Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.К., 23.07.2012год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря А.М., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№773/2011год. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното: Съдът е сезиран с искова молба от ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра
на финансите на основание чл.31, ал.1 от ГПК чрез пълномощника си Ж.И.Ж.-
областен управител на Област Д., адрес: гр.Д., ул.„Н. №*,
с р е щ у
„Б.Л. АД, със седалище и адрес на управление с.Т., к.к. Б.Л.
Административен офис, per.
по ф. д. ** по описа
на ДОС, ЕИК**, представлявано от Д.С.М., С ЕГН:**********.
Ищецът
твърди, че по силата на сключен
договор за отдаване под наем от 10.07.2009г. на обект - изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „***", намиращ се в община Б.
област Д., подробно описан в Акт за изключителна държавна собственост № **/16.02.2005г.,
с активна плажна площ 5 313 кв.м., сключен между „Б.Л. АД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: с.с.Т., общ.К. област Д., представлявано от Д.С.М., с
ЕГН **********, като НАЕМАТЕЛ и Държавата, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез пълномощника си Областен управител на област
Д., като НАЕМОДАТЕЛ, наемателят дължи сумата от 15 765 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение по договора. Заявява, че на основание чл.232, ал.1 от ЗЗД и чл.1.2. от раздел 1 от договора за наем, наемателят е длъжен да използва
обекта за определеното в договора ползване, а именно - за рекреационна дейност.
Съгласно Раздел 4 от договора, годишната наемна вноска, постигната след
провеждане на търг с тайно наддаване била в размер на 15 000 лева, като за
всяка следваща година за срока на договора на наем, същата следвало да бъде
индексирана, съгласно Методиката за определяне размера на минималната наемна
цена при отдаване под наем на морските плажове по реда на чл.8, ал.2 от ЗУЧК,
приета с Постановление № 67 от 24.03.2009г. на Министерски съвет. Съгласно
горепосочената Методика, индексираната годишна наемна вноска за 2011 г. била в
размер на 15 765 лева. В Раздел 6 от Договора, били определени правата и
задълженията на наемателя. В т.6.9. и т.6.20. били конкретизирани задълженията
на наемателя, като са посочени дейностите, които същият трябвало да изпълни по
договора. Заявява, че съгласно т.5.5. от Договора, наемодателят/ищеца/ имал
право да осъществява контролни функции по договора, като извършва проверка на
дейността и документацията на наемателя/ответника/ и негови подизпълнители,
свързани с изпълнението на договора. В тази връзка и с цел осъществяване на
контрол по изпълнение на договора, била издадена Заповед № **/26.07.2011 г. на
Областния управител на област Д., с която било наредено комисията, определена в
заповедта да извърши оглед и проверка на състоянието на морски плаж „***"
с наемател „Б.Л." АД на територията на община К., област Д.. Комисията
констатирала, че плажа е във видимо запустял вид, с частично разрушена инфраструктура,
в лошо хигиенно състояние, с участъци от натрошени черупки от миди. Всички тези
предпоставки затруднили нормалното му функциониране за рекреационни нужди.
Констатираното състояние на плажа било удостоверено и с контролен лист от
29.07.2011г. Видно от Контролен лист от 29.07.2011г., комисията констатирала,
че плажът не е оборудван и не се ползва от наемателя. Наемателят не е изпълнил
задълженията си по т.т.: 6.7; 6.8; 6.9, в),г),д),е),ж),з),и) и 6.20 от договора
за наем, а именно :
-да осигури за своя сметка техническо
оборудване на морския плаж, съгласно ЗУЧК със съоръжения, технически средства и
преместваеми обекти за извършване на задължителните дейности по §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗУЧК по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване
на прилежащата акватория, здравното и медицинско обслужване, и
санитарно-хигиенното поддържане на плажа, по време на туристическия сезон, но
не по-късно от 1 юни и не по рано от 30 септември на съответната календарна
година и за поддържане на чистотата в морския плаж;
-да обезпечава организационния и кадрови
ресурс за извършване на дейностите по т.6.7.;
-при изпълнението на дейностите по
настоящия договор да осигури на морския плаж:
в) водно
спасяване;
г) обезопасяване
на прилежащата акватория с ширина 200 м;
д) здравно
и медицинско обслужване, свързано с оказване на спешна медицинска помощ на
посетителите на плажа;
е) санитарно-хигиенното
поддържане на морския плаж;
ж)поставянето на нормативно изискваните указателни табели с информация за
морския плаж;
з) обслужване
(обезопасяване, информационно обезпечаване, почистване, санитарно- хигиенно
обслужване и предлагане на туристически услуги), съответстващо на категорията
на плажа, съгласно Наредбата за категоризиране на плажовете;
и) опазване
на обществения ред и на здравето и спокойствието на посетителите на плажа;
- да постави и поддържа:
указателна табела по чл. 7, ал. 2 от
Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на която са обозначени
зоните на обекта на договора, включително свободните зони и условията по
настоящия договор; забранителните, предупредителни и информационни знаци по
Наредбата за водно- спасителната дейност и обезопасяването на водните площи;
задължително табло 1 по Наредбата за
категоризиране на плажовете;
табелата за категоризация на плажа по
чл. 16, ал. 1 от Наредбата за категоризиране на плажовете;
табели относно цените на предоставяните
на посетителите плажни принадлежности по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК.
Във връзка с направените констатации, с
писмо № ***/03.09.2011 г. на Областния управител на област Д. до изпълнителния
директор на „Б.Л." АД наемателят бил уведомен, че съгласно т. 8.2 и във
връзка с т. 7.3 от Договора от 10.07.2009г., сключен между Областна
администрация - Д. и „Б.Л." АД при установяване на съществено неизпълнение
на задължения от договора за наем, наемателят/ответник/ дължи на
наемодателя/ищец/ неустойка в размер - едногодишната наемна цена, и е поканен
да плати доброволно. Писмото било получено от ответното дружество на 12.10.2011
г., видно от известие за доставяне № ИД PS9300 009LYD Y.
Изтъква, че съгласно т.7.3. от договора,
„съществено неизпълнение от страна на наемателя е налице в случаите, при които
в рамките на една година наемодателят установи неизпълнение на три или повече
задължения на по този договор или в случаите ...." В конкретния случай,
Комисията е установила неизпълнение на повече от три задължения, които са в
рамките на една година, поради което съгласно т.8.2. приема, че
наемателят/ответник/ дължи неустойка в размер на едногодишната наемна цена,
която за 2011г. е 15 765 лева. Твърди, че в предоставения 14-дневен срок за
заплащане, посочен в писмото, заплащане не постъпило в Областна администрация Д..
Посочва, че на основание чл.92 от ЗЗД, неустойката като несамостоятелно,
акцесорно съглашение между страните има за предназначение да обезщети
изправната страна по договора от виновното неизпълнение на произтичащото от
него задължение от другата страна.
Въз
основа на горните твърдения, ищецът моли съда по реда на чл.124 от ГПК и след като се уверите в истинността на
нашата претенция, както по основание, така v по размер, да осъдите „Б.Л. АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с.с.Т., общ.К. област Д., представлявано
от Д.С.М., да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите,
сумата от 15 765 лева, представляваща неустойка за неизпълнение, заедно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез своя представляващ е получило искова молба и доказателства. В законоустановения едномесечен срок подава писмен отговор. Оспорва представителната власт на юрисконсулта, упълномощен от Областния управител на област Д., за извършване на съответните съдопроизводствени действия. Приема, че това е така, тъй като видно от исковата молба искът е предявен от ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите на основание чл.31, ал.1 от ГПК чрез пълномощника си Ж.И.Ж.- областен управител на Област Д. на основание чл.32, т.4 във връзка с чл.31, ал.1 от ГПК. Към исковата молба е приложено Пълномощно №П-196/24.09.2009г., с което Министъра на финансите С.Д.Д. упълномощава Ж.И.Ж. да го представлява пред съдебните органи на територията на област Д.. Заявява, че съгласно чл.31 ал.1 от ГПК държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго, а според ал.2 на този член по дела, които се отнасят до недвижими имоти- държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според чл.7 ал.5 и ал.6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, а министъра на регионалното развитие и благоустройството със заповед може да предоставя правомощията си по ал.5 на съответния областен управител. А и според приложена от ищеца Заповед №**/24.08.2009г. министъра на регионалното развитие и благоустройство е възложил на областния управител на област Д. управлението, чрез отдаване под наем, по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост на следните обекти-изключителна държавна собственост, представляващи морски плажове, намиращи се в област Д.. Съгласно чл.12 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата за своя сметка и на своя отговорност.
С оглед на гореизложеното счита, че в настоящия случай, държавата следва да се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл.31 ал.2 от ГПК във връзка с чл.7 ал.5 от ЗУЧК, който от своя страна може да преупълномощи областния управител на област Д.. С оглед на това приема, че извършените процесуални действия от юрисконсулта на Областния управител са нередовно извършени.
На следващо място заявява, че от събраните по делото доказателства се установявало, че така предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Твърди, че по делото се доказало по безспорен начин, че към датата на извършване на проверката 29.07.2011г. съгласно Контролния лист приложен към исковата молба, на морски плаж *** като обект с обществено предназначение съгласно §1 т.9 б."б" от Закона за здравето няма водоснабдяване, тъй като единствения водоизточник Сондаж **, представляващ находище на минерална вода, посочен и в Акт №** за изключителна държавна собственост от 16.02.2005г., е ликвидиран. Като доказателство приема Протокол от 21.08.2009г., утвърден и от директора на Басейнова дирекция на Черноморски район с център Варна. Изтъква, че с удостоверение с изх.№ГМ199/07.05.2012г. от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, се установява, че това дружество като единствен ВиК оператор на тази територия не е предоставяло услугата водоснабдяване с питейна вода на „Б.Л. АД през процесния период (от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.), както и че между „ВиК"ЕООД и „Б.Л." АД не е сключван договор за предоставяне на услугата водоснабдяване с питейна вода.
Изтъква,
че липсата на вода е пречка за осигуряването на санитарно-хигиенното поддържане
на морския плаж и за обслужването му (обезопасяване, информационно
обезпечаване, почистване, санитарно хигиенно обслужване и предлагане на
туристически услуги), а оттам и по предоставянето на каквито и да е услуги на
плажа, както и за обезпечаване на организационния и кадровия ресурс за
извършване на дейностите по т.6.7 от договора и ползването на плажа от туристи.
В тази връзка била поставена табела на плажа, обозначаваща че същия е неохраняем, тъй като
поради липсата на вода, той е нямало да функционира за сезон 2011г. като дори в
контролния лист било записано, че плажът е неохраняем. Заявява, че според чл.2
от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи на
обезопасяване подлежат участъците от морските крайбрежни води, които се използват за къпане, плуване,
гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и
съоръжения с развлекателна цел, като приема, че поради обстоятелството, че
плажът няма да се полза за къпане, не е осигурено и водно спасяване,
обезопасяване на прилежащата акватория с ширина 200м и здравно медицинско
обслужване и извършване на задължителни дейности по §1 т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗуЧК. Оспорва твърдението на процесуалния
представител на държавата направено в първото съдебно заседание по делото, че
Областният управител не е бил уведомен, че липсва водоснабдяване и оттам, че
ответникът е в невъзможност за изпълнение на посочените в исковата молба
задължения, тъй като за това обстоятелство ищецът бе уведомен с възражение с
изх.№71/24.10.2011г. изпратено по куриер и получено от ищеца на 26.10.2011г.
Към писмото била приложен и горепосочения Протокол от 21.08.2009г., утвърден и
от директора на Басейнова дирекция на Черноморски район с център Варна, от
който е видно, че плажът и прилежащата площ не са водоснабдени. Това писмо било
отговор на писмо от Областния управител с изх.№***/03.09.2011г. с искане за
заплащане на претендираната в настоящото производство неустойка, приложено към
исковата молба. Изтъква, че отново поради обстоятелството, че плажът не се
ползва и не функционира поради липсата на водоснабдяване не била поставена
указателна табела по чл.7 ал.2 от Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие, на която са означени зоните на обекта, включително свободните зони,
както и забранителнителни, предупредителни и информационни знаци по Наредбата
за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи. Твърди, че
морският плаж е предоставен под наем на „Б.Л. АД некатегоризиран, факт който не се оспорвал от ищеца. Предвид
това приема, че ищеца е неизправна страна по договора за наем, тъй като към датата на отдаването му
под наем плажът е следвало отдавна да бъде категоризиран, тъй като на осн. §3
от Наредбата за категоризиране на
плажовете собствениците, съответно лицата, на които са им предоставени права за
ползване върху съществуващи към момента на влизане в сила на наредбата плажове,
следва да ги приведат в съответствие с изискванията на наредбата и в
6-месечен срок от влизането и в сила да подадат заявление за
категоризирането им. Наредбата е влязла в сила 25.03.2005г., а договорът за
отдаване под наем бил сключен на 10.07.2009г. и към този момент е следвало вече плажът да е
категоризиран. Заявява, че видно от представения от ищеца договор
№16/10.05.2005г. сключен между Областния управител на област Д. и „Б.Л. АД
първият договор между страните относно ползването на този плащ е сключен на 10.05.2005г., т.е. след влизането в
сила на горепосочената наредба и още тогава при сключването на този договор плажът
е следвало да бъде отдаден под наем категоризиран. Твърди, че обстоятелството,
че плажът не е категоризиран, е отразено и в Контролния лист от 29.07.2011г.
като забележка към констатацията за изпълнението на задължението за обслужване
(обезопасяване, информационно обезпечаване, почистване, санитарно-хигиенно
обслужване и предлагане на туристически услуги), съответстващо на категорията
на плажа, съгласно Наредбата за категоризиране на плажовете. Изтъква, че поради
обстоятелството, че плажът не е категоризиран и не се ползва поради липсата на
водоснабдяване не са поставени и задължително табло 1 по Наредбата за
категоризиране на плажовете, табела за категоризация на плажа и табели относно
цените за предоставяните на посетителите плажни принадлежности по смисъла на §1
т.4 от ДР на ЗУЧК. Поради липса на водоснабдяване на плажа не било възможно и
морският плаж да бъде категоризиран от „Б.Л." АД. Освен това поради
обстоятелството, че не е категоризиран плажа и че не можело да бъде
категоризиран през сезон 2011г. не било позволено предлагането на туристически
услуги на морския плаж, който не е категоризиран (по арг. от чл.5 ал.1 от
Наредбата за категоризирането на плажовете). Изтъква, че съгласно чл.72 от
Закона за туризма, който предоставя туристически услуги в некатегоризиран
туристически обект се санкционира с имуществена санкция или глоба и
представлява административно нарушение. Твърди, че не е било налице
неизпълнение на задължението за опазване на обществения ред и на здравето и
спокойствието на посетителите на плажа, тъй като на територията на к.к."Б.Л."
(в т.ч. и на плажа) е имало осигурена денонощна охрана съгласно Договор,сключен
между А. АД и „Б.Л. АД от 31.12.2004г. и Анекс към договор, сключен между А. АД
и „Б.Л. АД от 05.01.2010г. Приема, че ответното дружество е било в невиновна невъзможност да
изпълни задълженията си по договора поради липса на водоснабдяване на плажа,
поради което и на основание чл.81 ал.1 от ЗЗД „Б.Л. АД не следва да носи отговорност
за неизпълнението на тези задължения по договора, тъй като невъзможността за изпълнението се
дължи на причина, която не може да ни бъде вменена във вина. Твърди, че от
друга страна наемодателят/ищеца/ е неизправна страна по договора, тъй като е отдал
под наем некатегоризиран плаж и следователно не може да черпи облаги от
собственото си противоправно поведение и неизпълнение на задълженията,
предвидени от нормативните актове.
С оглед на това, моли Съда да отхвърли
така предявения иск като изцяло неоснователен, както и да присъди в полза на
ответника сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Относно изразеното от процесуалния
представител на ищеца възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение изтъква, че съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Тарифата, при интерес над
10 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 650 лева плюс 2% за
горницата над 10 000 лева и че при цена на иска 15 765 лева, минималния размер
на адвокатското възнаграждение е 765.30 лева. Според §2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите
на чл.78, ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от
трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Приема, че
следователно общият размер на присъденото възнаграждение не би могло да бъде
по-малко от 2295.90 лева /3 х 765.30 лева/.Тъй като разноските са заплатени на
Адвокатско дружество „К.и К", което е регистрирано по ЗДДС, към тази обща
стойност от 2295.90 лева следва да се начисли и данък добавена стойност в
размер 20% , като след начисляването му общия размер на адвокатското
възнаграждение става сума в размер 2755.08 лева. В случая така определеното
възнаграждение в размер 1148 лева
без ДДС е значително под трикратния размер на възнаграждението, изчислено
съгласно чл.7 ал2 т.4 от Наредба №1. Съгласно §2а от Наредба №1 размерът на
възнагражденията е
без включен в тях данък върху добавената стойност. За случаите, в които клиентът дължи данък, същият се
начислява към адвокатското възнаграждение съобразно изискванията на данъчните
закони.
Твърди, че така определения размер на
адвокатското възнаграждение е съобразен с правната сложност на спора и
извършените от страна на правни действия по защита, а именно изготвяне на
писмен отговор, снабдяване с удостоверения, явяване на две съдебни заседания.
С оглед на гореизложеното, счита, че определения размер на адвокатското възнаграждение е законосъобразен и е в размерите съгласно §2 от Наредба №1 и с оглед на това не следва да бъде намален.
От събраните по делото доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страните да се намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел определено задължение, което не е изпълнил. Съгласно установените в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК правила, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорна обвързаност между него и ответника, а в тежест на последния е да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задълженията си.
Съдът не
споделя становището на ответната страна за липсата на представителна власт на
ищеца, в лицето на Министъра на финансите. С Разпореждане №625/03.04.2012г.
Съдът е обосновал становището си, че макар и да касае недвижим
имот-изключителна държавна собственост, исковата претенция се отнася за
облигационно правоотношение, а компетентен да предявява такава от името на
Държавата е единствено Министъра на финансите.
Събраните в хода на производството писмени доказателства, обусловят несъмненият извод за наличие на валидно наемно правоотношение между ищеца и ответника, регламентирано чрез сключен договор за наем от 10.07.2009г. Договорената наемна цена била в размер на 15000лв. годишно. Съгласно разпоредбата на чл.8.2 от Договора: „В случаите по т.7.3 наемателят/ответник в настоящото производство/ дължи на наемодателя неустойка в размер на едногодишната наемна цена.” От своя страна текста на т.7.3. от Договора гласи: ”При съществено неизпълнение на задълженията по настоящия договор изправната страна има право да прекрати договора без предизвестие Същественото неизпълнение от страна на наемателя е налице в случаите, когато в рамките на една година наемодателят установи неизпълнението на три или повече задължения по този договор или в случаите, при които наемателят не изпълни точно или в срок едно и също задължение повече от три пъти, без значение на продължителността на между отделните неизпълнения.”
От приложения по делото Контролен лист от 29.07.2011г., изготвен от Комисия, назначена със Заповед № **/26.07.2011г. на Областен управител на Област Д., съгласно правомощението му регламентирано в т.5.5 от Договора е видно, че ответното дружество, в качеството си на наемател на плаж „***” не е изпълнило следните свои задължения, регламентирани в Договора както следва:
-
по т.6.7 от Договора: да осигури
за своя сметка техническо оборудване на морския плаж, съгласно ЗУЧК със
съоръжения, технически средства и преместваеми обекти за извършване на
задължителните дейности по §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗУЧК по
осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория,
здравното и медицинско обслужване, и санитарно-хигиенното поддържане на плажа,
по време на туристическия сезон, но не по-късно от 1 юни и не по рано от 30
септември на съответната календарна година и за поддържане на чистотата в
морския плаж. При извършената проверка било установено, че нито едно от тези
задължения не било изпълнено, като на плажа дори била поставена табела
„Неохраняем плаж” – факт удостоверяващ неизпълнението на задълженията от самия
наемател
- по т.6.8. от Договора: да обезпечава
организационния и кадрови ресурс за извършване на дейностите по т.6.7.
- по т.6.9. от Договора: при изпълнението на дейностите по настоящия
договор да осигури на морския плаж:
в) водно
спасяване;
г) обезопасяване
на прилежащата акватория с ширина 200 м;
д) здравно
и медицинско обслужване, свързано с оказване на спешна медицинска помощ на
посетителите на плажа;
е) санитарно-хигиенното
поддържане на морския плаж;
ж)поставянето на нормативно изискваните указателни табели с информация за
морския плаж;
з) обслужване
(обезопасяване, информационно обезпечаване, почистване, санитарно- хигиенно
обслужване и предлагане на туристически услуги), съответстващо на категорията
на плажа, съгласно Наредбата за категоризиране на плажовете;
и) опазване
на обществения ред и на здравето и спокойствието на посетителите на плажа. При
извършената проверка, в резултат на която бил изготвен Контролен лист било
установено, че дружеството-наемател не е изпълнило нито едно от тези
изисквания, регламентирани в двустранно подписания Договор.
- по т.6.20 от Договора: да постави и
поддържа:
- указателна табела по чл. 7, ал. 2 от
Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на която са обозначени
зоните на обекта на договора, включително свободните зони и условията по
настоящия договор; забранителните, предупредителни и информационни знаци по
Наредбата за водно- спасителната дейност и обезопасяването на водните площи;
- задължително табло 1 по Наредбата за
категоризиране на плажовете;
- табелата за категоризация на плажа по
чл. 16, ал. 1 от Наредбата за категоризиране на плажовете;
- табели относно цените на
предоставяните на посетителите плажни принадлежности по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗУЧК.
При извършената проверка на
29.07.2011г., Комисията, назначена със Заповед на Областния управител на Област
Д. установила, че тези задължения не били изпълнени от страна на ответното
дружество. С писмо №***/03.09.2011г. Областния управител на Област Д. уведомил
ответното дружество, че на основание т.8.2, във връзка с т.7.3 от Договора
дължат неустойка в размер на едногодишната наемна цена за 2011г., т.е. 15000лв.
Писмото било получено от ответното дружества на 12.10.2011г. В свое Възражение
изх.№71/24.10.2011г. ответното дружество заявява, че обекта – плаж „***” не е
водоснабден, отговарял на здравните изисквания и по тази причина не било
извършване на категоризация на плажа и тя на практика била невъзможна. Освен
това се оспорвал броя на констатираните неизпълнения на задължения по договора,
като се изтъквали доводи за обективна невъзможност за изпълнението им.
В хода на съдебното производство процесуалния представител на ищеца не оспори факта, че плажа е бил без категоризация както при отдаването му под наем, така и към момента на извършване на проверката. В същата време изтъква, че наемодателят не е бил уведомен своевременно от наемателя за възникналите затруднения по експлоатацията му вследствие липсата на водоснабдяване. Ответното дружество представи писмено доказателство – Протокол от 21.08.2009г., утвърден от Директор на Басейнова дирекция, съгласно който е извършена ликвидация на ползвания от ответното дружество сондаж за вода. Представено бе и Удостоверение изх.№ ГМ 199/07.05.2012г. от Управителя на ЕООД „Водоснабдяване и канализация” гр.Д., според което за периода 01.01.2011г. до 31.12.2011г. на ответното дружество не е предоставяна услугата водоснабдяване с питейна вода.
Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба за категоризиране на плажовете гласи: „Лицето, което ще предоставя туристически услуги на територията на плажа и е негов собственик или са му предоставени права за ползване върху плажа, или упълномощено от него лице подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за категоризиране или за промяна на категорията на плажа....” От своя страна в разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба за категоризиране на плажовете е регламентирано, че: „За категоризиране на плаж може да кандидатства лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност...”
От текста на
подписания между страните в настоящото съдебно производство Договор за отдаване
под наем от 10.07.2009г. на обект
- изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „***", намиращ
се в община Б. област Д., подробно описан в Акт за изключителна държавна
собственост № **/16.02.2005г., с активна плажна площ 5 313 кв.м., сключен между
„Б.Л. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с.с.Т., общ.К. област Д.,
представлявано от Д.С.М., с ЕГН **********, като наемател и Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си
Областен управител на област Д. като наемодател е видно, че на ответното
дружество са предоставени права на ползване на плажа, т.е. то е притежавало
активната легитимация да предприеме всички необходими действия по
категоризиране на плажа. От т.5.1. на Договора е видно, че наемодателят е бил
длъжен да предаде владението на обекта на наемателя, факт, който не се оспори
от ответното дружество. Не се изтъкнаха и нарушения от страна на
наемодателя/ищец по настоящото производство/ на разпоредбите на т.5.2 от
Договора. Според текста на т.5.3 от Договора наемодателят се задължава да
осигури на наемателя необходимото съдействие при взаимоотношенията му с органи
на изпълнителната власт в случаите, когато това е необходимо. В същото време
процесуалния представител на ответната страна изтъква, че наемодателя е бил
уведомен за възникнали затруднения за категоризиране на обекта, с оглед липсата
на водоснабдяване с питейна вода. От приложеното по делото Възражение е видно,
че същото е било изготвено и изпратено на 24.10.2011г., т.е. много след
извършената проверка и изготвянето на Контролен лист. Освен това в случая не
говорим за проявена инициатива от страна на ответника за уведомяване на ищеца
за възникнали затруднения, а за изготвено възражение на покана за заплащане на
неустойка. Съдът не приема становището на ответната страна, че ищеца е бил
уведомен за възникналите затруднения. От приложените по делото доказателства е
видно, че към момента на извършване на проверката и съставяне на Контролен
лист, ответникът не е предприел каквито и да е действия по уведомяване на ищеца
за възникнали проблеми с водоснабдяването на плажа, още повече, че тези
проблеми са възникнали 2 години по-рано, още през 2009г., т.е. ответника не
само не е предприел каквито и да е действия по извършване на категоризация на
обекта, но и не е уведомил ищеца – собственик на плажа за възникването им.
В хода на съдебното производство ответната страна не
оспори нито една от описаните в контролния лист констатации за допуснати
нарушения на задълженията на наемателя, регламентирани в Договора.
По делото бяха представени убедителни доказателства по
твърдението на ответното дружество, че не отговаря на истината констатацията за
неизпълнение на задължението по опазване на обществения ред и на здравето и
спокойствието на посетителите на плажа, тъй като на к.к.”Б.Л.”, в т.ч. и плажа
имало денонощно осигурена охрана, съгласно Договор, сключен между ответното
дружество и „А. АД и анекси към него. От приложените по делото анекси към
договор от 31.12.2004г. между двете дружества за осигуряване на охрана от
страна на „А. АД е видно, че с анекс от 05.01.2010г. действието на договора е
удължено до 31.12.2012г., т.е. към момента на извършването на проверката от
Комисията, ответното дружество е изпълнило задълженията си по осигуряване на
обществения ред и на здравето и спокойствието на посетителите на плажа, а
обстоятелството дали точно при извършването на проверката в района на плажа е
имало охранители не би могло да се вмени в отговорност на ответника.
Съдът намира, че ищецът е изправна страна по сключения
Договор за отдаване под наем от 10.07.2009г. на обект - изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „***", намиращ се в община Б.
област Д., подробно описан в Акт за изключителна държавна собственост № **/16.02.2005г.,
с активна плажна площ 5 313 кв.м., сключен между „Б.Л. АД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: с.с.Т., общ.К. област Д., представлявано от Д.С.М., с
ЕГН **********, като наемател и Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие
и благоустройството, чрез пълномощника си Областен управител на област Д. като
наемодател. В същото време са налице категорично доказателства за допуснати от
страна на ответното дружество на редица нарушения на задълженията му по
Договора, подробно изброени в обстоятелствената част на настоящото Решение.
Съдът не приема становището на ответната страна, че в
случая не са налице допуснати 3 самостоятелни нарушения, тъй като всяко от тях
е регламентирано в подточка към основните клаузи на договора. От вида на
описаните нарушения е видно, че всяко от тях е самостоятелно и не е обвързано с
останалите, като извършването на което и да е от тях не влече автоматично
нарушение и по останалите клаузи или по само някоя от тях. От текста на
Договора и описаните в Констативния протокол и ИМ нарушения е видно, че не
всички подточки към основните клаузи са описани като нарушени.
Предвид горното Съдът намира, че действително при
извършената на 29.07.2011г. проверка е установено съществено неизпълнение на
множество от задълженията на ответното дружество. Общия брой на констатираните
нарушения на задълженията на ответника по Договора са 14бр. нарушения, т.е. много
повече от регламентираните в самия Договор 3бр. за една година, като достатъчни
за активиране на клаузите за прекратяване на Договора или за дължима от
наемателя неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД която е правното основание на исковата претенция, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, не на последно място, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. Следователно, в този случай, кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Правната уредба на неустойката има диспозитивен характер и в компетенциите на страните по договора е уговарянето на нейното приложение, като вид обезщетение на вредите от неизпълнението. След като страните са уговорили неустойка, тази договорна клауза ги обвързва и задължава да се съобразят с волята, която са постигнали в съответния текст на договора, тъй като договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, съгласно чл.20а от ЗЗД. В настоящия случай страните съгласно разпоредбата на чл.8.2 от Договора са се уговорили „В случаите по т.7.3 наемателят/ответник в настоящото производство/ дължи на наемодателя неустойка в размер на едногодишната наемна цена.” От своя страна текста на т.7.3. от Договора гласи: ”При съществено неизпълнение на задълженията по настоящия договор изправната страна има право да прекрати договора без предизвестие Същественото неизпълнение от страна на наемателя е налице в случаите, когато в рамките на една година наемодателят установи неизпълнението на три или повече задължения по този договор или в случаите, при които наемателят не изпълни точно или в срок едно и също задължение повече от три пъти, без значение на продължителността на между отделните неизпълнения.” Ищцовата страна предявява претенция за заплащане на неустойка в размер на едногодишния наем в размер на 15000лв. поради неизпълнение от страна на ответника на повече от три от задълженията му по Договора в рамките на една година, в случая в рамките на 2011г.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Л. АД, със седалище и адрес на управление с.Т., к.к. Б.Л. Административен офис, per. по ф. д. ** по описа на ДОС, ЕИК**, представлявано от Д.С.М., С ЕГН:********** да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите на основание чл.31, ал.1 от ГПК чрез пълномощника си Ж.И.Ж.- областен управител на Област Д., адрес: гр.Д., ул.„Н. №* сумата от 15000/петнадесет хиляди/ лева, представляваща неустойка по сключения между страните Договор за отдаване под наем от 10.07.2009г. на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „***", намиращ се в община Б. област Д., подробно описан в Акт за изключителна държавна собственост № **/16.02.2005г., с активна плажна площ 5 313 кв.м., сключен между „Б.Л. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: с.с.Т., общ.К. област Д., представлявано от Д.С.М., с ЕГН **********, като наемател и Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си Областен управител на област Д. като наемодател, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „Б.Л. АД, със седалище и адрес на управление с.Т., к.к. Б.Л. Административен офис, per. по ф. д. ** по описа на ДОС, ЕИК**, представлявано от Д.С.М., С ЕГН:********** да заплати на осн.чл. 78, ал.6 от ГПК в полза на Съда дължимите държавни такси по водене на делото в размер на 600/шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: