№ 46
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Я. Вл. П.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251800600073 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда, постановена по НОХД № 186/024г. по описа на РС И..
По силата на посочената по-горе присъда съдът е признал подсъдимия
П. М. Р., ЕГН **********, роден на 07.07.1990г. в гр.И., живущ в гр.И., ул.“Р.“
№ .., българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан, безработен,ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на на 14.01.2024г. около 02:40
часа в гр.И., С. обл. по ул.“Т. у.“, е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра” с рег. № ...., с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,97 на хиляда, установено по
надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични
вещества или техни аналози - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”,
с фабр. номер ARDM - 0173, калиброван и валиден до 30.04.2024г., след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, а именно
с Присъда № 3/18.04.2022г. по НОХД № 749/2021 г. по описа на Районен съд -
И., влязла в законна сила на 04.05.2022г., поради което и на основание чл.343б,
1
ал.2 , вр.ал.1 от НК, вр. чл. 54 и чл. 57 НК го е осъдил на лишаване от свобода
за срок от ЕДНА ГОДИНА и глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС е определил
първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е
лишил подсъдимия П. М. Р. със снета по-горе самоличност ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Приспаднал е, на основание чл. 59, ал. 4 НК времето, през което
подсъдимият П. М. Р. е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 14.01.2024 г.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел за ефективно
изтърпяване от подсъдимия лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА,
наложено на подсъдимия П. М. Р., със снета по-горе самоличност по НОХД №
749/2021 г. по описа на РС-И., което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е
постановено да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване,
отделно от наказанието по н.о.х.д. № 186/2024г. на РС – И. /настоящото дело/.
Със същата присъда съдът е отнел В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на
основание чл. 343б, ал. 5 НК лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра” с рег.
№ ...., което е собственост на подсъдимия П. М. Р..
В тежест на подсъдимия Р. са възложени направените по делото
разноски в полза на РС И..
Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия П. М. Р., чрез
упълномощения от него защитник –адв. А., като незаконосъобразна и
неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно
несправедлива.
В депозираната жалба са заявени сторени в хода на съдебното
производство пред РС- И., съществени процесуални нарушения, във вреда на
правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в отказ на разследващите по
досъдебното производство и на съда да изискат и приложат в качеството на
доказателства по делото видеозапис от камерите на полицейския автомобил,
управляван от полицейските служители, извършили проверката. На
отправеното в т.смисъл запитване е постъпил отговор, че такива записи не
2
съществуват. В момента на проверката обаче, твърдението на защитата е, че
записите са били налични и са могли да бъдат приобщени към доказателствата
и изследвани по експертен път.
По този начин процесът от самото му начало е воден едностранно, във
вреда на привлеченото към отговорност лице, като подсъдимият Р. е бил
лишен от правото на справедлив процес, съгл. Чл.6 ЕКПЧОС. В жалбата се
прави позоваване на практиката на съда от Страсбург.
Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмЯ.
на постановената присъда от РС И. и за постановяване на нова присъда от
въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и изцяло
оправдан подс. Р. по повдигнатото против него обвинение, както и да бъде
отменена присъдата в частта и по отношение на приведеното за ефективно
изтърпяване наказание лишаване от свобода, наложено по НОХД № 749/2021г.
на РС И., както и по отношение на постановеното отнемане на МПС по реда
на чл.53 НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция вместо адв. А.,
защитата на подсъдимия се осъществява от адв. С. С. от САК. Същият
поддържа искането за отмЯ., отправено с жалбата, както и доводите, които го
обосновават. По същество защитната му теза, освен за избирателно събиране
на доказателства в полза на обвинението, се свежда до оспорване на
ваторството на подсъдимия Р., а именно- че не той, а друго лице е управлявало
инкриминирания автомобил „Опел Астра“ в момента на извършване на
полицейската проверка.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание пред настоящата
инстанция.
Представителят на СОП оспорва жалбата като изцяло неоснователна.
Застъпва становище, че първият съд е извършил подробно, всестранно и
задълбочено изследване на релевантните факти на базата на анализ на
доказателствата и формираните в съответствие с тях изводи са единствено
верни.Правилно е приложен материалния закон. В хода на досъдебното
производство, както и в съдебната фаза не са допуснати процесуални
нарушения, обуславящи отмЯ. на постановения съдебен акт. Заключава, че
присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените в
3
нея основания, след като паралелно с това осъществи цялостен самостоятелен
служебен контрол на осн.чл.314 , ал.1 НПК по отношение на обжалваната
присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за
установено следното:
Жалбата притив постановената присъда на РС И. е само частично
основателна, но не . на основания и по съображения, посочени от
жалбоподателя.
Първият съд и изградил верни фактически изводи, в пълно съответствие
с доказателствата, като законосъобразно е ангажирал наказателната
отговорност на подс. Р., за извършено от него престъпление, квалифицирано
по чл. 343,ал.2,вр.ал.1 НК.
Оплакването, за сторени в хода на съдебното следствие пред РС,
процесуални нарушения, не намира опора в делото. Обратното- съдебното
следствие е протекло при стриктно спазване на процесуалните разпоредби на
НПК и съблюдаване на правата на страните, както и в съответствие с
принципа на равенство между насрещните страни. Събрани са всички
налични- съществуващи допустими и процесуално годни доказателства.
Същите, при изготвяне на съдебните мотиви и решаване на делото, са били
подложени на всеобхватен, верен и задълбочен анализ, в съответствие на
същите са изградени фактически изводи, обосноваващи по непоколебим начин
извода за авторството на подс. Р. за извършване на престъпното деяние, като
единствено възможен. При липса на записи от камери, в близост до мястото на
установяване на престъплението- на извършване на полицейската проверка,
както и боди-камери и такива- на полицейския автомобил, не съществуват
обстоятелства, въз основа на които да бъде подходено с недоверие, или дори
съмнение спрямо показанията на полицейските служители, извършили
проверката на подсъдимия , в качеството му на водач, управляващ
инкриминираното МПС- л.а. „Опел Астра“, показанията на тези свидетели са
правилно преценени от първия съд като синхронни, единни и убедителни-
достоверни, относно установените факти, релевантни за състава на
престъплението.
Настоящата въззивна инстанция изцяло приема, фактическата
обстановка, изложена от първия съд, а именно:
На 14.01.2024г. служителите на РУ на МВР-И. Г. Г. и А. Д. били на
4
работа нощна смЯ., като около 2,40 часа изпълнявали служебните си
задължения в района на ул. „Т. у.“ в гр.И., когато забелязали движещ се срещу
тях, в посока ул.“Ц. О.“, лек автомобил „Опел „Астра” с рег. № ..... Полицаите
решили да спрат автомобила за извършване на проверка. Когато подали
светлинен и звуков сигнал, водачът, който бил сам в автомобила, отбил и
слязъл от превозното средство, след което се затичал в посока на сградата на
Държавно горско стопанство - И.. Свидетелите Г. и Д. го последвали и на
около 10 метра от страничния вход на ДГС - И. го заловили.
Полицейските служители установили, че водачът е П. Р., който им е бил
известен във връзка с извършване на други нарушения на правилата за
движението по пътищата. Р. лъхал на алкохол и имал несигурна походка, което
наложило да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство -
„Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM - 0173. При проверката
техническото средство отчело наличие на алкохол в издишаният от него
въздух с концентрация 1,97 на хиляда.
Свидетелят Г. Г. съставил на П. Р. АУАН Серия GA № 964237 от
14.01.2024г., който той подписал без възражения. На водача бил издаден и
Талон за медицинско изследване № 109664 от 14.01.2024г., след което същият
бил съпроводен до ФСМП - И. за даване на кръвна проба. Р. отказал да даде
кръвна проба, което било надлежно удостоверено в съставения Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и в издадения
Фиш за спешна медицинска помощ.
С протокол за доброволно предаване от 14.01.2024г. П. М. Р. предал на Г.
Г. собствения си лек автомобил „Опел“ модел „Астра” с рег. № .....
На тази фактическа основа, РС И. , правилно е приложил материалния
закон, ангажирайки отговорността на подс. Р. за извършено престъпление по
чл.343б,ал.2, вр.ал.1 НК.
Не би могло да бъде споделено оплакване за явна несправедливост, тъй
като съдът е определил наказанието на подсъдимия в неговия минимален
размер, визиран в специалната разпоредба на закона.
Тъй като настоящото деяние попада в изпитателния срок на предходно
осъждане- по НОХД № 749/2001г. на РС И.,законосъобразно е приведено за
ефективно изтърпяване наложеното по това дело условно наказание –
5
лишаване от свобода за срок от една година.
Тъй като сбора от двете наказания „лишаване от свобода“ не надвишава
2 години, законосъобразно е определен режимът на изтърпяване на
наказанията „лишаване от свобода“ и по двете осъждания, като „ОБЩ“ – на
основание чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС.
Законосъобразно, съдът е възложил разноските по делото в тежест на
осъдения подсъдим П. Р..
При цялостния служебен контрол по отношение на обжалваната
присъда, въззивният съд, в мнозинството на състава си, прие, че присъдата
следва да бъде отменена по отношение на постановеното отнемане на
инкриминирания л.а.марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. №. ...., по следните,
изложени по долу съображения:
Действително, от времето на римското право е в сила максимата: „Dura
lex sed lex“. С други думи законът следва да бъде прилаган такъв, какъвто е.
Прилагането на закона обаче следва да се предшества от преценка от
страна на правоприлагащия орган за съответствие на прилагания закон, със
нормативни актове с по-висша сила - от по- висш ранг и степен- а именно:
Конституцията на Република България, съдържаща основните принципи на
правото в държавата, както и с международните документи, по които
Република България е страна.
На следващо място- съдът споделя оплакването в жалбата за липса на
пропорционалност под формата на прекомерност на т.нар. мярка по чл.53 НК
за отнемане на автомобила, с който е извършено престъплението или
присъждане на неговата равностойност, спрямо характера и тежестта на
извършеното престъпление и личността на дееца.
Наказанието, такова каквото е, за да постигне целите на чл.36 НК,
следва да съответства по вид и размер на характера и тежестта на
извършеното престъпление- в зависимост от преценката на различни
обстоятелства, приоритетно сред които е вида на обществените отношения,
защитими от държавата и правовия ред, които се засягат с извършване на
престъплението – пр. човешкия живот –като висше човешко благо, здравето и
телесната неприкосновеност на личността и др.под. и степента, в която се
засягат – дали се касае за резултатно престъпление, от което обективно са
6
настъпили вреди /имуществени или неимуществени/ или се касае за
престъпление на просто извършване без съставомерен резултат. На следващо
място наказанието по своята тежест следва да съответства в пълна мяра на
личността и обществената опасност на осъденото лице, само по този начин
биха могли да се постигнат целите на индивидуалната превенция.
Имайки предвид тези отправни положения, съдът не би могъл да не се
съгласи със застъпеното становище в жалбата, че макар и да е определено от
законодателя като мярка по чл.53 НК, неможе да се сравни с отнемане на
ножа-средството за извършване на убийство, а се касае за имущество, вещи на
особено значителна стойност, по начин, че отнемането, по силата на чл.343б,
ал.5, вр.ал.1 НК, по своята същност тежест и последици, се приравнява на
наказание „конфискация на имущество“ по смисъла на чл.37, ал.1 т.3 и чл.45
НК.
Във връзка с изложеното по-горе, прави впечатление, вън от всякакво
съмнение липсата на пропорционалност при прилагане на т.нар.мярка с
последици на конфискация.
Обект на престъплението по чл.343б, ал.1 НК / респ.- по чл.343,ал.2
,вр.ал.1 НК/ , при което е предвидено отнемане на МПС, управлявано от
дееца, е защита на обществени отношения, свързани със сигурността по
транспорта. Престъплението е наказуемо с лишаване от свобода от една до три
години и с глоба от 200 до 1000 лева. По втората алинея се предвижда
наказание – лишаване от свобода от една до пет години и глоба- от 500 до
1500 лева.
Липсата на предвидено наказание „конфискация на имущество“ в по-
тежките състави – на убийство и квалифицирани състави на убийство – по
глава Втора, раздел Първи, телесни повреди по раздел Втори на същата глава,
тежки квалификации на грабеж и изнасилване, налага извода за липса на
правна адекватност, пропорционалност и справедливост, същността на което е
за по-тежки престъпления да се налагат по-тежки наказания.Тази констатация
обуславя като последица липса на правна сигурност и доверие в правото и в
закона, тъй като не се оправдават справедливите очаквания на членовете на
обществото, по-тежките инкриминирани деяния да бъдат санкционирани с по
тежки по вид и размер наказания и наказателно-правни последици в по- общ
смисъл.
7
В подкрепа на тази констатация е съждението, че престъплението по
чл.343б, ал.1 НК е престъпление на просто извършване. За разлика от
резултатните престъпления по същата глава и раздел, при които засягането на
обществени отношения, свързани със сигурността по транспорта е довело като
резултат- средна или тежка телесна повреда, смърт или смърт или телесни
увреждания на повече от едно лице, доколкото за тези престъпления, по
причина на резултата им, характеризиращи се със значително по- голяма
тежест и обществена опасност, прилагането на така наречената мярка на
отнемане на превозното средство или на равностойността му, доколкото е
предвидено, е предоставено по преценка на съда, то при престъплението по
чл.343б, ал.1 / 343б, ал.2, вр ал.1 / НК, такава възможност за преценка е
изключена, видно от императивния характер на нормата на чл.343б,а ал.5,
вр.ал.1 НК.
На следващо място- видно от мотивите да се въведе с изменението на
НК обсъжданата по-горе разпоредба, по инициатива на обвинителната власт, с
цел – да бъдат намалени случаите на извършване на престъпления по чл.343б,
ал.1 и ал.3 НК, то въвеждането на тази разпоредба е пряко ориентирано към
целите на генералната превенция по чл.36 НК.
Недопустимо е целите на специалната и генералната превенция да бъдат
обслужвани по друг начин, освен чрез налагане на наказанието, предвидено в
специалната разпоредба за извършване на конкретното престъпление. Това
произтича още от вечния и неоспорим фундаментален принцип на правото и
на наказателно-правната политика: „Nulum krimen sine lege, nula pena sine
lege“ /Няма престъпление и наказание без закон.
Последното представлява допълнителен аргумент, в полза на
застъпваното все-по-често становище на жалбоподателите по този род дела, че
наречената само условно мярка по чл.53 НК, в действителност представлява
наказание „конфискация на имуществото на осъденото лице“.
Поради липсата на статут на наказание, предвидената мярка за отнемане
на имущество или равностойността му, се явява по-тежка по своя характер и
последици за осъденото лице, отколкото ако беше предвидена под формата на
допълнително наказание. Това е така, защото доколкото е предвидена
конфискация за престъпления, характеризиращи се със значително –по голяма
тежест и обществена опасност –напр. – контрабанда по чл.242 НК, е създаден
8
законодателен механизъм за справедливото налагане на това наказание, под
формата на задължителна предварителна преценка за съответствие на
отнеманото имущество под формата на МПС със стойността на предмета на
контрабанда-превозваните със същото МПС стоки и предмети през
държавната граница и други конкретни обстоятелства, обосноваващи
тежестта на престъплението като конкретно деяние- разпоредбата на чл.8 на
чл.242 НК.
Не на последно място- в случай, че отнемането на МПС/или
равностойността му, беше предвидено като наказание конфискация, наред с
лишаване от свобода и глобата, предвидени за престъплението по чл.343б,
ал.1 НК, при индивидуализацията на наказанието, представляваща същността
на справедливия подход при прилагането на закона, в хипотезата на чл.55 НК,
съдът щеше да разполага с възможността за преценка по чл.55, ал.3 НК „да не
наложи по-лекото наказание, предвидено в закона“. Понастоящем, съдът е
лишен от възможност за такава преценка и за индивидуализиране на
наказанието, съобразно спецификите на всеки конкретен казус и личността-
обществената опасност на всеки конкретен деец- извършител.
На следващо място: съгласно Основния закон на Република България:
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и
защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
Чл.5, ал.2 повелява непосредственото приложение на нормите на
Конституцията, пред законови разпоредби от по-низши по степен закони,
които и противоречат.
Ал.4 на същия текст предвижда прякото приложение на
Международните договори, по които Р България е страна при противоречие с
вътрешното право.
В многовековната история на човечеството защитата на правото на
собственост и прокламирането му като основно човешко право, което
принадлежи на всеки човек- член на обществото, определянето му като
9
неприкосновено право, стои в основата на прогреса, бележейки етапа на
преминаване от примитивни към развити икономически и обществени
отношения- преминаването от примитивните робовладелски и феодални
общества на несвободни хора, към обществен строй, гарантиращ свободата на
отделния индивид, именно на основата на частната собственост, която
притежава, последната- представляваща единствен и убедителен стимул за
свободната инициатива, свободната конкуренция и пазара, икономическия
прогрес, и свързаните с тях прогресивни надстроечни явления като правовата
държава, гарантираща върховенството на закона в демократичното общество.
Считано от 7.09.1992г. Република България е ратифицирала
международно споразумение – Протокол 1-допълнителен от ЕКПЧОС, чийто
член 1 е посветен на защита на правото на собственост, като основно човешко
право. Според който: „Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да ползва своята собственост.
Никой не може да бъде лишен от неговата собственост, освен:
- В интерес на обществото
- Съгласно условията, предвидени в закон
- В общите принципи на международното право и не на последно
място:
- Тогава когато, мярката, лишаваща от собственост е съразмерна с
преследваната цел.
Понятието „в интерес на обществото“ е твърде широко. В практиката си
ЕСПЧ насочва, че то „предполага мерки, които са предпочитани и
целесъобразни в едно демократично общество, а не само необходими“ /делото
„Хендисайд“/.
Задължително изискване при въвеждане на лишаване от собственост от
страна на националните държави, в отклонение от приетото в Протокол 1 на
ЕКЗПЧОС е изискването за съразмерност на мярката с преследваната цел.
В практиката си съдът в Страсбург изследва дали е постигнато
справедливо равновесие между интересите на обществото и изискванията за
защита на основните права на отделния човек. Трябва да съществува
обосновано отношение на пропорционалност между използваните средства и
целта, чиято постигане се търси, чрез лишаването на едно лице от
10
собствеността му. На лицето не следва да е наложено „особено и прекомерно“
бреме, а ако такова е налице, на лицето трябва да са гарантирани средства за
защита, да са налице процесуални гаранции /делото „Хентрих“/.
В контекста на приетото по- горе от ЕСПЧ, вън от всякакво
съмнение е противоречието с ЕК, поради липса на пропорционалност при
налагането на обсъжданата мярка – в генерален план- при положение, че за
голям процент от българските граждани, притежаваната собственост
единствено се свежда до МПС, което освен инвестиция, имаща битово
значение понякога е средство за осъществяване на обществено-полезен труд и
за реализиране на правомерни доходи. Отнемането на МПС лишава не само
конкретното лице – нарушител, но и членовете на неговото семейство и
домакинство –сред които малолетни лица и лица в напреднала възраст, с
влошено здравословно състояние, изпитващи трудности при придвижването и
участие в социалния живот и задоволяване на насъщните си нужди –пр. от
посещение на болнично заведение за диагностика и лечение при тенденции-
на все-по-нарастваща урбанизация и снижаване на реалните доходи на
българските граждани. Налице е липса на пропорционалност в тесен смисъл –
спрямо характера и тежестта на престъплението по чл.343б, ал.1 НК –
престъпление на просто извършване, наказуемо с лишаване от свобода – от 1
до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева, както и за престъплението по
чл.343б,ал.2, вр. ал.1 НК – наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 5 години и
с глоба – от 500- до 1500 лева .
Показателно е, че в конкретния случай имуществото което е постановил
РС да бъде отнето по силата на въведената мярка по чл.53 НК /дори ако се
приеме за пазарна-действителна, застрахователната стойност, посочена в
договор за прокупко-продажба на МПС, приложен по ДП/- в размер на 1850
лева н надвишава по стойност горния размер на предвиденото в закона
наказание – глоба.
От гледна точка на изискването, поставено в ЕКЗПС и откроено в
практиката на съда в Страсбург, отнемането на имущество да бъде
придружено с действителни съдебни и процесуални гаранции за защита на
правата на собственика, разпоредбата на чл.343б, ал.5, вр.ал.1 НК също се
явява несъответна, тъй като е определена като императивна норма,
повеляваща безусловно отнемането на собствеността, без да има статута и
11
характеристиките на наложеното наказание, което следва да бъде
индивидуализирано спрямо характера и тежестта на съответното деяние и
обществената опасност на дееца и дори- в отделни случаи - да не се наложи на
осъдено лице, когато са налице предпоставките по чл.55, ал. 3 НК.
Тази мярка на отнемане по осъжданията за престъпления по чл.343б НК
е въведена императивно, едностранно и лишена от възможност за съдебен
контрол и преценка, касателно необходимостта от нейното налагане във всеки
един индивидуален конкретен случай.
Посегателствата на обществени отношения, определени като защитим
обект по глава XI, раздел Втори : „Престъпления по транспорта и
съобщенията“, се характеризират с различна тежест и обществена опасност,
помежду си, като съобразно закона и утвърдената съдебна практика,
резултатните престъпления от този раздел, се характеризират с тежест и
обществена опасност, многократно надвишаваща тази на престъпленията на
просто извършване. Както в практиката си ВКС в ТР №16/1980г. е направил
опит да дефинира особено тежките деяния, свързвайки „Груби нарушения на
правилата за движение, с високата укоримост- принос за настъпване на
настъпилите вредни последици, настъпилия резултат“. Някои от резултатните
деяния, представляващи престъпления по транспорта, имат драстичен
характер и се отличават с прекомерна тежест и обществена опасност,
многократно превишаваща степента на престъпленията на просто извършване
/пр. казуса с причиняване на смърт на журналиста Милен Цветков/, при които,
налагането на тази мярка би било законосъобразно, необходимо-обществено
оправдано и пропорционално, при предоставена възможност за преценка от
решаващия съд.
Поради всичко изложено, въззивният съд, в болшинството на състава си
счита, че наложената на подсъдимия мярка по чл.343б, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1 и
чл.53 НК, за отнемане в полза на държавата на МПС –лек автомобил, м.
„Опел“, модел „Астра“ с рег. номер ...., от подсъдимия П. М. Р. е
незаконосъобразна поради противоречие с разпоредбите на чл.17, ал.1 и 3 от
Конституцията на РБ и международно съглашение, по което Р България е
страна- чл.1 от Протокол 1 /допълнителен протокол/ на ЕКПЧОС.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
12
Решението е подписано с особено мнение от третия член на състава –
младши съдия Виктория Стоилова.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 334,т.2 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъдата в частта по отношение на постановеното
отнемане на осн.чл.343б, ал.5 НК, в полза на държавата на моторното
превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ....
от неговия собственик – подсъдимия П. М. Р., ЕГН-**********, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО, в отменителната му част е неокончателно. Същото
подлежи на обжалване и протестиране на осн.чл.346, т.3 НПК в 15-дневен
срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Виктория Росенова Стоилова
С Присъда № 25 от 18.11.2024 г., постановено по НОХД № 186/2024 г. на
Районен съд – И. съдът е признал подсъдимия П. М. Р., ЕГН **********,
роден на 07.07.1990г. в гр.И., живущ в гр.И., ул.“Р.“ № .., българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 14.01.2024г. около 02:40 часа в гр.И., С. обл. по
ул.“Т. у.“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел“ модел „Астра” с рег. № ...., с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 1,97 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози
- с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM - 0173,
калиброван и валиден до 30.04.2024г., след като е бил осъден с влязла в сила
13
присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, а именно с Присъда №
3/18.04.2022г. по НОХД № 749/2021 г. по описа на Районен съд - И., влязла в
законна сила на 04.05.2022г., поради което и на основание чл.343б, ал.2 ,
вр.ал.1 НК, вр. чл. 54 и чл. 57 НК го е осъдил на „Лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА, което на осн. чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС
да изтърпи при „общ режим“ и „Глоба“ в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Със същата присъда на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 7 НК съдът е лишил подсъдимия П. М. Р. от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, като е приспаднал на осн. чл. 59,
ал. 4 НК времето, през което подсъдимия е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 14.01.2024 г. Също така на осн. чл.68, ал.1
НК съдът е привел за ефективно изтърпяване от подсъдимия наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено на подсъдимия
по НОХД № 749/2021 г. по описа на РС-И., което на основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален общ режим на
изтърпяване, отделно от наказанието по н.о.х.д. № 186/2024г. на РС – И.
/настоящото дело/. Със същата присъда съдът е отнел В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА на основание чл. 343б, ал. 5 НК лек автомобил марка „Опел“
модел „Астра” с рег. № ...., което е собственост на подсъдимия П. М. Р..
Посочената присъда е атакувана с жалба подсъдимия П. М. Р., чрез
упълномощения от него защитник –адв. А., като незаконосъобразна и
неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно
несправедлива във всички нейни части, включително и тази по приложението
на чл. 343б, ал. 5 НК.
Като член на съдебния състав, който остана на особено мнение намирам,
че съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен и в частта,
с която съдът е отнел в полза на държавата на основание чл. 343б, ал. 5 НК лек
автомобил марка „Опел“ модел „Астра” с рег. № ...., което е собственост на
подсъдимия П. М. Р., т.е. напълно правилно и законосъобразно първият съд е
намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК, във връзка с осъждането на подсъдимия Венцислав Зарков
Руменов за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в
полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
собственик. Волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл.
343б, ал. 5 НК, е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето
в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не
е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т.е. да се предвиди
допълнителна превантивна мярка /санкция/, каквато е мярката по чл.53 НК за
неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да
извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му
наказание по НК. Настоящият състав намира, че тази имуществена санкция за
дееца, е вид принудителна мярка по чл. 53 НК и като такава същата не
представлява наказание по смисъла на НК. Предвиденото отнемане на
14
моторното превозно средство или присъждане заплащането на неговата
равностойност от извършителя на престъплението представлява санкция, а не
наказание, тъй като наказанията са изрично изброени в разпоредбата на чл.37
от НК. Последната следва да бъде приложена императивно от решаващият съд
във всички случаи на осъждане за престъпление по чл. 343б ал. 1-4 НК.
Независимо от неудачната законодателна техника, в случая става въпрос не за
наказание по см. на 37 НК, а за мярка по реда на чл. 53 НК. Не може и не
следва посочената санкция да се тълкува като наказание, за което да са
приложими правилата за пропорционалност.
Единствено обстоятелството, че лекият автомобил е използван за
извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено
отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б, ал. 5 НК.
Съобразно посочената разпоредба законодателят е предвидил кумулативно и
следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на
извършителя на деянието, която предпоставка в случая е налице.
По гореизложените съображения, като член на съдебния състав
намирам, че атакуваната присъда на Районен съд - И. е правилна
законосъобразна и в посочената част и следваше да бъде потвърдена и по
отношение на приложението на чл. 343б, ал. 5 НК.
Младши съдия Виктория Стоилова:
15