Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е
№ 260050
град
Г.О., 29.11.2021 година
ПЛАМЕН СТАНЧЕВ –
съдия-докладчик по ЧНД № 562/2015 г.
по описа на Районен съд – Г.О., след като се запозна с материалите по делото и
с предложението на прокурора с вх. № 261821/27.10.2021 г. за тълкуване на
постановеното по делото определение за групиране на наложени наказания,
установи:
С определение №
384/12.10.2015 г., постановено по настоящото дело, съдът е групирал наложените
наказания на осъдения П.М.М., като е определил три общи наказания, подлежащи на
отделно изтърпяване.
В т. 3 от
определението съдът е определил общо наказание доживотен затвор измежду
наложените на осъдения по НОХД № 370/2001 г. по описа на РС – Г.О., НОХД №
661/2002 г. по описа на ОС – В.Т. и НОХД № 594/2004 г. по описа на РС – Г.О..
На основание чл. 25, ал. 2 от НК и съгласно справка изх. № 4186/12.09.2015 г.
на З.П. съдът е приспаднал от определеното общо наказание доживотен затвор
изтърпяното наказание доживотен затвор, считано от 16.12.2004 г.
С внесеното
предложение за тълкуване на определението в цитираната част по т. 3 относно
приложението на чл. 25, ал. 2 от НК прокурорът уведомява съда, че според
получено ново писмо от З.П. с изх. № 2680/20.10.2021 г. осъденият М. е бил
поставен на специален режим на 15.10.2004 г., когато в затвора е била получена
присъдата по НОХД № 661/2002 г. по описа на ОС – В.Т.. С оглед това новооткрито
обстоятелство прокурорът се солидаризира със становището на затворническата
администрация, че приспадането на изтърпяното наказание доживотен затвор от
определеното общо наказание доживотен затвор е следвало да бъде постановено от
15.10.2004 г., а не от посочената в определението по-късна дата 16.12.2004 г.
Предвид изложеното прокурорът моли за произнасяне относно волята на съда,
отразена в цитираното определение в частта по т. 3 относно датата, от която
следва да бъде приспаднато наказанието доживотен затвор.
При така установеното
от фактическа и правна страна съдия-докладчикът приема, че не са налице
основания за внасяне на предложението на прокурора в открито заседание за
произнасяне по реда на чл. 414, ал. 2 от НПК.
Изложението на
прокурора сочи, че в процесния случай не е налице съмнение или затруднение,
свързано с тълкуването на определението относно постановеното приспадане на
изтърпяното наказание доживотен затвор от определеното общо наказание доживотен
затвор. Както прокурорът, така и затворническата администрация са възприели по
недвусмислен начин изразената в определението воля на съда да постанови
приспадане на изтърпяното наказание доживотен затвор, считано от 16.12.2004 г.,
както е посочено в справка изх. № 4186/12.09.2015 г. на З.П..
Доводът на прокурора,
че съдът е следвало да постанови посоченото приспадане, считано от 15.10.2004
г., се основава изключително на данните, съобщени за първи път с писмо №
2680/20.10.2021 г. на З.П., че осъденият М. е бил поставен на специален режим
на 15.10.2004 г. Видно от материалите по делото, обстоятелството, че М. е
търпял наказание доживотен затвор в периода от 15.10.2004 до 16.12.2004 г., не
е посочено в приетата като писмено доказателство по делото справка изх. №
4186/12.09.2015 г. на З.П., поради което не е било известно на състава на съда
към момента на постановяване на определението.
При това положение
изложените от прокурора доводи, че с определението съдът е следвало да
постанови приспадане на изтърпяното наказание доживотен затвор, считано от
15.10.2004 г., а не считано от 16.12.2004 г., сочат не на затруднения или
съмнения, свързани с тълкуване на определението, а представляват по същество
доводи за неправилност на влезлия в сила съдебен акт, която е резултат от
неправилно установяване на изтърпяното наказание поради дейност извън съда.
Посочените доводи
подлежат на разглеждане не в производство за тълкуване на съдебния акт за
групиране на наложените наказания, а в ново производство за групиране на
наказанията, както е посочено в мотивите на т. 1 от ТР № 3/16.11.2009 г. по
тълк.д. № 3/2009 г. на ОСНК при ВКС. Според приетото от ОСНК влезлият в сила
съдебен акт по прилагането на чл. 23 – 25 от НК не е пречка за ново произнасяне
с присъда или с определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за пълно и цялостно
групиране на наказанията, ако след влизане в сила на съдебния акт се съберат и
представят доказателства за други, неизвестни на съда предишни осъждания, които
са били налице при предходното произнасяне, но не са били известни на съда. По
довод за по-силното основание посоченият от ОСНК ред за пререшаване на всички въпроси
по чл. 23 – 25 от НК, по които съдът се е произнесъл с влязъл в сила съдебен
акт, следва да се приложи и относно пререшаването само на един от тези въпроси,
а именно въпроса за приспадане на изтърпяното наказание на основание чл. 25,
ал. 2 от НК.
Ето защо съдът дължи
не тълкуване на постановеното по настоящото дело и влязло в сила определение №
384/12.10.2015 г., а ново произнасяне по прилагането на чл. 25, ал. 2 от НК
относно приспадането на изтърпяното наказание доживотен затвор от определеното
общо наказание доживотен затвор, ако прокурорът внесе такова предложение.
С оглед изложените в
писмо изх. № 2680/20.10.2021 г. на З.П. доводи, че правилното определяне на
началната дата, от която осъденият търпи наказанието доживотен затвор, е от
съществено значение за приложението на чл. 38а, ал. 3 от НК в производството по
чл. 449 и сл. от НПК, следва да се посочи следното:
Началната дата, от
която осъденият търпи наказанието, се определя не от постановеното от съда на
основание чл. 25, ал. 2 от НК приспадане на изтърпяното наказание, а е
фактически въпрос, който следва да бъде решен въз основа на представените от
затворническата администрация доказателства за изтърпяното наказание. Поради
това влезлият в сила съдебен акт относно приложението на чл. 25, ал. 2 от НК, в
който съдът е възпроизвел посочената погрешно от затворническата администрация
начална дата, от която се изтърпява наказанието, не създава ново фактическо
положение и не е пречка в следващо съдебно производство във връзка с
изпълнението на наказанието да бъде установена действителната начална дата, от
която осъденият търпи наказанието.
Предвид изложеното
съдия-докладчикът следва да откаже да внесе предложението за тълкуване на
съдебния акт и да върне предложението на прокурора.
Така мотивиран,
съдия-докладчикът
Р А З П О Р Е Д И :
ОТКАЗВА да внесе в
открито заседание предложението на прокурора вх. № 261821/27.10.2021 г. за
тълкуване на определение № 384/12.10.2015 г. по ЧНД № 562/2015 г. по описа на
Районен съд – Г.О. в частта по т. 3 относно датата, от която следва да бъде
приспаднато изтърпяното наказание доживотен затвор от определеното общо
наказание доживотен затвор.
ВРЪЩА предложението на прокурора.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: ……………….