№ 341
гр. София, 04.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110160645 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на П. В. Д. срещу Прокуратурата на Република
България, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения следва да бъдат уважени
като относими и необходими.
Основателно е искането на ответника за изискване на наказателното дело, тъй като се
цели установяване на правно релевантни факти.
Ищецът е поискал допускане на двама свидетели, но на основание чл. 159, ал. 2 ГПК
следва да му бъде допуснат един свидетел, защото не се твърди, че двамата свидетели ще
установяват различни обстоятелства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2023 г. от 10:40 часа, за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца поисканите 2 бр. съдебни удостоверения.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, НО, 18 състав, в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението да представи НОХД № 14341/2013 г., ведно с приложеното по него ВНОХД №
838/2017 г. по описа на СГС, НО ІІ въззивен състав – за послужване.
ДОПУСКА на ищеца ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
1
посочените в исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание
чл. 159, ал. 2 ГПК искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца да осигури явяването на свидетеля в насроченото съдебно
заседание, а в случай на необходимост от промяна на режима на свидетеля от довеждане в
призоваване своевременно да уведоми съда с посочване на три имена, адрес за призоваване
и по възможност телефонен номер, така че неявяването на свидетеля да не става причина за
отлагане на делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
от П. В. Д. срещу Прокуратурата на Република България за сумите от 20 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, и 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
претърпени от повдигането на обвинение по ДП № 1270/2011 г. по описа на 02 РУ – СДВР,
пр. пр. № 23271/2011 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с Присъда №
102/11.04.2017 г., постановена по ВНОХД № 838/2017 г. по описа на СГС, НО, II въззивен
състав, ведно със законната лихва от 11.11.2017 г. до окончателното плащане. Претендира
разноските по делото.
Ищецът твърди, че досъдебното производство е образувано на 11.05.2011 г., когато е
задържан за срок от 24 часа и му е извършен личен обиск, като на същата дата му е
предявено Постановление за привличане на обвиняем за извършено престъпление и е
задържан с Постановление от 11.05.2011 г. на СРС за срок до 72 часа. Излага, че с
протоколно определение от 14.05.2011 г. по НЧД № 8779/2011 г. по описа на СРС, НК, 19
състав, му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие отменена с
Протоколно определение от 20.05.2011 г. по ВНЧД № 2162/2011 г. по описа на СГС, НО, V
въззивен състав, без да му бъде вземана друга мярка за неотклонение. Сочи, че въпреки
мотивите на въззивния съд за несъставомерност на деянието, на 28.06.2011 г. и на
17.11.2011 г. са му предявени прецизирани постановления за привличане на обвиняем, след
което е разпитан в качеството на обвиняем, а на 01.12.2011 г. е внесен обвинителен акт в
съда, с който му е повдигнато окончателно обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Твърди, че въз
основа на него е образувано НОХД № 22978/2011 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по
което са проведени пет съдебни заседания, на които е присъствал, но с протоколно
определение от 24.06.2013 г. съдебното производство е прекратено, а делото – върнато на
СРС за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на
досъдебна фаза. Излага, че на 12.08.2013 г. е внесен отново обвинителен акт, въз основа на
който е образувано НОХД № 14341/2013 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по което са
проведени осем открити заседания, а в заседанието на 02.11.2015 г. е взета спрямо него
мярка за неотклонение „задържане под стража“, като с Присъда от 02.11.2015 г. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и е осъден на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от закрит тип, както и е активирано отложено наказание по друго
наказателно производство. Твърди, че по подадена от него и другия подсъдим жалба е
образувано ВНОХД 838/2017 г. по описа на СГС, НО, ІІ въззивен състав, по което са
проведени две открити заседания, като с Присъда № 102/11.04.2017 г., влязла в законна сила
на 11.11.2017 г., е отменена първоинстанционната присъда и ищецът е признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение. Срещу въззивната присъда е подаден протест от СГП на
12.04.201 г., който е върнат с Разпореждане от 25.10.2017 г. Твърди, че заради воденото
срещу него наказателно производство в периода от 11.05.2011 г. до 11.11.2017 г. е
претърпял неимуществени вреди – постоянен стрес и дискомфорт; несигурност за бъдещето;
2
притеснение, че може да бъде осъден; шок от първоинстанционната присъда; страдания от
задържането му под стража, което станало достояние на близки и съседи; напрежение
между него и близките му; изнервеност, депресия, избухливост, ограничаване на социалните
контакти, безсъние, загуба на вяра в справедливостта и законнастта; притеснения за
близките му, които разчитали на него; чувство за непълноценност; проблеми в работата
заради честите отсъствияц; срам и унижение, справедливото обезщетение за които счита, че
възлиза на сумата от 20 000 лв. Твърди, че като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатен от него
адвокатски хонорар за защита по НОХД № 14341/2013 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, за
което е сключил Договор за правна защита и съдействие от 17.03.2015 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва оправдателната присъда да е влязла в законна сила. Изтъква, че досъдебната фаза е
продължила 6 месеца, като счита, че за останалия период наказателното производство е
продължило в съдебна фаза и Прокуратурата не носи отговорност за нейната
продължителност. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с предявеното обвинение, като изтъква, че ищецът има регистрирани
и други криминални деяния, водени са срещу него наказателни производства и е осъждан,
поради което вредите не са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение.
Изтъква, че наличието на друг обвиняем по делото е било от значение за неговата
продължителност. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като прекомерен, като счита, че в случая са налице множество обстоятелства, сочещи
на ниска степен на увреждане. Оспорва исковата претенцията за имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност за законната лихва. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за
присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено
наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен
акт; 2. настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3.
Причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на
ищеца имуществени и неимуществени вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на задължението, за
което не сочи доказателства, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
3
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4