Определение по дело №1440/2019 на Окръжен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

№ 38/15.1.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                        Наказателно отделение

На петнадесети януари, две хиляди и  двадесета година

В публично заседание, в следния състав:    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

                                       

Секретар ГАЛЯ ИВАНОВА

Прокурор БОЯНКА МИХАЙЛОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия  Петков

ЧНД № 1440 по описа за 2019  г.

 

На именното повикване в  14:11 часа се явиха:

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лишеният от свобода Г.Б.Ж. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с адв.И. П., надлежно упълномощен и приет от съда от днес

Началникът на Затвора - Варна Йордан Йорданов – редовно призован, явява се лично.

 

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Й. Йорданов: Да се даде ход на делото.

Адв. П.:  Да се даде ход на делото. 

 

Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и приложените към делото писмени документи.

 

Адв.П.: Представям и моля, да приемете заверени копия от удостоверение за правоспособност, диплома за висше образование, на образователно-квалифиационна степен магистър и диплома за средно образование, като допълнение към останалите доказателства.

Прокурорът: Да се приемат.

Й.Йорданов: Да се приемат.

 

 СЪДЪТ намира представените писмени доказателства за относими и допустими, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА заверени копия от удостоверение за правоспособност, диплома за висше образование, на образователно-квалифиационна степен магистър и диплома за средно образование.

 

ПО СЪЩЕСТВО

 

Прокурорът: Уважаеми Окръжен Съдия, разгледана по същество молбата намирам, че същата е неоснователна. Без да изпълнявам контрол на изложената цялостна налична документация, фактически обстоятелства, в които се установява, че осъдения Ж. е изтърпял ½ от наложеното наказание, както и че е дал доказателства за своето поправяне намирам за необходимо да посоча, че тази положителна тенденция, която се установява в неговия начин на мислене и поведение, към настоящия момент не може да се приеме, че при него е придобила окончателен и необратим характер. От общо наложеното с присъдата наказание 19 години, към днешна дата изтърпените 9 години, 6 месеца и 27 дни, т.е. само 27 дни повече от минимално необходимата ½ показват, че и до настоящия момент от изпълнението на наказанието е минал кратък срок, съпоставено с общото наложено 19 години наказание. Този кратък срок не позволя да се приеме, че положителната промяна у осъдения Ж.  е промяна на необратим характер, поради което молбата не следва да бъде уважавана. Следва да се отбележи и това, че остатъка от над 6 години, който се получава и след приспадане на времето като работата, се явява прекомерно не само много голям, но и би съставлявал редукция на наложеното от съда наказание с близо 1/3 . Освен това при този остатък биха се получили над три години,  през които спрямо осъденото лице не би могло да се извърши никаква корекционна работа, не само в условията на корекционното заведение, но и от страна на органите на пробацията, тъй като пробационната мярка в рамките на изпитателния срок би могла да бъде наложена най-много за три години. Дори и да приемем, че специалната превенция по отношение на този осъден е постигната предсрочно в условията на затвора, то смятам,  че подобен извод и за генералната превенция, установена в чл.36 от НК не може да направим. Доказателства по делото за специалната и ще бъде постигната генералната превенция, чрез постановяване на условно предсрочно освобождаване няма. Не може да не се държи сметка, че се касае за осъден, който е извършил изключително тежко престъпление. Следва да се отчита изключително високата степен на обществена опасност, на конкретно извършеното от осъдения това престъпление. Конкретно за извършеното престъпление с оглед на средствата, начина по който е причинено  умъртвяването на пострадалия, данните за пострадалия, студент  в Сорбоната,  младата му възраст и т.н., показва, че по отношение на този осъден изискванията следва да бъдат по-завишени. При това престъпление не би способствало при евентуално условно предсрочно освобождаване да постигне и поправително, възпитателно, възпиращо въздействие, спряно останалите членове на обществото. Условно предсрочно освобождаване би следвало да бъде постановено само когато по конкретно дело се установи, че поправено на осъдения са в превес на защита на личен интерес и такъв извод не може да бъде направен. Защита на интересите на пострадалите, наследници, обществото като цяло не позволяват на настоящия етап молбата да бъде уважена, поради което предлагам да се произнесете с определение, с което да оставите без уважение молбата.

Н-ка на затвора Йорданов: Уважаеми г-н Председател, считам молбата за допустима и основателна. Спрямо лишеният от свобода в цялост е приложена прогресивната система във връзка с изпълнение на присъдата, поради което считаме, че наказанието е постигнало своето цели предсрочно.   С оглед горното предлагаме, ако бъде постановено условно предсрочно да бъде наложена мярка за пробационен надзор задължителни срещи с пробационен служител в рамките на три години.

Адв. П.: Уважаеми г-н Съдия от името на моят доверител и от мое име моля да бъде уважена молбата на Г.Б.Ж. за условно предсрочно освобождаване, тъй като считам, че са налице законовите предпоставки на чл.70 ал.1 т.1 от НК, във вр. чл.437 от НПК. В рамките само на две страници от молбата е маркирана  двадесет годишен период от живота на Г.. Тази картина е подкрепена, както от писмените доказателства, така и в пълнота относно цялостната оценката на поведение на Г. за десет години. Казвам десет години реално, защото той е задържан точно на 15.02.2010 г., а днес е 15.01.2020 г.

Ще си позволя едно малко отклонение. Ноторно известен е факта, че както при лечението на болен, така и при защитата на лице не е желателно лекарят или съответно защитника да са емоционално свързани с клиента в случая, защото емоцията може да заслепи очевидна обективност, а това неотчитане на една обективност,  пропусната черта може да доведе до вреда на пациента или клиента. Настоящият случай обаче - лично аз смятам, че не трябва да спестявам положителните си емоции защото. Познавам баща на Г.. Колегата Борислав Ж. го познавам от 55 години. Познавам и семейството на Борислав Ж.. Самият Борислав Ж. го познавам от както се пръкна на този свят. По делото сме представили доказателства в съдебно заседание за ученолюбивността на това момче преди 20 години. Съжалявам само, че не можахме да представим освен, че е завършил 1999 г. фреската гимназия с отличен, той паралелно като частен ученик завърши и руското училище. Есента на 1999 г. едно мълчаливо, чернооко, чернокосо момченце тръгва за Париж да учи.  И там само няколко месеца по-късно попада  в окото на бурята. Попада на неправилното място, в неправилното време.  И за това в продължение на 10 години живота му коренно е променен. 10 години до влизане на присъдата и 10 години реално в затвора. Но в следващите 10 години от деянието до влизане в затвора-Варна за изтърпяване на присъда, той не се пречупва, не се крие, не бяга от отговорност, не пречи на разследването.  Точно в този период завършва с много добър успех курса на обучение и с отличен взема държавните си изпити, като магистър по право в „Черноризец Храбър“, Варненски университет, а през 2005 г. придобива и юридическа правоспособност, като от началото на м.август 2006 г. е вписан в регистъра на АК-Варна, като адвокат.

Не на последно място поредица от нещастния сполетяват него и семейството му.  След 2006 г. последователно си отиват от този свят дядо му Г., чичо му Стоян, баба му Надежда. По делото няма да ги коментирам, но има достатъчно доказателства за влошеното здравословно състояние на баща му Борислав Ж.. Не на последно място особено голямата загуба на брат му Делян, която кончина е през 2016 г. И един от малкото светли мигове, освен родителската подкрепа и обич, с жената, с която живее повече от 10 години и сина, който е роден преди 7 години.

Няма да коментирам писмени доказателства  приложени в досието на Г. Желязково от администрация на затвора-Варна. Прави впечатление, че на фона на десетките положителни констатации за поведение за този продължителен период от 10 години, за поведението и начина на живот на Г. няма и сянка, няма и зрънце негативизъм. Момчето Г., който тръгва преди 20 години за Франция, отдавна го няма. Пред вас е един 40 годишен преждевременно побелял мъж, но с не пречупен дух. И в заключение на това от негово име и от мое, отчитайки, че целите на наказанието на чл.36 от НК не са празни думи, а тези цели отдавна изцяло и напълно са постигнати. Моля да уважите молбата му за предсрочното му освобождаване и да постанови едно справедливо определение.

И накрая, точно справедливост, защото правото е изкуството за доброто и справедливостта.

 

Л. св. Ж.: Моля да бъда предсрочно освободен.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, материалите в личното досие на осъденото лице и писмените материали, приложени по делото, за да се произнесе, прецени следното:

Делото е образувано по молба на л.с.Г.Б.Ж. за условно предсрочно освобождаване от наказанието 19 г. „Лишаване от свобода“, наложено му с присъда № 28/04.02.2010 г. на Апелативен съд – Велико Търново по ВНОХД № 139/2009 г., за извършено престъпление по чл.116 ал.1, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Към настоящия момент, от наложеното му наказание, л.св. Ж. е изтърпял 12 г. 9 м. и 15 дни, от които фактически -  9 години и 11 месеца, от работа – 3 години 2 месеца и 18 дни, което е повече от законно изискуемия срок от една втора фактически  изтърпяване от наложеното му наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически: не по малко от една втора от наложеното наказание или не по-малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.

В конкретния случай по отношение на л.св. Ж., безспорно е налице формалната предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, свързана с изискването за фактическо изтърпяване на наложеното му  наказание.

По отношение на втората предпоставка съдът преценявайки и анализирайки в съвкупност всички материали по делото намира, че наличните данни предопределят безспорен и категоричен извод за действително поправяне и превъзпитаване на осъденото лице, като съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбата чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето на осъдения се явяват всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като законът изброява и примерно част от тях.  Извършването на съответната преценка от съда при съобразяване с посоченото има изключително индивидуален характер, като следва да бъде отчетено, наличието на редица обстоятелства, анализирани с оглед личността на осъдения и извършеното от него деяние. Това е така, тъй като тази предпоставка за прилагане на условното предсрочно освобождаване е свързана с реализация на преследваните с наложеното на осъдения наказание цели, като същият с поведението и отношението си следва да е показал, че поправянето и превъзпитанието му са постигнати в течение на изпълнение на наказанието и не е необходимо неговото изпълнение в цялост.  Съгласно установената съдебна практика – ППВС № 7/75, изм.с ППВС №8/87, констатацията, че осъденият е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.

ВОС счита, че в настоящия случай, безспорно е налице трайна тенденция по отношение намаляване стойностите на риска от рецидив за л.св.Ж., налице са положителни резултати от пенитенциарното третиране на осъденото лице, които аргументират наличието на безспорност и категоричност по отношение на поправянето му. Съществуващите доказателства по делото свързани с поправянето и превъзпитанието на осъденото лице, свидетелстват за една положителна тенденция, като посочените доводи касаещи добрата дисциплина, цялостно поведение и спазване на вътрешните правила следва да се отчитат като аргумент за горното, като в случая те са подкрепени от положителните становища на всички служители от пенитенциарното заведение, които се занимават с проследяване на поведението и поправянето на осъденото лице.

Видно от материалите по делото при постъпването му в затвора първоначалната оценка от 05.10.2010 г на риска от рецидив по отношение на л.св.Ж. е била 31 т. точки, като са отчетени и зони на дефицити – отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди  е отчетен на средно ниво за обществото предвид характера на деянието. В последствие -  през м.май 2012 г. и м.юни 2013 г. са изготвени  нови оценки за рецидив, видно от които стойностите, които са отчетени са запазени, както и риска от вреди за обществото, предвид характера на деянието му. В процеса на работа с л.св. Ж. са наблюдавани позитивни промени в личностната зрялост и нагласите му спрямо заобикалящата среда. Отчетена е още и готовност за съдействие и постигане на промяна, както и отпадане на първоначално изведените опасения. На 19.03.2014г. е изготвен нов профил на оценката на риска от рецидив, чиято стойност е определена на 21 т. Регистрирано е снижаване на параметрите в зоните: отношение към правонарушението и умения за мислене, а рискът от вреди за обществото е определен на вероятен, но не и непосредствен. На 19.02.2015г. и на 29.12.2016г. , изготвените текущи доклади по отношение на л. св. Ж. регистрират затвърждаване на оценката на риска от рецидив в ниския регистър - 21т.  Рискът от вреди запазва стойностите си от предходните оценявания. Налице са данни за стойностна промяна в нагласите, за трайно преосмисляне на житейските ценности и добро отношение за реда в затвора. Във връзка с настъпилата правна възможност за замяна на режима, същият след  достатъчен период на наблюдение в условията на открит тип е заменен от общ - на лек. На 28.08.2017г. оценката на риска от рецидив на л. св. Ж. регистрира снижаване и затвърждаване в ниския регистър - 18т, като е отчетено и снижаване в отношението към правонарушението и в емоционалните фактори. Рискът от вреди в МЛС запазва ниските си нива. Рискът от вреди към обществото вече е на ниско ниво. Текущата оценка на риска от рецидив от 03.09.2018г. отчита продължаващо снижаване, като затвърждава ниските си нива и е 15т. Актуалната оценка на риска от рецидив от 18.12.2019г. продължава да е на ниско ниво. Регистрирано е снижаване на стойностите й  - до 12т. Рискът от вреди за него самия, останалите лишени от свобода и служителите запазва ниските си нива. Рискът от вреди за обществото също продължава да е на ниско ниво, като не са отчетени значими рискови фактори. Констатирано е трайно затвърждаване на просоциални умения - умения за адекватна преценка на социални ситуации и анализ от позицията на приетите в обществото морални и правни норми, самокритичност и мотивираност в необходимата степен за развитие, съответстващи на установените в обществото правила, ред и закони, изградени у л.св. умения за саморефлексия и самокритичност, преосмисляне на допуснатите грешки.

            Видно от посоченото, всички стойности на динамичните показатели по отношение л.св.Ж.,  в резултат на провежданата с него корекционна дейност по плана за изпълнение на присъдата са намалявали плавно през изминалите години и са достигнати стабилни резултати в ниския регистър.

            Л.св.Ж. е бил включен и в трудов процес веднага след получаване на присъдата и без прекъсване работи на външен работен обект без охрана от 07.11.2017г.  В тази връзка е отчетено, че същият е изпълнителен, организиран, отговорен, не е допускал нарушения. Участвал е активно освен в трудова дейност, и във всички достъпни дейности от спортен, режимно-възпитателен и културномасов характер, които са насочени изцяло към осмисляне по пълноценен начин на престоя в МЛС.

Не са регистрирани никакви дисциплинарни нарушения, през целия му престой в МЛС, както и не е наказван. Награждаван е многократно – 44 пъти пъти, режимът му е заменян /от строг на общ и от общ на лек/, прекатргоризиран е в открит тип, зачетени са му над 2 200 отработени дни и с поведението си оправдава гласуваното му от администрацията доверие, след поставяне при облекчени условия на третиране. Завръщал се е винаги в срок от прекъсване на наказанието, домашен отпуск и ползване на годишна почивка извън затворническото общежитие.

В процеса на изпълнение на работата и на плана на присъдата на л.св.Ж. е налице трайна тенценция към намаляване стойности на оценка на риска от рецидив, измерим при извършената му последна оценка с 12 т. и затвърждаване ниските нива на риска от вреди. Видно от съдържащите се по настоящото дело материали, индивидуално-корекционната работа на л.св.Ж. насочена към  преодоляване на дефицитите в отношението към правонарушението и изграждане на умения за адекватен социален пласмент на базата на преобладаващ самоконтрол и адекватно самоутвърждаване е довела до своите положителни резултати и е постигнала предпоставените със същата цели, доколкото  самооправдателните защити по отношение на криминатното деяние при л.св.Ж., вече отстъпват място на една осъзната самокритичност, като същият  разпознава факторите, провокирали извършеното от него правонарушение и към настоящия момент се отчита превес на когнитивния елемент в неговото поведение над емоционалния.

Безспорно л.св.Ж., изтърпява наказание за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр.чл.115 и чл.20, ал.2 от НК, отличаващо се с  висока степен на обществена опасност, като същата, както и тази на дееца са били отчетени и като отегчаващи отговорността обстоятелства при определяне на размера на наложеното наказание. Безспорно е и също, че в  хода на изтърпяване на наказанието на л.св.Ж. е налице положителна промяна, характеризираща се със стабилитет, категоричност, трайност и осъзнатост, предпостявяща постигане целите на чл.36 от НК и обуславящи и наличието според ВОС на втората кумулативна предпоставка за прилагане на чл.70, ал.1 от НК по отношение на л.св.Ж.. Предвид това и в конкретния случай условното предсрочно освобождаване на л.св.Ж. от изтърпяване на остатъкът от неизтърпяната част на наказанието, не би могло да се  разглежда като аргумент за подмяна волята на съда, наложил наказанието, доколкото и  въпреки, че същият, възлизащ на 6 г. 2 м. и 7 дни- не е малък, той единствен, както е посочено и в разпоредбата на ал. 3 на чл. 439а НПК, не може да служи за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, по отношение на допустимостта за което следва да се посочи и, че законът и не изключва определен кръг престъпления.

От горното съдът намира, че при наличните данни за прояви на осъдения по време на изпълнение на наказанието,  сочещи изцяло за положителна промяна у него, може да се приеме убедително, че изпълнението на целите на наказанието е дефинитивно и необратимо постигнато. По време на изпълнение на наказанието с поведението си в затвора лишеният от свобода в нито един момент не е разкрил, че може да представлява риск било за останалите лишени от свобода, било за служителите администрацията или за когото и да е друг.

В обобщение на всички свои съображения изложени дотук, ВОС  намира, че конкретните доказателства по делото установяват данни за поправянето на осъдения, които определят по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан от гледна точка на легитимната потребност от постигане на целите на наказанието, доколкото по отношение на него те вече следва да се приемат за успешно реализирани.

Изложените констатации, обосновават извод, че по отношение на осъдения Ж. са налични изискуемите предпоставки, заложени в нормата на чл.70 от НК, за за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване за остатъка от наказанието му, а съобразно чл.70 ал. 6 НК следва да бъде определен изпитателен срок в размер, равен на неизтърпяната част от наказанието - 6 години 2 месеца и 7 дни, определен към момента на изтичане срока на обжалване освен ако не бъде подаден протест който да не е в интерес на осъденото лице.

С оглед данните по делото съдът намира, че следва на същия да бъде определена пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК, а именно – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

 

Изложеното е способствало за постигане целите на наказателната репресия, предвид разпоредбата на чл.36 от НК и на основание изложеното и съобразно разпоредбата на чл.440, ал.1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСВОБОЖДАВА Г.Б.Ж.,  ЕГН **********,*** УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание с Присъда № 28/04.02.2010 г. по НОХД № 139/2009 г. на АС-Велико Търново „Лишаване от свобода” за срок от 19 година.

 

УСТАНОВЯВА изпитателен срок равен на неизтърпяната част на наказанието и в размер на 6 години, 2 месеца  и 17 дни, считано от 23.01.2020 г.

ПОСТАНОВЯВА ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от  3 ГОДИНИ.

 

Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от прокурор в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.

Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в  14: 32 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: