Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на трети юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 744
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.22, §7 и чл.44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
С решение
№ 3499/12.03.19г., постановено по адм.д.№ 14144/18г. Върховният административен
съд е отменил решение № 1870/10.10.2018г.,
постановено по адм.д.№ 1074/2018г. по описа на Административен съд гр.Варна и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване с
указанията, дадени в мотивите на решението.
Предмет на делото е
жалбата, подадена от „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Методи Попов“ № 22а, представлявано от П.Д.П., чрез
адв. Ж., съдебен адрес *** против Решение рег.№ 32-82997/21.03.2018г. към MRN
18BG002005Н0001364/26.01.2018г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл.84,
ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.74, пар.2, буква б/ от Регламент /ЕС/ № 952/2013,
вр.чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, вр. чл.5, т.39 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр.чл.77, пар.1, вр.чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1,
вр. чл.102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е
отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по
митническа декларация MRN
18BG002005Н0001364/26.01.2018г.;
определена е митническа стойност на внасяната от „Милки Груп Био“ ЕАД стока по MRN
18BG002005Н0001364/26.01.2018г.,
както следва: стока – палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39, 22400кг., с произход Малайзия, ТАРИК
код **********- 1,37лв./кг., установено по MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018г.; разпоредено е да се коригира
митническата декларация, както следва: в кл.46 „Статистическа стойност“ вместо
21668.78лв. да се чете 30688; клетка 47 „Изчисляване на вземанията“ да се чете:
А00 – основа за изчисляване 30688, ставка 9,00%, сума 2761.92; В00 – основа за
изчисляване 33756.04, ставка 20%, сума 6751.21лв., както и да се вземе под
отчет начисления размер на държавните вземания, като резултат на извършената
корекция начислените и взети под отчет с ВПО 160/06.02.2018г. суми са: мито А00
-1950.19лв. и ДДС/В00/-4785.02лв., дължими за доплащане- мито 811.73лв. и
ДДС-1966.19лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на
основание чл.59 ал.2 ЗДДС, чл.114, §1 и §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. На
основание чл.77, апр.3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за длъжник е определен
„Милки Груп Био“ ЕАД.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди, че административният орган
неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, §2,
буква „б“ от МК, т.к. на митническите органи са представени договор за
покупко-продажба, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за
транспортни разходи, писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с които е
доказана декларираната митническа стойност, която е договорната стойност на
стоките. Твърди, че митническите органи не са извършили проверка в
счетоводството на дружеството относно платената и подлежаща на плащане цена, а
само са изложили твърдение, че тя не е доказана. По арг. от цитираното в
обжалвания акт решение на СЕС по село С-291/15 не е достатъчно митническите
органи само да имат съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи
в подкрепа на декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва
да са дадени кумулативно. Твърди, че обжалваното решение не съдържа всички
данни, от които може да се направи обоснован извод, че така определената от
митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да
може да бъде приложена, а именно сходните стоки да са произведени в същата
страна, което предполага да имат еднакви характеристики и еднакви съставни
материали; качеството на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска
марка също са фактори, които следва да бъдат взети предвид; стоките да са продадени
на едно и също търговско равнище и в приблизително същото количество на
стоките, подлежащи на остойностяване. Съгласно чл.141 §3 от Регламент 2015/2447
когато се установи повече от една договорна стойност на идентични и сходни
стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тези
стойности, т.е. една единствена декларация не може да бъде основание за
определяне на по-висока митническа стойност, при положение, че има други с
по-ниски цени от тези на остойностяваните стоки. В тази връзка митническите
органи са ползвали информационната си система селективно и не са отчели, че са
налице по-ниски стойности на сходни стоки, внасяни от трети лица, като за целта
се изисква не само наличие на една декларация с по-ниска стойност, а определяне
на средностатистическа стойност от други вносове на по-ниска цена за периода на
вноса. Твърди и че митническите органи напълно са игнорирали условието стоките
да са продадени на същото търговско равнище, както и сходните стоки да имат
същата търговска марка. Относно данните от сайта на независим интернет издател
на новини твърди, че такъв способ за определяне на митническата стойност не
съществува. Относно данните в табличен вид за цените на палмова масло по
държави, твърди, че извършеният анализ е противоречив, т.к. съдържа информация,
която не се отнася за процесния внос – както по период, така и по количество и
стойност, а и представената информация е за средни цени между държавите членки,
а не средностатистическа стойност. Твърди, че данните за средна стойност на
палмовото масло в страните членки, публикувани на сайта на Европейската комисия
представляват статистика, която не може да бъде вменена като стойност на
отделния вносител. Не е отчетено и географското положение на страните, което
обуславя различни транспортни разходи и вид транспорт. Констатацията в
решението, че общото количество по договора, отнесено към договорения размер на
кредитния лимит, не потвърждава договорената цена е нелогична, тъй като
кредитният лимит не е критерий за изчисляване на стойността, а само определя
размера на задължението, което не следва да се надхвърля за периода на отложено
плащане. Твърди, че е представена цялата информация по отношение на конкретната
търговска сделка, а решението административният орган освен, че съдържа
единствено номер на митническа декларация, няма данни нито за търговското
равнище, нито за произхода на стоката, транспортни разходи, застраховки,
производител, дата на сключен договор, дата и стойност на фактура, което
нарушава правото му на защита. Твърди, че представените пред ВАС доказателства
не променят крайния извод за незаконосъобразност на оспорения акт, като
представеното писмо от директора на дирекция „В1“ на ОЛАФ има характер на
кореспонденция с уведомителен характер, а окончателен доклад все още няма. По
отношение на представената износна декларация твърди, че това е документ,
едностранен, няма обвързваща сила, като въпросното занижаване с 30% е
търговската отстъпка, която дружеството ползва при закупуване на стоките от
този продавач. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски за всички инстанции, съгласно
представен списък.
Ответникът по жалбата
–Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си
представител ю.к. Ш., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, по административното производство са обсъдени
всички доказателства, сравнени са характеристиките на сходни стоки с тези в ЕС,
като е установено, че декларираната стойност е необичайно ниска със средния
статистически размер при вноса на сходни стоки, като анализа се потвърждава и
от информацията от ОЛАФ, ведно с представените износни декларации. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните, съгласно указанията на Върховен административен съд и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Решение
рег.№ 32-82997/21.03.2018г. към MRN 18BG002005Н0001364/26.01.2018г. на
Началника на Митница – Варна, с което е отказано приемането на митническата
стойност на декларираната стока по митническата декларация; определена е
митническа стойност на внасяната от дружеството стока по тази декларация;
разпоредено е да се коригира митническата декларация, да се вземе под отчет
начисления размер на държавните вземания, като резултат на извършената корекция и е
определено за доплащане мито /А00/- 811.73лв. и ДДС /В00/-1966.19лв., ведно с
лихва за забава.
С решение
№ 3499/12.03.19г., постановено по адм.д.№ 14144/18г. Върховният административен
съд е отменил решение № 1870/10.10.2018г.,
постановено по адм.д.№ 1074/2018г. по описа на Административен съд гр.Варна и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, като е дал указания относно
новото разглеждане на делото съдът да обсъди конкретно представените в
касационното производство нови писмени доказателства заедно с останалите
доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи
обоснован извод дали декларираната от „Милки Груп Био“ ЕАД в МRN
18BG002002H0010882/19.01.2018г. договорна стойност на стоката – палмово олио
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 §
1 от МК, обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла
на чл. 140 § 2 от Регламент(ЕС)№ 2015/2447, съответно законосъобразно ли е
обжалваното митническо решение, както и да се произнесе относно разноските.
В решението си за
връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че решението е неправилно.
В хода на производството пред ВАС - в с.з. на 19.02.2019г. процесуалният
представител на касатора е представил писмо на ОЛАФ № ОСМ /2018/18661 от
03.09.2018 г., както и списък на съответните пратки със сравнение на
стойностите, получена от Малайзийските власти електронна поща, съдържаща
износна митническа декларация В756204H за износ на палмово масло. Посочените в
нея стойности превишават с около 30% стойността, декларирана в българската
вносна митническа декларация. Тези нови писмени доказателства съдържат нови
фактически обстоятелства, които са от значение за решаването на делото и касаят
установяването на действителната митническа стойност на внесената стока –
палмово масло. По силата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти
от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. С оглед така представените нови писмени
доказателства ВАС е приел, че обжалваното решение следва да бъде отменено. При
решаването на делото тези доказателства не са били известни на страната,
респективно същите не са могли да бъдат представени и обсъдени от
първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически
констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл.220 АПК забрана за
фактически установявания в касационното производство, ВАС е приел, че спорът е
останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното
решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Съгласно представената
митническа декларация MRN 18BG002005Н0001364/26.01.2018г.
на 26.01.2018г. в МП „Пристанище Варна“ са представени документи за поставяне
под режим „допускане за свободно обращение на стоки“ – палмова мазнина IFFCO
HQPO 3639 - 1120 колета по 20кг. нето тегло, 22 400кг., с произход Малайзия,
ТАРИК код **********. В кл.22 от митническата декларация била посочена обща
фактурна стойност 12 465.60 USD, при валутен курс за митнически цели 1,65119лв.
за 1 $, като към декларацията били представени придружаващите стоката документи.
С писмо рег. №
32-27094/26.01.2018г. началникът на Митница – Варна е изискал от дружеството за
нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание
чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 документи, сведения и писмена
декларация относно факти и обстоятелства, посочени в него.
С писмо вх.№
32-32416/01.02.2018г. от дружеството са представени договор за продажба
BUL/SV/171108/259/01/08.11.2017г., проформа фактура, търговска фактура, писмено
съгласие за извършване на проверка на междубанковите плащания между „Милки Груп
Био“ ЕАД и „Фелда Ифко“, като са дадени и обяснения, че няма приходи от
продажба с отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се
връщат пряко или косвено на продавача или друго лице; няма документи във връзка
с доказване на разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за използване на
авторски и подобни права; относно документите във връзка с разпространението на
внасяните стоки и наличието на външнотърговски договори, е посочено, че към
момента на изготвяне на обясненията няма разрешение за вдигане на стоката,
поради което договори и фактури не могат да бъдат предоставени; относно
търговското досие по сделката -че „Милки Груп Био“ЕАД и „Ифко Фелда“ са
дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни търговски отношения
през последните 15г., като търговската кореспонденция е ежедневна, включваща
процедури на обмен на информация на всички интегрирани отдели и предаването на
кореспонденцията в цялост, би било изключително обемисто и разнопосочно; заявката
за доставка на остойностяваните стоки е направена по телефона, което е обичайна
практика в търговските им отношения и след постигане на съгласие за цената на
заявеното количество, се изготвя договор за покупка. Представени са документи –
фактура, товарителница, опаковъчен лист и търговски договор във връзка
аналогични продажби на внасяните стоки.
Със съобщение рег. №
32-37517/06.02.2018г. по реда на чл.22, пар.6 от МК дружеството е уведомено за
мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно
митническата декларация, а именно:
В приложената към
митническата декларация търговска фактура №37637609/15.12.2017г. е посочено, че
стоката се заплаща в брой срещу представяне на документи, като същевременно са
вписани данни за банка и банковата сметка на изпращача. Липсва информация за
сроковете за заплащане на стоката, на цялата или част от цената на стоката
преди или при натоварване.
Към митническата
декларация е приложена информация, според която стоката по коносамент
MSCUPM973272 e застрахована и застрахователната премия е в размер на 108.95лв. Не
е приложена застрахователната полица.
След справка в
Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи – МИСЗА е установено, че декларираната митническа стойност е
по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на сходни стоки, с
произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества. След допълнителен
анализ на митническата стойност на стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия
във всички държави членки за периода октомври 2013г. до септември 2017г. е
установено, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска
от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. За 2016г. МС на
процесната стока е по-ниска от тази за сходни стоки в останалите държави
членки. Анализът за 2017г. потвърждавал същата тенденция. При детайлен анализ
на МС на внесени в ЕС палмови мазнини от код КН 15119099 с произход Малайзия по
месеци за периода 01.01.2017г. – 30.10.2017г. в отделните държави членки е
установено, че с изключение на месеците февруари, август и ноември, МС на внасяната стока в България е
най-ниска., като относителният дял за периода 01.01.-30.11.17г. на допуснатите
в обращение в Република България от дружеството стоки от код по КН 15119099 с
произход Малайзия спрямо общото количество е 83.63%, а за периода
01.12-31.12.17г. относителния дял е 100%.
При справка в сайта
PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини, свързани с пазара на
палмови мазнини, цени, данни анализ, е установено, че за периода от 30.10.17г.
до 27.11.17г. цената на палмова мазнина RBD при условие на доставка FOB
Малайзия е в диапазона 662 до 617.50 щ.д. за 1 т., а от 27.11.17г. до
01.01.18г.- в диапазона 617.50 до 636.50 щ.д. за 1 т.
След справка в
системата МИСЗА е установена декларирана и приета митническа стойност на сходна
стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество – MRN
18BG002002H0010882/19.01.2018г. – СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмова масло; RBD
– рафинирано, избелено, дезодорирано; 5250 кашона по 20кг. нето – 105000кг. –
митническа стойност 1,37лв. за 1 кг.
С договор
BUL/SV/171108/249/01/08.11.17г. е договорена доставка на 1359.60 тона
плюс/минус 2%, като количеството е окончателно по т.2 от договора, при
договорена цена от 556,50 USD на тон, период на договора: м.11 до 12.2017г.
Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит, даден на
клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от 60 дни от
датата на коносамента. Посоченото общо
количество по договора, отнесено към договорения размер на кредитния лимит не
потвърждава цената от 556,50 долара на тон. Липсвали уведомления от изпращача и
позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т.5 от договора. Липсва
износна митническа декларация. Не е представен банков суифт; не е представено
цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи,
кореспонденция. В подкрепа на твърдението, че заявката за доставката е
направено по телефона, дружеството би могло да представи справка за проведените
телефонни разговори.
Във връзка с представената фактура не е представена информация как се
формира продажната цена на вътрешния пазар. Извън дневниците за продажби,
митническите органи следва да разполагат с информация относно общите разходи,
комисионни, размера на печалбата и др.
Въз основа на тези обстоятелства е посочено, че възникват основателни
съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност, поради което
не следва да бъдат приложени правилата на чл.70 от МК. Дружеството е уведомено
за това, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност,
че определената към момента нова митническа стойност на основание 74, пар.1 и
пар.2 от МК е в размер на 30688лв., както и че за да бъде разрешено вдигането
на стоките следва да бъде внесен депозит или учредено поръчителство –
еднократно обезпечение съгласно приложение 1 към чл.193 от ЗМ до определената
нова митническа стойност в размер на 2778.63лв.
По изложените съображения и на основание чл.26, ал.1 от АПК дружеството е
уведомено за започване на административното производство, а на основание чл.22,
пар.6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в
срок от 30 дни от получаване на съобщението.
Постъпило е становище вх.№ 32-67862/07.03.2018г. от дружеството, в което
е възразено против всяко едно от обстоятелствата, на които са се позовали митническите
органи в съобщението
по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, а именно: че с писмо №32-32416/01.02.2018г. е представена
цялата налична, към момента на искането, документация; по отношение на
застраховката е посочено, че съгласно търговската практика, при сключване на
сделка FOB по Инкотермс, застраховката не е задължение, а право на получателя,
като е несъстоятелно да се прави обосновано предположение за наличие на
застраховка, при положение че дружеството е дало еднозначен отговор, че стоката
е застрахована; застрахователната премия по застраховката на стоката по
коносамент MSCUPM973272 е в размер на 108.95лв., като в потвърждение е
представена заверена от застрахователната компания абонаментна застрахователна
полица. Относно цените, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS е посочено, че се
касае за анонимен източник, който не посочва референция за направените от него
анализи и изследвания и не може да бъде взет под внимание като официална
статистика; относно договорения кредитен лимит - същият не е критерий за
изчисляване стойността на стоката. Кредитния лимит, като вид финансов
инструмент, се съгласува и определя като обща стойност и срок и няма отношение
към цената. Относно представянето на цялото досие по сключване на сделката е
посочено, че са представени договор, фактура, проформа фактура, а относно
митническата декларация, въз основа на която ще се определи новата митническа
стойност - че липсват данни, обосноваващи сходство на стоките - за търговското
равнище, транспортните разходи, застраховки, производител, както и че
по-ниската стойност не е мотив за неприемане на договорната стойност за митнически
цели.
С решение рег.№ 32-82997/21.03.2018г. към MRN
18BG002005Н0001364/26.01.2018г. Началникът на
Митница Варна като е взел предвид събраните доказателства и установеното от
митническите органи при извършената проверка, и като е извършил анализ на
изложените допълнителни възражения на дружеството е приел, че представените от
дружеството документи и обяснения не са довели до отпадане на съмненията
относно митническата стойност, поради следните обстоятелства: липсват
уведомления от изпращача и позоваване на номера на договора в коносамента,
съгласно т.5 от договора; не е представена застрахователната полица във връзка
със застраховката на стоката; съгласно ИНКОТЕРМС 2010 договореното условие на
доставка FOB порт Кланг означава, че продавачът е осъществил задълженията си по
доставката до момента, в който стоката е натоварена на борда на кораб в
уговореното пристанище на натоварване; не е представена изисканата износна
декларация; не е представено цялостно досие по сключване на сделката – оферти,
поръчки, ценови листи, кореспонденция; вносителят не е представил информация
как се формира продажната цена на вътрешния пазар, както и изисканите
доказателства за проведени телефонни разговори при договаряне на цената; след
допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код КН
15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за периода октомври 2013
до септември 2017г. е установено, че митническата стойност на стоката е
значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави
членки, като за 2016г. в България тя е по-ниска от средната за всички държави
членки, а анализът на данните за 2017г. потвърждава същата тенденция; митническата
стойност в България е най-ниска, като относителният дял за периода на
допуснатите до свободно обращение стоки с код КН 15119099 от „Милки Груп Био“ с
произход Малайзия спрямо общото количество е 83,63%; договорената от „Милки
Груп Био“ цена е по-ниска от цените за палмова мазнина RBD при условия на
доставка FOB, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от
Регламент /ЕС/ №952/2013. За приблизително същия период не са установени декларирани
митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки. След справка в
системата МИС3А за стоки, с произход Малайзия, продадени за ЕС и изнесени в
същото или приблизително същото време е установена декларирана и приета
митническа стойност на сходни стоки по MRN 18BG002002H0010882 от 19.01.2018г. –
СОКФАТ 37 нехидрогенирано палмова масло; RBD – рафинирано, избелено,
дезодорирано; 5250 кашона по 20кг. – нето 105000кг., с митническа стойност
1,37лв. за 1 кг. При анализ на данните от придружаващите стоката анализни
сертификати, при идентични методи, са установени сходни стойности за свободни
мастни киселини, влага, пероксид, точка на кипене.
С оглед приетото, и
като се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15,
началникът на Митница – Варна е издал обжалваното решение, с което въз основа
на MRN 18BG002002Н0010882/19.01.2018г. за процесната стока е определена
митническа стойност в размер на 1,37лв. за кг. и е установено мито /А00/ за
доплащане в размер на 811,73лв. И ДДС /ВОО/ в размер на 1966,19лв., ведно с
лихви за забава.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се
установява, че реално платената или подлежаща на плащане цена по фактура №
37637609/15.12.2017г. е в размер на 75 661,74USD; плащането по фактурата е
извършено с валутен банков превод в размер на 139949.74щ.д. на 29.03.18г.,
заедно със задължението по фактура № 37637671; налице е съответствие между:
фактурирания и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и
декларираната в ЕАД фактура; единичната цена по фактурата и тази по ЕАД; вид на
пакетирането; платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер –
75 661,74 USD за 135.960 МТ, а декларираната стойност по процесната
фактура е за количество от 22400 МТ, т.е. за част от фактурираното количество
от 135.960 МТ.
В с.з. от
жалбоподателя са представени извлечения от счетоводството, въз основа на които
вещото лице е изготвило заключението си, а от ответната страна - документите, придружаващи
митническата декларация от 19.01.2018г. на „Глобъл линкс“ ЕООД.
Съгласно писмо
ОСМ/2018/18661 от 03.09.18г. на Европейска служба за борба с измамите, ОЛАФ на
работна среща Малайзийските власти представили на ОЛАФ декларациите за износ за
23 пратки палмово масло, изпратени в България и съответстващи на вноса, като
декларираната стойност за износ показва, че вносителят систематично занижава с
30% стоката при деклариране на вноса в България, а от представеното от
жалбоподателя писмо от ОЛАФ- че проверката не е приключила с окончателен
доклад.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице и в срок, поради което се явява допустима. Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма
за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци
водещи до неговата нищожност.
Разгледана по същество
е основателна, по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 26.01.2018 г. в митнически пункт „Пристанище Варна” е подадена митническа декларация MRN 18BG002005Н0001364/26.01.2018г.
за
поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стока – палмова
мазнина IFFCO HQPO 3639 - 1120 колета по 20кг. нето тегло, 22 400кг., с
произход Малайзия, ТАРИК код **********. В кл.22 от митническата декларация
била посочена обща фактурна стойност 12 465.60 USD, при валутен курс за
митнически цели 1,65119лв. за 1 $, като към декларацията са приложени придружаващите
стоката документи.
В обжалваното решение
митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката по подадената
MRN следва
да бъде определена на основание чл.84 ал.1 т.1 ЗМ вр. чл.74 §2 б.“б“ от Регламент
/ЕС/№952/2013 вр. чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/№2015/2447 въз основа на
митническата стойност на сходна стока- по MRN 18BG002002H0010882/19.01.2018г.
Съгласно чл.70, §1 и 2
от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК/. Митническата стойност
следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение
от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04,
EU:C:2006:716, т. 20.
Съгласно чл.74 §1 от
МКС когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя,
като се прилагат последователно букви от а/ до г/ от параграф 2, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Съгласно 74 §3 МК когато митническата стойност не може да
се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни
на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК. Предвидените
критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
следващото правило в установената поредност.
Когато митническите
органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от
МК, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация-
съгласно чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не
отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140,
пар.2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може се определи по реда на чл.70, параграф 1 от
Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е,
при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл.141, §1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл.74, параграф 2, буква а/ или б/ от МК се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно §2 на чл.141 прави се корекция, за да се вземат предвид значителните
разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или
сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Съгласно чл.141, параграф 3 от Регламента за прилагане, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
Идентични
стоки, съгласно чл.1, §2, т.4 от Регламента означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл.1, § 2, т.14
„сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата стойност-
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол-чл.15, §1 от МК.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл.140 параграф 1 от
Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni,
С-263/06, т.52.
Зачитането
на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé,
C-349/07, т.36. Съгласно чл.22 параграф 6 и 7 МК митническите органи са длъжни
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл.140 вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, т.49.
В случая това
изискване формално е спазено, доколкото в съобщението по чл.22 §6 МК от 06.02.2018г.
до дружеството са посочени обстоятелствата, с които се обосновават съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност.
Дружеството е
представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа
стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за
извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена
застраховка, за извършени транспортни разходи, като е дало и обяснения относно
обстоятелствата, с които митническият орган е обосновал издаването на
решението.
Обстоятелството, че не
е представена справка за проведени телефонни разговори с доставчика, не следва
да се тълкува във вреда на дружеството, т.к. не е спазено условието исканата
информация да е във възможностите на лицето- по арг. дело С-263/06 на СЕС,
т.52.
Неоснователни са
изводите на митническия орган относно несъответствие между кредитния лимит по
договора от 20.11.17г., сключен с доставчика и изчисленията относно стойността
на стоката и че същото обуславя извод, че съществува допълнителна договореност
между изпращача и жалбоподателя, за които не са представени документи.
Договореният кредитен лимит е за продажба на отложено плащане и показва размера
на задължението за срока на отложеното плащане. Лимитът е предоставен за
клиента по този договор. Не е договорено, че е за конкретно количество стока.
Размерът му действително не съответства на цената за договореното количество,
но жалбоподателят купува от същия производител и други стоки, което
обстоятелство не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката.
Относно застраховката
на стоката по коносамент MSCUPM 973272 още в хода на административното
производство жалбоподателят е представил справка по абонаментна застрахователна
полица „Товари по време на превоз“, с потвърждение, че посочените в същата
превози са платени. Действително с договора от 08.11.2017г. е договорено
условие за доставка FOB Порт Кланг, а съгласно коносамента стоката е натоварена
в друго пристанище. За пръв път обаче с обжалваното решение е направено
оспорване на изпълнението на изискването на чл.71, пар.1, буква д/, т.i/ от МК,
като е посочено, че към стойността следва да бъдат добавени разходите в
страната на износа, направени във връзка с транспортиране или разтоварване на
стоките от порт PARIS GUDANG, данни за каквито не били представени. С искане рег.№
32-37517/06.02.2018г. такива доказателства не са изискани от дружеството, а
само е посочено, че не може да се установи вида на застраховката и че след
натоварване на стоката на кораба всички разходи и рискове от загуби и повреди
на стоката се поемат от купувача, като съществува обосновано предположение
застраховката за периода от 15.12.2017г. до пристигане на товара в пристанището
на разтоварване да е направена за сметка на купувача – обстоятелство, за което
дружеството е представило информация от застрахователя „Групама застраховане“
ЕАД. Позоваването на липса на представени документи за разходите във връзка с
транспортиране, натоварване или разтоварване на стоките от порт PARIS GUDANG,
направено за пръв път в обжалваното решение, е в нарушение на правото на
изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение, поради
което и по арг. от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т.49,
не може да се тълкува в негова вреда.
Ирелевантно към
определянето на митническата стойност и към проверката за нейната достоверност
е обстоятелството, че в коносамент № MSCUPM973272 липсва позоваване на договора
с доставчика. Съгласно чл.103 и чл.108, ал.1 от Кодекса за търговското
мореплаване коносаментът е едностранно издаден от превозвача превозен документ,
който удостоверява наличието и съдържанието на превозния договор и доказва
приемането на посочения в него товар. Съдържанието му е регламентирано в чл.110
от КТМ, като не е налице изискване за вписване на указание за договора за
продажба. Представеният коносамент отговаря на изискванията на чл.110 КТМ и с
оглед удостоверителната му функция по чл.117, ал.1 от КТМ – че товарът, означен
в него, е приет за превоз и се намира на кораба, неизпълнението на т.5, d/
от договора с доставчика може да има значение за страните по договора при спор
относно доставените количества, но не е обстоятелство, което да породи и обоснове
съмнения в достоверността на договорната стойност.
Обстоятелството, че
фактурата е свързана именно с договор № BUL/SV/171108/249/01/08.11.2017г.
се установява безспорно от представената проформа фактура /цитирана в
търговската фактура/, издадена именно въз основа на този договор.
Неправилно е тълкувано
във вреда на жалбоподателя и обстоятелството, че не е представил износната
декларация. Износната митническа декларация не е документ, който според МК
удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5,
т.12/от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в
установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под
определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които
следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по
смисъла на чл.5, т.35/ от МК, освен това приемането на износната декларация по
чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява
„решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП
Груп, С-138/10, т.35.
От значение за
определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след
реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за
определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на
която стоката се реализира на вътрешния пазар.
В
случая митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на
чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от трето лице. Цената от 1,37лв. за кг. е
изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на
„Глобъл Линкс“ ЕООД. Не е извършен анализ на условията по двете доставки
съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 19.01.2018г. /включваща застраховка и транспортни разходи/
и FOB /Франко борд/ и съответно
как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на
договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане /60 дни за
„Милки груп био“ и 90 дни за „Глобъл линкс“/, на разликата в договорените
количества /1359,60 тона от „Милки груп био“ и 105т. от „Глобъл линкс“/, на
търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл.1,
пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен и анализ относно различния
производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по
арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение. Относно установеното въз
основа на анализните сертификати сходство в показателите за: свободни мастни
киселини, влага и летливи вещества, пероксидна стойност и точка топене, качеството
на стоките не е достатъчно, съобразно изискванията на чл.141 вр. чл.1, §2 т.14
от Регламента за прилагане вр.чл.74, §2, буква б/ от МК, а следва да бъде
установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в
същите количества. Последното в случая не е доказано.
Не е извършен анализ и
не е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище.
Независимо, че се касае за продажби на едро, налице е съществена разлика в
пазарния дял на допуснатите до свободно обращение стоки на жалбоподателя и
„Глобъл линкс“ЕООД. Налице е съществена разлика и между договорените
количества: 1359.60т. от жалбоподателя и 105т. от „Глобъл Линкс“ЕООД. Различно
е и търговското наименование на стоките. Предмет на допускане до свободно
обращение по процесната митническа декларация е палмова мазнина с търговско
наименование IFFCO HQPO 36/39, 22400кг, като част от общо договорено
количество, а стоката, внесена от „Глобъл Линкс“ ЕООД е с търговско
наименование SOCFAT 37, 105 тона. В хода административното производство е
установено, че за периода м.01 – м.11.2017г. – когато е сключен договора за
продажба с производителя, пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до
свободно обращение стоки е 83.63%. Това обстоятелство безспорно е относимо към
преценката дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. Такъв анализ
изобщо липсва за следващите периоди и конкретно за м.01.2018г., през който е
подадена декларацията за процесния внос. Посочените обстоятелства не са
анализирани и не са взети предвид при издаване на оспорения акт, а са
релевантни за прилагане на метода по чл. 74, пар.2, б. б от МКС.
При липсата на анализ
за изпълнението на условията по чл.141, §1 от Регламента за прилагане е
следвало митническата стойност да се определи по правилата на §2, като се
извършат корекции, за да се вземат предвид разликите дължащи се на търговското
равнище и/или количествата.
Неоснователно
митническите органи са се позовали на статистическите данни за митническата
стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на
Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS. Съгласно цитираното в оспорения
акт Решение на СЕС С-291/15, член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която
митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна
стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки. От посочените статистически данни за
количества и цени не може да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки, тъй като липсват данни за
търговската марка/производител, качеството на стоките и търговското равнище.
Тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите,
по които може да се установи сходство на стоките, съгласно чл.1, §2, т.14/ от
Регламента за прилагане. Данните за предходните периоди са неотносими, т.к. не
отговарят на изискването на чл.74, пар.2, буква б/ от МК сходните стоки да са
изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на
остойностяване. Данните за стойността на внесените количества в други държави
членки, без извършен анализ на потреблението в съответната държава и
търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не отговарят на
изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март
2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т.20; Решение от 15 юли
2010г., Gaston Schul, С-354/09.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че митническите органи не са обосновали
съмненията относно декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката
съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от
материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на
договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 §1 и §2 от
Регламента за изпълнение и чл. 74, §2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т.14 от
МКС.
Представените митническа
декларация за стоки за износ № J15212003312 от 08.12.2017г., писмо на директор
на отдел в ОЛАФ ОСМ (2018) 18661 от 03.09.2018 г. не променят посочените изводи.
Не са налице доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ е приключила с
окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК. Тези доказателства не са относими към основанията
за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по
чл. 74, §2, б. б от МКС.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице,
без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане,
началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да се отмени.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на
жалбоподателя следва направените разноски в размер на 1762лв., от които
50лв.-ДТ, 200лв.-депозит на вещо лице и 1512лв.-адвокатско възнаграждение.
Възнаграждението за адвокат за всяка инстанция е в размер на 504лв. с ДДС. Възражението
на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
е неоснователно. Съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая възнаграждението
е определено в предвидения от закона минимален размер с оглед материалния
интерес по делото, като в съответствие с разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
начислен ДДС върху възнаграждението по наредбата и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая адвокатското
възнаграждение, договорено и платено, за процесуално представителство при
предходното разглеждане на делото, пред ВАС и пред настоящата инстанция съответства
на предоставената правна помощ и действителната и фактическа сложност на
делото, като е съобразено с минималния
размер, установен в наредбата.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение рег.№
32-82997/21.03.2018г. към MRN 18BG002005Н0001364/26.01.2018г. на Началника на
Митница – Варна.
ОСЪЖДА Агенция Митници- Териториална дирекция Северна морска да
заплати на „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Методи Попов“№22А, представлявано от П.Д.П. направените по делото
разноски в размер на 1762лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: