със статична парола +
динамичен SMS код) добавят сериозно ниво на сигурност в сравнение с обикновено картово
плащане само с данни от картата. В международната практика „*********** се счита за
стандартна мярка за защита при онлайн транзакции, именно защото изисква допълнително
потвърждение, което трябва да бъде извършено от притежателя на картата (чрез фактор
знание“ - статична парола, и фактор „притежание“ - мобилен телефон за SMS код).
Обективно погледнато, „*****“ с SMS двуфакторна автентикация представлява високо ниво
на защита, но не гарантира на 100% предотвратяване на измами и неоторизиран достъп при
компрометиране на данните или устройствата на потребителя. Успехът на защитата зависи
от това доколко надеждно се съхраняват от клиента самите автентикационни данни (пароли,
телефонен номер, получени SMS съобщения), както и от бдителността на ползвателя към
възможни измамни похвати.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна
операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия
работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни
услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би
се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
За да бъде уважен искът по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, следва да се установи, че от името на
ищеца е извършена неразрешена платежна операция. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС,
платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за
изпълнението. При липса на съгласие, платежната операция е неразрешена.
Според чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или
друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, платецът понася всички загуби,
свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с
неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 от закона умишлено или
поради груба небрежност, като в тези случаи платецът понася вредите независимо от
размера им. Спорно по делото се явява обстоятелството за наличието на обстоятелства,
които да осъществят хипотезата на проявена груба небрежност от ищцата, ако последната е
спомогнала или оторизирала извършването на оспорените платежни операции.
В трайно установената практика се приема, че небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че грубата
небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я
съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата
обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото
неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа.
Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се
установява във всеки конкретен случай.
В подкрепа на това разбиране е и даденото разрешение в решение от 21.04.2017 г. по т.
дело № 2733/2015 г., второ т. о. на ВКС, в което се приема, че рамковият договор за платежни
услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни или на поредица от
платежни операции, който може да определя задълженията и условията за откриване и
водене на платежна сметка, като са установени специални правила за оспорване на
извършени платежни операции в хипотезата на разпореждане със средства по сметка,
предприети от обслужващата банка без нареждане на титуляря, както и конкретни
задължения на ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на
предоставените му персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната
услуга, което в случая е извършено при груба небрежност задължения на потребителя на
платежни услуги във връзка със сигурността при ползването на тези услуги.
На първо място съдът приема, че Механизмите за автентикация, използвани от
********* (протоколът „********“ с двуфакторно удостоверяване със статична парола +
динамичен SMS код) е стандартна и напълно достатъчна защита, предоставена на
потребителя при извършване на трансакции с банкова карта. Липсва договорно уредена и
обичайно дължима допълнителна защита, необходима да бъде предоставена от *********.
Дължимата грижа, която потребителят следва да положи е да пази в тайна избраната
статична парола, както и да не губи фактическата власт върху мобилното си устройство със
СИМ картата на заявения номер, на който потребителят би получил динамичен SMS код.
В процесният случай ищцата не въвежда твърдения да е била лишена от фактическа
власт от мобилното си устройство със СИМ картата на заявения номер ****************.
Не са въведени твърдение и същата да е предоставила на някой статичната си парола.
Категорично се установява, че в процесния случай не е извършена***************
Така възможните теоретични хипотези за извършване на процесните трансакции без
участието на ищцата, посочени от вещото лице са ********“ (социално инженерство),
Неправомерен достъп до съобщенията (напр. вирус или мрежови атаки) и Физическа липса
на владение върху телефона или SIM картата.
Загуба на физическо владение върху телефона или кликване върху измамен линк биха
7
били проява на груба небрежност, което изключва отговорността на *********. Наличието
на неправомерен достъп до съобщенията във връзка с получения от ищцата динамичен код
отново изисква наличие на допълнително осъществена груба небрежност при въвеждане или
предоставяне на данни за използвания от нея статичен код.
Всяка една от теоретично възможните хипотези трансакциите да са неразрешени, а не
инициирани и потвърдени от ищцата, в процесия случай биха били поради груба
небрежност от страна на ищцата при съхраняване на статичната си парола или мобилното
си устройство в което е поставена СИМ картата на използвания от нея и заявен от нея
телефонен номер ************
Въведените възражения касаещи възрастта на ищцата, техническата й неграмотност и
незаинтересованост от покупка на криптовалути са изцяло житейски и нямат характера на
относим юридически факт. Сами по себе си не са годни да изключват отговорността за груба
небрежност, нито са житейско абсолютно валидни- няма каквато и да е пречка, дори е
нормално в развиващо се общество човек в напреднала възраст да е технически грамотен и
да има финансовоинвестиционна култура.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС се явява
неоснователен, поради което и следва да бъдат отхвърлен.
Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователността на акцесорния иск и
претенция за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК възниква само за ответника, който е внесъл депозит за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза в размер на сумата 500 лева. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Г., ЕГН: **********, с адрес:
*********************** съдебен адрес: ******************** чрез адв. Д. В., срещу
„АБ АД, с ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: **************, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 925.07
Евро- главница, представляваща стойността на 8 броя нерешени транзакции, изтеглени от
източник “Интернет“ от страна на търговец”************* от банкова сметка на ищцата,
открита в ответната банка, лихва за забава върху главницата от 11925.07 евро за периода
от 18.10.2024 г. до 07.04.2025 г. в размер на 776.57 евро, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба/07.04.2025 г./ до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„АБ АД, с ЕИК: **************, съдебно-деловодни разноски в размер на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9