Р Е Ш Е Н И Е   

                                                                                                                                  №212

                                                                                            гр.Горна Оряховица,  22.05.2019г.

 

                                       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на седми май през две хиляди и  деветнадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                                Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.К. и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2281/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр.  чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.

            В условията на евентуалност - обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК    

            Инцидентен установителен иск по по реда на чл.193 и сл. от ГПК.

            Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****(чрез юрисконсулт Н. Ан.М.), твърди, че „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.№*****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил с Г.И.С.(кредитополучател) Договор№CREX-13912000/28.09.2016г. за потребителски  кредит, като кредитополучателят дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиран потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 24.10.2017г. Г.И.С. активирал, предоставената му от ищеца кредитната карта№CARD-14723902 с максимален кредитен лимит в размер 2500.00лв.(револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта). На 24.10.2017г.  била  извършена първа трансакция от Г.И.С. с кредитната си карта, теглейки 400.00лв. на банкомат на ул.”А.Кънчев”№51 в гр.Г. Оряховица. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиран потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителнa вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване нa задължението. Твърди се, че С. преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2018г., когато последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 2979.14лв. Тогава кредиторът блокирал  използването на картата.  Въпреки отправените покани задължението не било погасено. Обосновава претенцията си на обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита. Основанието обуславящо претенцията за възнаградителна лихва – да се  начислява от дата на първа пропусната вноска 01.01.2018г. до изпращане на последната покана - 11.06.2018г., а размерът на възнаградителната лихва се изчислявал на база годишен лихвен процент - 35% и годишен процент на разходите - 44.90% в „Приложение“. Мораторната лихва  се начислявала  от  момента на получаване на последната покана от длъжника и е в размер на 10% + основния лихвен процент на БНБ. С Разпореждане по  подадено заявление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:***** срещу Г.И.С. е било образувано ч.гр.дело№2022/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№2385/03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение  за: сумата 2559.75лв., представляваща неиздължена главница по Договор№CREX-13912000/ за револвиращ потребителски кредит, сключен едновременно с договор за кредит за покупка на стоки или услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 02.10.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.39лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.01.2018г.-11.06.2018г.;  сумата 63.54лв., представляваща мораторна лихва за периода: 11.06.2018г.-08.09.2018г.; сумата 110.85лв., представляваща направените разноски  в заповедното производство. Депозирано е възражение от страна на Г.И.С.. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че  е налице вземане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  по отношение на Г.И.С. съгласно Заповед№2385/03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№2022/2018г. ГОРС, за: сумата 2559.75лв., представляваща неиздължена главница по Договор№CREX-13912000/ за револвиращ потребителски кредит, сключен едновременно с договор за кредит за покупка на стоки или услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 02.10.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.39лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.01.2018г.-11.06.2018г.;  сумата 63.54лв., представляваща мораторна лихва за периода: 11.06.2018г.-08.09.2018г., a също  в условията на евентуалност(при условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита) - обективно предявени  осъдителни искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК  за същите суми. Претендира разноски в исковото и заповедното  производство.

            Ответникът Г.И.С. оспорва предявените искове. Твърди, че е неграмотен, не чете и не пише, а само можел да се подписва.  На 28.09.2016г. сключил договор за кредит за печка в размер на 322.92лв., но от „карти”не разбирал и не бил ползвал такава. Съгласно чл.12, чл.21 от Приложението за отпускане на револвиран потребителски кредит кредиторът издава карта и я доставя на кредитополучателя, заедно с Условия по договор и инструкции по активирането и съгласно чл.14 от условията по договора потвърждението става чрез въвеждане на ПИН код. Било представено Приложение от 28.09.2016г. с определен лимит от 2500.00лв.  от датата на кредита  - 28.09.2016г., но процедура по активиране на ПИН код нямало. Представена била Товарителница за доставка от БНП Париба Пърсънъл Файненс. За получател(получена на 15.05.2017г. в 11:30ч.)  бил „Г.С.”  - изцяло  ръкописно, както и положен подпис след името. Оспорва да е изписвал името, а също  не бил полагал подпис  срещу двете имена. Счита, че и изписването на името и положения подпис са направени от лице, което има обратен почерк.  Отрича да е получавал лично, плик, карта, ПИН код. Ищецът твърдял, че картата била получена на  15.05.2017г., а била активирана на 24.10.2017г., т.е. пет месеца от датата на нейното получаване, което било нелогично и безсмислено. След като лимитът на картата бил 2500.00лв., съгласно справката от счетоводните книги: -на 24.10.2017г.  е била  изтеглена общо сумата 2400.00лв.(400лв.+400лв.+400лв.+400лв.+800лв.);  -на 25.10.2017г.  била изтеглена  общо сумата 800.00лв.(400лв.+400лв.) - със 700.00лв. над лимита; -на 26.10.2017г. общо сумата 800.00лв.(400лв.+400лв.) - вече  с 1500.00лв. над лимита; -на 27.10.2017г. още 70.00лв., т.е. 1570.00лв. над лимита; -на 22.12.2017г.  и 23.12.2017г. - още 62.40лв.; -на 06.01.2018г. – 10.00лв. и на 14.01.2018г. – 7.22лв., или общо била  изтеглена  сумата 1649.62лв. над лимита от 2500.00лв.

            След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

           „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил с Г.И.С.(кредитополучател) Договор№CREX-13912000/28.09.2016г. за потребителски  кредит, като кредитополучателят дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиран потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Според  приложените Условия по договора, кредиторът може да предостави за ползване на Кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000.00лв. Кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението па задълженията но договора за кредит на кредитополучателя. Във всеки случаи издаването на кредита карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита.  Всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с използването на кредитната карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената му кредитна карта(чл.12). Кредитният лимит на картата, едностранно определен от кредитора въз основа по начална информация за кредитополучателя  представлява револвиращ потребителски кредит предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване посредством кредитната карта. Кредитополучателят ще може да извършва трансакции(операции) чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, като всяка трансакции с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит(чл.14). Според чл.16 от същите условия, за ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща години лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит. Кредитополучателят ще заплати на кредитора и предвидените такси за ползването на кредитната карта.

            Според Приложение по договора:  -кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 2500.00лв., при годишна лихва и такси за ползването му – т.1; -кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта MasterCard(електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна информация). Чрез картата се извършва идентификация на Кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на Кредитополучателя револвиращ кредит. Картата позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати(ATM), плащания чрез терминални устройства(POS) и други услуги – т.2; -месечни погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата – т.13; -за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За използването на картата, кредитополучателят заплаща таксите, предвидени в тарифата - т.14. Самото активиране на кредитна карта по чл.6 от Приложението по договора чрез въвеждане на ПИН и/или Е-ПИН при извършване на транзакция, което има действието на електронен подпис и е неотменяемо.

            Не се спори, че на 24.10.2017г.  била активирана кредитната карта№CARD-14723902 с максимален кредитен лимит в размер 2500.00лв.(револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта). На 24.10.2017г.  била  извършена  и първа трансакция  -  400.00лв. на банкомат на ул.”А.Кънчев”№51 в гр.Г.Оряховица. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиран потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителнa вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване нa задължението. Основанието обуславящо претенцията за възнаградителна лихва – да се  начислява от дата на първа пропусната вноска 01.01.2018г. до изпращане на последната покана, а размерът на възнаградителната лихва се изчислявал на база годишен лихвен процент - 35% и годишен процент на разходите - 44.90% в „Приложение“. Мораторната лихва  се начислявала  от  момента на получаване на последната покана от длъжника и е в размер на 10% + основния лихвен процент на БНБ.

            С Разпореждане по  подадено заявление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:***** срещу Г.И.С. е било образувано ч.гр.дело№2022/2018г. на ГОРС, като е била издадена Заповед№2385/03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение  за: сумата 2559.75лв., представляваща неиздължена главница по Договор№CREX-13912000/ за револвиращ потребителски кредит, сключен едновременно с договор за кредит за покупка на стоки или услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 02.10.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.39лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.01.2018г.-11.06.2018г.;  сумата 63.54лв., представляваща мораторна лихва за периода: 11.06.2018г.-08.09.2018г.; сумата 110.85лв., представляваща направените разноски  в заповедното производство. Депозирано е възражение от страна на Г.И.С..

           С определение от 25.02.2019г., съдът е открил производство относно оспорване автентичността и авторството на положените и изписани имена „Г.С.“ и подпис, в товарителница за доставка от БНП”Париба Пърсънъл Файненс”, получена на 15.05.2017г. в 11.30часа с №919041714723902. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на документа се пада на страната, която го оспорва.

             С оглед характера на производството и изразеното от ответната страна, е била допусната съдебно-графическа експертиза. Вещото лице дава становище, че в  товарителницата ръкописният текст „Г.С.“ в товарителницата е написан с високо-обработен почерк, форма и посока на движенията смесени, размер среден, наклон десен, ниска степен на разтегленост, средна свързаност. Подписът в графа „Получател“ е ниско-обработен, без-буквена транскрипция, форма и посока на движенията смесени, размер среден, наклон десен, висока свързаност. Вещото лице дава заключение, че ръкописният текст „Г.С.“ в графа „Получател“ на Товарителница№919041714723902 не е написан от Г.И.С., като с оглед съвпадащите общи и частни графически признаци по своята съвкупна индивидуалност и устойчивост, подписът  в графата „Получател“ е положен от Г.И.С.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно и му дава вяра, още повече, че  същото не е и оспорено от страните.

          По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че в  изпълнение на Договор№CREX-13912000/28.09.2016г. за потребителски  кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. предоставил на Г.И.С. кредит за покупката на стоки в размер на 299.00лв., както и револвиращ потребителски кредит чрез издаване и ползване на кредитна карта с кредитен лимит 2500.00лв., като и двата кредита били усвоени(според предоставени данни от дружеството-кредитор). Към 02.10.2018г.(датата на завеждане на заповедното производство), задълженията по Договор№CREX-13912000/28.09.2016г. за потребителски  кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта са в общ размер на 3042.68лв.(в т.ч. главница – 2559.75лв., от които 81.28лв. са от неплатена застрахователна премия; договорка лихва – 399.39лв.; месечна такса за обслужване – 20.00лв.;  обезщетение за забава – 63.54лв.). При извършената проверка при ищеца по делото се установи, че след 02.10.2018г.(датата на завеждане на заповедното производство), не са отчитани плащания, в предвид на което задълженията на Г.С. по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, към датата на депозиране на исковата молба - 04.12.2018г. са в общ размер на 3042.68лв., като в това число съобразно претендиралите в заповедното производство: главница - 2559.75лв.; лихва – 419.39лв.; мораторна лихва – 63.54лв. Вещото лице е отчело две погасявания на задължението към дружеството ищец, сторени на 22.11.2017г. и на 04.01.2018г. са постъпили чрез банкови преводи, получени по сметка на дружеството(вноска 180.00лв., отчетена на 22.11.2017г. и е направена от К.С.А.чрез банкова сметка *** „ЦКБ“АД; вноска 50.00лв., отчетена на 04.01.2018г. и е направена от Г. В.Г.чрез банкова сметка *** „ЦКБ”АД). Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно и му дава вяра. Същото не е и оспорено от страните.

            Oт страна на ответника са ангажирани гласни доказателства. Св.В.Д.Н.твърди, че през м.септември.2016г. ходил с Г.И.С. и К.З.С. във В.Търново да си закупят печки. Св.Н. ги извикал да дойдат с него да си вземат печки на изплащане. Г.И.С. си взел една печка на изплащане – на разсрочено плащане. Документите подписали в магазина(Г.И.С. сам подписал договора).  Твърди, че ищецът не можел да чете, като „го викал да му го прочете”. Свидетелят не знаел за получената от С. кредитна карта. Св.К. Зл.С. потвърждава, че през м.септември.2016г. заедно с В.Д.Н.и Г. Н.С. отишли в гр.В.Търново в един магазин. Свидетелят си закупил една скара(изплатил я за четири месеца), а Г. Н.С. -  една печка. Твърди, че тогава Г. Н.С. подписал документи, че взема печката и си тръгнали от магазина. Съдът кредитира показанията на свидетелите.

            При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

            Съгласно т.11б от  Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по чл.415 от ГПК, респ.чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС).

            От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил с Г.И.С.(кредитополучател) Договор№CREX-13912000/28.09.2016г. за потребителски  кредит, като кредитополучателят дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиран потребителски кредит под формата на кредитната карта№CARD-14723902. Според характера това е договор за заем -  чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй  като едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.

            Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че  договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който  се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемател. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от  ГПК, който  следва да установи възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение. Установи се, че заемът за потребление реално е обективиран в Договор за потребителски кредит.

            Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Включената в договора клауза за предсрочна изискуемост при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като  за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия iure et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление или за кредит, уредена в нормите на чл.71 от ЗЗД и чл.432 от ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и,
за разлика от общия принцип по чл.20а ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните. Твърди се, че предсрочната  изискуемост представлява настъпила автоматично(без да е посочена ясно и точно конкретизирана дата), като се обосновава на приложението на чл.3 от ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, с които кредитополучателят се съгласил при подписване на Договора(кредиторът има право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен размер по кредита - главница и лихви), т.е. предсрочната  изискуемост представлява настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредиторът не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. Твърди се, че заемополучателят въобще не е изплащал вноските по задължението си за възстановяване на усвоената сума по кредитната карта. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в т.ч. и Решение№139/05.11.2014г. по т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират приложение и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора автоматична предсрочна изискуемост ще породи действие, ако заемодателят е уведомил ответника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната  изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната  изискуемост представлява се обявява на длъжника. С уговорката за предсрочна изизкуемост, обаче, длъжникът изгубва преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в резултат на изгубване преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. В настоящия случай ответникът-заемополучател по надлежно възникнало договорно правоотношение е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението и да погасява предвидените анюитетни вноски. Забавата на длъжника е породила потестативното право на кредитора да превърне кредитното задължение в предсрочно изискуемо, съгласно клаузата на чл.3 от ОУ от договора. Въз основа на събраните по делото доказателства, обаче не се установява, а и липсват твърдения на ищеца в този смисъл, кредиторът  фактически да е упражнил правото си на предсрочна  изискуемост. Субективно право на кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за предсрочно изискуем, при настъпване на определени предпоставки. След като ищецът се е позовал само на предсрочната изискуемост,  настъпила автоматично по  смисъла на клауза от договора, съдът не разполага с възможността да изследва дали общо заявеното задължение за цялата сума по договора, съществува на друго договорно основание и в различен размер, тъй като би излязъл извън предмета на очертания спор/Решение№123/09.11.2015г. по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС/. В молбата си кредиторът  твърди, че е изпратил покана за доброволно изпълнение(именувана „последна покана”) от 18.06.2018г. до длъжника Г.И.С., в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси. Не се установява уведомителното писмо да е достигнало до адресата. Не се установява поради липса на представени доказателства и изпращането му до длъжника.  По този начин, не са налице доказателства за достигане изявлението за обявената предсрочна изискуемост до длъжника. Отделно от това, не може да се приеме дори фингирано връчване(фингирано връчване на съобщението - опитът за предаване на съобщението се приравнява на фактическото му получаване, без фактически то да е получено) по смисъла на чл.7 от  договора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, доколкото не са представени каквито и да е доказателства за изпращане на уведомителното писмо до длъжника. От изложеното съдът намира, че ищецът не доказа настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, на която се позовава в заповедното и в исковото производство относно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

            По предявения осъдителен иск с подадената искова молба кредиторът е упражнил правото си да обяви задължението по кредита за предсрочно изискуемо, като исковата молба съдържа и изявление в този смисъл. Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по волята на една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и субективния - упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо - чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва да достигне до знанието на длъжника по аргумент на  чл.60 ал.2 от ЗКр.И. За разлика от установителното исково производство по чл.422 от ГПК - предмет на което е съществуване на вземането към минал момент - към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с оглед изискването за удостоверяване изискуемостта по чл.418 ал.3 от ГПК, то в производство по осъдителен иск, исковата молба има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост. Ако заповедното производство има характер на принудително изпълнение, като препис от заявлението не се връчва на длъжника, то при предявен по общия ред осъдителен иск и при неговото уважаване осъдителното решение ще подлежи на принудително изпълнение. При образуваното по общия ред осъдително исково производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, както и се посочи по-горе в мотивите. Ето защо в настоящия случай и по така предявения осъдителен иск, следва да се приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от същата на ответника.

            В настоящия случай, в заявлението си до съда заявителят е основал вземането си на сключен с длъжника Договор№CREX-13912000/28.09.2016г. за потребителски  кредит с твърденията, че длъжникът дал съгласието си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, в т.ч. и последващо активиране на кредитната карта на  24.10.2017г. с максимален кредитен лимит 2500.00лв.

           Основното възражение на ответницата по делото е,  че  същият не е получавал и съответно не е активирал картата и не бил изтеглял никакви суми чрез кредитната карта.

             Изначално ответникът С. оспорва получаването на кредитната карта. И доколкото се твърди, че  същата е получена/доставена с пратка, за което е обективирана Товарителница№919041714723902 за получаване(с дата 15.05.2017г.). Процесната товарителница представлява частен документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила. Ето защо същата подлежи на оспорване единствено по отношение на автентичността и. В тази връзка и на основание чл.193 и сл. от ГПК, съдът откри производство по оспорване истинността на всички тези представени от ищеца писмени доказателства, относно авторството на положените под тези договори и приложения три имена и подпис за ответника. Съгласно чл.193 ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. В заключението(неоспорено от страните и кредитирано от съда)  вещото лице дава заключение, че ръкописният текст „Г.С.“ в графа „Получател“ на Товарителница№919041714723902 не е написан от Г.И.С.,  а също и  подписът  в графата „Получател“ е положен от Г.И.С.. Действително, няма забрана за попълване на данните в товарителница от преносител, получател или трето лице, в т.ч. ръкописният текст  е изпълнен от лице, различно  от подписалия го получател. Сам по себе си фактът, че  текстът  и положеният подпис са изписани  от две различни  лица  не може да обоснове   извод, за неполучаване на пратката. Доказателства в една или друга насока не са ангажирани. Така следва да се отхвърли предявеният от страна на Г.И.С. инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане за установено по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  че частният  удостоверителен документ – Товарителница№919041714723902, не е подписан от Г.И.С., като признава, че оспорването  не е доказано.  Също така, следва да  се уважи предявеният от страна на Г.И.С. инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане за установено по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  че частният  удостоверителен документ – Товарителница№919041714723902, ръкописният текст „Г.С.“ в графа „Получател“ не е написан от Г.И.С.,  като признава, че оспорването е доказано.

            Съгласно Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети/ДВ бр.45/2010г./, които се прилагат за всички пощенски услуги,извършвани от лицензираните за универсални пощенски услуги оператори по смисъла на чл.19 от ЗПУ/ДВ бр.64/2000г./, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис,а ако той не е намерен на адреса-се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Дори да се приеме, че именно С. е получил куриерската пратка, т.е. тя да е редовно връчена, вписаното съдържание в товарителницата „документи” не би могло да обоснове извод за съдържание на пратката – кредитна карта(кредитната карта е вид разплащателно средство за покупка на стоки, услуги и др.), която да „изпълни” понятието документ. Без фактическото получаване, вкл. и на съответния ПИН-код, то използването на кредитната карта от картодължателя е практически невъзможно. В случая става въпрос за  пратка, връчена на 15.05.2017г., докато процесният договор и приложението към него е с дата 28.09.2016г. и е логически необосновано кредитната карта№CARD-14723902  да бъде „изпратена”  за активация осем месеца след оформяне на документите и отпускане на кредита и съответно предоставянето на кредитния лимит.

          Тежестта да установи по делото, обаче твърдението си, оспорвано от ответника, че за периода от издаването и на 24.10.2017г. до подаване на 02.10.2018г. на заявлението му по заповедното производство в съда, последният е изтеглил: -на 24.10.2017г. общо сумата 2400.00лв.(400лв.+400лв.+400лв.+400лв.+800лв.); -на 25.10.2017г. общо сумата 800.00лв.(400лв.+400лв.); -на 26.10.2017г. общо сумата 800.00лв.(400лв.+400лв.); -на 27.10.2017г. още 70.00лв.; -на 22.12.2017г.  и 23.12.2017г. - още 62.40лв.; -на 06.01.2018г. – 10.00лв. и на 14.01.2018г. – 7.22лв., се носи по делото от ищеца – чл.154 ал.1 от ГПК. Последният обаче не представи доказателства по делото в подкрепа на същото. Такива не представляват единствено представените от него по делото в тази насока - договор за потребителски кредит и „условия по договора” – т.н. Общи условия, защото в последните е уговорено само, че на ответника се предоставя кредитна карта с лимит до 10000.00лв.(т.12 от условията), а не че последният е ползвал същата, респективно усвоявал средства от този лимит и техния размер. Аналогично, в т.н. Приложение към договора за потребителски кредит се посочва, че кредиторът отпуска револвиращ кредит в размер на  2500.00лв., при годишна лихва и такси за ползването му. Уговорено е  само право, а не и задължение на ответника да ползва тази карта за извършване на платежни операции с нея, а задължението му по т.18 от същите условия(респ. т.13 от Приложението към договора) - да погасява в  с месечна погасителна вноска начислените задължения, т.е.  да възстанови ползвания кредитен лимит, е обусловено и поради това възниква само ако преди това е настъпило условието - той да е ползвал тази карта усвоявайки от нея част или целия предоставен му със същата кредитен лимит. А след като от настъпването на това условие ищецът черпи изгодни за себе си правни последици, то именно той, според правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК, следва да установи по делото пълно и пряко, че същото е настъпило, респективно, че ответникът е усвоил в случая посочената от ищеца  4149.62лв. от предоставения му с картата кредитен лимит, а именно доказателства за настъпването на последното липсват по делото. Не представлява доказателство за противното, твърдение на ищеца и представената от него по приложеното дело „движение по сметка” към молбата на ищеца от 23.11.2018г. Не само защото тя очевидно не представлява нито месечно извлечение по смисъла на т.17 от  условията по договора за издаване и предоставяне право на ползване на  кредитна карта MasterCard(респ. „месечно извлечение” по т.12 от Приложение към договора за кредит), нито пък извлечение от счетоводните му книги по смисъла на чл.182 от ГПК, за които няма и доказателства по делото да са водени редовно, а доказателствената им сила е производна, респективно обусловена от тяхната редовност, която е налице само при наличие на първични счетоводни документи, които да оправдават записванията в тях, каквито по делото също няма представени от ищеца(Решение№155/13.03.2007г. по т.дело№917/2006г. ВКС). А защото и в нея, както в исковата молба, очевидно не е отразено ответникът да ползвал въобще от издаването и и до приключване на устните състезания - издадената му по договора  кредитна карта, респ. да усвоявал от нея за платежни операции през същия период, посочени от ищеца от предоставения му кредитен лимит. А по делото липсват други доказателства в подкрепа на противното твърдение на ищеца. Извършените погасявания на  две вноски(сторени на 22.11.2017г. и на 04.01.2018г. чрез банкови преводи, получени по сметка на дружеството - 180.00лв. и 50.00лв. са направени от физически лица, различни от длъжника), не  би могло да се обоснове и извод за погасяване на парични средства от предоставения с картата кредитен лимит от страна на Г.И.С.. При това положение, по правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намира за установено по делото, че от издаването и до приключване на устните състезания, ответникът въобще не е ползвал издадената му по договора за кредит – кредитна карта  MasterCard,  като не е усвоявал никакви парични средства от предоставения му с нея кредитен лимит. А след като това е така и ответникът не е усвоявал до приключване на устните състезания посочената от ищеца част от 2400.00лв. от предоставения му по договора кредитен лимит, за ищецът не е възникнало, поради което не съществува и претендираното от него право да му бъде възстановявана от ответника сумата 2559.75лв. за главница от неползван кредитен лимит по издадената му по договора кредитна карта(в т.ч. и неплатена застрахователна премия), защото отлагателното условие по т.12 от условията по договора, за възникване на това право, а именно ответникът да е ползвал до тази сума предоставения му с кредитната карта - лимит, няма данни по делото да е настъпило, а само при настъпването му това претендирано от ищеца право може да възникне.

         При това положение за последният не са възникнали, поради което не съществуват към датата на приключване на устните състезания и претендираните от него с исковата му молба акцесорни вземания за начислени от ищеца сумата 419.39лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.01.2018г.-11.06.2018г.;  сумата 63.54лв., представляваща мораторна лихва за периода: 11.06.2018г.-08.09.2018г. Това е така защото и тяхното възникване и съществуване е обусловено от настъпването на уговореното т.12 от условията по договора - условие, а именно ответникът да е ползвал кредитната карта усвоявайки за платежни операции с нея част или целия предоставен му кредитен лимит, а в случая по делото няма данни последният да е ползвал въобще тази карта, нито пък да е усвоил в частност посочената от ищеца сума от предоставения му с нея кредитен лимит. За пълнота на изложението,  претенциите за възнаградителна и мораторна лихва  се явяват  неоснователни с оглед т.2 от Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по тълк.дело№3/2017г. -  ОСГТК на ВКС(размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума/главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането).

            При този изход на делото, на основание  чл.78 ал.3 от ГПК, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, следва да заплати  на Г.И.С. сумата 940.00лв., представляваща направени в производството по гр.дело№2281/2018г. на ГОРС разноски/адвокатско възнаграждение – 500.00лв. и възнаграждения вещи лица – 440.00лв./.

            Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК  и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. При този изход в производството, искането от страна на ищеца-заявител за присъждане на сторените разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№2022/2018г. на ГОРС в размер на 115.85лв. следва да бъде оставено без уважение.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                                  Р          Е          Ш          И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на Г.И.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О., против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане за установено по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  че частният  удостоверителен документ – Товарителница№919041714723902, не е подписан от Г.И.С., като признава, че оспорването  не е доказано.

            УВАЖАВА по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна на Г.И.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О., против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане за установено по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  че частният  удостоверителен документ – Товарителница№919041714723902, ръкописният текст „Г.С.“ в графа „Получател“ не е написан от Г.И.С.,  като признава, че оспорването е доказано.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., против Г.И.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О., за приемане  за установено, че Г.И.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес: гр.Г.О., дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., по Заповед№2385/03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№2022/2018г. ГОРС: сумата 2559.75лв., представляваща неиздължена главница по Договор№CREX-13912000/ за револвиращ потребителски кредит, сключен едновременно с договор за кредит за покупка на стоки или услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 02.10.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.39лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.01.2018г.-11.06.2018г.;  сумата 63.54лв., представляваща мораторна лихва за периода: 11.06.2018г.-08.09.2018г.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., против Г.И.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, за: сумата 2559.75лв., представляваща неиздължена главница по Договор№CREX-13912000/ за револвиращ потребителски кредит, сключен едновременно с договор за кредит за покупка на стоки или услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението - 02.10.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 419.39лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.01.2018г.-11.06.2018г.;  сумата 63.54лв., представляваща мораторна лихва за периода: 11.06.2018г.-08.09.2018г.

 

            ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон България с ЕИК:*****,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.,  ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, сумата 940.00лв./деветстотин и четиридесет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№2281/2018г. на ГОРС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****,  със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., за присъждане на разноските по  ч.гр.дело№2022/2018г. на ГОРС в размер на 115.85лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                             Районен съдия: