Решение по дело №1836/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……..../26.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

              

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Х. Колева

 

при секретаря Дарина Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1836 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от И.Т.П., ЕГН **********; П.А.П., ЕГН **********; К.Т.П., ЕГН **********; Щ.Т.П., ЕГН **********; Х.Т.Н., ЕГН ********** и Н.Н.М., ЕГН **********, чрез адвокат адв. Х.Д. от ВАК, съдебен адрес: *** Н. № 8 съединени в условията на първоначално активно субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот № 016002 в землището на с. Бенковски с ЕКАТТЕ ...., общ. Аврен, представляващ земеделска земя с площ от 670 кв.м., начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, находящ се в местността „До село", при граници и съседи на имота: имот № 016001 - нива - насл. на н.д.к.; имот № 000146 - жилищна територия; имот № - 016004 - нива - насл. на П.С.К., на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент 1968 г. до настоящия момент.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: понастоящем се легитимират като собственици на спорния недвижим имот, който владеят, като правото на собственост върху същия са придобили на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото от 1968г. до сега владеят имота необезпокоявано, присъединявайки и владението на своя наследодател Т. П.А.. Същият необезпокоявано обработвал мястото, считано от 1968г., като след неговата смърт това е продължило в лицето на неговите наследници. Установили, че за имота ответникът е съставил акт за частна общинска собственост № ..от 19.09.2016г., с посочено в него правно основание: Протокол №3/06.02.2009г. и Заповед № ... на Директора на ОД „Земеделие" гр. Варна, чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС, чл.25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Считат, че ответникът неправилно е приел, че имотът е такъв по чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърдят, че имотът никога не е представлявал земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, доколкото не е влизал в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Владението върху него никога не е било отнемано, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ответникът се легитимира формално като собственик на имота, поради което за ищците е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Молят в този смисъл за положително произнасяне по предявения иск.

 

В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество, като неоснователен. Навежда твърдения, съобразно които в нотариалния акт било отразено, че имотът - парцел I-357 по плана на с. Бенковски е включен в регулационния план със заповед № 169 от 14.VI.91год., т.е. на ищците било признато право на собственост само по отношение на имота, който попада в регулация. Твърди се, че липсва идентичност между описаният в нот. акт имот и спорния. Ищците не са подавали заявление за възстановяване правата си върху земеделската земя в законоустановените срокове, като не са представили и документи, удостоверяващи правото им на собственост, поради което на основание чл. 32, ал. 5 ППЗСПЗЗ имотът е предоставен за стопанисване на общината. По силата на чл. 19 ЗСПЗЗ, общината стопанисвала и управлявала земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите ставали общинска собственост. С писмо с изх. № 0680-853/06.03.09 г. на Директора на ОД „Земеделие" - Варна, ответникът бил уведомен, че със Заповед № РД 09-38/09.02.2009 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Варна е одобрено Протоколно решение № 3/06.02.2009 г., изготвено и подписано от комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД 09-253/01.12.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Варна, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата, намиращи се на територията на община Аврен, обл. Варна. На 28.12.2009 г., Общинска служба по земеделие - с. Аврен предала на Община Аврен земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, определени с Протоколно решение № 3/06.02.2009 г., за което бил съставен и подписан от двете страни приемо-предавателен протокол. Издаденият Акт за частна общинска собственост представлявал официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила, че придобивното основание по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е осъществено. Моли предвид изложените съображения, по делото да бъде постановено решение, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство №43, том IV, дело №3105/92 г. от 07.05.1992 г. на Нотариус И. м. при Варненски районен съд е призната собствеността на: й.п.а.И.Т.П., К.Т.П., Х.Т.Н., н-ци на Т. П.А., на следния недвижим имот: дворно място от 2000 кв.м., парцел I-337, в които са включени 1200кв.м на кв.36 по плана с. б.заедно с построената в това дворно място паянтова жилищна сграда, стопански постройки и насаждения при граници: от две страни улици, П.С.и В. Д..

Представен е и НА за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство №143, том V, рег.№6036, дело №943 от 15.12.2003 г. на Нотариус Р.Т., с който се изменя номера на парцела: от парцел „I-337" да се чете „I-357".

 

С Акт за Частна общинска собственост №3004/19.09.2016 г., вписан в Служба по вписвания гр.Варна, вх.рег.№23670/20.09.2016 г., акт 53, LXІІІ, дело №13292/16, дв.вх.р.23482, Община Аврен, на основание Протокол №3/06.02.2009г. и Заповед №Р.Т.. на директора на ОД „Земеделие", гр. Варна, чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, е актувала имот - земеделска земя с площ от 670 дка, с начин на трайно ползване-нива и категория на земята-шеста, имот №016002 / по КВС/ в м."До село", ЕКАТТЕ-...., при граници: имот №016001-нива; имот №000146-жил.територия; имот №016004-нива.

Видно от Скица №К02375/17.09.2016г. на имот №016002 в землището на с. б.представляващ земеделска земя, с площ 670 кв.м., индивидуализиран с №016002, при граници на имота: имот №016001 - нива; имот №000146 - жилищна територия, имот №016004 - нива; находящ се в с. б.община Аврен, област Варна, същият е по картата на възстановимата собственост /КВС/ на землището на с.б.община Аврен, област Варна.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, том I, peг. № 869, дело №58/2004 г. от 16.02.2004 г. на Нотариус а.а., №316 с район на действие PC – Варна, от който е видно, че К.Т.П., й.п.а.И.Т.П. и Х.Т.Н. продават на В.И.Х.следния свой недвижим имот, а именно: дворно място от 1200кв.м, находящо се в село б.общ. Аврен, представляващо УПИ I-357, в кв.36 по плана на с. б.заедно с построената в същото място паянтова жилищна сграда, стопански постройки, подобренията и трайните насаждения при граници на имота: улица, улица, УПИ II-358.

Представена е Скица №237/13.04.2016 г. за имот УПИ I-357 в кв.36 по плана на с. б.общ. Аврен, обл. Варна, от която е видно, че УПИ I- 357, кв.36 по плана на с. б.общ Аврен е записан на К.Т.П., й.п.а.И.Т.П. и Х.Т.Н., с площ 1290 кв.м..

Представено е Удостоверение за наследници изх.№13393/14.12.2016г., издадено от Район Одесос на Община Варна, от което е видно, че Т. П.А. е оставил наследници - й.п.а. – съпруга; К.Т.П. – син; И.Т.П. и Х.Т.Н. – дъщери.

Представено е и Удостоверение за наследници изх.№ГП-102/14.12.2016 г. на Й. П. ***.

С Писмо-отговор, изх.№79/07.03.2017 г., Общинска служба по Земеделие – Аврен, уведомява, че в землището на с. б.общ. Аврен няма изработена и одобрена кадастрална карта.

Представени са извадки от Държавен вестник, брой 34 от 13.04.1999 г. и Държавен вестник, брой 46 от 18.05.1999г., от които е видно, че са издадени съобщения на осн. чл.25 ал.1 ППЗСПЗЗ относно възстановяване собственост в землището на с. Бенковски и изработените планове за земеразделяне, както и съобщения по чл.32, ал.1 и чл. 33 ППЗСПЗЗ, чл.25, ал.5 ППЗСПЗЗ за започване въвод във владение съгласно влязъл в сила план за земеразделяне и одобряване коригиран план за земеразделяне.

Представена е Заповед №169/14.06.1991г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет за одобряване на общия застроителен и регулационен план на село Бенковски.

 С Приемо-предавателен протокол от 28.12.2009г, Общинска служба по Земеделие – Аврен предава на общ. Аврен земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.

Със Заповед №РД 09-38/09.02.2009г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - Варна е одобрено протоколно решение № 3/06.02.2009г, изготвено и подписано от комисията по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ в землища на общ. Аврен.

С Протоколно решение №3/06.02.2009 г., са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ обн. ДВ 13/2007г.

Представено е и Приложение №1 към раздел I, т. 1 от Протоколно решение №3/06.02.2009 г..

В полза на ищците е допуснато събиране на гласни доказателства посредством разпит на двама свидетели в режим на водене, с показанията на които да установят наведените от тях фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорния имот с намерение за своене в периода от 1968 г. до предявяване на исковата молба в съда, присъединявайки владението на своя наследодател Т. П.А. в периода 1968 г. до 11.02.1986 г..

В показанията си св. И. Стаменкова установява, че познава И.П., К.П., Х.Н. и техните съпрузи от 1994 г., когато си купила имот в Бенковски. Познавала и Й.. Имотът им бил през едно място от този на свидетелката. Всяка седмица идвали да работят мястото. Майка им живеела там. Имало постройки и фургон. Й. имала къща там, но я продали с дворното място. Имотът им граничи с този на новия собственик – В.. В него има лози и градина със зеленчуци. Ограден е с телена мрежа. Никой не е предявявал претенции към този имот. От 1994 г. до сега само те стопанисват имота..

Св. Емине Мусова заявява, че познава И., К., Х. и техните съпрузи. Съседи са в Бенковски. Баща им Т. купил имота през 1976 г. От 1976г. само те стопанисват имота. В него има лози, овощни дръвчета, зеленчуци. Към настоящия момент едната част от имота е продадена. Другата част се ползва от ищците.

По делото са ангажирани специални знания, чрез провеждане на СТЕ.

От заключението на вещото лице Х. се установява, че процесният имот №016002 по КВС на землището на с.б.община Аврен, представлява югозападната част на имот №357 по план на с.б.а в останалата си част -североизточната, от имота е формиран парцел/УПИ 1-357 в кв.36 по регулационния план на с.б.одобрен със заповед №169/14.06.1991г. Имот №357 по КП на с.Бенковски е с площ от 2037кв.м /графически изчислена след сканиране и векторизиране на плана/, а парцел - УПИ 1-357, кв.36 е с площ от 1250кв.м. Имот №016002 по КВС се препокрива с част от имот №357 по КП на с.Бенковски. След извършено изследване на представените нотариални актове /НА №43/1992г./НА №143/2003г. за поправка на нот.акт/ и НА №108/2004г./, както и плановете за процесната територия на с.б.вещото лице два заключение, че има частична идентичност с описания имот и съвпадение с УПИ. В НА №43/1992г. е описан имот №357с площ от 2000кв.м и включената част от имота в регулационния план на с.Бенковски /парцел 1-357 в кв.36/ с площ от 1200кв.м, от който с НА №108/2004г. е извършена продажба на Веселин Хаджиев, при същата площ, номер по регулационен план /УПИ 1-351 в кв.36/ и граници. Видно от представената комбинирана скица към СТЕ имот №016002 /отразен в скицата с виолетов цвят/ попада в имот пл.№357 по плана на с.Бенковски /по заповед №169/1991г./, но е извън регулационните граници на населеното място.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството им на страни, заявяващи право на собственост върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. Именно установеността на активната материалноправна легитимация на ищците към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.

Събраните в полза на ищците гласни доказателства, доказват осъществявано от тях владение с намерение за своене.

Въпросът дали са налице пречки за оригинерното придобиване на правото на собственост от страна на ищците следва да се разглежда само при направата на извод, че имотът е бил собственост на Община Аврен, доколкото съставлява правоизключващо възражение за претендираното от нея право на собственост.

Видно от АОС №3004/19.09.2016г., имотът е актуван като частна общинска собственост с посочено и поддържано в процеса придобивно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОбС и чл.25 ЗСПЗЗ. Доколкото АОС няма правопораждащо действие, то цитираните в него като основание законови разпоредби не установят фактическия състав на придобито право на собственост. Първата от двете норми, предвижда, че общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, а съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на §4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона остават държавна собственост. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници. Следователно, за да се приеме, че процесният имот е придобит от Община Аврен по силата на чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ е необходимо да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни претенции. Това означава и приключване на реституционните процедури за съответната територия /арг. и от разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ, изискваща влязъл в сила план за земеразделяне, респ. карта на възстановената собственост/.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства - СТЕ и свидетелски показания, че имотът има статут на земеделска земя, съобразно легалното определение дадено в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, поради което намират приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Според чл.19 ЗСПЗЗ общината стопанисва земеделската земя останала след възстановяването на правата на собствениците и придобива собствеността върху тази земя след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Физическите лица заявяват правата си върху земеделските земи по реда и начина предвиден в чл. 11 и сл. ЗСПЗЗ и глава трета от ППЗСПЗЗ, а юридическите лица по реда на глава трета от ЗСПЗЗ. При наличието на законовите изисквания, ПК, сега ОСЗ, според чл. 45, ал. 2 ППЗСПЗЗ вземат решение за възстановяване правото на собственост на общините в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Именно по отношение на тези земи мораториумът наложен от пар. 1 ЗИД на ЗС за придобиването им по давност е приложим. Остатъчният фонд земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по възстановяване собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти - физически и юридически лица, държавата и общините и следователно в него влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.

Затова, при положение, че ищците твърдят придобиване имотите по давност, то по делото следва да бъде установено, че те не са изключени от гражданския оборот, т.е. липсва забрана да бъдат предмет на придобиване по давност. Ето защо, релевантен за спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на установяване владението на праводателя на ищците, т.е към 1968г., когато се твърди, че той е завладял имота. Това е така, тъй като в чл. 6 ЗС в първата му редакция изв. бр. 92/16.11.1951г., а и в тази от 1991г. /ДВ бр. 77/17.09.1991г./ държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. По делото нито се е твърдяло, нито се установи праводателят на ищците да е разполагал с документ за собственост върху имота или да е придобил фактическата власт от физическо или юридическо лице. Не са налице данни за одържавяването им, нито за обобществяване им, респ. за провеждане на реституционна процедура. А за да се изключи приложимостта на забраната за придобиване по давност нужно е да бъде установено, че имотите са принадлежали на друг субект на правото - физическо или юридическо лице. Това е така, защото с приемане на Конституцията на НРБ от 1947г., е премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КРБ от 1947г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Ето защо, съдът намира, че доколкото с приемане на Конституцията от 1947г. и ЗС от 1951г. е въведена забрана за придобиване по давност на държавни имоти, осъществяваното от наследодателя владение от 1968г. до смъртта му през 1986г. не може да доведе до придобиване на имота по давност. Същото важи и за владението му, към което ищците присъединяват собственото си след тази дата, тъй като по силата на чл.86 ЗС/приет ДВ бр.92/16.11.1951г. и отм. ДВ бр.31/17.04.1990г./, не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. В периода 1990г. до 1996г. е била в сила забраната на чл.86 ЗС /доп. ДВ бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г./, а с пар.1 от ЗД на ЗС е спряна давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2017г. Ето защо, на така заявеното придобивно основание, ищците не може да се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като давност в тяхна полза не е имало възможност да тече /Решение № 1607 от 14.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1649/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 576/08.12.2017 г. на ВКС, гражданска колегия, I-во отделение по гр. д. № 2156/2017 г./.      

Исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на спора, сторените от ответника разноски следва  да се поемат от ищците, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същите възлизат на 100 лева заплатен депозит за вещо лице и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                              Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Т.П., ЕГН **********; П.А.П., ЕГН **********; К.Т.П., ЕГН **********; Щ.Т.П., ЕГН **********; Х.Т.Н., ЕГН ********** и Н.Н.М., ЕГН **********, чрез адвокат адв. Х.Д. от ВАК, съдебен адрес: *** Н. № 8 съединени в условията на първоначално активно субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот № 016002 в землището на с. Бенковски с ЕКАТТЕ ...., общ. Аврен, представляващ земеделска земя с площ от 670 кв.м., начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, находящ се в местността „До село", при граници и съседи на имота: имот № 016001 - нива - насл. на н.д.к.; имот № 000146 - жилищна територия; имот № - 016004 - нива - насл. на П.С.К., на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент 1968 г. до настоящия момент, като неоснователни.

ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН **********; П.А.П., ЕГН **********; К.Т.П., ЕГН **********; Щ.Т.П., ЕГН **********; Х.Т.Н., ЕГН ********** и Н.Н.М., ЕГН ********** *** сумата в общ размер от 200 лева /двеста лева/, представляваща съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатен депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3  вр. ал.8 ГПК.

              

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: