Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Хасково, 14.08.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря Веселена
Караславова………………………………и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия И. т.д. № 180 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането за сума в размер на 60 000 лева.
Ищецът - П.Я.И. твърди, че на 22.03.2018г.,
около 10:40 часа, в района на км 38 от АМ „Марица“, водачът на МПС, марка и
модел „Мерцедес 3331“, с рег. № *******– З.А., движейки се в дясна пътна лента,
предприел маневра „завой в обратна
посока“, навлизайки в лявата пътна лента, без да пропусне движещият се там и
изпреварващ го л.а. „Опел Астра“, с рег. № Х 4629 КВ – управляван от ищеца, като
вследствие на настъпилото ПТП, му били
причинени множество увреждания. За пътния инцидент бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 22.03.2018г. от РУ на МВР – Димитровград и
образувано ДП № 211/2018г. по описа на РУ на МВР – Димитровград. Непосредствено
след ПТП-то, ищецът бил откаран по спешност в „МБАЛ – Хасково“ и хоспитализиран
за периода от 23.03.2018 г. до 26.03.2018 г., поради получените при пътния
инцидент увреждания, а именно - мозъчно сътресение, придружено с болки в
главата и световъртеж; фрактура на ляв радиус (счупване на долния край на
лъчевата кост), болка, оток, ограничени и болезнени движения; навяхване и
разтягане на лява раменна става, придружени с болка, ограничения в абдукция,
флексия и ротация, като при движението й се усещал „феномен на щракане“ и болки
в дясна лакетна става. За обездвижване на увредените кости в областта на лявата
лъчева кост, му била поставена гипсова имобилизация. При изписване от
болничното заведение, било предписано спазването на хранителен и двигателен режим,
както и прием на „Ноотропил“. Ищецът
продължил лечението си в домашни условия като възстановителния период по
отношение на получената фрактура продължил за период от около 3 месеца, а по
отношение на лявата раменна става, твърди, че все още усещал болки, слабост и
ограничения при движението. През първия месец след катастрофата, предвид
фрактурата в областта на лявата лъчева кост, изпитвал много силни болки и бил
трудно подвижен. Не можел да се обслужва сам, тъй като лявата му ръка била
имобилизирана за месец и половина, което ангажирало близките му денонощно, за
да му помагат в изпълнението на ежедневните битови и хигиенни нужди. Според
лекарските прогнози, болките щели да намалеят
и отшумят, но съществувала вероятност при влошаване на времето и/или физическо
натоварване, те да се появят, както и вероятност движенията в областта на
фрактурата да останат болезнени и ограничени за цял живот. Твърди още, че
преживял много тежко пътния инцидент, чувствал се подтиснат, сънят му се
нарушил и споменът за случилото се връщал постоянно, поради което се наложило
на 04.04.2018 г. да потърси помощ от психиатър. При прегледа, за който бил
издаден Амбулаторен лист № 134/04.04.2018 г., психиатърът му поставил диагноза „посттравматично стресово
разстройство“ и предписана терапия с антидепресанти и успокоителни медикаменти.
Видно от констативния протокол за ПТП с пострадали лица, който в тази си част
бил официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач попадал
в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени в следствие на ПТП вреди, се
покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество, обективирана в
застрахователна полица № BG/23/117002907327 от 01.11.2017 г. На 08.06.2018 г.
ищецът депозирал молба, изпратена с
товарителница № ИД PS 1113 00RHQU E до ответното дружество, с която претендирал
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от процесното ПТП.
С писмо изх. № 99-4599/11.09.2018г., ответникът постановил отказ от изплащане
на застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното моли за решение, с което
съдът да осъди ответника ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД – гр.София да му заплати сумата в размер на 35 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
причинени в резултат на настъпило на 22.03.2018г. ПТП, ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОТВЕТНИКЪТ - ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД –
гр.София, в законоустановеният срок по чл. 367 от ГПК, е депозирал писмен отговор, с който се оспорва
виновността на водача Запрянов, както и механизма на настъпилото ПТП. Релевира възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, позовавайки
се на съпричиняване, допуснато от страна
на ищеца, твърдейки, че е управлявал автомобила без поставен предпазен колан и
в нарушение на правилата на ЗДвП, предприемайки рисково изпреварване,
застрашавайки безопасността на останалите участници в движението. Поддържа, че
водачът И. е бил длъжен да се убеди, че МПС-то, което изпреварва не е подало
сигнал и няма намерение да измени посоката си на движение. Оспорва и размерът
на претендираното обезщетение като изключително завишен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва иска и в частта относно претенцията за законна
лихва.
С допълнителна искова молба по чл. 372 от ГПК, ищецът оспорва отговора
на исковата молба. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД въвежда
презумпцията за виновност, която следвало да бъде оборена в настоящото
производство от ответника. Субективното право на увредения да предяви пряк иск
срещу застрахователя, възниквало едновременно с правото на деликтно обезщетение
и било функционално обусловено от него, като застрахователят като пряко
задължено лице отговарял в обем, в който отговарял и делинквентът. Оспорва твърдението,
че е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – гр.София е постъпил писмен отговор
на допълнителната искова молба, в който се поддържат изложените в първоначалния
отговор на исковата молба доводи и възражения.
В хода на производството, с определение, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 15.07.2019 г., съдът допусна изменение на иска по реда
на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличение цената на иска с разбивка по отделни
пера на главната искова претенция, касаеща претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. С допуснатото увеличение на цената на главния иск, ищецът
претендира от съда да се осъди ответника
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД –
гр.София да му заплати сумата в общ размер на 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат
на настъпило на 22.03.2018 г. ПТП, включваща
5 000 лева – за мозъчно сътресение, придружено с болки в главата и
световъртеж, 20 000 лева – за фрактура на ляв радиус (счупване на долния
край на лъчевата кост), болка, оток, ограничени и болезнени движения,
24 000 лева – за навяхване и разтягане на лява раменна става, придружени с
болка, ограничения в абдукция, флексия и ротация, като при движението й се
усещал „феномен на щракане“, лезия на ротаторен маншон, лабрум гленоидале –
лява раменна става и предстоящо оперативно лечение; 1 000 лева – за болки
в дясна лакетна става и 10 000 лева – за посттравматично стресово
разстройство.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ПГК, съдът прие за безспорно наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС с рег. № Х *******, обективиран в застрахователна полица №
BG/23/117002907327 от 01.11.2017 г., със срок на покритие от 02.11.2017 г. до
01.11.2018 г., сключен между
застрахователя - ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – гр.София и собственика на
автомобил, марка и модел „Мерцедес 3331“, с рег. № *******.
По делото е приета
Епикриза из. № 5355/2018г. на МБАЛ – Хасково АД, Неврохирургия, от която се
установява, че ищецът И. е постъпил в болничното заведение на 23.03.2018 г., от
където е изписан на 26.03.2018 г. При
приемането му в болницата след станалото ПТП се оплакал от главоболие и
световъртеж. За поставената диагноза „мозъчно сътресение“, без открита
вътречерепна травма, била проведена медикаментозна
терапия.
От Амбулаторен лист №
0000445 от 27.03.2018г. на д-р М.П., Ортопедия и Травматология се установява,
че на ищеца е проведена терапия „гипсова имобилизация“ за счупването на долния
край на лъчевата кост. Налице били и придружаващи заболявания и усложнения, а
именно навяхване и разтягане на раменна става.
Видно от писмо изх. №
ЦУ 994599/11.09.2018 г. е, че ответното застрахователно дружество е отказало
заплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0411-185-2018 г. от
08.06.2018 г.
С Постановление от 22.01.2019 г. на прокурор при РП –
Димитровград, е прекратено производство по ДП № 211/2018 г., по описа на РУ на
МВР – Димитровград, пр.пр. № 343/2018г., по описа на РП – Димитровград,
образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Производството е прекратено на основание заявено от пострадалия по чл. 343, ал.
2, т.2 от НК, съгласие.
Видно от Амбулаторен
лист № 1093 от 25.04.2019 г. на д-р М.П., Ортопедия и Травматология е, че ищецът
се оплакал от болки в лявата раменна става, засилващи се при движение и
датиращи от година. На ищеца е поставена диагноза „увреждане на рамото,
неуточнено“, поради което е представен за ЯМР, с цел доуточняване на
диагнозата. Д-р Петков посочил и състоянието на пациента: болка, ограничения в
абдукцията, флексия и ротация в лява раменна става, при движение се усеща
феномен на щракане, свързан с болки в ставата.
Видно от приетата по
делото Магнитно резонансна томография от 08.05.2019г., изготвена от СМДЛ Русев
– 91, Лаборатория по образна диагностика при МБАЛ – Хасково, обект на
изследване е била лявата раменна става на ищеца П.Я.И., при което изследване са
установени данни за субакромиален импинджмент синдром с частична руптура на
ротаторния маншон; реактивен бурсит и синовит.
С Консултация от
11.05.2019 г., извършена от ищеца в МДЗ „Еуровита“ ЕООД, е поставена диагноза лезия на ротаторен
маншон, лабрум гленоидале – лезия лява раменна става, като му е предписано оперативно лечение –
артроскопска реконструкция на лява раменна става.
По делото е назначена съдебно автотехническа
експертиза с вещо инж. Х., чието заключение съдът приема за обективно,
компетентно и изчерпателно. От заключението на експерта се установяват
механизма на настъпилото ПТП, причините за неговото настъпване, поведението на
водачите, атмосферните условия при настъпването на ПТП-то и видимостта на
двамата водачи. От заключението се установява, че на 22.03.2018 г., в светлата
част на денонощието, около 10:40 часа, при
км. 38 на АМ „Марица“,
по посока на движението
за гр. Пловдив при слаб снеговалеж и неограничена видимост, водачът З.А.
управлявал специализиран автомобил за снегопочистване /снегорин/, марка и модел
„Мерцедес Актрос“, с рег. № *******. Намирал в най-дясната лента на прав
хоризонтален мокър асфалтов участък от пътя и се движил със скорост от 35 км/ч.
Снегоринът бил с включени основни и допълнителни предни и задни светлини. По
същото време, на същия пътен участък, в изпреварваща лента, в същата посока на
движение, зад снегорина, се движил л.а. марка и модел „Опел Астра“, с рег. № Х
4629 КВ с водач ищеца П.Я.И. и със скорост от
около 70 - 80 км/ч. При приближаването на снегорина, ищецът го видял и
предприел намаляване на скоростта на управлявания от него л.а. „Опел Астра“.
Когато предната броня на управлявания от ищеца автомобил била на около 24 м.
преди ориентира /табела км.38/, левият ъгъл на греблото на снегорина бил на
около 9 м. преди ориентира, като преди тази позиция водачът на снегорина имал
пълна видимост върху л.а. „Опел Астра“. А. включил левия мигач за завой на ляво
и в тази позиция вече имал частична видимост върху излизащия от видимата зона
„Опел Астра“, но не погледнал вляво и назад. Предприел маневра „завой наляво“,
погледнал през огледалото вляво и назад, но вече не виждал л.а. „Опел Астра“,
който бил изцяло в невидимата за водача Запрянов зона. Снегоринът завил наляво
и навлязъл почти изцяло в активната лента. Ищецът И. видял насочения към
неговата изпреварваща лента снегорин и реагирал незабавно, активирайки спирачките.
Въпреки реакцията на ищеца, управляваният от него л.а. „Опел Астра“ се ударил с
предния десен ъгъл странично в джантата на предното ляво колело на завиващия
снегорин. От удара предните управляеми колела се завъртели напред и се счупил
десният хебел. Последвал втори удар,
като автомобил „Опел Астра“ с предната си дясна част се забил и спрял в стърчащия
източен край на западната част от южната мантинела. Опелът спрял изцяло, а
снегоринът навлязъл и спрял частично в технологичния проход между мантинелите.
В резултат на произшествието, водачът И. получил фрактура на лъчевата кост на
лявата ръка, предната част на управлявания от него автомобил силно се
деформирал, а снегоринът получил повреда в кормилната система (счупен хебел).
Експертът сочи още, че водачът на снегорина, при преминаването през активната
лента не се съобразил с наличието, положението и скоростта на движение на
движещия се вляво и зад него л.а. „Опел Астра“, който го изпреварвал. Като
предпоставка за настъпване на процесното ПТП, вещото лице сочи поведението на Запрянов
– водач на снегорина, марка и модел „Мерцедес 3331“, с рег. № *******в началото
на маневрата „завой наляво“. По поставени въпроси, експертът в заключението си
посочва, че ПТП-то е настъпило при дневна светлина, слаб снеговалеж/дъждовно,
облачно време, като участъкът на ПТП е бил с мокра асфалтова настилка и видима хоризонтална
маркировка на пътя, при много добра видимост в района на ПТП при настъпването
му, като ищецът И. е има възможност и е видял движещия се пред него снегорин.
Именно след като видял снегорина, И. предприел плавно намаляване на скоростта до
около 55 км/ч., когато видял, че снегоринът завива наляво и ще навлезе в
неговата лента за движение, като на около 16,49 м. преди момента на удара
активирал спирачките. В момента на възникване на опасността предната броня на
Опела била на 15,80 м. преди мястото на удара, т.е. И. реагирал своевременно
преди настъпване на момента на възникване на опасността, но не е имах
техническата възможност да избегне настъпилото ПТП. Вещото лице допълва още, че
непосредствено преди удара, след плавно намаляване, в конкретните
метеорологични условия, скоростта на л.а. „Опел Астра“ е била около 55,24
км/ч., а в момента на удара – около 39,06 км/ч. Нямало маневра „изпреварване“,
тъй като разстоянието от мястото на включване в трафика по АМ „Марица“ до
мястото на ПТП било около 300 м. и автомобилът „Опел Астра“ се движил в
най-лявата лента, като ударът настъпил около 16,50 м. западно от ориентира –
табела „км.38“. В заключението си вещото лице сочи още, че снегоринът започнал
завоя наляво от изходна позиция – успоредно на лентите за движение, на около 1 м.
от северния край на аварийната лента и около 25 м. източно от мястото на удара.
В същото време предната броня на Опела била на около 39,45 м. преди мястото на
удара и водачът плавно намалявал скоростта, като Опела бил на линията на
видимост за водача на снегорина. В момента на реакция от водача на л.а. „Опел
Астра“, предната броя на автомобила била на около 16,49 м. преди мястото на
удара, като водачът И. виждал насочения
към неговата изпреварваща лента снегорин и реагирал незабавно със спирачките.
Снегоринът бил на около 0,44 м. преди да пресече разделителната линия и на
около 10 м. преди мястото на удара, когато водачът му не видял Опела, който бил
близо до него, но извън зоната му на видимост и продължил предприетия ляв
завой, насочен към изпреварващата лента. При изслушването си в съдебно
заседания, вещото лице поддържа депозираното писмено заключение.
По делото е назначена и съдебно-психологична
експертиза с вещо лице д-р Д., чието заключение съдът приема за обективно,
компетентно и изчерпателно. В своето заключение, изготвено след запознаване с
материалите по делото и лична среща с И.,
психологът сочи, че процесното ПТП се е отразило негативно върху психичното
състояние на ищеца, застрашило е живота и здравето му. Инцидентът е причинил
продължително време физически болки на ищеца, който се чувствал отпаднал, подтиснат,
напрегнат, разтревожен. Породили се у него недоверие и повишена бдителност.
Блокирала се социалната реализация на личността, която предвид възрастта на
пострадалия, била водеща в неговото развитие. Резултатите давали основание да
се приеме, че е налице посттравматичен стрес, а диагнозата „посттравматично
разстройство“ се поставяла от психиатър, който преценял необходимостта от
медикаментозно лечение. На следващо място, експертът посочва, че ищецът И. е с
повишено ниво на личностна тревожност в резултат на неприятни емоционални
преживявания, които се отразили негативно върху психиката му и към момента на
изготвяне на заключението бил в психодискомфорт. Предстоящата оперативна интервенция и предположенията за
нейния изход създавали допълнителни модератори за засилване на негативното
влияние върху личността на И.. Предписаното лечение оказало необходимия ефект
върху соматичното състояние на И. и при среща с вещото лице твърдял, че вече не
приемал предписаните медикаменти. За подобряване на психичното му здраве било
необходимо да се отработи емоционална травма от преживяното при ПТП-то и във
възстановителния период чрез психотерапия.
На последно място, вещото лице, при проведеното психологично изследване,
установило, че се проявяват симптоми на посттравматичен стрес, като се
проявявали и 73,9 % от изследваните 23 признака на стрес. Нивото на ризилиънс
/психичната устойчивост/ на личността на И. било високо, което му помогнало да
се справи отчасти с емоционалната травма от преживяната катастрофа.
Съществувала вероятност, при попадане в близка ситуация, отново да се активират
преживяванията и страхове на личността, което да доведе до трайни негативни
изменения и последствия за личността. При разпита си в съдебно заседание,
вещото лице поддържа представеното по делото писмено заключение. Допълва още,
че претърпяното ПТП е предизвикало психична криза и емоционална травма, като
ищецът не е приемал антидепресанти и успокояващи средства, а само
болкоуспокояващи, поради много високото му ниво на психична устойчивост. Като
стресор, усложняващ емоционалното състояние на ищеца, експертът посочва
състоянието на рамото, което при срещата им „тракало“, което обстоятелство
натоварвало емоционално ищеца.
Съдът назначи и съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р Е., който в заключението, след запознаване с
материалите по делото сочи, че ищецът е получил контузия на главата, леко
мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието и счупване на лъчевата
кост на лявата ръка, като уврежданията са причинени от действие на тъп предмет
и можели да се получат при автомобила травма. На ищеца било причинено трайно затруднение в
движението на лявата ръка по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължало на
счупването на лъчевата кост на същата ръка, като срокът за възстановяване за
физически труд е 2,5 – 3 месеца, а за
нефизически – 1,5 – 2 месеца, при среден срок на имобилизация 4 седмици. Контузията
в областта на лявата раменна става причинила болка и частично ограничени
движения в става, които оплаквания, ведно със счупването, определяли общо
затруднение в движението на лявата ръка. Срокът за отзвучаване на оплакванията
бил в рамките на посочения по-горе срок. Мозъчното сътресение със степенно
помрачение на съзнанието причинило разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК и оплакванията отзвучали в рамките на болничния престой
за срок от около 3-4 дни. На вещото лице е поставена допълнителна задача, като
експертът сочи, че срокът за отзвучаване на оплакванията в лявата раменна става
продължава поради установени нарушения в целостта на ротаторния маншон на ставата
и предстояло оперативно лечение. Продължителността на оплакванията зависела от
евентуалното подлагане на такова лечение и от неговия успех. При изслушване в
открито съдебно заседание, д-р Е. поддържа заключението и сочи, че терминът
„лезия“ означава нарушена цялост на анатомична структура, като ротаторните
маншони са елементи от ставния апарат на раменната става, чиято цялост била
нарушена, т.е. били в неестествения си вид – буквално разкъсани. „Лабрум
гленоидале“ представлявали елементи от става – ставната повърхност, покрита
с хрущял, а „маншонът“ - част от капсулата на става. След извършен ЯМР се
оказало, че има увреждане на апарата на рамото. Предвид травмата, увреждането нямало
как да отзвучи спонтанно. Препоръчаното оперативно лечение с пластика не гарантирало
успешен резултат. ЯМР било скъпо изследване и не се покривало от клиничната
пътека. Платени били също и пластичните операции. Ако не се подложел на
операция, болките нямало да отшумят доживот. Що се касае за „Лексотан“-ът,
вещото лице посочва, че същият е психотично лекарство и потиска чувството за напрежение
и напрегнатост. „Деанксит“-ът влизал в групата на леките антидепресанти и също
потискал чувството за психично напрежение и тревожност.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите П.Д.Д., Ю.С.И. и З.А.А..
Свидетелят Д. твърди, че пътувал на предната седалка до
шофьора в управлявания от ищеца автомобил по време на инцидента. Катастрофата
станала в светлата част на деня, при снеговалеж и лек дъжд, настилката била
влажна, но без натрупвания върху нея. Тъкмо слезли от детелината в посока гр.
Пловдив и се движели със скорост не повече от 70-80 км/ч. Забелязали движещия
се се много бавно снегорин, в аварийната лента, на разстояние от около 200 - 300
м. Снегоринът предприел завой наляво, като ищецът опитал да избегне удара. Не
видял дали снегоринът подал мигач за завой наляво. Управляваният от ищеца
автомобил се ударил в греблото и гумата на снегорина и оттам „се забили“ в
мантинелите. При удара И. усетил болка в ръката и впоследствие станало ясно, че
е счупена. Имал и цицина на главата.
Свидетелката И. - майка
на ищеца, твърди, че синът й се прибрал с гипсирана ръка, дрехите му били накъсани,
а на главата му имало голяма цицина. Тогава тя разбрала за случилото се.
Вечерта след инцидента имал болки и на следващия ден постъпил в болница, където
бил гипсиран заради болката в ключицата. След изписването му от болницата,
възстановителният период продължил около 3 месеца. Първият от тях определя като
ад, тъй като грижите за сина й били поети изцяло от нея. Ищецът не можел да се
обслужва и поради това, че бил левичар, а увреждането засегнало лявата му ръка.
Гледал диво и уплашено. Не искал да говори за инцидента, крещял й, не спял през
нощта. Наложило се да потърсят психиатър, който му предписал медикаментозно
лечение и нещата се поуталожили. Заради травмата напълнял, тъй като не можел да
спортува.
Свидетелят А. твърди,
че работел в „АБ“ АД като водач на снегорин с дясна дирекция, с рег. № *******.
На датата, на която станало
произшествието му било възложено да осолява отсечка от пътя на АМ „Марица“.
Докато хвърляли сол, автомобилът вървял бавно. Движел се в посока гр. Пловдив.
Погледнал в огледалото и видял, че няма друго превозно средство зад него.
Началникът му бил с него в кабината на
снегорина, от дясната му страна и казал
да направи обратен завой в участъка, където имало махнати мантинели, за да се
върне обратно и да осоли детелината поради лошото време. Предполага, че е подал
сигнал преди маневрата, тъй като по принцип го правел, както и, че се е изнесъл
вдясно, защото машината била трудно маневрена. Започнал да навлиза към
мантинелата и когато греблото вече я достигало, станал ударът. Предницата на
колата се завъртяла и излязла на изпреварващата лента. Дошли полицаи, които
съставили протокол за произшествието.
При така установената по делото от фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
Правната квалификация
на иска, предмет на настоящото производство се съдържа в разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ, с който се иска присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС,
управлявано от виновния водач – З.А. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие. От страна на
пострадалия е отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение,
по която е заведена щета № 0411-185-2018 г. от 08.06.2018 г., като в срока по
чл. 496 от КЗ, застрахователят е отказал плащане – обстоятелства, обуславящи
допустимостта на иска.
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно
поведение от страна на
делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена
застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и собственика на управляваното от делинквента
МПС и настъпилото
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя. Вината като елемент от състава
на непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното, съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се
възлага на ответника. Съгласно чл. 429,
ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане /арг. ал.2, т.2 на същата норма/. С нормата на чл.
432, ал. 1 от КЗ законът предоставя на пострадалото лице субективното право да
сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите.
Безспорно установено е,
че на 22.03.2018 г., в светлата част на денонощието, около 10:40 часа, при км.
38 на АМ „Марица“, по посока на движението гр. Пловдив, при слаб снеговалеж и
неограничена видимост, водачът З.А. управлявал специализиран автомобил за
снегопочистване /снегорин/, марка и модел „Мерцедс Актрос“, с рег. № *******,
движейки се в най-дясната лента на прав,
хоризонтален, мокър, асфалтов участък от пътя, със скорост от 35 км/ч.
Снегоринът бил с включени основни и допълнителни предни и задни светлини. По
същото време, на същия пътен участък, в изпреварваща лента, в същата посока на
движение, зад снегорина, се движил л.а. марка и модел „Опел Астра“, с рег. № Х
4629 КВ, управляван от ищеца П.Я.И., със
скорост от около 70-80 км/ч. При
приближаването на снегорина, ищецът го видял и предприел намаляване на
скоростта на управлявания от него л.а. „Опел Астра“. Водачът Запрянов имал
пълна видимост върху управлявания от ищеца автомобил, но въпреки това предприел
маневра „завой наляво“ и едва тогава погледнал през огледалото вляво и назад,
навлизайки почти изцяло в активната лента. Ищецът И. видял насочения към
неговата изпреварваща лента снегорин и реагирал незабавно, активирайки
спирачната система на автомобила. Въпреки реакцията на ищеца, управлявания от
него л.а. „Опел Астра“ се ударил с предния десен ъгъл странично в джантата на
предното ляво колело на завиващия снегорин. Последвал и втори удар, като
автомобилът „Опел Астра“ с предната си дясна част се забил и спрял в стърчащия
източен край на западната част от южната мантинела. Опелът спрял изцяло, а
снегоринът навлязъл и спрял частично в технологичния проход между мантинелите.
При така установения от
заключението на вещото лице Х., механизъм на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за безспорно, че водачът на
снегорин, марка и модел „Мерцедс
Актрос“, с рег. № ******* – З.А., е нарушил правилата за движение по чл. 25 и чл.
38, ал. 3 от ЗДвП - преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и не е
съобразил положението, посоката и скоростта на движението на л.а. „Опел Астра“.
На следващо място, водачът А. е нарушил и нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП -
при завиване в обратна посока, не е пропуснал попътно движещото се от лявата му
страна ППС – л.а. „Опел Астра“, управляван от ищеца И., с което съдът приема за
доказана първата от кумулативно дадените предпоставки от фактическия състав на
основанието на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди –
противоправно деяние, извършено от страна на водача на снегорина. Претърпените
от ищеца увреждания с оглед заключението на вещото лице Е., са пряка и непосредствена последица от
настъпилото на 22.03.2018 г., ПТП и се
изразяват в контузия на главата, леко мозъчно сътресение със степенно
помрачение на съзнанието; счупване на лъчевата кост на лявата ръка; лезия на
ротаторен маншон, лабрум гленоидале – лява раменна става, като счупването,
ведно с контузията в областта на раменната става, е причинило трайни
затруднения в движението на ляв горен крайник, което представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, съобразно задължителните
указания на Пленума на ВС, изложени в т. 10 на Постановление № 3 от
27.11.1979г. на ВС. Мозъчното сътресение е причинило разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно - лека телесна повреда.
Уврежданията са съпътствани от болки и страдания, както и посттравматичен
стрес, които подлежат на репариране, съгласно на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът приема за безспорно и наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС с рег. № Х *******, обективиран в застрахователна полица №
BG/23/117002907327 от 01.11.2017 г., със срок на покритие от 02.11.2017 г. до
01.11.2018 г., сключен между ответника - ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и
собственика на автомобил, марка и модел „Мерцедес 3331“, с рег. № *******,
управляван от водача А., в резултат на
допуснатите от който нарушения на правилата за движение е настъпило и ПТП, при
което е пострадал ищеца – обстоятелства, обуславящи извода за настъпило застрахователно
събитие, станало на 22.03.2018 г. – във времевите рамки на действие на
застрахователния договор.
Въз основана на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети претърпените от
ищеца неимуществени вреди, вследствие на настъпилото на 22.03.2018 г. ПТП,
причинено в резултат на противоправното поведения на водача на застрахованото
МПС. Съдът не възприема становището на защитата на ответника, че изключителна
вина за настъпването на процесното ПТП имал ищеца, който не се бил съобразил с
движението на снегорина и със специалния му режим на движение, предвид липсата на
доказателства, подкрепящи същата.
По отношение на размера на претендираното от
ищеца обезщетение, настоящият състав намира, че за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около настъпването на вредите, техните характер и тежест,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, така че възмездяването да отговаря на критерия
„справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да
се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на
пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.,
съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е
свързано "с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства", каквито са "характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.“.
На първо място, следва да се обсъди релевираното
от ответника възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице.
Неподкрепени с каквито и да било доказателства останаха твърденията на
ответника, че ищецът е шофирал без поставен предпазен колан. От показанията на
свидетеля Д., пътувал на предната седалка до ищеца, се установява, че и двамата
са били с поставени предпазни колани, като съдът кредитира показанията му като
непротиворечиви, обстоятелствени и хронологически подредени. Свидетелят
споделя, още че след като видели снегорина, ищецът намалил скоростта и направил
всичко възможно, за да избегне удара. Съдът
не споделя виждането на защитата на
ответника, че доколкото снегоринът е автомобил със специален режим по смисъла
на чл. 91, ал. 1 от ЗДвП, за него не
действала забраната на чл. 58, т.2 от ЗДвП, а именно завиване в обратна посока на автомагистрала, където е настъпило
и процесното ПТП. Нормата на чл. 92, ал. 1, т.3 от ЗДвП, макар и да позволява
на водача на автомобил със специален режим да не се съобразява с посоката на
движение, не изключва задълженията на
водача по чл. 25 и чл. 38, ал. 3 от ЗДвП. По отношение на механизма на
настъпване на произшествието, съдът не кредитира показанията на свидетеля А.,
предвид неговата заинтересованост от изхода на спора. С оглед на изложените
съображения, съдът приема за неоснователно възражението на ответника за
допуснато от ищеца съпричиняване.
Видът и характерът на
причинените на ищеца И. увреждания се установяват от заключението на вещото
лице Е. и се изразяват в причинено трайно затрудняване движението на лявата
ръка – средна телесна повреда и леко мозъчно сътресение със степенно помрачение
на съзнанието – лека телесна повреда, които увреждания са съпътствани от болки
и страдания по време на целия възстановителен период, траял около 3 месеца.
Установява се и посттравматичен стрес в следствие на настъпилия инцидент, като
в тази връзка съдът цени заключението на вещото лице д-р Д. по назначената
съдебно-психологична експертиза. Уврежданията се доказват още и от събраните писмени и гласните доказателства.
На ищеца е причинена лека телесна повреда - леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, като възстановителният
период е продължил около 3-4, в рамките на болнични престой. Причинена му е и
среда телесна повреда, изразяваща се трайно затрудняване движението на лявата
ръка, в следствие на счупената лява лакетна кост, като възстановяването на
пострадалия е продължило около 3 месеца. Ищецът е търпял изключително силни
болки и страдания след настъпването на
процесното ПТП. Предвид счупването на лакетната става, е бил в невъзможност да се обслужва сам. В
тази насока съдът цени показанията на свидетелката И. – майка на ищеца, която
е била до сина си по време на преживените от него посттравматичен и
възстановителен период.
Субективните възприятия на инцидента са довели у
ищеца чувството на отпадналост, подтиснатост, тревожност, недоверие, неспокойство. В показанията си свидетелката И.
споделя още, че сънят на сина й се
нарушил, станал агресивен в разговорите и всячески избягвал темата за
инцидента, оказал силно отражение върху психиката на пострадалия.
Физическите увреждания са довели и до трайни
промени в ежедневието на пострадалия, като същият напълнял много, като освен,
че са довели до негативни промени във физическата му форма, са препятствали и
упражняването на спортни занимания, извършвани
преди инцидента.
Съдът отчита и това, че ищецът все още не е
възстановен напълно, като повече от година след настъпването на
местопроизшествието, болките в лявата раменна става не са отшумели. Съобразно
преминато от ищеца МРТ изследване, е установено нарушение на целостта на
раменната става и всяко движение води до засилване на болките. Предписаното
оперативно лечение с пластика, създавало неприятни емоционални прежиявявания у
ищеца.
С оглед изложеното, съдът намира, че сумата в
размер общо на 27 000 лева в
достатъчна степен възмездява претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, предвид техния обем и
интензитет, от които 1 000 лева
– за мозъчно сътресение, придружено с
болки в главата и световъртеж, 9 000 лева – за фрактура на ляв радиус (счупване на
долния край на лъчевата кост), болка, оток, ограничени и болезнени движения, 12 000
лева – за навяхване и разтягане на лява раменна става, придружени с болка,
ограничения в абдукция, флексия и ротация, като при движенито й се усеща
„феномен на щракане“, лезия на ротаторен маншон, лабрум гленоидале – лява
раменна става и 5 000 лева –
за посттравматичен стрес, поддържан и от предстоящо оперативно лечение. Искът в останалата част – за разликата до предявения размер от общо 60 000 лева, включваща 5 000 лева – за мозъчно сътресение,
придружено с болки в главата и световъртеж,
20 000 лева – за фрактура на ляв радиус (счупване на долния край на
лъчевата кост), болка, оток, ограничени и болезнени движения, 24 000 лева
– за навяхване и разтягане на лява раменна става, придружени с болка,
ограничения в абдукция, флексия и ротация, като при движенито й се усеща
„феномен на щракане“, лезия на ротаторен маншон, лабрум гленоидале – лява
раменна става, 1 000 лева – за болки в дясна лакътна става и 10 000 лева – за посттравматично
стресово разстройство, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се
отхвърли.
По отношение на претендираната от ищеца законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на подаване
на исковата молба, следва да се отбележи
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 429, ал. 2, т.2, вр. ал. 3 от КЗ, застрахователното обезщетение включва и
лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност).
Съгласно нормата на чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или с
изтичането на тримесечния срок по чл.
496, ал.1, освен в хипотезата, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Ищецът е
сезирал ответника на 08.06.2018
г., а тримесечният срок е изтекъл на 08.09.2018 г., т.е. законна лихва се дължи
от 09.09.2018г. Предвид претенцията на
ищеца за законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.11.2018 г., законната лихва следва да бъде присъдена съобразно заявения петитум.
По въпроса за разпределяне на отговорността за
направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно
изхода на делото. С оглед основателността на предявените искове и
неблагоприятния за ответник изход на настоящото производство, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да поеме направените от ищеца разноски пред Окръжен
съд – Хасково, но в рамките на уважената част от исковата претенция. Предвид
обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството
по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което в тежест на ответното дружество,
предвид изхода на спора, следва да се възложат разноските за възнаграждение на
вещите лица по назначените по делото експертизи, а именно 200 лева за
назначената съдебна-автотехническа експертиза, 200 лева за назначена съдебно-медицинска
експертиза и 302,40 лева за назначената съдебно-психологична експертиза, както
и сумата в размер на 1 080 лева – държавна такса, при което ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на ОС –
Хасково общо сумата в размер на 1 782,40 лева.
На следващо място, видно от приложения към
списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие
страните по него /ищецът И. и адв. К.К.Г./ са уговорили, че ищецът е
получил безплатна правна помощ и
съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, поради което в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатското
възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено
лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да
бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с
определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като
бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковите претенции в общ размер
на 27 000 лева, поради което и размерът същият възлиза на 1 340 лева, която сума следва да се изплати на адв. Г..
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Видно от приложения по делото списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, сторените от застрахователя разноски възлизат общо на 2 296 лева, от които 1 896 лева
– платено адвокатско възнаграждение, 300 лева – депозит за вещо лице по
назначената съдебна-автотехническа експертиза и 100 лева – депозит за вещо лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза,
поради което в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника
разноски в размер на 1 262, 80 лева,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. И. Л. и Р.К. Д., на
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 497, ал. 3 от КЗ да заплати на П.Я.И., с ЕГН **********,***, сумата в размер общо на
27 000 лева /двадесет и седем
хиляди лева/, от които 1 000
лева /хиляда лева/ – за мозъчно
сътресение, придружено с болки в главата и световъртеж, 9 000 лева
/девет хиляди лева/ – за
фрактура на ляв радиус /счупване на долния край на лъчевата кост/, болка, оток,
ограничени и болезнени движения, 12 000 лева (дванадесет хиляди
лева) – за навяхване и разтягане на лява раменна става, придружени с болка,
ограничения в абдукция, флексия и ротация, с „феномен на щракане“, лезия на
ротаторен маншон, лабрум гленоидале – лява раменна става и 5 000
лева /пет хиляди лева/ – за посттравматичен стрес и предстоящо оперативно
лечение, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.03.2018 г., около 10:40 часа, в района на км 38 от АМ „Марица“, станало по вина на З.А.,
като водач на МПС, марка и модел
„Мерцедес 3331“, с рег. № *******,
застраховано по договор „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, обективиран в застрахователна полица № BG/23/117002907327 от 01.11.2017 г.,
със срок на покритие от 02.11.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.11.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за разликата до предявения размер от общо 60 000 лева,
включващ 5 000 лева – за мозъчно
сътресение, придружено с болки в главата и световъртеж, 20 000 лева – за фрактура на ляв радиус
(счупване на долния край на лъчевата кост), болка, оток, ограничени и болезнени
движения, 24 000 лева – за
навяхване и разтягане на лява раменна става, придружени с болка, ограничения в
абдукция, флексия и ротация, с „феномен на щракане“, лезия на ротаторен маншон,
лабрум гленоидале – лява раменна става, 1 000 лева - болки в дясна лакетна
става и 10 000 лева – за
посттравматично стресово разстройство и предстоящо оперативно лечение, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А. И. Л. и Р.К. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в общ размер на 1 782,40 /хиляда седемстотин осемдесет и два лева и
четиридесет стотинки/ лева, включваща 200 лева – възнаграждение за вещо лице по
назначената съдебна-автотехническа експертиза, 200 лева – възнаграждение за вещо
лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза, 302,40 лева – възнаграждение
за вещо лице по назначената съдебно-психологична
експертиза и 1 080 лева – държавна такса, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А. И. Л. и Р.К. Д., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА да заплати на К.К.Г. *** от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на
дейността – Хасково, бул. „България“ № 150, ет. 2, офис 217 сумата в размер на 1 340 /хиляда триста и четиридесет/
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Я.И.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. И. Л. и Р.К. Д., сумата в размер на 1 262, 80 лева /хиляда двеста шестдесет
и два лева и осемдесет стотинки/, представляващи разноски в първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: